към чл. 15 Метод на изпитване за определяне на отражението 1. Термини за целите на настоящото приложение(1) 1.1. Стандартизиран светлинен еталон МКО A е колориметричен светлинен еталон, представляващ черно тяло при T68 = 2855,6 K. 1.2. Стандартизиран светлинен източник МКО A е лампа с жичка от волфрам и с газова среда, работеща при проксимална цветна температура T68 = 2855,6 K. 1.3. Стандартен колориметричен обсерватор МКО 1931 е рецептор на лъчение, чиито колориметрични характеристики съответстват на трихроматичните спектрални стойности , и (виж табл. 4). Таблица 4 Трихроматични спектрални стойности за стандартния колориметричен обсерватор МКО 1931(2) (Таблицата е съгласно публикация МКО 50 (45) (1970) Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 1.4. Трихроматични спектрални стойности МКО са трихроматрични стойности на монохроматичните елементи на спектър с равна енергия в системата МКО (XYZ). 1.5. Фотопично зрение е виждане на нормалното око, когато то е адаптирано към нива на яркост от поне няколко кандела на квадратен метър (cd/m2). 2. Апаратура 2.1. Общи положения Апаратурата се състои от източник на светлина, опора за поставяне на опитния образец, рецептор с фотоклетка и индикатор (фиг. 4), както и необходимите средствата за премахване на ефекта от страничната светлина. Рецепторът може да се състои от сфера на Улбрихт (фотометрична сфера), за да се улесни измерването на степента на отражателност на неплоските (изпъкнали) огледала (фиг. 5). Фиг. 4. Обща схема на рефлектометър, показващ експериментални схеми за двата метода на калибриране Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 5. Обща схема на рефлектометър, включващ сфера във вътрешността на рецептора Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя 2.2. Спектрални характеристики на източника на светлина и на рецептора Източникът на светлина трябва да бъде стандартизиран светлинен източник МКО A и свързана към него оптика, позволяваща получаването на близконасочващ светлинен лъч. За да се поддържа постоянно напрежение на лампата през цялото време на работа на апаратурата, се препоръчва да се предвиди стабилизатор на напрежението. Рецепторът да включва фотоклетка, чиято спектрална реакция е пропорционална на функцията от фотопичната осветеност на обсерватора на колориметрично съответствие МКО (1931) (табл. 4). Може да се използва и всяка друга комбинация от светлинен еталон-филтър-рецептор, която дава резултат, еквивалентен на стандартизирания светлинен еталон МКО A и на фотопичното зрение. Ако рецепторът съдържа сфера на Улбрихт, вътрешната повърхност на сферата да бъде покрита със слой от матова бяла боя (разсейваща светлината), която в спектрално отношение е неутрална. 2.3. Условия на геометрично разположение Снопът от падащи лъчи по възможност да образува ъгъл (?) от 0,44 ± 0,09 rad (25 ± 5°) с оста, перпендикулярна на изпитвателната повърхност. Ъгълът не трябва да надвишава допустимата горна граница (т.е. 0,53 rad или 30°). Оста на рецептора трябва да образува ъгъл (?), равен на ъгъла на снопа от падащи лъчи с тази перпендикулярна ос (фиг. 4). При достигането си до изпитвателната повърхност снопът от падащи лъчи да има диаметър, не по-малък от 13 mm (0,5 цола). Отразеният сноп не трябва да бъде по-широк от чувствителната повърхност на фотоклетката, да не покрива по-малко от 50 % от тази повърхност и при възможност да покрива същата част от повърхността като снопа, използван за калибриране на уреда. Ако рецепторът включва сфера на Улбрихт, тя трябва да има минимален диаметър 127 mm (5 цола). Отворите, направени в стената на сферата, за образеца и падащият сноп лъчи да бъдат с достатъчен размер, за да е възможно пълното преминаване на падащия и отразения светлинен сноп. Фотоклетката трябва да бъде поставена така, че в нея да не попада директно светлина от падащия или от отразения сноп лъчи. 2.4. Електрически характеристики на системата фотоклетка-индикатор Мощността на фотоклетката, отчетена на индикатора, да представлява линейна функция на светлинния интензитет на фоточувствителната повърхност. Необходимо е да се осигурят средства (електрически и/или оптични), за да се улесни нулирането и регулирането при калибриране. Тези средства да не засягат линейността или спектралните характеристики на уреда. Точността на системата рецептор-индикатор трябва да бъде в рамките на ± 2 % от цялата скала или ± 10 % от измерената стойност, като се вземе по-малката от двете стойности. 2.5. Опора за поставяне на опитния образец Механизмът да позволява да се постави опитният образец по такъв начин, че осите на държача на източника на светлина и на държача на рецептора да се пресичат на нивото на отражателната повърхност. Отражателна повърхност може да е разположена във вътрешността на огледалото, използвано като образец, или от двете му страни в зависимост от това дали е огледало с единична повърхност, с двойна повърхност или призматично огледало от тип “с преобръщач”. 3. Метод на действие 3.1. Метод на пряко калибриране При метода на прякото калибриране въздухът се използва като еталон. Този метод се прилага за уреди, които са конструирани така, че да позволяват калибриране на 100 % от скалата, като рецепторът се ориентира направо по оста на източника на светлина (фиг. 4). Този метод позволява в някои случаи (например при измерване на повърхности със слаба отразяваща способност) да се използва междинна точка за калибриране (между 0 и 100 % от скалата). В такива случаи е необходимо в оптичната траектория да се вмъкне филтър с неутрална плътност и с известен коефициент на прозрачност и системата за калибриране трябва да се регулира, докато индикаторът отчете процента на прозрачност, съответстващ на филтъра с неутрална плътност. Този филтър се отстранява преди започване на измерванията на отразяващата способност. 3.2. Метод на непряко калибриране Този метод на калибриране се прилага за уреди с фиксирана геометрия на източника на светлина и на рецептора. При него е необходимо наличието на еталон за отражение, подходящо калибриран и поддържан. Този еталон да бъде по възможност огледало с плоска повърхност, чийто коефициент на отражение е възможно най-близък до коефициента на изпитваните образци. 3.3. Измерване върху плоско огледало Коефициентът на отражение на изпитваните образци на плоско огледало може да бъде измерен с помощта на уреди, функциониращи на принципа на прякото или непрякото калибриране. Стойността на коефициента на отражение се отчита директно на скалата на индикатора на уреда. 3.4. Измерване върху неплоско (изпъкнало) огледало Измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала изисква използването на уреди, съдържащи сфера на Улбрихт в рецептора (фиг. 5). Ако уредът за отчитане на показанията на сферата с еталонно огледало с коефициент на отражение Е% има nе деления при огледало с неизвестен коефициент на отражение, nx деленията ще съответстват на коефициента на отражение Х%, получен по формулата: nx X = E ––– ne
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 39 от 2006 г., и не се показва тук. Отворете оригинала