Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност

Спазването на изискванията за оперативна съвместимост и мрежова и информационна сигурност се гарантира чрез:

1. 1. сертификация на информационните системи и продукти в съответствие с глава шеста;
2. 2. функционалността на единната среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД), която допуска обмен само на видове документи, вписани в регистъра на информационните обекти, и със съдържание, отговарящо на вписаните в регистъра изисквания;
3. 3. сертификация и одит на администрациите по отношение на система за управление на информационната сигурност, в съответствие с международния стандарт ISO 27001:2005;
4. 4. контрол от страна на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) в изпълнение на чл. 60 от Закона за електронното управление и в съответствие с утвърдена от него Методика за текущ контрол на оперативна съвместимост и мрежова и информационна сигурност.

Администрациите използват в своята дейност само унифицирани описания на данни, регистрирани в съответните раздели на регистъра на регистрите и данните, в съответствие с чл. 8 от Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите.

При наличие само на неунифицирано описание на данни съответната администрация създава унифицирано описание на тези данни и започва да ги използва след тяхната регистрация в регистъра на регистрите и данните съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите.

Контролът за използването на унифицирани описания на данни от администрациите се извършва при проверка на вътрешните им правила, създадени съгласно Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите.

Министърът на държавната администрация и административната реформа съгласува проектите на нормативни актове по отношение на спазване на изискването за използване само на унифицирани описания на данни, вписани в регистъра на регистрите и данните, след становище на съвета по вписванията.

Приложенията, осигуряващи само визуализация на електронни документи, трябва да визуализират съдържанието им, като:

1. 1. съдържанието на всички данни се визуализира съгласно указанията, вписани при тяхната регистрация в регистъра на информационните обекти;
2. 2. за всички данни се визуализира наименованието, с което те са вписани в регистъра на информационните обекти;
3. 3. за всички данни е осигурен достъп до текста на тяхното определение, с който те са вписани в регистъра на информационните обекти чрез подходящ интерфейс;
4. 4. за всички данни е осигурена индикация за наименованието на грешка съгласно тяхната регистрация в регистъра на информационните обекти, ако проверката за тяхната валидност е неуспешна;
5. 5. за всяка установена грешка е осигурен достъп до текста на нейното определение, с който тя е вписана в регистъра на информационните обекти чрез подходящ интерфейс.

Приложенията, осигуряващи редактиране на електронни документи, освен функциите по визуализация на съдържание на електронен документ по чл. 17 трябва да съдържат и функции за:

1. 1. запис и четене на файлово съдържание на електронен документ във и от средата на файлова система, намираща се пряко под контрол на потребителя на приложението за редактиране, включително разположена върху преносим физически носител;
2. 2. въвеждане, коригиране и изтриване на стойност за всички данни в електронен документ.

Информационните системи трябва да визуализират поддържаните от тях данни, като:

1. 1. съдържанието на данните се визуализира съгласно указанията, вписани при тяхната регистрация в регистъра на информационните обекти;
2. 2. за съответните данни се визуализира наименованието, с което те са вписани в регистъра на информационните обекти;
3. 3. за съответните данни е осигурен достъп чрез подходящ интерфейс до текста на тяхното определение, с който са вписани в регистъра на информационните обекти.

Всички информационни системи на административните органи трябва да отговарят на изискванията и политиката за мрежова и информационна сигурност с оглед защитата им срещу неправомерен или случаен достъп, използване, правене достояние на трети лица, промяна или унищожаване, доколкото такива събития или действия могат да нарушат достъпността, автентичността, целостта и конфиденциалността на съхраняваните или предаваните данни, а също така на предоставяните електронни услуги, свързани с тези мрежи и системи.

Ръководителите на администрациите осигуряват необходимата инфраструктура за гарантиране на информационната сигурност на използваните от тях информационни системи съгласно вътрешните правила по чл. 26, ал. 2.

Ръководителите на администрациите определят в утвърждаваните от тях вътрешни правила по чл. 26, ал. 2 нивото на защита от неправомерен достъп до всеки информационен актив съгласно следната класификация:

1. 1. ниво “0” или “D” - ниво на свободен достъп;
2. 2. ниво “1” или “С” - ниво на произволно управление на достъпа;
3. 3. ниво “2” или “В” - ниво на принудително управление на достъпа;
4. 4. ниво “3” или “А” - ниво на проверена сигурност.

Ръководителите на администрациите са длъжни да предприемат необходимите действия за създаване и поддържане на инвентарни списъци на наличните информационни активи съгласно приложение № 6.

Ръководителите на администрациите осигуряват мерките за сигурност при управление на експлоатационните процеси в информационните системи, посочени в приложение № 7, включително сигурността на електронните съобщения съгласно приложение № 8.

Защитата срещу нежелан софтуер в информационните системи на администрацията се организира от служителите или звената, отговарящи за мрежовата и информационната сигурност в съответната администрация.

Мерките за защита срещу нежелан софтуер са посочени в приложение № 9.

Националният център за действие при инциденти по отношение на информационната сигурност поддържа актуална информация за всички опити за проникване на нежелан софтуер в информационните системи на административните органи, както и за предприетите действия за защита от тях.

В годишните доклади за състоянието на информационната сигурност на информационните системи на администрациите, приемани от Съвета за мрежова и информационна сигурност на информационните системи на административните органи, задължително се включва информация за мониторинга на събитията и инцидентите и за неговата ефективност.

Ръководителите на администрациите осигуряват условия, при които неовластени лица не могат да получат физически достъп до работните станции и сървърите, използвани от администрацията.

Ръководителите на администрациите утвърждават план за действие при инциденти, свързани с мрежовата и информационната сигурност на използваните от тях информационни системи, с цел осигуряване непрекъсваемост на дейността на съответната администрация. Планът трябва да съответства на изискванията на приложение № 12.

Служителят или звеното по информационна сигурност в съответната администрация са длъжни да уведомяват незабавно Националния център за действие при инциденти по отношение на информационната сигурност за всеки инцидент в информационните системи на администрацията.

Съветът за мрежова и информационна сигурност на информационните системи на административните органи периодично обсъжда и предлага на председателя на ДАИТС за утвърждаване препоръчителни управленски мерки за предотвратяване на инциденти в информационната сигурност.

Ръководителите на администрациите включват в утвърждаваните от тях вътрешни правила по чл. 26, ал. 2 раздел, регламентиращ мерки по сигурността, свързани със служителите в администрацията, в съответствие с приложение № 13.

Ръководителите на администрациите определят профили за достъпа на различните групи служители до ресурсите в информационните системи в съответната администрация.

Регистърът на стандартите е база от данни, управлявана от информационна система, съдържаща техническите стандарти и спецификации, които трябва да се прилагат от административните органи за предоставяне на електронни услуги, както и за осигуряване на оперативна съвместимост и информационна сигурност.

Регистърът на стандартите се води от председателя на ДАИТС чрез овластени от него лица.

Председателят на ДАИТС създава организация за:

1. 1. разпространение на знание относно прилагането на стандартите, осигуряващи оперативна съвместимост на информационните системи и информационна сигурност;
2. 2. предложения пред Българския институт за стандартизация за приемане на международни или европейски стандарти като български държавни стандарти;
3. 3. предложения пред Българския институт за стандартизация за разработване на нови български държавни стандарти.

Стандарти по смисъла на наредбата са:

1. 1. формални хармонизирани технически стандарти в областта на информационните технологии, електронните комуникации и информационната сигурност, утвърждавани от междуправителствени стандартизационни органи, като ISO, ITU - на международно ниво, или CEN, CENELEC, ETSI - на европейско ниво;
2. 2. международно приети неформални и хибридни технически стандарти и спецификации в областта на информационните технологии, комуникациите и информационната сигурност - резултат от стандартизационни процеси от секторни консорциуми, като OASIS, IETF, W3Consortium, UN/CEFACT, OMG.

