Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
Актът не е в сила. Отменен с ДВ, бр. 17 от 2015 г. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 39 от 2006 г.
В сила от
15 май 2006 г.

Последна редакция · в сила от 15.05.2006 · без изменения оттогава

към чл. 14 Технически изисквания към устройствата за непряко виждане и изпитвания за целите на одобряване на типа ЧАСТ I Огледала 1. Общи изисквания 1.1. Всяко огледало трябва да може да се регулира. 1.2. Контурът на отражателната повърхност да бъде обхванат от предпазен кожух (тяло на огледалото и др.), който по своя периметър да има във всяка точка и във всички посоки стойност на “c” не по-малка от или равна на 2,5 mm. Ако отражателната повърхност излиза над предпазния кожух, радиусът на кривината “c” на ръба на изпъкнала част трябва да бъде не по-малък от 2,5 mm и отражателната повърхност трябва да влиза в предпазния кожух със сила 50 N, приложена върху най-изпъкналата част по отношение на предпазния кожух в посока, която е хоризонтална и приблизително успоредна на средното надлъжно сечение на ПС. 1.3. Когато огледалото се монтира върху равна повърхност, всички негови части, при всички положения на регулировка, както и частите, които остават прикачени към опората след изпитването, предвидено в т. 4.2, за които се предполага, че могат да бъдат в статичен контакт със сфера със 165 mm диаметър за вътрешните огледала или със сфера със 100 mm диаметър за външните огледала, да имат радиус на кривината “c” не по-малък от 2,5 mm. 1.3.1. Изискванията по т. 1.3 не се прилагат за ръбовете на отворите за фиксиране или на жлебовете, чийто диаметър или най-голям диагонал е по-малък от 12 mm, ако тези ръбове са заоблени. 1.4. Устройството за захващане на огледалата върху ПС трябва да бъде с такава конструкция, че цилиндър с радиус 70 mm, чиято ос съвпада с оста или една от осите на въртене, осигуряващи завъртане на огледалото в съответната посока в случай на удар, да пресича поне частично повърхността, за която е закрепено. 1.5. Частите на външните огледала, посочени в т. 1.2 и 1.3, изработени от материали, чиято твърдост A по скалата на Шор е по-малка или равна на 60, се освобождават от спазването на съответните изисквания. 1.6. За частите от вътрешните огледала, които са изработени от материал с твърдост А по скалата на Шор, по-ниска от 50, и които са монтирани върху твърда опора, изискванията от т. 1.2 и 1.3 се прилагат само за опората. 2. Размери 2.1. Вътрешни огледала за виждане назад (клас I) Отражателната повърхност да има такива размери, че да е възможно в нея да се впише правоъгълник, едната страна на който да е равна на 40 mm, а другата да е равна на “a”, като: и “r” е радиусът на кривината. 2.2. Главни външни огледала за виждане назад (класове II и III) 2.2.1. Отражателната повърхност да има такива размери, че да е възможно в нея да се впише: - правоъгълник, височината на който да е равна на 40 mm, а основата, измерена в милиметри, да има за стойност “a”; - отсечка, успоредна на височината на правоъгълника, дължината на която, измерена в милиметри, да има за стойност “b”. 2.2.2 Минималните стойности на “а” и “b” са посочени в табл. 3. Таблица 3 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.3. Външни “широкоъгълни” огледала (клас IV) 2.3.1. Контурите на отражателната повърхност трябва да са с проста геометрична форма и такива размери, които да осигуряват, ако е необходимо, заедно с външно огледало от клас II такова поле на видимост, каквото е посочено в т. 4.4 на приложение № 10. 2.4. Външни огледала “с близко поле на видимост” (клас V) 2.4.1. Контурите на отражателната повърхност трябва да са с проста геометрична форма и такива размери, че огледалото да осигурява полето на видимост, посочено в т. 4.5 на приложение № 10. 2.5. Предни огледала (клас VI) 2.5.1. Контурите на отражателната повърхност трябва да са с проста геометрична форма и такива размери, че огледалото да осигурява полето на видимост, посочено в т. 4.6 на приложение № 10. 3. Отражателна повърхност и коефициенти на отражение 3.1. Отражателната повърхност на огледалото трябва да бъде плоска или сферично изпъкнала. Външните огледала могат да бъдат снабдени с допълнителна асферична част при условие, че главното огледало е в съответствие с изискванията за поле с непряка видимост. 