Наредба · ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Приложение № 1

Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
Актът не е в сила. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 101 от 2008 г.
В сила от
25 ноември 2008 г.

Последна редакция · в сила от 25.11.2008 · без изменения оттогава

към чл. 25, ал. 2 Общи стратегии за информационна сигурност 1. Политиката за информационна сигурност е набор от нормативни документи, правила и норми за поведение, които определят как организацията защищава обработката, съхранението и разпространението на информацията. 2. Политиката за сигурност на информационни системи на административните органи трябва да бъде съобразена с групата международни стандарти ISO 270ХХ, обединяваща мнозинството от съществуващи стандарти за управление на информационната сигурност - основно със стандарта ISO 27001:2005, предоставящ модел на система за управление на информационната сигурност за адекватен и пропорционален контрол на сигурността за защита на информационните активи и създаване на доверие в заинтересуваните страни. 3. Решенията относно политиките за мрежова и информационна сигурност трябва да се изграждат за осигуряване няколко нива на сигурност по отношение на: а) мрежа; б) система; в) приложения; г) информация. 4. За всяко от нивата по т. 3 трябва да се осигури съответният контрол с цел да се обезпечи сигурността на общото програмно приложение за защита. За осигуряване на адекватно ниво на сигурност трябва да се прилага практиката, наречена “дълбока отбрана”, обезпечаваща многослойна защита, за ограничаване проникването на всякакви атаки и осигуряване на невъзможност за компрометиране на общото програмно приложение за защита. 5. При създаването на политика за сигурност трябва да се използват следните принципи: а) “Минимална привилегия” - концепция, при която се ограничава достъпът само до ресурси, които са необходими за изпълняване на одобрените функции. Определен ползвател или процес трябва да има само такива права, които са необходими за изпълняване на конкретната задача. б) “Дълбока отбрана” - концепция, при която се поверява защитата на повече от един компонент или механизъм, осигуряващ сигурността по такъв начин, че невъзможността на един компонент или механизъм да ограничи атаката да не доведе до компрометиране на общата защита. в) “Точка на запушване” - концепция, при която се принуждават лица, извършващи интервенции, да използват тесен канал за достъп, който позволява действията да бъдат наблюдавани и контролирани. Обикновено се прилага на входа и изхода на т.нар. “Демилитаризирани зони” (“DMZ”). г) “Най-слабо звено” - концепция, при която се наблюдават и елиминират звената с най-слаба устойчивост на интервенции или с наличие на възможност за проникване. д) “Позиция на безопасно спиране” - концепция, при която системите трябва да преустановяват работа безопасно и да се предотврати възможността при неочакваното преустановяване на работа на една система да се осигури достъп на лицата, извършващи интервенции до системата. е) “Универсално участие” - концепция, при която всички звена на системата следят за сигурността при наличие на разпределение на функциите за това, което ограничава възможността на лицата, извършващи интервенции, да се възползват от липсата на защитна активност от конкретно звено. ж) “Разнообразие на защитата” - концепция, при която не се разчита само на една система или приложение за сигурност, независимо от това, колко надеждни или изчерпателни са те. з) “Простота” - концепция, при която се осигурява поддържането на опростена обща среда, за която се осигурява по-лесно защита срещу интервенции. и) “Фрагментиране” - концепция, при която се осигурява свеждане до минимум на възможните вредни последици върху една информационна система чрез фрагментиране на максимален брой отделни единици; по този начин се ограничава възможността за достъп до цялата система в случай на проникване в изолирана единица. к) “Защита срещу вътрешни и външни заплахи” - концепция, при която се въвеждат правила за потребителите за недопускане действия на служителите, които да осигуряват възможност за интервенции; такива правила могат да бъдат правила за управление на съдържанието, допълнителни нива за идентификация, регистрация за достъп до критични информационни активи и др.

История на промените

  1. 25 ноември 2008 г.обн ДВ, бр. 101 от 2008 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 1 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.