На вписване в регистъра на стандартите подлежат следните обстоятелства:

1. 1. наименование на стандарт - вписва се пълното наименование на стандарта, установено от международната организация, създала и поддържаща стандарта, в превод на български език и в оригинал на английски език;
2. 2. идентификатор на стандарт - вписва сe кодов идентификатор на стандарта, установен от международната организация, създала и поддържаща стандарта;
3. 3. пояснение за стандарта - вписва се кратко текстово пояснение за стандарта;
4. 4. версия - вписва се последната международно приета версия на стандарта;
5. 5. дата - вписва се датата на приемане на последната международно приета версия на стандарта;
6. 6. организация - вписват се данни за организацията, създала и поддържаща стандарта;
7. 7. текст - вписва се текст на стандарта, ако стандартът е публикуван със свободен достъп от създалата го и поддържаща организация;
8. 8. URL на публикация - вписва се електронният адрес (URL) на интернет страницата, от която се осъществява достъп до указания за доставка на стандарта, ако той не е със свободен достъп;
9. 9. степен на приложимост - вписва се характеристика, която може да има стойности: “задължителен”, “препоръчителен”, “под наблюдение”, “бял списък”, “сив списък” и “черен списък”;
10. 10. тематична принадлежност - вписва се характеристика, която може да има стойности: “комуникация и процедури за обмен”, “уеб-услуги”, “интеграция на данни”, “управление на съдържанието и дефиниции на мета-данни”, “потребителски интерфейси”, “работни станции”, “вътрешна организация на дейността и работни процеси”, “управление на електронната идентичност” и “информационна сигурност”;
11. 11. обхват на приложимост - вписва се възможността за прилагане на целия стандарт или се изброяват само съответните части от него;
12. 12. URL партида - вписва се автоматично генерираният електронeн адрес (URL) на интернет страницата, от която се осъществява достъп до съдържанието на партидата на стандарта в регистъра.

Председателят на ДАИТС предоставя следните електронни услуги, свързани с регистъра на стандартите:

1. 1. вписване на стандарт;
2. 2. вписване на промени в обстоятелствата за стандарт;
3. 3. справка за вписванията в регистъра на стандартите за отделен стандарт или за стандарти по определени критерии.

При първоначално вписване на стандарт задължително се въвеждат всички обстоятелства, определени в чл. 58.

Към съдържанието на всяко вписано обстоятелство се поддържа описание, включващо:

1. 1. номер на вписване - вписва се автоматично генериран пореден номер на вписването по обстоятелство в състава на партидата;
2. 2. уникален регистров идентификатор на обстоятелство - вписва се уникален регистров идентификатор на типа на обстоятелството/данните в раздел “Типове обстоятелства” или раздел “Унифицирани данни” на регистъра на регистрите и данните;
3. 3. съдържание на обстоятелството - вписват се данните, формиращи съдържанието на обстоятелството, подлежащо на вписване;
4. 4. уникален регистров идентификатор на заявление за вписване - вписва се уникалният регистров идентификатор на заявление, с което е заявено вписването;
5. 5. заявител на вписването - вписва се наименование, единен идентификатор, адрес на електронната поща и телефон на административния орган, заявил вписването, а в случаите по чл. 59, ал. 3 - на ДАИТС;
6. 6. време на вписване - вписват се автоматично генерирани данни за времето на извършеното вписване в регистъра;
7. 7. служител, извършил вписването - вписват се автоматично данни, идентифициращи чрез информационната система, поддържаща регистъра, служителя, извършил вписването в регистъра.

Регистърът на стандартите се съхранява безсрочно.

Председателят на ДАИТС съхранява регистъра на стандартите в съответствие с изискванията на наредбата като система с клас на информационна сигурност 3 или А.

Регистърът на стандартите е достъпен чрез интернет страницата на ДАИТС и по друг начин в зависимост от технологичната готовност на агенцията.

Председателят на ДАИТС осигурява възможност за преглед на актуалното състояние на партидите на стандартите към момента на проверката, както и на състоянието им към определена дата назад във времето.

Към председателя на ДАИТС се създава Съвет по стандартите за оперативна съвместимост и информационна сигурност.

Съветът по стандартите за оперативна съвместимост и информационна сигурност е помощен консултативен орган и включва експерти, определени със заповед на председателя на ДАИТС.

Съветът по стандартите за оперативна съвместимост и информационна сигурност взема решения относно допустимостта и основателността за извършване на вписванията в регистъра на стандартите.

Председателят на ДАИТС утвърждава Методика за оценка и подготовка на стандарти за вписване от Съвета по стандартите за оперативна съвместимост и информационна сигурност в съответствие с документа “Общ метод за оценка на стандартите” (“Common assessment method for standards and specifications” (CAMSS), разработван в рамките на Програма IDABC на Европейската комисия.

Съответствието на внедряваните от администрациите информационни системи с изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност се удостоверява от лица, акредитирани от председателя на ДАИТС.

Акредитацията се извършва при спазване принципите на законност, независимост, безпристрастност, публичност и равнопоставеност.

Акредитираните по реда на наредбата лица се вписват в публичен списък на акредитираните лица, поддържан от председателя на ДАИТС.

Председателят на ДАИТС овластява длъжностни лица, които извършват дейността по акредитация на лицата, извършващи сертифициране на информационни системи.

Срокът на валидност на акредитацията е 3 години.

Акредитираните лица са длъжни да уведомяват председателя на ДАИТС за всяка промяна в обстоятелствата, съдържащи се в заявлението за акредитация и в приложенията към него, в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

При констатиране на съществено или системно неизпълнение на изискванията на Закона за електронното управление и наредбата от страна на акредитираните лица председателят на ДАИТС може да отнеме акредитацията.

За всяко акредитирано лице се води досие, в което се съхраняват информацията и документите, предоставени от акредитираните лица.

Спиране на акредитацията за срок до 6 месеца се извършва въз основа на заявление, когато акредитираното лице временно е в невъзможност да извършва дейностите, за които е акредитирано.

При спиране на акредитацията и при нейното възобновяване тези обстоятелства се отбелязват в публичния списък на акредитираните лица.

Отнемане на акредитацията се извършва, когато акредитираното лице:

1. 1. е в трайна невъзможност да извършва дейностите, за които е акредитирано;
2. 2. когато лицето не отговаря или престане да отговаря на някое от изискванията за предоставяне на акредитация;
3. 3. при съществено или системно нарушаване на разпоредбите на наредбата и другите актове, регламентиращи дейността, за която е предоставена акредитацията;
4. 4. при неизпълнение в срок на задължението за уведомяване по глава шеста, раздел IX от наредбата;
5. 5. в срока по чл. 94, ал. 2 не е предприело действия по възобновяване на акредитацията при нейното спиране.

Администрациите са длъжни да използват само информационни системи и програмни приложения, които са сертифицирани за съответствие с установените със Закона за електронното управление и подзаконовите актове по прилагането му изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност.

По реда на наредбата не се извършва сертификация на:

1. 1. информационни системи, предназначени за обработка и съхранение на класифицирана информация;
2. 2. информационни системи със специално предназначение (национална сигурност, отбрана и др.).

Сертификацията се извършва при спазване принципите на законност, независимост, безпристрастност, публичност и равнопоставеност.

Информационните системи и програмните приложения, сертифицирани по реда на наредбата, се вписват в публичен списък на сертифицираните информационни системи, поддържан от председателя на ДАИТС.

Сертификацията не включва извършване на проверки за наличие на авторски, сродни или други права на интелектуална или индустриална собственост върху проверяваните информационни системи и програмни приложения.

Сертифицираните задания се вписват в списъка на сертифицираните информационни системи.

Акредитираното лице извършва следните проверки за установяване на техническата функционалност на приложението за:

1. 1. четене и визуализиране на съдържание на електронен документ от файл, записан в информационната система, намираща се под контрол на потребителя, или записан върху външен носител;
2. 2. създаване на електронен документ от вида “Регистрирани грешки в съдържание на документ”, съдържащ резултатите от проверка на съхранения електронен документ, за съответствие с регистрацията му в регистъра на информационните обекти;
3. 3. наличие на функционалност за вярна и точна визуализация на всички грешки - резултат от извършване на тестове с набора от документи, съдържащи тестови данни по чл. 108, ал. 1, при изпълнение на проверката по т. 2;
4. 4. наличие на функционалност за вярна и точна визуализация на съобщенията, съдържащи наименованията и описанията на всички грешки, предизвикани при извършване на тестове с набора от документи;
5. 5. наличие на функционалност за вярна и точна визуализация на съдържанието, наименованието и описанието на всички данни съгласно регистрацията на визуализирания електронен документ в регистъра на информационните обекти.

При сертификация за оперативна съвместимост и информационна сигурност на приложение за редактиране на електронни документи освен проверките по чл. 113 се извършват и проверки за установяване наличието на функционалност за:

1. 1. запис на електронен документ като файл в информационната система, намираща се под контрол на потребителя, включително върху външен носител;
2. 2. създаване, изтриване и корекция на съдържанието на всички данни съгласно регистрацията на електронния документ в регистъра на информационните обекти.

Тестовете за приложение за визуализация или редактиране, което работи с няколко документа, се извършват за всеки от тях.

При разширяване обхвата на електронните документи, които могат да се визуализират или редактират със сертифицираното приложение, се извършват проверки за сертификация само за новите документи.