3.2. Разлики на радиусите на кривина на огледалата 3.2.1. Разликата между “ri”, “r?i” и “rp” във всяка контролна да не бъде по-голяма от 0,15 r. 3.2.2. Разликата между всеки от радиусите на кривината (“rp1”, “rp2” и “rp3”) и “r” да не бъде по-голяма от 0,15 r. 3.2.3. Когато “r” е не по-малък от 3000 mm, стойността от 0,15 r, посочена в т. 3.2.1 и 3.2.2, се замества с 0,25 r. 3.3. Изисквания за асферичните части на огледалата 3.3.1. Асферичните огледала трябва да бъдат с такива размери и форма, достатъчни да осигуряват полезна информация на водача. Това обикновено означава минимална широчината 30 mm в някоя точка. 3.3.2. Радиусът на кривината “ri” на асферичната част е не по-малък от 150 mm. 3.4. Стойността на “r” за сферичните огледала не трябва бъде по-малка от: 3.4.1. за вътрешни огледала за виждане назад (клас I) - 1200 mm; 3.4.2. за главни външни огледала за виждане назад (класове II и III) - 1200 mm; 3.4.3. за външни “широкоъгълни” огледала (клас IV) и за външни огледала “с близко поле на видимост” (клас V) - 300 mm; 3.4.4. за предни огледала (клас VI) - 200 mm. 3.5. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение, определена според метода, описан в приложение № 4, не трябва да бъде по-ниска от 40 %. 3.5.1. Ако отражателна повърхност е с променлива степен на отражение, позиция “ден” трябва да позволява да се различават цветовете на сигналите, които се използват при движението по пътищата. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение в положение “нощ” не трябва бъде по-ниска от 4 %. 3.6. Отражателната повърхност да запазва характеристиките си, посочени в т. 3.5, въпреки продължително излагане на неблагоприятни атмосферни условия при нормална експлоатация. 4. Изпитвания 4.1. Огледалата се подлагат на изпитванията, посочени в т. 4.2. 4.1.1. За всички външни огледала за виждане назад, на които нито една част не е разположена на разстояние, по-малко от 2 m от пътната повърхност независимо от положението на регулиране, когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване, провеждането на изпитването, предвидено в т. 4.2, не се изисква. 4.1.1.1. Това изключение се прилага също, когато закрепващите елементи на огледалото (монтажни пластини, държачи, шарнири и др.) са разположени на по-малко от 2 m от пътната повърхност и в границите на най-голямата широчина на външните габарити на ПС. Измерването се прави във вертикално напречно сечение, минаващо през най-ниско закрепените елементи на огледалото или през всяка друга точка, намираща се пред тази равнина, ако тази конфигурация образува по-голяма широчина на външните габарити. 4.1.1.2. В този случай трябва да се приложи описание, определящо, че огледалото трябва да бъде монтирано по такъв начин, че местоположението на закрепващите елементи върху ПС да съответства на описаното местоположение. 4.1.1.3. Когато се прилага т. 4.1.1.1, на държача трябва да е отбелязан по неизтриваем начин символът ?? 2 m и това трябва да се посочи в ЕО сертификата за одобряване на типа. 4.2. Изпитване при удар Изпитването не трябва да се провежда за устройства, вградени в каросерията на ПС, които осигуряват фронтална дефлективна зона с ъгъл, не по-голям от 45°, измерен спрямо средното надлъжно сечение на ПС, или устройства, които не изпъкват на повече от 100 mm, измерени извън очертанията на каросерията на ПС в съответствие с Наредба № 84 от 2004 г. за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение на външните изпъкнали части (ДВ, бр. 24 от 2004 г.). 4.2.1. Описание на изпитвателния стенд 4.2.1.1. Изпитвателният стенд се състои от махало, което може да извършва колебания около две хоризонтални оси, перпендикулярни една на друга, като едната е перпендикулярна на плоскостта, в която се намира траекторията на “задвиженото” махало. 4.2.1.1.1. На края на махалото има ударна глава, съставена от твърда сфера с диаметър 165±1 mm и покрита с 5 mm плътен каучук с твърдост A 50 по скалата на Шор. 4.2.1.1.2. Предвидено е устройство, позволяващо измерването на максималния ъгъл, достигнат от държача в равнината на отклонение. 4.2.1.1.3. Опора, фиксирана с твърда връзка за корпуса на махалото, служи за захващане на образците в съответствие с изискванията при удар, определени в т. 4.2.2.6. 4.2.1.1.4. На фиг. 3 са посочени размерите на изпитвателния стенд и специфичните конструктивни изисквания. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 3. Изпитвателен стенд 4.2.1.2. Центърът на удара на махалото съвпада с центъра на сферата, съставяща ударната глава. Разстоянието “l” от него до оста на колебание в равнината на начално отклонение е равно на 1 m ± 5 mm. Намалената маса на махалото е mo = 6,8 ± 0,05 kg. Съотношението “mo” към общата маса “m” на махалото и разстоянието “d” между центъра на тежестта на махалото и оста му на въртене е: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя 4.2.2. Описание на изпитването 4.2.2.1. Процедурата, която се използва при затягане на огледалото към опората, е тази, препоръчана от производителя на устройството, или където е подходящо, от производителя на ПС. 4.2.2.2. Позициониране на огледалото за извършване на изпитването 4.2.2.2.1. Огледалата се позиционират върху изпитвателния стенд чрез махало по такъв начин, че осите, които са в хоризонтално и вертикално положение, когато огледалото е монтирано на ПС в съответствие с инструкциите за монтаж на производителя, да бъдат в същото положение. 4.2.2.2.2. Когато огледалото се регулира спрямо основата си, изпитването се провежда в положение, при което всяка опора е най-малко вероятно да бъде задействана в рамките на предвидените от заявителя регулировки. 4.2.2.2.3. Когато огледалото има устройство за регулиране на разстоянието спрямо основата му, това устройство се поставя в положението, при което разстоянието между предпазния кожух и основата е най-късо. 4.2.2.2.4. Когато отражателната повърхност е подвижна в предпазния кожух на огледалото, тя се регулира така, че нейният най-отдалечен от ПС горен ъгъл да бъде в най-издадено положение спрямо предпазния кожух. 4.2.2.3. С изключение на изпитване 2 за вътрешните огледала (виж т. 4.2.2.6.1), когато махалото е във вертикално положение, хоризонталната и надлъжната вертикална равнина, преминаващи през центъра на ударната глава, трябва да преминават през центъра на отражателната повърхност, както е описано в т. 1.7 на приложение № 4. Надлъжната посока на колебание на махалото трябва да бъде успоредна на средното надлъжно сечение на ПС. 4.2.2.4. Когато при условията на регулиране, предвидени в т. 4.2.2.1 и 4.2.2.2, частите на огледалото ограничават връщането на ударната глава, точката на удар трябва да бъде изместена в посока, която е перпендикулярна на съответната ос на въртене или на завъртане. 4.2.2.4.1. Изместването не трябва да бъде по-голямо от онова, което е необходимо за провеждането на изпитването, то трябва да бъде ограничено по такъв начин, че: - или сферата, определяща ударната глава, да остане най-малкото допирателна до цилиндъра, описан в т. 1.4; - или точката на контакт с ударната глава се извършва на разстояние не по-малко от 10 mm от периферията на отражателната повърхност. 4.2.2.5. Изпитването се състои от процес на падане на ударната глава от височина, съответстваща на ъгъл 60 ° на махалото спрямо вертикалата, така че ударната глава да удари огледалото в момента, в който махалото достига вертикално положение. 4.2.2.6. Огледалата се подлагат на удар при следните различни условия: 4.2.2.6.1. Вътрешни огледала: - Изпитване 1: точките на удар са тези, определени в т. 4.2.2.3, като ударната глава удря огледалото от страната на отражателната повърхност. - Изпитване 2: точката на удар върху ръба на предпазния кожух да е такава, че извършеният удар да образува ъгъл 45° с равнината на отражателната повърхност и да бъде разположен в хоризонталната равнина, преминаваща през центъра на тази повърхност. Ударът се извършва от страната на отражателната повърхност. 4.2.2.6.2. Външни огледала: - Изпитване 1: точката на удар е определената в т. 4.2.2.3 или 4.2.2.4. Ударът трябва да бъде такъв, че ударната глава да удари огледалото от страната на отражателната повърхност. - Изпитване 2: точката на удар е определената в т. 4.2.2.3 или 4.2.2.4. Ударът трябва да бъде такъв, че ударната глава да удари огледалото от страната, противоположна на отражателната повърхност. При огледалата за виждане назад от клас II или III, фиксирани на същата монтажна конструкция като на огледалата за виждане назад от клас IV, описаните изпитвания се извършват на най-ниско разположеното огледало. Техническата служба, която отговаря за извършване на изпитванията, може при необходимост да повтори едното или двете изпитвания с по-високо разположено огледало, ако то е монтирано на по-малко от 2 m от пътната повърхност. 5. Резултати от изпитването 5.1. По време на изпитванията, посочени в т. 4.2, махалото трябва да продължи движението си след удара по такъв начин, че проекцията на позицията, заета от държача, върху равнината да образува с вертикалата ъгъл, не по-малък от 20°. Точността на измерването на ъгъла да е ± 1°. 5.1.1. Това изискване не се прилага към огледалата, закрепени чрез залепване към предното стъкло, за които след изпитването се прилага изискването, посочено в т. 5.2. 