Наредба № 15 от 3 февруари 2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им

В тази наредба се определят:

1. 1. минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на опитни животни;
2. 2. изискванията към обектите, в които се провеждат опити с животни;
3. 3. изискванията към обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни;
4. 4. задълженията на контролните органи.

Наредбата се прилага при провеждане на опити с животни за:

1. 1. разработване, производство и оценка на ефективността и безопасното приложение за хората и околната среда на лекарства за хуманната и ветеринарната медицина, храни и хранителни добавки за хора и животни и други вещества: а) диагностика и превенция на заболявания, изпитване на нови схеми и методи за лечение на болести и болестни състояния или други аномалии и техните последствия върху хора, животни и растения; б) проучване, определяне, регулиране или промяна на физиологичните функции при хора, животни или растения;
2. 2. изучаване на поведенческите реакции на животните;
3. 3. обучение в средните специални, полувисшите и висшите училища;
4. 4. защита на околната среда с оглед опазване здравето на хората и животните.

Комисията по чл. 3 се състои от единадесет членове. В състава й се включват:

1. 1. ветеринарен лекар, представител на НВМС;
2. 2. ветеринарен лекар, представител на факултетите по ветеринарна медицина;
3. 3. хуманен лекар - токсиколог, представител на Министерството на здравеопазването;
4. 4. научен работник - биолог, представител на Българската академия на науките (БАН);
5. 5. еколог, представител на Министерството на околната среда и водите;
6. 6. зоолог, представител на Биологическия факултет към Софийския университет;
7. 7. хуманен лекар, представител на Медицинския университет в София;
8. 8. двама представители на неправителствените организации за защита на животните;
9. 9. юрист, представител на Министерство на земеделието и горите;
10. 10. ветеринарен лекар, представител на Министерството на земеделието и горите.

При провеждане на опити изборът на вида животни се преценява с оглед на спецификата на вида и целта на изследването. Прилагат се методи, използващи минимален брой животни с ниска степен на неврофизиологична чувствителност, и процедури, които не водят или в по-слаба степен предизвикват болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане.

Всички опити с животни се провеждат по начин, който намалява до минимум причиняването на дисстрес, ненужна болка, страдание и трайно увреждане на животните.

Не се разрешава провеждането на опити:

1. 1. за учебни цели, при които се причинява смърт на животните; в учебните заведения опитите с животни се заменят с други методи за онагледяване на учебния материал във всички случаи, в които не се цели усвояването на конкретни практически умения от страна на обучаващите се;
2. 2. ако резултатът може да бъде постигнат с методи, при които не се използват животни.

Застрашените животински видове, включени в Червената книга на Република България, в приложение I на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (ДВ, бр. 6 от 1992 г.) и защитените видове животни по чл. 38, чл. 41, ал. 3 и чл. 45 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) (ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2005 г.), се използват за опитни и други научни цели единствено при:

1. 1. проучвания, които имат за цел опазване на застрашения/защитения вид;
2. 2. научни изследвания с изключителна важност в областта на медицината, за които застрашеният/защитеният животински вид е единственият подходящ за постигане на търсените резултати.

Собствениците и управителите на обектите за отглеждане и/или доставка на животни и на обектите, в които се провеждат опити с животни, са длъжни да:

1. 1. осигурят помещения за отглеждане на животните, които: а) позволяват свобода на движение на животните; б) са съобразени с тяхното нормално анатомично и физиологично развитие; в) не препятстват протичането на репродуктивния процес на дадения животински вид;
2. 2. осигурят възможност за максимално удовлетворяване на физиологичните и етологичните нужди на животните;
3. 3. извършват ежедневен контрол на условията на хранене, поене, отглеждане и работа с животните;
4. 4. осигурят свободен достъп на всяко животно до хранилките и поилките;
5. 5. осигурят условия, грижи и внимание, съобразени с естествените нужди на животните;
6. 6. осигурят ежедневно почистване и отстраняване на фекалиите в помещенията и клетките, без да се предизвиква стрес у животните;
7. 7. осигурят редовно механично почистване и дезинфекция на помещенията, съоръженията и инвентара и задължителна дезинфекция при подмяна на една партида животни с друга;
8. 8. надеждна система за контрол при влизане и излизане от обекта на външни лица;
9. 9. осигурят подходящи съоръжения за защита на животните срещу насекоми, гризачи и други вредители;
10. 10. не настаняват в едно помещение животни от видове, които са несъвместими, животни от различни възрастови групи и пол, когато това ще доведе до агресия и нетърпимост помежду им;
11. 11. забранят пушенето в помещенията за настаняване на животните;
12. 12. проверяват ежедневно автоматичните линии и механичните съоръжения (ако в обекта има такива) и незабавно отстраняват възникналите повреди, а ако това е невъзможно, осигуряват хранене, поене и поддържане на зоохигиенните изисквания по други начини;
13. 13. осигурят редовно ветеринарномедицинско обслужване с цел предотвратяване или незабавно отстраняване на състояние на болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане на животните;
14. 14. осигурят ежедневна проверка на здравословното състояние на животните и условията на заобикалящата ги среда;
15. 15. осигурят издаването и спазването на вътрешни правила за отглеждане и грижа за животните в съответствие с разпоредбите на тази наредба;
16. 16. следят за здравето и хигиената на персонала.

Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, регистрират вивариума, в който се настаняват животните, по реда на чл. 137 ЗВД.

Собствениците или управителите на обектите по чл. 22 са длъжни да:

1. 1. назначат лице, което: а) има висше биологично, медицинско, ветеринарномедицинско, зооинженерно или средно специално ветеринарномедицинско образование; б) следи за спазване на ветеринарномедицинските и зоохигиенните изисквания за настаняване на опитните животни съобразно разпоредбите на тази наредба и вътрешните правила в обекта и отговаря за грижите за животните и спазването на изискванията за хуманно отношение; в) организира процеса на хранене и поене на животните, почистването и дезинфекцията на помещенията, в които са настанени, и използваното оборудване; г) води регистрите по чл. 26; д) издава вътрешни правила за работа и грижа за животните съгласно разпоредбите на тази наредба и носи отговорност за изпълнението им;
2. 2. осигурят на животните медицинско обслужване от ветеринарен лекар, който: а) е постоянно назначен и ежедневно контролира здравния статус на животните и дава консултации по време на всеки етап от опита или след него по отношение доброто състояние на животните и предпазването им от излишна болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане; б) определя поставянето им в помещенията за изолиране и определя срока на карантината; в) в случаите, когато е необходимо, извършва евтаназия на опитните животни; г) определя пригодността им за използване в опити; д) определя необходимостта животното да бъде оставено живо или умъртвено след приключване на опита; е) поставя маркировка на животните; ж) води амбулаторен дневник за всяко лечение и манипулация на животните;
3. 3. осигурят персонал за полагане на грижа за животните.

Собствениците или управителите на обектите по чл. 32 осигуряват:

1. 1. лице с висше ветеринарномедицинско, биологично, медицинско, зооинженерно образование или средноспециално ветеринарномедицинско образование, което: а) следи за спазване на изискванията за грижа и настаняване на опитните животни съобразно разпоредбите на тази наредба и вътрешните правила в обекта и носи цялата отговорност по отношение грижите за тях и спазването на изискванията за хуманно отношение; б) води регистъра по чл. 35; в) организира процеса на хранене и поене на животните, почистването и дезинфекцията на помещенията, в които са настанени, и на използваното оборудване; г) издава вътрешни правила за работа и грижа за животните съгласно разпоредбите на тази наредба и носи отговорност за изпълнението им;
2. 2. медицинско обслужване на животните от ветеринарен лекар, който: а) осъществява редовни посещения и наблюдения върху здравния статус на животните и незабавно отстраняване на състояние на болка, страдание, дисстрес или заболяване при животните; б) определя поставянето им в помещенията за изолиране и определя срокa на карантината; в) в случаите, когато е необходимо, извършва евтаназия; г) поставя маркировка на животните; д) води амбулаторен дневник за всяко лечение и манипулация на животните;
3. 3. персонал за полагане на грижа за животните.

По смисъла на тази наредба:

1. 1. “Животни” са бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа, включително свободно живеещите ларви и/или репродуциращите се ларвени форми с изключение на зародишните и ембрионалните форми.
2. 2. “Грижа за опитните животни” са всички материални и нематериални ресурси, използвани от лицата, които извършват опити за поддържане на животните в добро състояние и за намаляване на страданието им по време на опит. Грижите за животните започват от доставянето на животните за опита и продължават до завършването му и вземане на решение за по-нататъшната съдба на животните според изискванията по чл. 30. 3. “Клетка” е постоянно фиксиран или подвижен контейнер, който е затворен с две твърди стени и останалите две са с решетки или желязна мрежа, в който едно или повече животни се настаняват по време на опитите или се транспортират. В зависимост от броя на животните и размера на контейнера свободата на движението на животните е ограничена. 4. “Кошара” е оградена площ със стени и решетки, в която се отглеждат едно или повече животни. 5. “Бокс” е ограничено пространство за индивидуално обслужване на животните, отглеждане, развъждане, карантина, изолация и провеждане на опити с тях. 6. “Обект” е сграда, съоръжения, група от сгради или други помещения и може да включва площ, която не е изцяло затворена или покрита, както и подвижното оборудване/апаратура. 7. “Обект за отглеждане и/или доставка на опитни животни” е обект, в който се отглеждат и развъждат животни с цел да се използват в опити или който доставя животни за използване в опити. 8. “Обект, в който се провеждат опити с животни” са обектите по чл. 153, ал. 1 ЗВД. 9. “Опит” е всяка манипулация, която се прилага върху животни с научноизследователска или учебна цел и която може да причини болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане на животните, включително и генетични модификации и действия, които могат да доведат до раждането на животни при такива условия. Опитът започва, когато животните се подготвят за първи път за манипулациите, и завършва, когато по-нататъшни наблюдения няма да се извършват. В обхвата на понятието се включват и тези манипулации, които се извършват с прилагане на анестезия или аналгезия върху животните. Зоотехническите и клиничните ветеринарномедицински манипулации, включително евтаназия и маркиране на животните, не се считат за опит. 10. “Опитни животни” са животни, използвани и които ще се използват за научноизследователски, учебни и експериментални цели. 11. “Болка, страдание и трайно увреждане” е причиняването на смущения в здравето (физическо, психическо и социално) на животните. Това включва причиняването на болест, травма и физиологичен и психологичен дискомфорт в момента на извършване на опита или впоследствие (например след инжектиране на карциногени). 12. “Дисстрес” е състояние вследствие неспособност или невъзможност за приспособяване към действието на дразнители. 13. “Специално отглеждани животни” са тези животни, които се отглеждат и развъждат в обектите по т. 7 и 8 с цел да бъдат използвани в опити. 14. “Подходящо анестезирани животни” са животни, които са лишени от усет за болка чрез прилагане на анестезия (местна или обща) с ефективност, съответстваща на Добрата ветеринарна практика. 15. “Вивариум” е помещение в обектите по чл. 153, ал. 1 ЗВД, в което се настаняват опитните животни. 16. “Помещения за настаняване на животните” са помещения, в които животните се настаняват за отглеждане, за размножаване или по време на провеждането на опит. 17. “Ясла” е малко затворено пространство с три страни обикновено с хранилка и странични разделители, където едно или две животни могат да бъдат настанени. 18. “Двор” е затворено чрез огради, стени, решетки или желязна мрежа пространство, разположено извън постоянните монолитни сгради, в които са помещенията за настаняване на животните, и до което животните имат достъп и могат да се движат свободно в съответствие с техните етологични и физиологични потребности за задоволяване на нуждите си от физически упражнения. 19. “Зоохигиенни изисквания” са изисквания за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични нужди.

Наредбата влиза в сила от 1 май 2006 г. с изключение на чл. 37, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Наредбата отменя Наредба № 25 от 2003 г. за защита и хуманно отношение към опитните животни (обн., ДВ, бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 73 от 2003 г.).

Наредбата се издава на основание чл. 149, ал. 3 и чл. 153, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