Акредитираното лице извършва следните проверки за установяване на техническата функционалност на приложението за:

1. 1. четене на съдържание на електронен документ от файл, записан в информационната система, намираща се под контрол на потребителя, или записан върху външен носител;
2. 2. създаване на електронен документ от вида “Регистрирани грешки в съдържание на документ”, съдържащ резултатите от проверка на съхранения електронен документ, за съответствие с регистрацията му в регистъра на информационните обекти.

За сертификацията на електронни документи за съответствие с регистрацията им в регистъра на информационните обекти се прилагат съответно правилата на чл. 114 - 118.

Председателят на ДАИТС изгражда, поддържа и предоставя специална среда-полигон за извършване на проверки за съответствие на информационните системи с изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност.

За всеки документ, създаден от административната информационна система, посочен в приложение № 1 към Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите, се проверява:

1. 1. възможността за въвеждане в ръчен или автоматичен режим на стойностите на данните в състава на проверяван документ;
2. 2. възможността за генериране в ръчен или автоматичен режим на валиден документ от проверявания тип, съдържащ данните, въведени по т. 1.

Проверките за изпълнение на изискванията на чл. 22 се извършват в следната последователност:

1. 1. създадените при тестовете по чл. 125 електронни документи се въвеждат в информационната система;
2. 2. създава се документ “Данни за пренос между информационни системи”;
3. 3. проверява се наличието в документа по т. 2 на документите по т. 1 и данните, съпътстващи въвеждането им;
4. 4. въвеждат се в информационната система по три стойности за всеки вид поддържани от нея данни и се проверява тяхната наличност в документа по т. 2.

Акредитираното лице извършва проверка за изпълнение на изискванията за информационна сигурност по чл. 39.

Заинтересуваното лице може да поиска от акредитираното лице промяна в издаден сертификат за оперативна съвместимост и информационна сигурност при изменение на обстоятелствата, вписани в сертификата.

Промяна в издаден сертификат се извършва чрез преиздаване на сертификата, ако променените обстоятелства не засягат изискванията за информационна сигурност и оперативна съвместимост.

Заинтересувани лица, получили сертификат за съответствие на информационна система, са длъжни да уведомят незабавно акредитираното лице, издало съответния сертификат, за всяка промяна в обстоятелствата относно сертифицираното програмно приложение, задание или информационна система.

Списъкът на лицата, акредитирани за сертифициране на информационни системи, се състои от един раздел - “Акредитирани лица”, в който се вписват обстоятелствата относно тези лица.

В списъка на лицата, акредитирани за сертифициране на информационни системи, се вписват следните обстоятелства:

1. 1. уникален идентификатор, име, съответно наименование, на заявителя;
2. 2. уникален идентификатор, име, телефон и адрес на електронната поща на представляващите лица;
3. 3. срок на валидност на акредитацията;
4. 4. дата на първоначална акредитация;
5. 5. основание за спиране или отнемане на акредитацията.

В раздел “Сертифицирани системи” от списъка на сертифицираните системи се вписват следните обстоятелства за обекти от вид “сертифицирана система”:

1. 1. данни, идентифициращи сертифицираната система, като модел, версия, конфигурация и др.;
2. 2. данни, идентифициращи заинтересуваното лице;
3. 3. данни за акредитираното лице, извършило сертификацията;
4. 4. обхват на сертификация, включваща видовете електронни документи, които поддържа системата;
5. 5. номер и дата на издадения сертификат.

В раздел “Сертифицирани приложения” от списъка на сертифицираните системи се вписват следните обстоятелства за обекти от вид “сертифицирано приложение”:

1. 1. данни, идентифициращи сертифицираното приложение, като модел, версия, конфигурация и др.;
2. 2. тип на сертифицираното приложение - приложение за визуализация и/или редактиране или приложение за проверка на електронни документи за съответствие с регистрацията им;
3. 3. данни, идентифициращи заинтересуваното лице;
4. 4. данни за акредитираното лице, извършило сертификацията;
5. 5. обхват на сертификация, включваща видовете електронни документи, които поддържа приложението;
6. 6. номер и дата на издадения сертификат;
7. 7. хипервръзка за достъп до инсталационния пакет на приложението, когато сертифицираното приложение е вписано като обстоятелство в регистъра на информационните обекти или в регистъра на електронните услуги.

В раздел “Сертифицирани задания” от списъка на сертифицираните системи се вписват следните обстоятелства за обекти от вид “сертифицирано задание”:

1. 1. данни, идентифициращи сертифицираното задание;
2. 2. данни, идентифициращи заинтересуваното лице;
3. 3. данни за акредитираното лице, извършило сертификацията;
4. 4. номер и дата на издадения сертификат.

В раздел “Тестови набори от документи” от списъка на сертифицираните системи се вписват следните обстоятелства за обекти от вид “тестов набор от документи”:

1. 1. вид на документите в тестовия набор;
2. 2. списък с тестови документи, тяхното съдържание и съответстващите им документи “Регистрирани грешки в съдържание на документ”;
3. 3. данни за акредитираното лице, изпратило набора за вписване.

Вписването в списъците се извършва чрез въвеждане на данни за вписваните обстоятелства в базите от данни на списъците.

Към съдържанието на всяко вписано обстоятелство се поддържа описание, включващо:

1. 1. номер на вписване - вписва се автоматично генериран пореден номер на вписване по обстоятелство в състава на партидата;
2. 2. уникален регистров идентификатор на обстоятелство - вписва се уникален регистров идентификатор на типа на обстоятелството/данните в раздел “Типове обстоятелства” или раздел “Унифицирани данни” от регистъра на регистрите и данните;
3. 3. съдържание на обстоятелството - вписват се данните, формиращи съдържанието на обстоятелството, подлежащо на вписване;
4. 4. време на вписване - вписват се автоматично генерирани данни за времето на извършеното вписване в съответния списък;
5. 5. уникален регистров идентификатор на заявление за вписване - вписва се уникалният регистров идентификатор на заявление, с което е заявено вписването;
6. 6. заявител на вписването - вписва се наименование, код по БУЛСТАТ, адрес на електронната поща и телефон на централа на административния орган, заявил вписването;
7. 7. служител, извършил вписването - вписват се автоматично данни, идентифициращи чрез информационната система, поддържаща списъците, служителя, извършил вписването.

Списъците на лицата, акредитирани за сертифициране на информационни системи и на сертифицирани системи, се съхраняват безсрочно.

Председателят на ДАИТС съхранява списъците в съответствие с изискванията на наредбата като система с клас на информационна сигурност 3 или А.

Списъците на лицата, акредитирани за сертифициране на информационни системи и на сертифицирани системи, са достъпни чрез интернет страницата на ДАИТС и по друг начин в зависимост от технологичната готовност на агенцията.

Председателят на ДАИТС осигурява възможност за преглед на актуалното състояние на партидите на списъците към момента на проверката, както и на състоянието им към определена дата назад във времето.

По смисъла на наредбата:

1. 1. “Административна информационна система” е информационна система по смисъла на чл. 4 и следващите от Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите.
2. 2. “Електронни услуги” е общото понятие за електронни административни услуги и вътрешни електронни административни услуги.
3. 3. “Мрежова и информационна сигурност” е способност на мрежите и информационните системи да се противопоставят на определено ниво на въздействие или на случайни събития, които могат да нарушат достъпността, автентичността, интегритета и конфиденциалността на съхраняваните или предаваните данни и на услугите, свързани с тези мрежи и системи.
4. 4. “Информационни активи” са материалните и нематериалните активи и информационни обекти, свързани с информационна система, които имат полезна стойност за определена администрация.
5. 5. “Инцидент по сигурността на информацията” е единично или поредица от неочаквани събития по сигурността на информацията, които увреждат или съществува сериозна вероятност да увредят операции или да застрашат информационната сигурност.
6. 6. “Нежелан софтуер” е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите информационните системи лица и е предназначена за привеждане на информационните системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати, както и компютърна програма, която е предназначена за нарушаване дейността на информационна система или компютърна мрежа или за узнаване, заличаване, изтриване, изменение или копиране на данни без разрешение, когато такова се изисква.
7. 7. “Политика за информационна сигурност” е съвкупност от документирани решения, взети от ръководител на администрация, насочени към защитата на информацията и асоциираните с нея ресурси.
8. 8. “Уебуслуга” е автономна, завършена и изпълнима функционалност на информационна система с унифициран и автоматизиран вход и изход, притежаваща следните свойства: а) независимост от съпътстващите я приложения, които я пораждат, и от тези, които тя поражда; б) слабо свързана функционалност, основана на системна техническа, платформена и софтуерна независимост между информационната система на доставчика на услугата и на получателя й; в) функционални и операционни спецификации за качеството при предоставяне на услугата, като максимално време за предоставяне на услугата, процедури за обработване на грешки и др.; г) функционалност, основана на определен набор международно приети стандарти; д) лесна откриваемост и използваемост без особени действия от страна на нейния доставчик.
9. 9. “Отворена мрежа” е мрежа, свободна от ограничения за вида на оборудването, което може да бъде присъединено, както и за начините на комуникация, които не ограничават съдържанието, сайтовете или платформите.
10. 10. “Профил на достъп” е описание на информационните активи на системата, които могат да бъдат ползвани от група потребители с аналогични права на достъп.

