към чл. 37 Управление на електронните съобщения 1. Управлението на електронните съобщения в администрациите се извършва съгласно Препоръка Х.700 на Международния съюз по телекомуникации (ITU - International Telecommunication Union) и се осъществява чрез: а) мониторинг на компонентите; б) контрол (т.е. изработване и реализация на управляващи въздействия); в) координация на работата на компонентите на системата. 2. Системите за управление трябва: а) да дават възможност на администраторите да планират, организират, контролират и отчитат използването на процесите, свързани с осигуряване на мрежова и информационна сигурност; б) да позволяват нагаждане на системата към изменения на изискванията за сигурност; в) да осигуряват предсказуемо поведение на системата при различни обстоятелства. 3. Управлението на мрежовата сигурност се основава на препоръки Х.800 и Х.805 на Международния съюз по телекомуникации (ITU - International Telecommunication Union). 4. Съгласно препоръките по т. 3 за реализация на функциите на мрежовата сигурност трябва да се използват следните механизми и комбинации от тях: а) криптиране; б) цифрови сертификати; в) механизми за управление на достъпа; г) механизми за контрол на интегритета на данните, в т.ч. интегритета на потока съобщения; д) механизми за идентификация; е) механизми за допълване на трафика; ж) механизми за управление на маршрутизацията; з) механизми за отбелязвания и записи на комуникационните характеристики. 5. Защитата на електронните съобщения в интернет включва: а) защитна стена; б) защита от вируси и нежелан код; в) защита от спам; г) проверка на прикачените файлове за вируси и нежелан код; д) защита от DoS (denial of service) атаки; е) защита от HA (harvesting attacks); ж) защита на е-mail адресите от търсещи роботи; з) защита от изтичане на информация; и) защита от шпионски софтуер (spyware); к) защита на IM (instant messaging); л) защита на гласовите комуникации (Skype, ICQ, др.); м) проверка за съответствие с наложените политики в съответната администрация; н) проверка за съответствие с приетите нормативни документи; о) контрол върху обмена (изпращане/получаване) на големи файлове в съответствие с приетите политики; п) приоритизация на входящата и изходящата поща в зависимост от профила на всеки служител; р) пренасочване на пощата в зависимост от приетите политики; с) автоматично криптиране на изходящата поща при необходимост в съответствие с приетите политики; т) автоматично добавяне на текст към входящи/изходящи съобщения в съответствие с приетите политики. 6. Получени съобщения, автоматично категоризирани като спам или съдържащи нежелан код, да се записват в специализирани папки и да са достъпни за контрол и обработка от упълномощени лица (служителя по информационна сигурност, специалисти от Националния център за действие при инциденти по отношение на информационната сигурност в информационните системи на административните органи и др.). 7. За защитата на “рутинг-инфраструктурата” и “рутинг-протоколите” трябва да се използват Препоръките на Работните групи RPSEC (Routing Protocol Security Requirements) и SIDR (Secure Inter-Domain Routing) на международната организация IETF (Internet Engineering Task Force). 8. За управление на имената и домейните в инфраструктурата в интернет да се използва “система за управление на имената на домейните (DNS)” с модификация на DNS протокола с разширения за идентификация (DNSSEC), която се основава на спецификацията на IETF PFC 4033. 9. За осъществяване на защитен обмен на съобщения по протоколите HTTP, LDAP, FTP и други да се използва Протокол SSL (“Secure Socket Layer”) версия 3.0, формулиран от IETF (“Internet Engineering Task Force”) или VPN (“Virtual Private Networking”) решения за сигурно криптиране на сесиите. 10. За криптиране на XML базирани съобщения на ниво “сесия” да се използва Протокол XMLENC, формулиран от консорциума W3C. 11. За електронно подписване на XML базирани документи да се използва Протокол XAdES (XML Advanced Electronic Signature), формулиран в Препоръка TS 101 903 на ETSI (European Telecommunications Standards Institute) и основан на Препоръка XML DSIG на Работна група “XML-Signature Working Group” на консорциума W3C. 12. За работа с публичните ключове при електронно подписване на XML базирани документи да се използва Протокол XKMS (“XML Key Manipulation Service”), основан на Препоръка XKMS 2.0 на консорциума W3C. 13. Копие от цялата служебна електронна поща на служителя се съхранява на пощенския сървър на съответната администрация не по-малко от две години, след като служителят напусне работа. 14. Служителите в администрациите могат да използват за получаване и изпращане на служебна кореспонденция единствено служебната си електронна поща. 15. Електронни съобщения, изпратени от служители в държавната администрация, съдържат задължително идентифицираща информация за контакт със съответния служител: а) име; б) телефон; в) електронна поща; г) длъжност; д) учреждение. 16. В края на всяко изходящо електронно съобщение автоматично да се прикачва изявление за ограничаване на отговорността (disclaimer) и указания към адресата за действия при погрешно получаване.
Наредба · ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Приложение № 8
Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурностМагистрат · magistrat.bg/laws/11864:Приложение-№-8 · текст към 19 ноември 2026 г.
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
- Последна промяна
- ДВ, бр. 101 от 2008 г.
- В сила от
- 25 ноември 2008 г.
История на промените
- 25 ноември 2008 г.обн ДВ, бр. 101 от 2008 г. · материалът
Промени в законите · Atom · само този закон