към чл. 3, ал. 2 Образец на заявление ДО ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА НВМС СОФИЯ ЗАЯВЛЕНИЕ по чл. 3, ал. 2 от Наредбата за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им (наредбата) във връзка с чл. 155, ал. 1 ЗВД От...................................................................................... (собствениците или управителите на обектите, в които се провеждат опити с животни) Адрес................................................................................. (седалище, адрес на управление на юридическото лице) Данъчен номер и код по БУЛСТАТ на юридическото лице ................................................................................................ УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР, Моля, да ми бъде издадено разрешение за използване на: 1........................................................................................ (вид и брой животни) 2. за................................................................................... (вид и цел на опита или научното изслед- ване, за които ще се използват животни) 3. Имената на лицето, което следи за спазването на изискванията за хуманно отношение към опитните животни (по чл. 23, т. 1 от наредбата) ................................................................................................ 4. Имената на лицето/та, което ще провежда и/или под чието ръководство ще се провеждат опитите и другите научни изследвания (чл. 28 от наредбата) ................................................................................................ 5. Начин и място на придобиване на животните и допълнителна информация (ако е необходимо) при придобиване на животните при условията на чл. 9, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 от наредбата ................................................................................................ 6. Допълнителна информация и обосновка при провеждане на опити по чл. 29, ал. 2, т. 2 от наредбата ................................................................................................ 7. Прилагам следните документи: 1) Удостоверение за регистрация на опитната база, издадено от РВМС. 2) Списък на видовете и броя животни, които ще се използват, и обосновка на избора им, мястото и начина за полагане на грижи за животните след приключване на опитите. 3) Обосновка на необходимостта от използване на животни в опитите (съществува ли алтернативен метод, възможност той да се приложи). 4) Списък на лицата, участващи в провеждане на опита, и копие от документ за тяхната професионална квалификация. 5) Име, адрес, единен граждански номер на упълномощено от собственика или ръководителя на обекта лице, което ще следи за правилното функциониране на оборудването и чистотата в помещенията за настаняване на животните и тяхното състояние и носи цялата отговорност по отношение грижите за опитните животни и спазването на изискванията за хуманно отношение към тях, и копие от документ за тяхната професионална квалификация. 6) Копие от документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2 ЗВД. 7) Разрешително по чл. 49 от Закона за биологичното разнообразие, издадено по реда на наредбата по чл. 51 от същия закон (ако е необходимо). Дата, град Подпис и печат

към чл. 9, ал. 1 Списък на опитни животни, които трябва да бъдат специално отглеждани, за използване за опитни и други научни цели - Мишка - Mus musculus - Плъх - Rattus norvegicus - Морско свинче - Cavia porcellus - Златен хамстер - Mesocricetus auratus - Заек - Oryctolagus cuniculus - Нечовекоподобни примати - Куче - Canis familiaris - Котка - Felix catus - Пъдпъдък - Coturnix coturnix - Жаби.

към чл. 15, ал. 1 Предписания за провеждане на карантина в обектите за опитни животни Вид Дни Мишка 5 - 15 Плъх 5 - 15 Gerbil 5 - 15 Морско свинче 5 - 15 Сирийски хамстер 5 - 15 Заек 20 - 30 Котка 20 - 30 Куче 20 - 30 Нечовекоподобни маймуни 40 - 60 Целите на карантината са: (а) да защитят другите животни в обекта; (б) да защитят човека от зоонозна инфекция; (в) за насърчаване на Добрата научна практика.