Нивата на защита на информационната система от нерегламентиран достъп, регламентирани в чл. 34 от наредбата, се характеризират със следните основни мерки:

1. 1. Ниво “0” или “D” обхваща открита и общодостъпна информация (например публикувана на интернет страниците на администрациите). То предполага анонимно ползване на информацията и липса на средства за конфиденциалност.
2. 2. Ниво “1” или “С” изисква: а) достъпът до точно определени обекти да бъде разрешаван на точно определени ползватели; б) ползвателите да се идентифицират, преди да изпълняват каквито и да са действия, контролирани от системата за достъп. За установяване на идентичността трябва да се използва защитен механизъм от типа идентификатор/парола. Няма изисквания за доказателство за идентичността при регистрация; в) идентифициращата информация трябва да бъде защитена от нерегламентиран достъп; г) доверителната изчислителна система, т.е. функционалността на информационната система, която управлява достъпа до ресурсите й, трябва да поддържа област за собственото изпълнение, защитена от външни въздействия и от опити да се следи ходът на работата; д) информационната система трябва да разполага с технически и/или програмни средства, позволяващи периодично да се проверява коректността на компонентите на доверителната изчислителна система; е) защитните механизми трябва да са преминали тест, който да потвърди, че неоторизиран ползвател няма очевидна възможност да получи достъп до доверителната изчислителна система.
3. 3. Ниво “2” или “В” изисква в допълнение към изискванията към предишното ниво: а) като механизъм за проверка на идентичността да се използва удостоверение за електронен подпис, независимо дали е издадено за вътрешноведомствени нужди в рамките на вътрешна инфраструктура на публичния ключ, или е издадено от външен доставчик на удостоверителни услуги; б) при издаване на удостоверението издаващият орган проверява съществените данни за личността на ползвателя, без да е необходимо личното му присъствие; в) доверителната изчислителна система трябва да осигури реализация на принудително управление на достъпа до всички обекти; г) доверителната изчислителна система трябва да осигури взаимна изолация на процесите чрез разделяне на адресните им пространства.
4. 4. Ниво “3” или “А” изисква в допълнение към изискванията към предишното ниво: а) като механизъм за идентификация да се използва единствено удостоверение за универсален електронен подпис; б) при издаване на удостоверението да е гарантирана физическата идентичност на лицето; в) доверителната изчислителна система трябва да бъде с проверена устойчивост към опити за проникване; г) комуникацията между потребителя и системата да се осъществява единствено чрез протокол Transport Layer Security (TLS) или Secure Sockets Layer (SSL), като минималната дължина на симетричния ключ трябва да е 128 бита; д) доверителната изчислителна система да има механизъм за регистрация на опити за нарушаване политиката за сигурност.

Председателят на ДАИТС осигурява първоначалното въвеждане на данни в регистъра на стандартите в срок 3 месеца от обнародването на наредбата в “Държавен вестник”.

В срок 6 месеца от влизането в сила на наредбата председателят на ДАИТС утвърждава Методика за планов и текущ контрол на оперативната съвместимост и мрежовата и информационната сигурност в информационните системи на административните органи.

В срок 12 месеца от влизането в сила на наредбата председателят на ДАИТС създава Съвет за мрежова и информационна сигурност на информационните системи на административните органи като консултативен орган, подпомагащ неговата дейност.

В срок 12 месеца от влизането в сила на наредбата председателят на ДАИТС провежда консултации с представители на Асоциацията на българските застрахователи относно възможността за предоставяне на застрахователен продукт “Застраховка на риска по отношение на мрежовата и информационната сигурност”.

Председателят на ДАИТС създава Национален център за действие при инциденти по отношение на информационната сигурност не по-късно от 6 месеца от влизането в сила на наредбата.

Наредбата се приема на основание чл. 43, ал. 2 от Закона за електронното управление.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник” с изключение на чл. 7, който влиза в сила след въвеждането в действие на Единната среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД).

към чл. 25, ал. 2 Общи стратегии за информационна сигурност 1. Политиката за информационна сигурност е набор от нормативни документи, правила и норми за поведение, които определят как организацията защищава обработката, съхранението и разпространението на информацията. 2. Политиката за сигурност на информационни системи на административните органи трябва да бъде съобразена с групата международни стандарти ISO 270ХХ, обединяваща мнозинството от съществуващи стандарти за управление на информационната сигурност - основно със стандарта ISO 27001:2005, предоставящ модел на система за управление на информационната сигурност за адекватен и пропорционален контрол на сигурността за защита на информационните активи и създаване на доверие в заинтересуваните страни. 3. Решенията относно политиките за мрежова и информационна сигурност трябва да се изграждат за осигуряване няколко нива на сигурност по отношение на: а) мрежа; б) система; в) приложения; г) информация. 4. За всяко от нивата по т. 3 трябва да се осигури съответният контрол с цел да се обезпечи сигурността на общото програмно приложение за защита. За осигуряване на адекватно ниво на сигурност трябва да се прилага практиката, наречена “дълбока отбрана”, обезпечаваща многослойна защита, за ограничаване проникването на всякакви атаки и осигуряване на невъзможност за компрометиране на общото програмно приложение за защита. 5. При създаването на политика за сигурност трябва да се използват следните принципи: а) “Минимална привилегия” - концепция, при която се ограничава достъпът само до ресурси, които са необходими за изпълняване на одобрените функции. Определен ползвател или процес трябва да има само такива права, които са необходими за изпълняване на конкретната задача. б) “Дълбока отбрана” - концепция, при която се поверява защитата на повече от един компонент или механизъм, осигуряващ сигурността по такъв начин, че невъзможността на един компонент или механизъм да ограничи атаката да не доведе до компрометиране на общата защита. в) “Точка на запушване” - концепция, при която се принуждават лица, извършващи интервенции, да използват тесен канал за достъп, който позволява действията да бъдат наблюдавани и контролирани. Обикновено се прилага на входа и изхода на т.нар. “Демилитаризирани зони” (“DMZ”). г) “Най-слабо звено” - концепция, при която се наблюдават и елиминират звената с най-слаба устойчивост на интервенции или с наличие на възможност за проникване. д) “Позиция на безопасно спиране” - концепция, при която системите трябва да преустановяват работа безопасно и да се предотврати възможността при неочакваното преустановяване на работа на една система да се осигури достъп на лицата, извършващи интервенции до системата. е) “Универсално участие” - концепция, при която всички звена на системата следят за сигурността при наличие на разпределение на функциите за това, което ограничава възможността на лицата, извършващи интервенции, да се възползват от липсата на защитна активност от конкретно звено. ж) “Разнообразие на защитата” - концепция, при която не се разчита само на една система или приложение за сигурност, независимо от това, колко надеждни или изчерпателни са те. з) “Простота” - концепция, при която се осигурява поддържането на опростена обща среда, за която се осигурява по-лесно защита срещу интервенции. и) “Фрагментиране” - концепция, при която се осигурява свеждане до минимум на възможните вредни последици върху една информационна система чрез фрагментиране на максимален брой отделни единици; по този начин се ограничава възможността за достъп до цялата система в случай на проникване в изолирана единица. к) “Защита срещу вътрешни и външни заплахи” - концепция, при която се въвеждат правила за потребителите за недопускане действия на служителите, които да осигуряват възможност за интервенции; такива правила могат да бъдат правила за управление на съдържанието, допълнителни нива за идентификация, регистрация за достъп до критични информационни активи и др.