5.1.2. Исканият ъгъл спрямо вертикалата се намалява от 20° на 10° при всички огледала за виждане назад от класове II, III и IV, които са монтирани на общ държач, присъщ на огледалата от клас IV. 5.2. По време на изпитванията, предвидени в т. 4.2, за огледалата, закрепени чрез залепване към предното стъкло, в случай на счупване на монтажната опора на огледалото, оставащата част да не стърчи спрямо основата с повече от 10 mm и конфигурацията след изпитването да отговаря на условията по т. 1.3. 5.3. По време на изпитванията, предвидени в т. 4.2, отражателната повърхност не трябва да се счупва. Въпреки това допустимо е отражателната повърхност да се счупи, ако е изпълнено едно от следните условия: 5.3.1. Частите от огледалото остават прилепени към дъното на предпазния кожух или към здраво свързана за него повърхност; въпреки това се допуска частичното отлепване на огледалото при положение, че то не надвишава 2,5 mm от всяка страна на пукнатините. Допуска се малки стъклени люспи да се отделят от повърхността на огледалото в мястото на удара. 5.3.2. Отражателната повърхност е изработена от безопасно стъкло. ЧАСТ II Устройства за непряко виждане, различни от огледала 1. Общи изисквания 1.1. В случай че е необходимо регулиране от страна на потребителя, устройството за непряко виждане следва да може да се регулира без помощта на инструменти. 1.2. В случай че устройството за непряко виждане може само да представя общото предписано поле на видимост чрез сканиране на полето на видимост, целият процес на сканиране, представяне и връщане към неговото първоначално положение не бива да отнема общо над две секунди. 2. Устройства за непряко виждане тип камера-монитор 2.1. Общи изисквания 2.1.1. Когато устройството тип камера-монитор се монтира върху равна повърхност, всички части, независимо от това в каква позиция е регулирано устройството, които се намират в потенциално статичен контакт със сфера, която е или с диаметър 165 mm - за монитора, или е с диаметър 100 mm - за камерата, трябва да е с радиус на кривината “с”, не по-малко от 2,5 mm. 2.1.2. Ръбовете на отворите или жлебовете за фиксиране, при които диаметърът или най-дългият диагонал е по-малък от 12 mm, са освободени от изискванията за радиуса, посочени в т. 2.1.1, при условие че са затъпени. 2.1.3. За части от камерата или монитора, които са изработени от материал с твърдост А по скалата на Шор, по-малка от 60, и които са монтирани върху твърда опора, изискванията по т. 2.1.1 се прилагат само по отношение на опората. 2.2. Функционални изисквания 2.2.1. Камерата да може да функционира добре при условия на слаба слънчева светлина. Камерата да осигурява контраст на осветлеността от порядъка на поне 1:3 при състояние на слаба слънчева светлина в областта извън частта на изображението, където се възпроизвежда източникът на светлина (такова условие е определено в EN 12368:8.4). Източникът на светлина осветява камерата с 40 000 lx. Ъгълът между нормалата на сензорната равнина и линията, свързваща средната точка на сензора и източника на светлина, трябва да бъде 10°. 2.2.2. Мониторът да предава минимален контраст при различни степени на осветеност, така както е определено в български стандарт, въвел ISO 15008:2003. 2.2.3. Да е възможно регулирането на средната осветеност на монитора, ръчно или автоматично, в зависимост от условията на околната среда. 2.2.4. Измерванията на контраста на осветеността се извършват съгласно български стандарт, въвел ISO 15008:2003. 3. Други устройства за непряко виждане Да се докаже, че устройството отговаря на следните изисквания: 3.1. Устройството възприема видимия спектър, без интерпретация, и винаги предава това изображение. 3.2. Функционалността се гарантира при условията на експлоатация, при които системата се пуска в употреба. В зависимост от използваната технология за получаване на изображения и представянето им т. 2.2 е изцяло или частично приложима. В други случаи това може да се постигне чрез установяване и демонстриране на чувствителността, с помощта на средства, аналогични на тези по т. 2.2, с оглед да се предложи такава функционалност, която да отговаря или да е по-добра от функционалността, изисквана за устройствата за непряко виждане тип огледало- или камера-монитор.

Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 39 от 2006 г., и не се показва тук. Отворете оригинала

История на промените

  1. 15 май 2006 г.обн ДВ, бр. 39 от 2006 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 6 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.