към чл. 16, ал. 1 Раздел I Ръководство за минималната площ, която трябва да се осигури на животните при отглеждане и по време на опити На животните трябва да бъде осигурена възможност, колкото се може по-често да извършват физически упражнения. Трябва да се поддържа редовен контакт между персонала и опитните животни, така че те да свикнат с присъствието на човека и неговата дейност и да се създаде чувство на доверие у животните. Когато е уместно, трябва да се отдели време за общуване и занимания с животните. Персоналът трябва да се отнася с животните със съчувствие и внимание. Таблица 1 Поставяне в клетка на малки гризачи и зайци при подготовка и по време на опит Вид Минимална Минимална площ на пода височина на клетката в сm2 на клетката в сm Мишка 180 12 Плъх 350 14 Сирийски хамстер 180 12 Морско свинче 600 18 Заек 1 kg 1400 30 2 kg 2000 30 3 kg 2500 35 4 kg 3000 40 5 kg 3600 40 Височина на клетката означава вертикалното разстояние между пода на клетката и горната хоризонтална част на капака на клетката. При отглеждане на животните и при подготвянето на опит се отчита потенциалният растеж на животните. За да се осигури достатъчно пространство на животните според таблицата, през всички фази на растежа им се спазват параметрите, зададени във фигури от 1 до 5 и от 8 до 12. Таблица 2 Поставяне в клетки на малки гризачи при размножаване Вид Минимална Минимална площ на пода височина на на клетката клетката за майката в сm и малките в сm2 Мишка 200 12 Плъх 800 14 Сирийски хамстер 650 12 Морско свинче 1200 18 Морско свинче в харем 1000 за възрастни 18 Таблица 3 Поставяне в клетки на зайци за размножаване Тегло на Минимална Минимална Минимална зайкинята площ на височина площ на в kg пода на на клет- гнездото клетката ката в сm за малките за зайки- m2 нята и мал- ките й в m2 1 0,30 30 0,10 2 0,35 30 0,10 3 0,40 35 0,12 4 0,45 40 0,12 5 0,50 40 0,14 Минималната площ на пода на клетката за зайкинята и нейните малки включва площта на гнездото за малките. За да се осигури достатъчно пространство на животните според таблицата, през всички фази на растежа им се спазват параметрите, зададени във фиг. 6. Таблица 4 Предписания за настаняване на котки (по време на опити и за размножаване) Тегло Мини- Мини- Мини- Мини- на кот- мална мална мална мална ката площ висо- площ площ в kg на пода чина на на пода на коша- на клет- клет- на клет- рата за ката за ката в ката за котката котка сm котката майка и в m2 майка и малките малките в m2 в m2 0,5 - 1 0,2 50 ----------- ------------- 1 - 3 0,3 50 0,58 2 3 - 4 0,4 50 0,58 2 4 - 5 0,6 50 0,58 2 Настаняването на котки в клетки се ограничава. Котките, затворени по този начин, се пускат да излизат поне веднъж дневно, когато това не влияе върху опита. Кошарите на котките се оборудват с котешка тоалетна, достатъчно пространство за почивка и предмети, подходящи за катерене и точене на нокти. В клетките за котки височината се определя като вертикалното разстояние между най-високата точка на пода и най-ниската точка на върха на клетката. Минималната площ на пода може да включва допълнителната площ, осигурена чрез допълнителни площадки, разположени на височина. Минималната обща площ на пода за котка майка и нейните малки включва и 0,18 m2 площ на бокса за малките. При отглеждане на животните и при подготвянето на опита се обръща внимание на потенциалния растеж на животните. За да се осигури достатъчно пространство на животните според тази таблица, през всички фази на растежа им се спазват параметрите, зададени във фиг. 7. Таблица 5 Настаняване на кучета в клетки (по време на опит) Височина на Минимална Минимална кучето до площ на височина холката в сm пода на на клетката клетката за в сm куче в m2 30 0,75 60 40 1,00 80 70 1,75 140 Кучетата не се държат в клетки по-дълго, отколкото е необходимо за целта на опита. Кучета, които се държат в клетки, се пускат навън поне веднъж дневно, освен ако това е несъвместимо с целта на опита. Поставя се краен срок, след който кучето не може да бъде държано затворено без всекидневни разходки. Мястото за разходка трябва да бъде достатъчно голямо, за да позволява свобода на движението на кучето. В клетките за кучета не се използват решетъчни подове, освен ако опитът не го изисква. Минималната височина на клетката е два пъти височината на кучето до холката. Височината на клетката се определя като вертикалното разстояние между най-високата точка на пода и най-ниската точка на върха на клетката. Таблица 6 Предписания за настаняване на кучета в кошари (при отглеждане и по време на самия опит) Тегло на Мини- Минимална прилежаща кучето мална площ за разходка за куче в кg площ на пода до 3 кучета повече от на коша- в m2 3 кучета в m2 рата за куче в m2 < 6 0,5 0,5 (1,0) 0,5 (1,0) 6 - 10 0,7 1,4 (2,1) 1,2 (1,9) 10 - 20 1,2 1,6 (2,8) 1,4 (2,6) 20 - 30 1,7 1,9 (3,6) 1,6 (3,3) >30 2,0 2,0 (4,0) 1,8 (3,8) Цифрите в скоби дават общата площ за едно куче; това означава площта на пода на кошарата плюс прилежащата площ за разходка. На кучета, които се държат навън непрекъснато, се осигурява достъп до подслон за защита срещу неблагоприятни климатични условия. Когато кучетата са настанени на решетъчни подове, им се осигурява твърда площ за спане. Решетъчните подове не се използват, освен ако опитът не го изисква. Преградите между кошарите са такива, че да предотвратяват нараняванията на кучетата помежду им. Всички кошари имат сифон на пода или канална система за отвеждане на отпадъците. Таблица 7 Общи предписания за поставяне в клетка на примати от видовете, които най-често се използват (супер семейства ceboidea и cercopithecoidea) (при отглеждане, по време на самия опит и при размножаване) Тегло на Минимална площ Минимална приматите на клетката височина в кg за един или два в сm примата в m2 <1 0,25 60 1 - 3 0,35 75 3 - 5 0,50 80 5 - 7 0,70 85 7 - 9 0,90 90 9 - 15 1,10 125 15 - 25 1,50 125 Поради съществените различия в размерите и характеристиките на приматите е необходимо да се съчетаят формата, вътрешните приспособления в клетките (люлки, ловилки, допълнителни площадки, поставени на различна височина) и размерът на клетките спрямо специфични нужди на животните. Височината на клетката за човекоподобни маймуни е с най-големи размери в сравнение с останалите маймуни. Клетките са най-малко толкова високи, че да позволяват на животните да стоят изправени и да им позволява да се люлеят с цялата си дължина на люлките, закачени за тавана, без краката им да докосват пода на клетката. Когато е уместно, се