към чл. 28, ал. 3 Функции на служителя (звеното) по информационна сигурност 1. Ръководи дейностите, свързани с постигане на мрежова и информационна сигурност на администрацията, в която работи, в съответствие с нормативната уредба и политиките и целите за мрежова и информационна сигурност на организацията във взаимодействие със звената за информационно осигуряване и за вътрешен одит. 2. Следи за прилагането на стандартите, политиките и правилата за информационна сигурност и управление на риска в администрацията. 3. Консултира ръководството на администрацията във връзка с информационната сигурност. 4. Ръководи периодичните оценки на рисковете за информационната сигурност и спазването на приетите политики и процедури. 5. Периодично (не по-малко от два пъти годишно) изготвя доклади за състоянието на информационната сигурност в административното звено и ги представя на ръководителя. 6. Координира обучението на ръководителите и служителите в административното звено във връзка с информационната сигурност. 7. Участва в организирането, тренировките и анализа на резултатите от тренировките за действия при настъпване на инциденти. 8. Отговаря за защитата на интелектуалната собственост и материалните активи на административното звено в областта на информационните и комуникационните технологии. 9. Участва в изготвянето на политиките, целите, процедурите и метриката за оценка на информационната сигурност. 10. Поддържа връзки с други администрации, организации и експерти, работещи в областта на информационната сигурност. 11. Разследва и анализира инцидентите в областта на мрежовата и информационната сигурност в административното звено, реакциите при инциденти и предлага действия за подобряване на мрежовата и информационната сигурност. 12. Предлага санкции за служителите от администрацията при нарушаване на правилата за сигурност. 13. Разработва и предлага за утвърждаване от ръководителя на съответната администрация инструкциите, произтичащи от наредбата, както и всички други необходими указания и процедури. 14. Следи за изпълнението на утвърдените от ръководителя на администрацията инструкции и процедури, свързани с информационната сигурност. 15. Актуализира списъка от заплахи и потенциални рискове за съответната администрация. 16. Координира оценяването на финансовите и други загуби при настъпване на идентифицирана заплаха. 17. Изготвя доклади и анализи за настъпили инциденти, засягащи мрежовата и информационната сигурност, и предлага действия за компенсиране на последствията и предотвратяване на други подобни инциденти. 18. Следи новостите за заплахи за сигурността, отчитайки наличния в съответната администрация софтуер и хардуер, и организира своевременното инсталиране на коригиращ софтуер (patches). 19. При възникване на какъвто и да е инцидент, свързан с информационната сигурност, го документира и информира незабавно ръководителя на съответната администрация и Националния център за действие при инциденти по отношение на информационната сигурност в информационните системи на административните органи. 20. Разработва и предлага иновативни решения и архитектури за подобряване на информационната сигурност на съответната администрация. 21. Следи за появата на нови вируси и зловреден код, спам, атаки и взема адекватни мерки. 22. Организира тестове за проникване, разкрива слабите места в мрежата на съответното административно звено и предлага мерки за подобряване на мрежовата и информационната сигурност.

към чл. 31, ал. 2 Действия по оценка и управление на риска 1. Всички административни органи са длъжни да оценяват рисковете за сигурността съгласно международния стандарт ISO/IEC TR 13335-3:1998 и ISO/IEC TR 13335-4:2000 (в процес на преработване в ISO/IEC 27005). 2. По смисъла на това приложение рискът за сигурността е фактическо състояние, което създава заплахи за уязвяване на един или няколко информационни актива, което да предизвика тяхното повреждане или унищожаване. 3. Оценката на риска се определя чрез изчисление на вероятността за уязвяване въз основа на ефективността на съществуващите или планираните мерки за сигурност. 4. Заплахите за мрежовата и информационната сигурност се класифицират по следните критерии: а) по елементите на информационната сигурност (достъпност, цялостност, конфиденциалност), към които са насочени; б) по компонентите на информационната система (апаратура, софтуер, данни, поддържаща инфраструктура), към които са насочени; в) по начина на осъществяване (случайни/преднамерени действия, от природен/технологичен характер и др.); г) по разположението на източника (вътре във/извън информационната система). 5. Действията по управление на риска трябва да обхващат оценка на неговия размер, изработване на ефективни и икономични мерки за неговото снижаване и оценка дали резултативният риск е в приемливи граници. Управлението на риска следва да се извършва чрез последователно прилагане на два типа циклично повтарящи се действия: а) оценка (преоценка) на риска; б) избор на ефективни и икономични средства за неговата неутрализация. 6. При идентифициране на риск трябва да се предприеме едно от следните действия: а) ликвидиране на риска (например чрез отстраняване на причиняващите го обстоятелства); б) намаляване на риска (например чрез използване на допълнителни защитни средства); в) приемане на риска и разработване на план за действия в обстановка на риск; г) преадресиране на риска (например чрез сключване на съответната застраховка). 7. Процесът на управление на риска трябва да включва следните етапи: а) избор на анализируемите обекти и нивото на детайлизация на анализа; б) избор на методология за оценка на риска; в) идентификация на информационните активи; г) анализ на заплахите и последствията от тях, откриване на уязвимите места в защитата; д) оценка на рисковете; е) избор на защитни мерки; ж) реализация и проверка на избраните мерки; з) оценка на остатъчния риск. 8. Процесът на управление на риска трябва да бъде цикличен процес. Последният етап се явява начало на нов цикъл на оценка. Новият цикъл се провежда: а) ако остатъчният риск не удовлетворява ръководството на администрацията; б) след изтичане на определен срок, определен във вътрешните правила за мрежовата и информационната сигурност на администрацията.

към чл. 31, ал. 3 Заплахи срещу мрежовата и информационната сигурност, формулирани в международния стандарт ISO/IEC TR 13335:2000 Видовете заплахи, които могат да застрашат конфиденциалността, интегритета и достъпността, са следните:

1. 1. Подслушване, изразяващо се в достъп до служебна информация чрез прихващане на електронни съобщения независимо от използваната технология.
2. 2. Електромагнитно излъчване, изразяващо се в действия на трето лице, целящо да получи знание за обменяни данни посредством информационна система.
3. 3. Нежелан код, който може да доведе до загуба на конфиденциалността чрез записването и разкриването на пароли и до нарушаване на интегритета при интервенции от трети лица, осъществили нерегламентиран достъп с помощта на такъв код. Нежелан код може да се използва, за да се заобиколи проверка за достоверност, както и всички защитни функции, свързани с нея. В резултат кодът може да доведе до загуба на достъпността, когато данните или файловете са разрушени от лицето, получило нерегламентиран достъп с помощта на нежелан код. 4. Маскиране на потребителската идентичност може да доведе до заобикаляне на проверката за достоверност и всички услуги и защитни функции, свързани с нея. 5. Погрешно насочване или пренасочване на съобщенията може да доведе до загуба на конфиденциалност, ако се осъществи нерегламентиран достъп от трети лица. Погрешното насочване или пренасочване на съобщенията може да доведе и до нарушаване на интегритета, ако погрешно насочените съобщения са променени и след това насочени към първоначалния адресат. Погрешното насочване на съобщения води до загуба на достъпността до тези съобщения. 6. Софтуерни грешки могат да застрашат конфиденциалността, ако софтуерът е създаден с контрол на достъпа или за криптиране или ако грешка в софтуера осигури възможност за нежелан достъп в информационна система. 7. Кражбата на информационни активи може да доведе до разкриване на информация, която представлява служебна или друга защитена от закона тайна. Кражбата може да застраши достъпността до данните или информационното оборудване. 8. Нерегламентиран достъп до компютри, информационни ресурси, услуги и приложения може да доведе до разкриване на поверителни данни и до нарушаване интегритета на тези данни, ако нерегламентираната им промяна е възможна. Нерегламентираният достъп до компютри, данни, услуги и приложения може да наруши достъпността до данните, ако тяхното изтриване или заличаване е възможно. 9. Нерегламентиран достъп до носител на данни може да застраши съхраняваните върху него данни. 10. Повреждане на носител на информация може да наруши интегритета и достъпността до данните, които се съхраняват на този носител. 11. Грешка при поддръжката. Неизвършването на редовна поддръжка на информационните системи или допускане на грешки по време на процеса по поддръжка може да доведе до нарушаване на достъпността до данни. 12. Аварии в електрозахранване и климатични инсталации могат да доведат до нарушаване на интегритета и достъпността до данни, ако вследствие на настъпването на авариите са увредени информационни системи или носители на данни. 13. Технически аварии (например аварии в мрежите) могат да нарушат интегритета и достъпността до информация, която се съхранява или разпространява чрез тази мрежа. 14. Грешки при предаването на информацията могат да доведат до нарушаване на нейната цялост и достъпност. 15. Употреба на нерегламентирани програми и информация могат да нарушат интегритета и достъпността до данните, съхранявани и разпространявани чрез информационната система, в която е настъпило такова събитие, и програмите и информацията се използват, за да се изменят съществуващи програми и данни по неразрешен начин или ако те съдържат нежелан код. 16. Потребителски грешки могат да нарушат интегритета и достъпността до данни чрез неумишлено или умишлено действие. 17. Липса на потвърждаване може да застраши интегритета на данните. Предпазните мерки за предотвратяване на непотвърждаването трябва да се прилагат в случаите, когато е важно да се получи доказателство за това, че дадено съобщение е изпратено и е/не е получено, както и за това, че мрежата е пренесла съобщението. 18. Интервенции срещу интегритета на данните могат да доведат до тяхното сериозно увреждане и до невъзможност от по-нататъшното им използване. 19. Аварии в комуникационното оборудване и услуги могат да увредят достъпността на данните, предавана чрез тези услуги. 20. Външни въздействия с огън, вода, химикали и др. могат да доведат до увреждане или унищожаване на информационното оборудване. 21. Злоупотреба с ресурси може да доведе до недостъпност до данни или услуги. 22. Природни бедствия могат да доведат до унищожаване на данни и информационни системи. 23. Претоварване на комуникационния трафик може да доведе до нарушаване на достъпността до обменяни данни.

