Наредба · Раздел V

Чл. 30

Наредба № 15 от 3 февруари 2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им

Следете този закон

Актът не е в сила от 1 януари 2013 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 20 от 1 ноември 2012 г. (ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 1 януари 2013 г.) е с идентично заглавие и предмет и урежда наново в пълнота същата материя — минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им, включително разрешаването на проектите по чл. 153 – 155 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Наредба № 15 от 2006 г. не може да се прилага наред с нея, поради което е заместена от 1 януари 2013 г. Актът на негово място: Наредба № 20 от 1 ноември 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.

Последна промяна: ДВ, бр. 17 от 2006 г.
В сила от: 1 май 2006 г.

Последна редакция · в сила от 01.05.2006 · без изменения оттогава

(1) След приключване на опита ветеринарният лекар извършва пълен преглед на всяко едно използвано животно и ако прецени, че здравето му ще се възстанови напълно, го настанява в помещенията по чл. 34, ал. 1, т. 3, където се отглежда според условията на раздел III.

(2) Ако след прегледа по ал. 1 ветеринарният лекар прецени, че здравето на животните не е възможно да се възстанови напълно и те ще останат в състояние на силна болка и дисстрес или не могат да се отглеждат при условията по ал. 1, ветеринарният лекар ги евтаназира възможно най-скоро.

(3) Когато едно животно няма да бъде използвано повече и след прегледа по ал. 1 ветеринарният лекар прецени, че то е в добро здравословно състояние и не представлява опасност за околната среда и здравето на хората и животните, в зависимост от вида си може да бъде:

1. настанено в зоопарк или приют за животни - за диви и екзотични животни;
2. настанено в приют или продадено като животно компаньон - за кучета, котки, хамстери, морски свинчета;
3. върнато на свобода в естественото му местообитание, в същия ареал, от който е взето - за диви животни, характерни за Република България, които са взети от дивата природа.

(4) След приключване на опита с животни от видовете по чл. 38, чл. 41, ал. 3 и чл. 45 ЗБР разпореждането с тях се осъществява съгласно издаденото разрешително по чл. 49 ЗБР.

История на промените

1 май 2006 г.обн ДВ, бр. 17 от 2006 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 30 от акт, който вече не е в сила

Безплатно