монтират висилки, люлки и площадки на различна височина, за да могат приматите да използват горната част на клетката. Примати, които са съвместими помежду си, могат да се държат по два в клетка. Когато не са съвместими, клетките им се разполагат по такъв начин, че да могат да се виждат един друг, но да е осигурена възможността за прекратяване на визуалния контакт по между им, когато е необходимо. Височината на клетката се определя като вертикалното разстояние между най-високата точка на пода и най-ниската точка на върха на клетката. Таблица 8 Предписания за настаняване на свине в клетки (при отглеждане и по време на опит) Тегло на Минимална площ Минимална прасето на пода на височина на в kg клетката за клетката в сm прасе в m2 5 - 15 0,35 50 15 - 25 0,55 60 25 - 40 0,80 80 Таблицата се прилага и за малки прасета. Прасетата не се държат в клетки, освен ако не е абсолютно необходимо за целите на опита и в този случай само за минимален период от време. Височината на клетката се определя като вертикалното разстояние между най-високата точка на пода и най-ниската точка на върха на клетката. Таблица 9 Предписания за настаняване на селскостопански животни в кошари (при отглеждане и по време на опит) Вид и Мини- Мини- Мини- Мини- Мини- тегло мална мална мална мална мална в кg площ на дължина висо- площ дължина пода на на коша- чина на на пода на ко- кошара- рата прегра- на ко- ритото та в m2 в m дите шарата за хра- за групи нене на m2/жи- глава вотно в m Свине 10 - 30 2 1,6 0,8 0,2 0,20 30 - 50 2 1,8 1,0 0,3 0,25 50 - 100 3 2,1 1,2 0,8 0,30 100 - 150 5 2,5 1,4 1,2 0,35 >150 5 2,5 1,4 2,5 0,40 Овце<70 1,4 1,8 1,2 0,7 0,35 Кози<70 1,6 1,8 2,0 0,8 0,35 Говеда <60 2,0 1,1 1,0 0,8 0,30 60 - 100 2,2 1,8 1,0 1,0 0,30 100 - 150 2,4 1,8 1,0 1,2 0,35 150 - 200 2,5 2,0 1,2 1,4 0,40 200 - 400 2,6 2,2 1,4 1,6 0,55 >400 2,8 2,2 1,4 1,8 0,65 Възраст- ни коне 13,5 4,5 1,8 --------- --------- Таблица 10 Предписания за настаняване на селскостопански животни в ясли (при отглеждане и по време на опит) Видове и Минимална Минимална Минимална тегло в kg площ на дължина височина на яслата в на ясла- преградата m2 та в m в яслата в m Свине 100 - 150 1,2 2,0 0,9 >150 2,5 2,5 1,4 Овце <70 0,7 1,0 0,9 Кози<70 0,8 1,0 0,9 Говеда 60 - 100 0,6 1,0 0,9 100 - 150 0,9 1,4 0,9 150 - 200 1,2 1,6 1,4 200 - 350 1,8 1,8 1,4 350 - 500 2,1 1,9 1,4 >500 2,6 2,2 1,4 Възрастни коне 4,0 2,5 1,6 Яслите се изграждат достатъчно широки, за да позволяват на животното да лежи удобно и да се изправя и обръща без затруднения. Таблица 11 Предписания за настаняване на птици в клетки (при отглеждане и по време на опит) Вид и Мини- Мини- Мини- Мини- Мини- тегло мална мална мална мална мална в g площ за площ площ висо- дължина една за две за три чина на на хра- птица птици птици клет- нилката в cm2 в cm2/ или ката за птица птица повече в cm в cm в cm2/ птица Пилета 100 - 300 250 200 150 25 3 300 - 600 500 400 300 35 7 600 - 1200 1000 600 450 45 10 1200 - 1800 1200 700 550 45 12 1800 - 2400 1400 850 650 45 12 възрастни мъжки 1800 1200 1000 60 15 >2400 Пъдпъдъци 120 - 140 350 250 200 15 4 Площта се изчислява като произведение от дължината и широчината на клетката, измерени вътрешно и хоризонтално. Височината на клетките се определя като вертикалното разстояние между най-високата точка на пода и най-ниската точка на върха на клетката. Размерът на отворите на решетъчните подове е не по-голям от 10 ґ 10 mm за млади пилета и 25 ґ 25 mm за ярки и възрастни. Дебелината на тела е най-малко 2 mm. Наклонът не превишава 14 % (8 градуса). Поилките са със същата дължина, както и хранилките. Ако има нипелни поилки или чашки, всяка птица трябва да има достъп най-малко до две поилки или чаши. В клетките се осигуряват кацалки и птиците в единични клетки могат да се виждат една друга. Раздел II Допълнителни насоки по минималните площи на клетките (Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя) Фиг. 1. Минимална площ на пода на клетката, която се осигурява в зависимост от теглото на мишките (при отглеждане и по време на опит). Линията EU-EU дава минималната площ, която трябва да бъде осигурена Фиг. 2. Минимална площ на пода на клетката, като се взема предвид теглото на плъх (при отглеждане и по време на опит). Плътната линия EU-EU дава минималната площ, която трябва да бъде осигурена Фиг. 3. Минимална площ на пода на клетката, като се взема предвид теглото на сирийски хамстер (при отглеждане и по време на опит). Плътната линия EU-EU дава минималната площ, която трябва да бъде осигурена Фиг. 4. Минимална площ на пода на клетката, като се взема предвид теглото на морско свинче (при отглеждане и по време на опит). Плътната линия EU-EU дава минималната площ, която трябва да бъде осигурена Фиг. 5. Минимална площ на пода на клетката, като се взема предвид теглото на заек (при отглеждане и по време на опит). Плътната линия, EU-EU дава минималната площ, която трябва да бъде осигурена Фиг. 6. Минимална площ на пода на клетката за зайкиня с неотбити малки (по време на размножаване). Като се взема предвид теглото на зайката, плътната линия EU-EU дава минималната площ, която трябва да бъде осигурена Фиг. 7. Минимална площ на пода на клетката, като се взема предвид теглото на котка (при отглеждане и по време на опит). Плътната линия EU-EU дава минималната площ, която трябва да бъде осигурена Раздел III Насока за оценяване гъстотата на животните в клетките Фиг. 8. Предписание за отношението между броя на мишките в клетка и площта на пода на клетката (при отглеждане и по време на опит). Линиите представляват средните тегла и съответстват на линията EU-EU във фиг. 1 Фиг. 9. Предписание за отношението между броя на плъховете в клетката и площта на пода на клетката (при отглеждане и по време на опит). Линиите представляват средните тегла и съответстват на линията EU-EU във фиг. 2. Фиг. 10. Предписание за отношението между броя на хамстерите в клетка и площта на пода на клетката (при отглеждане и по време на опит). Линиите представляват средните тегла и съответстват на линията EU-EU във фиг. 3 Фиг. 11. Предписание за отношението между броя на морските свинчета в клетка и площта на пода на клетката (при отглеждане и по време на опит). Линиите представляват средните тегла и съответстват на линията EU-EU във фиг. 4 Фиг. 12. Предписание за отношението между броя на зайците в клетка и площта на пода на клетката (при отглеждане и по време на опит). Линиите представляват средните тегла и съответстват на линията EU-EU във фиг. 5