към чл. 32, ал. 2 Средства за управление на достъпа на участниците в електронния обмен 1. Защитата на системните ресурси на информационни системи на административните органи е процес, при който използването на системните ресурси се регулира в съответствие с политиката в областта на мрежовата и информационна сигурност и е позволено само за упълномощени лица чрез използваните от тях информационни системи. Това включва предотвратяването на нeрегламентиран достъп до ресурсите, включително предотвратявяне на достъп до ресурсите по нерегламентиран начин. 2. Управлението на защитата от нерегламентиран достъп се категоризира на няколко степени в зависимост от оценките на потенциалните последствия за администрацията при нарушаване на конфиденциалността, интегритета и/или достъпността, както следва: а) ограничено, когато организацията продължава да изпълнява функциите си, но с понижена ефективност, на информационните активи са причинени незначителни вреди и финансовите загуби са незначителни; б) умерено, когато ефективността на основните функции на администрацията е съществено понижена, на информационните активи са причинени значителни вреди и финансовите загуби са значителни; в) високо, когато загубата на кофиденциалност, интегритет и/или достъпност оказва тежко или непоправимо въздействие на администрацията, при която тя загубва способност да изпълнява основните си функции, на информационните активи са причинени тежки вреди и финансовите загуби са много големи. 3. Средствата за управление на достъпа позволяват да се определят и контролират действията, които различни ползватели на информационните системи и процеси в тях могат да извършват по отношение на информационни ресурси. Логическото управление на достъпа трябва да позволява да се определят множество допустими операции за всеки ползвател или процес и да се контролира изпълнението на установените правила. 4. Средствата за управление на достъпа на участниците в електронния обмен трябва да включват три категории функции: а) административни функции - създаване и съпровождане на атрибути за управление на достъпа; б) спомагателни функции - обслужване на процесите на достъп на ползвателите; в) информационни функции - събиране на информация за процесите на достъп с оглед подобряване на взаимодействието. 5. Всяко самостоятелно звено на администрацията управлява идентификаторите на позвателите на информационните системи чрез: а) уникална идентификация на всеки ползвател; б) верификация на идентификатора на всеки ползвател; в) регламентиране на административните процедури за разпространение, заместване на загубени, компрометирани или повредени идентификатори; г) прекратяване действието на идентификатора след определен период на липса на активност; д) архивиране на идентификаторите. 6. Информационните системи на административните органи трябва да скриват ехо изображението на идентифициращата информация в процеса на проверка на идентичността с цел да я защитят от възможно използване от страна на неоправомощени лица. 7. При проверка на идентичността чрез криптографски модули информационната система трябва да прилага методи, отговарящи на стандартите, вписани в раздел “Информационна сигурност” от регистъра на стандартите. 8. За изграждане на вътрешни правила за мрежовата и информационната сигурност в администрациите се препоръчва следното съдържание на раздела, свързан с управлението на достъпа на участниците в електронния обмен: а) документирана политика по управление на достъпа, включваща цели, обхват, задължения, координация на организационните структури; б) документирани процедури по присвояване на привилегии, акаунти и други права в съответствие с политиката; в) определяне на ограничения на количеството несполучливи опити на ползвателя за вход в система за определен интервал от време, след което акаунтът му се заключва; г) определяне на предупреждаващите съобщения, информиращи потребителя преди предоставяне на достъп, относно: - общите ограничения, налагани от системата; - възможния мониторинг, протоколиране и одит на използването на системата; - необходимото съгласие на ползвателя за мониторинг и протоколиране в случай на използване на системата; - забраните и възможните санкции при несанкционирано използване на системата; - възможните действия на ползвателя, които могат да бъдат изпълнени от информационната система без необходимост от аутентикация и оторизация. 9. В съответствие с процедурите по т. 3 ръководителите на администрациите организират провеждането на следните мероприятия: а) организиране предоставянето на услуги на всички граждани и организации с еднакъв приоритет; б) записване в поддържаните от системата списъци на участниците на всички граждани и организации, които са участвали в електронния информационен обмен в информационните системи на административните органи; в) съхраняване на архивна информация за период една година за всички участници, които са използвали електронни административни услуги от публичните информационни системи; г) организиране достъпа на служителите от администрацията чрез система от индивидуални пароли; паролите трябва да се променят периодично, но най-малко веднъж на 6 месеца; д) извършване на преглед и актуализиране на правата за достъп на служителите, които поддържат работата на информационни системи в администрациите. 10. Всеки служител в администрацията, записан в съответния директориен LDAP сървър (централен или локален), трябва да получава уникални потребителско име и парола за достъп само до информационните системи, които са необходими, за да изпълнява служебните си задължения. Паролата трябва да съдържа между 8 и 16 буквено-цифрови символа и да изисква автоматична промяна всеки месец.

към чл. 35 Класификация, контрол и управление на информационните активи 1. Картите на наличните информационни ресурси в съответната администрация трябва да определят еднозначно: а) конкретен служител за кои информационни ресурси (компютри, устройства, софтуерни продукти/системи, бази данни и др.) отговаря; б) конкретен софтуерен продукт/информационна система и/или коя база от данни на кои компютри и устройства се използват. 2. Инвентарните списъци за наличните информационни ресурси в съответната администрация трябва да включват: а) за хардуерни устройства (без бързо амортизируемите, като мишки, клавиатури и други подобни) минималният набор от данни, които трябва да се поддържат, включва: - сериен номер; - фабричен номер; - модел; - описание на основните технически параметри (процесор/честота, размер на паметта и вид/тип, модел на диска и размер, захранване - мощност и модел/тип, списък на аксесоарите към устройството и др.); - дата на придобиване; - дата на пускане в експлоатация; - дата на извеждане от употреба; - дата на продажба/бракуване/даряване; - местоположение на устройството; - име на служителя, отговарящ за функциониране на устройството; - име/имена на служителя/служителите, ползващ/ползващи устройството; - дати на обслужване и ремонт на устройството; - описание на извършеното обслужване/ремонт; - с кои устройства е свързано това устройство; - работата на кои устройства зависи от правилното функциониране на това устройство; - правилното функциониране на това устройство от работата на кои устройства зависи; - кои работни процеси обслужва това устройство; б) за софтуерни продукти минималният набор от данни, които трябва да се поддържат, включва: - име на продукта; - версия на продукта; - списък на минималните изисквания към хардуера за нормална работа на продукта; - дата на придобиване; - дата на инсталиране и настройка; - дата, от която започва да тече лицензът за ползване на продукта; - машина/машини, на която/които е инсталиран продуктът; - дата на извеждане от употреба; - дата на изтичане на лиценза за ползване на продукта; - дата, на която са извършени промени в настройки или в самия продукт; - описание на извършените промени; - име на служителя, инсталирал продукта; - име на служителя, извършил настройките; - име на служителя, извършил промените; - име на файла, в който се пази състоянието преди промените; - кои работни процеси обслужва този софтуерен продукт; - работата на кои софтуерни продукти зависи от правилното функциониране на този софтуерен продукт; - правилното функциониране на този софтуерен продукт от работата на кои софтуерни продукти зависи. 3. Върху работните станции и сървърите в администрациите да се инсталират само софтуерни продукти, за които съответната администрация разполага с лиценз за ползване. 4. Всички информационни системи, които се въвеждат в експлоатация в администрациите, трябва да се съпровождат с подробна документация за: а) всички функции на клиента, приложението и базите данни; б) административните средства за достъп и настройка; в) схеми на базите данни с подробно описание на таблиците и връзките; г) контролите при въвеждане и обмен на данни; д) контролите при обработката и резултатите от обработката; е) приложението с всички модули, “use cases”, UML схеми и интерфейси. 5. Инсталирането и настройката на нови софтуерни и хардуерни продукти да се планира и всички лица, използващи засегнатите ресурси, да се уведомяват не по малко от 3 дни преди извършване на инсталацията или настройката. 6. Преди извършване на инсталация да се направят резервни копия на софтуера, файловете и базите данни, като се разработи и “roll back” план. 7. Инсталирането, настройката и поддръжката на нови софтуерни и хардуерни продукти да се извършват в периоди с минимално натоварване на съответните ресурси. 8. Преди инсталиране в оперативно действащите системи на нови софтуерни и хардуерни продукти те да се тестват в тестова среда максимално близка до реалните работни условия. 9. Служителите в администрациите носят материална отговорност за мобилните устройства, които са им предоставени за ползване. Мобилните устройства се получават от служителите, които ги използват, срещу подпис върху документ, съдържащ пълното описание на мобилното устройство и инсталирания софтуер. 10. Услугите по активен анализ на защитеността на системата (активни скенери на защитеността) позволяват да се открият и отстранят недостатъци в системата за защита на информационните активи, преди от тях да са се възползвали злонамерени лица.

към чл. 37 Управление на експлоатационните процеси 1. Като основно средство за управление на експлоатационните процеси в информационните системи на администрациите за осигуряване на информационна сигурност се препоръчва създаване на зони на сигурност в информационната система, произтичащи от международния стандарт ISO/IEC 15408-2 “Common Criteria”. 2. Зоните на сигурност са области от софтуерната архитектура на системата, в които е определен специфичен комплекс от мерки, осигуряващи конкретно ниво на сигурност. Зоните са адекватно разделени една от друга, като преносите на данни от една зона в друга са строго регламентирани и се осъществяват през контролни обекти, като защитни стени, прокси-сървъри и др. 3. При изграждане на сигурността следва да се поддържа “демилитаризирана зона (DMZ)” - мрежова област, разположена между публичната неконтролируема част на мрежата (обичайно свързана с интернет) и вътрешната защитена част на системата. Демилитаризираната зона трябва да организира информационни услуги към двете части на мрежата, като защитава вътрешната част от нерегламентиран достъп. 4. Мерките за сигурност при управление на експлоатационните процеси в информационни системи на администрациите трябва да включват: а) при проектиране на информационни системи да се отдава предпочитание на системи с многослойна архитектура, в които клиентът, приложението и данните са логически и физически разделени; б) да се изготви и утвърди Инструкция за резервиране и архивиране на данни и файлове; в) да се осигури редовно изготвяне на резервни копия на базите данни и файловете във файловите сървъри; графиците за резервиране се определят в зависимост от характера на дейността на всяка администрация; препоръчително е ежедневно резервиране; г) да се осигури съхраняване на резервните копия в специално отделно помещение/място/огнеупорна каса; д) да се осигури редовно обновяване на носителите, върху които се записват резервни копия (на период около 2/3 от срока им на годност); е) да се осигури редовно изготвяне на архивни копия на базите данни и файловете във файловите сървъри; графиците за резервиране се определят в зависимост от характера на дейността на всяка администрация; препоръчително е ежемесечно резервиране; ж) да се осигури редовно обновяване на носителите, върху които се записват архивни копия (на период около 2/3 от срока им на годност); з) архивните копия да се съхраняват в друга сграда в огнеупорна каса; и) достъпът до резервни и архивни копия се извършва под контрола на служителя по информационна сигурност.

към чл. 37 Управление на електронните съобщения 1. Управлението на електронните съобщения в администрациите се извършва съгласно Препоръка Х.700 на Международния съюз по телекомуникации (ITU - International Telecommunication Union) и се осъществява чрез: а) мониторинг на компонентите; б) контрол (т.е. изработване и реализация на управляващи въздействия); в) координация на работата на компонентите на системата. 2. Системите за управление трябва: а) да дават възможност на администраторите да планират, организират, контролират и отчитат използването на процесите, свързани с осигуряване на мрежова и информационна сигурност; б) да позволяват нагаждане на системата към изменения на изискванията за сигурност; в) да осигуряват предсказуемо поведение на системата при различни обстоятелства. 3. Управлението на мрежовата сигурност се основава на препоръки Х.800 и Х.805 на Международния съюз по телекомуникации (ITU - International Telecommunication Union). 4. Съгласно препоръките по т. 3 за реализация на функциите на мрежовата сигурност трябва да се използват следните механизми и комбинации от тях: а) криптиране; б) цифрови сертификати; в) механизми за управление на достъпа; г) механизми за контрол на интегритета на данните, в т.ч. интегритета на потока съобщения; д) механизми за идентификация; е) механизми за допълване на трафика; ж) механизми за управление на маршрутизацията; з) механизми за отбелязвания и записи на комуникационните характеристики. 5. Защитата на електронните съобщения в интернет включва: а) защитна стена; б) защита от вируси и нежелан код; в) защита от спам; г) проверка на прикачените файлове за вируси и нежелан код; д) защита от DoS (denial of service) атаки; е) защита от HA (harvesting attacks); ж) защита на е-mail адресите от търсещи роботи; з) защита от изтичане на информация; и) защита от шпионски софтуер (spyware); к) защита на IM (instant messaging); л) защита на гласовите комуникации (Skype, ICQ, др.); м) проверка за съответствие с наложените политики в съответната администрация; н) проверка за съответствие с приетите нормативни документи; о) контрол върху обмена (изпращане/получаване) на големи файлове в съответствие с приетите политики; п) приоритизация на входящата и изходящата поща в зависимост от профила на всеки служител; р) пренасочване на пощата в зависимост от приетите политики; с) автоматично криптиране на изходящата поща при необходимост в съответствие с приетите политики; т) автоматично добавяне на текст към входящи/изходящи съобщения в съответствие с приетите политики. 6. Получени съобщения, автоматично категоризирани като спам или съдържащи нежелан код, да се записват в специализирани папки и да са достъпни за контрол и обработка от упълномощени лица (служителя по информационна сигурност, специалисти от Националния център за действие при инциденти по отношение на информационната сигурност в информационните системи на административните органи и др.). 7. За защитата на “рутинг-инфраструктурата” и “рутинг-протоколите” трябва да се използват Препоръките на Работните групи RPSEC (Routing Protocol Security Requirements) и SIDR (Secure Inter-Domain Routing) на международната организация IETF (Internet Engineering Task Force). 8. За управление на имената и домейните в инфраструктурата в интернет да се използва “система за управление на имената на домейните (DNS)” с модификация на DNS протокола с разширения за идентификация (DNSSEC), която се основава на спецификацията на IETF PFC 4033. 9. За осъществяване на защитен обмен на съобщения по протоколите HTTP, LDAP, FTP и други да се използва Протокол SSL (“Secure Socket Layer”) версия 3.0, формулиран от IETF (“Internet Engineering Task Force”) или VPN (“Virtual Private Networking”) решения за сигурно криптиране на сесиите. 10. За криптиране на XML базирани съобщения на ниво “сесия” да се използва Протокол XMLENC, формулиран от консорциума W3C. 11. За електронно подписване на XML базирани документи да се използва Протокол XAdES (XML Advanced Electronic Signature), формулиран в Препоръка TS 101 903 на ETSI (European Telecommunications Standards Institute) и основан на Препоръка XML DSIG на Работна група “XML-Signature Working Group” на консорциума W3C. 12. За работа с публичните ключове при електронно подписване на XML базирани документи да се използва Протокол XKMS (“XML Key Manipulation Service”), основан на Препоръка XKMS 2.0 на консорциума W3C. 13. Копие от цялата служебна електронна поща на служителя се съхранява на пощенския сървър на съответната администрация не по-малко от две години, след като служителят напусне работа. 14. Служителите в администрациите могат да използват за получаване и изпращане на служебна кореспонденция единствено служебната си електронна поща. 15. Електронни съобщения, изпратени от служители в държавната администрация, съдържат задължително идентифицираща информация за контакт със съответния служител: а) име; б) телефон; в) електронна поща; г) длъжност; д) учреждение. 16. В края на всяко изходящо електронно съобщение автоматично да се прикачва изявление за ограничаване на отговорността (disclaimer) и указания към адресата за действия при погрешно получаване.

към чл. 41 Защита срещу нежелан софтуер 1. Нежеланият софтуер, който може да експлоатира уязвимостта на един или няколко информационни актива и да предизвика смущаване на нормалната им работа, увреждане или унищожаване, включва следните основни програми: а) компютърни вируси; б) мрежови червеи; в) троянски коне, и г) логически бомби. 2. Защитата срещу нежелан софтуер в информационните системи на административните органи трябва да бъде ориентирана в две основни направления: а) чрез забрана за използване на нерегламентиран софтуер; б) чрез задължително използване на утвърден за цялата администрация антивирусен софтуер и софтуер за откриване на нерегламентирани промени на информационните активи. 3. Администраторът на единната национална мрежа (ЕНМ) трябва да прилага средства за откриване на опити за проникване на различни нива и периметри на мрежата. 4. Програмните продукти, предназначени за откриване на опити за проникване, трябва да разпознават следните подозрителни действия в мрежата: а) опити да се използват услуги, блокирани от защитни стени; б) неочаквани заявки, особено от непознати адреси; в) неочаквани шифровани съобщения; г) извънредно активен трафик от непознати сървъри и устройства; д) значителни изменения на предишни действия на мрежата; е) опити за използване на известни системни грешки или уязвимости; ж) опити за вход от непознати потребители от неочаквани адреси; з) несанкционирано или подозрително използване на администраторски функции; и) значителни изменения в обичайните действия на потребител и пр. 5. При установяване на открити опити за проникване трябва незабавно: а) да се уведомява системният администратор за предприемане на адекватни мерки; б) да се изключват или ограничават мрежовите услуги, свързани с информационният актив - обект на проникването. 6. Всяко устройство, което се включва в мрежата на съответната администрация, автоматично да се проверява за вируси и нежелан софтуер, преди да получи достъп до ресурсите на мрежата.

към чл. 43, ал. 2 Действия при мониторинг на събитията и инцидентите в информационните системи на администрациите 1. При съхраняването на информация за събития и инциденти, свързани с информационните системи на администрациите, трябва да се създават следните записи: а) дата и време на настъпване на събитието; б) уникален идентификатор на ползвателя - инициатор на действието; в) тип на събитието; г) резултат от събитието; д) източник на събитието; е) списък на засегнатите обекти; ж) описание на измененията в системата за защита, произтекли от събитието. 2. Ръководителите на администрациите трябва да определят точни процедури за мониторинг на използването на системата, с които да осигурят изпълнението само на регламентирани процеси от страна на ползвателите. Процедурите за мониторинг трябва осигуряват: а) реалистична оценка и мерки за управление на риска; б) проследяване на изключения или ненормално поведение на ползватели за определен период; в) осигуряване на записи както на успешните, така и на отказаните опити за достъп в системата. 3. За осигуряване на точност и пълнота на записите на логовете, които могат да се използват за разследване на неправомерни действия или за нуждите на ангажиране на съдебни доказателства, ръководителите на ведомствата трябва да осигурят поддържането на единно време в информационните системи съгласно Наредбата за електронните административни услуги, приета с Постановление № 107 на Министерския съвет от 2008 г. (ДВ, бр. 48 от 2008 г.).

към чл. 45 ал. 2 Параметри на физическата сигурност 1. За осигуряване физическата защита на информационни системи ръководителите на администрациите предприемат следните мерки: а) мерки по управление на физическия достъп; б) противопожарни мерки; в) защита на поддържащата инфраструктура; г) защита на мобилните системи. 2. Препоръчва се мерките за физическа защита да включват следните инфраструктурни компоненти: 2.1. Сградите и помещенията, в които се разполагат техническото оборудване, софтуерът и архивите, необходими за информационните системи на административните органи, да отговарят на следните архитектурно-строителни изисквания: а) помещенията да имат бетонни или тухлени стени; б) плочите да бъдат стоманобетонни с дебелина 0,15 [m]; в) помещенията да имат специални подвижни отвори, които предпазват от свръхналягане; г) двойният под да има височина не по-малка от 0,30 [m]; д) окаченият таван да има височина не по-малка от 0,50 [m]; е) климатичните системи за помещенията да позволяват управление от алармени сигнали на пожарогасителна система; ж) до помещенията да се осигури отделна стая, в която да се разположат действащата и резервната батерии бутилки с пожарогасителния агент. 2.2. Помещенията, в които се разполагат техническото оборудване, софтуерът и архивите, необходими за информационните системи на администрациите, се оборудват със следните технически системи за защита, безопасност и охрана: а) пожарогасителна система, която трябва да отговаря на изискванията на EN 14520; б) климатизация; в) резервно електрозахранване; г) системи за телевизионно видеонаблюдение; д) системи за контрол на достъпа. 3. Срещите между посетителите и служителите в администрациите трябва да се извършват в специализирани помещения. 4. В случаите по т. 3 да се води списък на посетителите кога и с кого са се срещали и по какъв въпрос. Списъкът да се съхранява не по-малко от една година от датата на посещението. Списъкът може да се води и само в електронна форма. 5. Служителите, използващи преносими компютри, трябва задължително да използват пароли за достъп до ресурсите на мобилните устройства (дискови устройства, системни платки, софтуер и др.).

към чл. 48 Управление на инциденти, свързани с информационната сигурност 1. Планирането на дейността по управление на инциденти, свързани с информационната сигурност, трябва да включва следните етапи: а) определяне на критично важните функции на системата и установяване на приоритетите за възстановителни работи; б) идентификация на ресурсите, необходими за изпълнение на критично важните функции; в) определяне списък на възможните инциденти с вероятности за появяването им, изхождайки от оценките на риска; г) разработка на стратегии за възстановителни работи; д) подготовка на мероприятия за реализация на стратегиите. 2. Цикълът на управлението на инциденти трябва да включва следните основни етапи: а) подготовка; б) откриване и анализ; в) ограничаване на влиянието, премахване на причината, възстановяване; г) дейности след инцидента. 3. Критичен елемент от управлението на инциденти е незабавното възстановяване на дейността на системата. 4. Политиката за защита от инциденти и възстановителни работи на съответната администрация, която произтича от оценката на риска по глава трета, раздел III от наредбата, трябва ясно да идентифицира средствата за резервиране и възстановяване с оглед покриване ниво на резервиране над пето по класацията на Асоциация Share. 5. Средствата по т. 4 могат да бъдат: а) паралелно записване или огледална репликация на съхраняваните данни (технологии “Disk Mirroring” или “RAID” (“Redundant Array of Independent Drives”); б) създаване на център за възстановяване след инциденти (т.нар. “Disaster Recovery Center”), в който се извършва постоянно архивно съхранение (“back-up”) на информацията от системата, така че да може да се възстанови нейната дейност след инцидента; в) създаване на резервен изчислителен център, в който се поддържа репликирано състояние на критичните оперативно действащи системи, така че дейността им да бъде незабавно поета от него. 6. Планът за действия при инциденти на съответната структура в администрацията трябва да включва мероприятия, които да се проведат след възстановяването и които да целят избягване на подобни инциденти. Това могат да бъдат мерки по: а) повишаване нивото на контрол на достъпа; б) промяна на конфигурациите на зоните за сигурност; в) изменение на режима на физически достъп; г) инсталиране на допълнителни модули за защита към софтуера на системата; д) саниране и декласификация на носителите и пр.

към чл. 51 Мерки за постигане сигурност по отношение на персонала 1. За постигане на информационна сигурност по отношение на персонала ръководителите на администрациите са длъжни да предприемат следните мерки за идентификацията на служителите и оправомощаването им да извършват определени действия по отношение на експлоатацията на информационните системи: а) достъпът на служителите в администрацията до работните им станции и общите информационни системи да се осъществява със служебни потребителско име и парола; б) достъпът на служителите в държавната администрация до специализираните информационни системи да се осъществява със служебни потребителско име, парола и удостоверение за публичен ключ; в) осигуряването на права за достъп на различни групи служители и ръководители до ресурсите на информационните системи в съответната администрация да се извършва на базата на утвърдените профили съгласно чл. 52 от наредбата; г) за всеки служител в администрацията да бъде определена принадлежност към профил, съответстващ на служебните му задължения, вписани в длъжностната му характеристика; д) служителите в администрацията да имат право на достъп само до тези ресурси на информационните системи в администрацията, в която работят, или до системите на други администрации само доколкото са им необходими за изпълнение на служебните задължения съгласно длъжностната им характеристика; е) всяка година да се провеждат опреснителни курсове по мрежова и информационна сигурност, през които да преминават всички служители в администрацията; ж) всички служители в администрацията да преминат обучение за действия при инциденти с мрежовата и информационна сигурност. 2. Приложението за проверка на удостоверения за публични ключове (вкл. електронни подписи) трябва да използва процедурата за проверка чрез Certificate Revocation Lists (CRL), базиран на спецификацията RFC 3280 на IETF (Internet Engineering Task Force) или по Протокол OCSP (Online Certificate Status Protocol), основан на спецификацията RFC 2560 на IETF.