към чл. 21, ал. 1 Разрешени методи за умъртвяване на опитни животни Методи за умъртвяване Животински вид, за на животни, различни който методът е под- от фетуси, ларви и ем- ходящ брионални форми А. Свръхдоза анестетик, Всички животни подходяща за размера и вида животни Б. Прилагане на въгле- Гризачи, зайци и птици роден диоксид до 1,5 kg В. Пречупване на гръб- Гризачи до 500 g начния стълб в областта Зайци до 1 kg на врата Птици до 3 kg Г. Механичен удар вър- Гризачи и зайци до 1 kg ху черепа Птици до 250 g Земноводни и влечуги (с разрушаване на главния мозък преди идване в съзнание) до 1 kg Риби (с разрушаване на главния мозък преди идване в съзнание) Д. Методите за умъртвя- Едри и дребни прежив- ване, изложени в Наред- ни, еднокопитни, свине бата за намаляване до и птици минимум страданията на животните по време на клане

към чл. 34, ал. 3, т. 2 Предписания за стайна температура (животни, отглеждани в клетки, кошари или обори) Вид на животните Оптимална температура в °С Нечовекоподобни примати от новия свят 20 - 28 Мишки Плъхове Хамстери Песчанки (Gerbillinae) 20 - 24 Морски свинчета Нечовекоподобни при- мати от стария свят Пъдпъдъци Зайци Котки Кучета 15 - 21 Порови (Mustellidae) Птици Гълъби Свине Кози Овце 10 - 24 Говеда Коне Температурите в таблицата се прилагат за възрастни здрави животни. За новородени, млади или животни без козина стайната температура може да бъде по-висока от посочената според преценката на ветеринарния лекар. Температурата на помещенията трябва да бъде регулирана в съответствие с възможните промени в термичната регулация на животните, която може да се дължи на специални физиологични условия или на резултата от опита. В съответствие с климатичните условия, преобладаващи в различните региони на Република България, може да се осигури вентилационна система, която има капацитет едновременно да топли и охлажда доставения въздух. В обектите, в които се извършват опити с животни, може да се извършва по-прецизен температурен контрол в помещенията за обитаване.

към чл. 37, ал. 1, т. 2 Таблица 1 Брой и видове животни, използвани в процедури през (година) в (страна) Мишки (Mus musculus) Плъхове (Rattus norvegicus) Морски свинчета (Cavia porcellus) Други гризачи (other Rodentia) Зайци (Oryctolagus cuniculus) Човекоподобни маймуни (Hominoidea) Други маймунови (Cercopithecoidea & Ceboidea) Промаймунови (Prosimia) Кучета (Canis familiaris) Котки (Felis catus) Други месоядни (other Carnivora) Коне, магарета и кръстоски (Equidae) Свине (Sus) Кози и овце (Capra & Ovis) Говеда (Bos) Други бозайници (other Mammalia) Птици (Aves) Влечуги (Reptilia) Земноводни (Amphibia) Риби (Pisces) Общо: Забележки: Всяко животно следва да бъде броено само веднъж в една и съща таблица. В тази таблица трябва да бъде посочен общият брой животни, използвани в процедури, като този общ брой бъде разбит по тип и клас на животните. Таблица 2 Брой на животните, използвани за избрани цели през (година) в (страна) Всички Избрани животински животин- видове ски ви- дове гризачи кучета при- и зайци и котки мати 1 Биологични (включително медицински) изследвания от фундаментално естество 2 Откривателство, развиване и контрол на качеството (включително и оценка на безопасността) на продукти или прибори за хуманната и ветеринарната медицина 3 Диагностика на заболяване 4 Защита на хора, животни и околна среда чрез токси- кологични или други видове оценки на без- опасността 5 Образование и обучение Забележка. Тази таблица е предназначена да покаже броя животни, използвани в широки области на: фундаментални изследвания, разработка на нови продукти, оценка на безопасността, диагностика на заболявания, както и за образование и обучение. В колона 1 терминът “медицински” обхваща и ветеринарната медицина. Таблица 3 Брой животни, използвани в процедури за избрани цели за предпазване на хора, животни и околна среда посредством токсикологични или други видове оценки на безопасността през (година) в (страна) По-подробна Всички Избрани животински класификация на животин- видове т. 4 от табл. 2 ски ви- дове гризачи кучета при- и зайци и котки мати 1 Вещества, използ- вани или предназ- начени за ползва- не главно в сел- ското стопанство 2 Вещества, използ- вани или предназ- начени за ползва- не главно в про- мишлеността 3 Вещества, използ- вани или пред- назначени за ползване главно в домакинствата 4 Вещества, използ- вани или предназ- начени за ползва- не главно в коз- метиката или за лична хигиена 5 Вещества, използ- вани или предназ- начени за ползва- не главно като добавки към хра- ните за човешка консумация 6 Потенциални или действащи опас- ности от замър- сители в общата околна среда Забележка. Тази таблица е предназначена за по-подробна разбивка на процедурите, провеждани за общото предпазване на хора, животни и околна среда, с изключение на медицинските цели. В т. 6 е включена вредната радиация. Таблица 4 Брой на животните, използвани за процедури, свързани със заболявания и здравни смущения през (година) в (страна) Всички Избрани животински животин- видове ски ви- дове гризачи кучета при- и зайци и котки мати 1 Рак (с изклю- чение на оцен- ки на канцеро- генни опас- ности) 2 Сърдечно-съ- дови заболява- ния 3 Нервни и ум- ствени смуще- ния 4 Други заболя- вания по хора и животни Забележка. Тази таблица е предназначена да илюстрира броя животни, използвани за медицински цели, включително и ветеринарна медицина. Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя