Наредба № 95а от 14 април 2006 г. за одобряване типа на устройство за непряко виждане и за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение монтирането на устройства за непряко виждане

С тази наредба се определят:

1. 1. условията и редът за: а) одобряване типа на устройство за непряко виждане като компонент; б) одобряване типа на превозни средства (ПС) по отношение монтирането на устройствата за непряко виждане;
2. 2. методите и процедури за определяне на основни параметри на огледалата;
3. 3. техническите изисквания към устройствата за непряко виждане и изпитванията за одобряване на типа им;
4. 4. техническите изисквания към монтирането на устройствата за непряко виждане на ПС.

Типът на устройство за непряко виждане като компонент на ПС се одобрява по реда на глава втора, раздел IV на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства (МПС) и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).

Мерките за осигуряване съответствие на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Процедурата за определяне на радиуса на кривината “r” на отражателната повърхност на огледало е посочена в приложение № 4.

Процедурата за определяне положението на точката “Н” и проверката на положението на точките “R” и “Н” са посочени в глава трета, раздел II от Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение полето на видимост на водача (ДВ, бр. 54 от 2004 г.).

Методът за определяне положението на точките на видимост на водача, за седалка с фиксиран наклон на облегалката, е посочен в приложение № 5.

Техническите изисквания към устройствата за непряко виждане и изпитванията за съответствие с тези изисквания за целите на одобряване на типа са посочени в приложение № 6.

Методът на изпитване за определяне степента на отражателност е посочен в приложение № 7.

Типът на ПС по отношение монтирането на устройства за непряко виждане се одобрява по реда на глава втора, раздел II или раздел III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Изпълнителният директор на ИА “АА” отказва издаването на ЕО сертификат по чл. 19, ал. 1 на основания, свързани с монтирането на устройства за непряко виждане, когато типът ПС не отговаря на изискванията по тази наредба.

Отказът да се издаде ЕО сертификатът по чл. 19, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Всяко огледало или друго устройство за непряко виждане се монтира, така че:

1. 1. да не се измества по начин, който значително променя измереното поле на видимост;
2. 2. да не вибрира в степен, която би могла да причини изкривяване на образа и неговото погрешно тълкуване от водача.

Изискванията по чл. 25 се изпълняват, когато ПС се движи със скорост, достигаща до 80 % от конструктивната максимална скорост на ПС, но не повече от 150 km/h.

Техническите изисквания относно монтирането на ПС на устройствата за непряко виждане са посочени в приложение № 10.

По смисъла на тази наредба:

1. 1. “Превозно средство” е всяко моторно превозно средство съгласно чл. 149, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.
2. 2. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.
3. 3. “Устройства за непряко виждане” са устройства, предназначени за наблюдение на зоната на движение по пътя, разположена в близост до ПС, която не може да се наблюдава в обсега на пряка видимост. Такива устройства са стандартните огледала, устройства тип камера-монитор и други устройства, които представят информация за непрякото поле на видимост на водача.
4. 4. “Огледало” е всяко устройство, с изключение на устройствата тип перископ, което осигурява ясна видимост към задната, страничната или предната част на ПС в обсега на полето на видимост, определено в т. 4 на приложение № 10. 5. “Вътрешно огледало” е устройство за непряко виждане, което е предназначено за монтиране в отделението за пътници на ПС. 6. “Външно огледало” е устройство за непряко виждане, което е предназначено за монтиране върху външната повърхност на ПС. 7. “Огледало за наблюдение” е огледало, различно от определеното в т. 4, което е предназначено за монтиране във вътрешността или от външната част на ПС, с цел да се осигурят полета на видимост, различни от посочените в т. 4 на приложение № 10. 8. “Клас огледало” са всички устройства, които имат една или повече общи характеристики или функции. Те се класифицират, както следва: клас I - “вътрешни огледала за виждане назад”, осигуряващо полето на видимост, определено в т. 4.1 на приложение № 10; клас II и III - “главно външно огледало за виждане назад”, осигуряващо полета на видимост, определени в т. 4.2 и 4.3 на приложение № 10; клас IV - “външно широкоъгълно огледало”, осигуряващо полето на видимост, определено в т. 4.4 на приложение № 10; клас V - “външно огледало с близко поле на видимост”, осигуряващо полето на видимост, определено в т. 4.5 на приложение № 10; клас VI - “предно огледало”, осигуряващо полето на видимост, определено в т. 4.6 на приложение № 10. 9. “Устройство за непряко виждане тип камера-монитор” е устройство за непряко виждане, при което полето на видимост се получава посредством комбинирането на камера и монитор, съгласно т. 10 и 11. 10. “Камера” е устройство, което дава изображение на външния свят посредством леща върху светлочувствителен електронен детектор, който трансформира изображението във видеосигнал. 11. “Монитор” е устройство, което преобразува видеосигнала в изображения, които се подават във видимия спектър. 12. “Различаване” е способността за различаване на обект от неговия фон/заобикалящата го среда на известно разстояние. 13. “Контраст на осветеност” е съотношението на яркостта между обект и непосредствения му фон/заобикаляща го среда, който позволява обектът да бъде различаван от неговия фон/заобикалящата го среда. 14. “Разделителна способност” е най-малкият детайл, който може да бъде различен от сетивната система, т.е. да бъде възприет като отделен от по-голямото цяло. Разделителната способност на човешкото око се определя като “острота на зрението”. 15. “Поле на видимост” е част от триизмерното пространство, в което даден критичен обект може да бъде наблюдаван и изобразяван от устройството за непряко виждане. Това се основава на видимостта върху пътната повърхност, предлагана от устройството, и може да бъде ограничена от максималното за това устройство разстояние за различаване на обекта. 16. “Критичен обект” е кръгъл обект с диаметър D0 = 0,8 m. 17. “Критично възприятие” е нивото на възприятие, което човешкото око е в състояние да достигне при различни условия. При условията на движение по пътищата стойността за критичното възприятие е осем дъгови минути от видимия ъгъл. 18. “Разстояние за различаване” е разстоянието, измерено на равнището на пътната повърхност от видимата еталонна точка до най-далечната точка, от която критичен обект може само да бъде различен (граничната стойност за едва постигнато критично възприятие). 19. “Критично поле на видимост” е зона, в която критичният обект се определя посредством устройство за непряко виждане и това се определя от ъгъла и едно или повече разстояния за различаване. 20. “Видима еталонна точка” е точката, свързана с ПС, към която се отнася предписаното поле на видимост. Тази точка е проекцията върху пътната повърхност на линията на пресичане на вертикална равнина, минаваща през точките на очите на водача, с равнината, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство, разположена на 20 сm извън превозното средство. 21. “Видим спектър” е светлина с дължина на вълна в рамките на диапазона на границите на възприятие на човешките очи: 380 - 780 nm. 22. “Други устройства за непряко виждане” са устройства за непряко виждане, при които полето на видимост не се получава посредством огледало, нито с устройство за непряко виждане тип камера-монитор. 23. “Тип устройство за непряко виждане” са устройства, които не се различават по следните основни характеристики: а) конструкция на устройството, включително приспособлението за закрепване към каросерията, ако има такава; б) в случай на огледала - клас, форма, размери и радиус на кривината на отражателната повърхност на огледалото; в) в случай на устройства тип камера-монитор - разстоянието на различаване и обхватът на виждане. 24. “Тип превозно средство по отношение на непрякото виждане” са моторните превозни средства, които са идентични по отношение на следните основни характеристики: а) тип устройство за непряко виждане; б) отличителни характеристики на каросерията, които намаляват полето на видимост; в) координатите на точка R; г) определените позиции и ЕО маркировките за одобряване типа на задължителните и (когато са монтирани) на допълнителните устройства за непряко виждане. 25. “Превозни средства от категориите M1, M2, M3, N1, N2, N3” саопределените в чл. 149, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Наредбата влиза в сила от 26.I.2007 г.

Член 1, т. 1, буква “б” и т. 4, чл. 17 - 29, § 1, т. 9, приложение № 6 и приложение № 7 от Наредба № 95 от 2004 г. за одобряване типа на огледалата за виждане назад и за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение монтирането на огледалата за виждане назад (ДВ, бр. 33 от 2004 г.) се отменят от 24.I.2010 г.

От 26.I.2007 г. сертификатите за съответствие с одобрения тип за превозни средства от категориите М2, М3,N2 и N3 се считат за невалидни, когато ПС не отговаря на изискванията по наредбата.

От 26.I.2010 г. сертификатите за съответствие с одобрения тип за превозни средства от категориите М1 и N1 се считат за невалидни, когато ПС не отговаря на изискванията по наредбата.

По искане на производител одобряване типа на огледала за виждане назад, предназначени за монтиране на превозни средства, чийто тип е бил одобрен преди 26.I.2007 г. съгласно изискванията на Наредба № 95 от 2004 г. за одобряване типа на огледалата за виждане назад и за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение монтирането на огледалата за виждане назад, може да бъде издадено и след 26.I.2010 г., когато огледалата за виждане назад са предназначени да бъдат пускани на пазара като резервни части.

От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз министърът на транспорта информира Европейската комисия относно прилагането на наредбата.

Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и въвежда изискванията на Директива 2003/97 ЕО, последно изменена с Директива 2005/27 ЕО. (Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя) ОБРАЗЕЦ (максимален формат А4 (210 х 297 mm) Списък с данни № 95а за целите на одобряване типа на устройство за непряко виждане съгласно Наредба № 95а от 2006 г. за одобряване типа на устройство за непряко виждане и за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение монтирането на устройства за непряко виждане, която въвежда изискванията на Директива 2003/97 ЕО, последно изменена с Директива 2005/27 ЕО 0. Обща информация 0.1. Марка1 (търговско наименова- ние на производителя): 0.2. Тип: 0.3. Начини за идентификация на типа, ако е маркиран на устройството: 0.4. Категория на превозното средствоi: 0.5. Наименование2 и адрес на производителя: 0.7. Местоположение и начин на нанасяне на маркировката за одобряване: 0.8. Адрес(-и) на монтажния (-те) завод (-и ): 1. Устройство за непряко виждане 1.1. Огледала (състояние на всяко огледало) 1.1.3. Вариант: 1.1.4. Чертеж(и) за идентификация на огледалото: 1.1.5. Подробности за метода на закрепване: 1.2. Устройства за непряко вижда- не, различни от огледала: 1.2.1. Тип и характеристики (пълно описание на устройството): 1.2.1.1. При устройство тип камера- монитор - разстояние на разли- чаването (mm), контраста, зона на осветеността, корекцията на заслепяване, характеристиката на образа (черно-бял/цветен), честота на повтаряне на карти- ната, яркостта на монитора: 1.2.1.2. Достатъчно подробни чертежи за установяване на комплекто- ваното устройство, включител- но инструкции за монтаж; место- положението на ЕО маркиров- ката за одобряване трябва да бъде отбелязано на чертежите: i Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. 1 Име, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства. 2 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”.

към чл. 5, ал. 2 ОБРАЗЕЦ (максимален формат А4 (210 х 297 тт) ЕО сертификат за одобряване типа на устройство за непряко виждане Печат на ИА “АА” Информация, отнасяща се до издаване, отказ, отнемане или разширение на одобряване типа на компонент за тип устройство за непряко виждане. ЕО номер на одобряване на типа: .............. 1. Производствена или търговска марка: .............. 2. Идентификация на устройствата: оглeдало, камера/монитор, друго устройство1: .............. - в случай на огледало клас (I, II, III, IV, V, VI)1 .............. - камера/монитор или друго устройство за непряко виждане (S)1 .............. 3. Наименование2 и адрес на производителя: .............. 4. Наименование и адрес на упълномо- щения представител (където е приложимо): .............. 5. Символ ( Забележка на редакцията: виж символите в PDF-а на броя,) определен в точка 4.1.1 от част I на приложение № 6: . ...да/не 1 6. Дата на представяне на устройст- вото за ЕО одобряване на типа: .............. 7. Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията: .............. 8. Дата и номер на протокола от изпитване: .............. 9. Дата на издаване/отказ/отнемане/ разширение1 на ЕО одобряване на типа на компонент: .............. 10. Място: .............. 11. Дата: .............. 12. Следните документи, на които е на- несен номерът на одобряването, се прилагат към този ЕО сертификат: (описателни бележки, чертежи, диа- грами и схеми) .............. Забележки (когато има такива) и по-специално ограничения при упот- реба и/или условия за монтиране: .............. Подпис: .............. 1 Излишното се задрасква. 2 Името на лицето, което иска одобряването на типа и е отговорно пред ИА “АА”.

към чл. 9, ал. 5 Образец на ЕО маркировката за одобряване типа на компонент 1. Височината на символите на номера е: a/3, където а і 6 mm. 2. Размерите на правоъгълника са за дължина, равна на а, и за височина, равна на 2a/3. 3. Поредният номер се поставя под правоъгълника с означение “е 34”. Огледалото, на което е поставена показаната ЕО маркировка за одобряване на типа, е огледало от клас I (вътрешно огледало за виждане назад), одобрено в Република България (е 34) под номер 03*3500. Забележка на редакцията: виж символите в PDF-а на броя Огледалото, на което е поставена показаната ЕО маркировка за одобряване на типа, е огледало от клас II (външно огледало за виждане назад), одобрено в Република България (е 34) под номер 03*1870. Забележка на редакцията: виж символите в PDF-а на броя Забележка на редакцията: виж символите в PDF-а на броя Огледалото, на което е поставена показаната ЕО маркировка за одобряване на типа, е огледало от клас IV (външно широкоъгълно огледало за виждане назад), одобрено в Република България (е 34) под номер 03*1248. Забележка на редакцията: виж символите в PDF-а на броя Устройството за непряко виждане, на което е поставена показаната ЕО маркировка за одобряване на типа, е устройство за непряко виждане (S), различно от огледало, одобрено в Република България (е 34) под номер 03*3002. 4. Отличителният номер в ЕО маркировката за одобряване на типа за държавите членки е, както следва: 1 за Германия, 2 за Франция, 3 за Италия, 4 за Холандия, 5 за Швеция, 6 за Белгия, 7 за Унгария, 8 за Чешката република, 9 за Испания, 11 за Обединеното кралство, 12 за Австрия, 13 за Люксембург, 17 за Финландия, 18 за Дания, 20 за Полша, 21 за Португалия, 23 за Гърция, 24 за Ирландия, 26 за Словения, 27 за Словакия, 29 за Естония, 32 за Латвия, 36 за Литва, 49 за Кипър, 50 за Малта.

към чл. 11 Методи за определяне на радиуса на кривината “r” на отражателната повърхност на огледало 1. За целите на това приложение: 1.1. С “r” се означава средната стойност на радиусите на кривината на отражателната повърхност, измерени според метода, описан в т. 3. 1.2. Под “основни радиуси на кривина в определена точка на отражателната повърхност (ri)” се имат предвид стойностите, получени с помощта на апаратура, описана в т. 2.1, измерени на дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на тази повърхност и успоредна на отсечка b, както е описана в т. 2.2.1 от част I на приложение № 6, и на дъгата, перпендикулярна на тази отсечка. 1.3. С “радиус на кривина в определена точка на отражателната повърхност (rp)” се означава средната аритметична стойност на основните радиуси на кривината ri и r"i, а именно: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя 1.4. Под “сферична повърхност” се има предвид повърхност, която има постоянен и еднакъв радиус във всички посоки. 1.5. Под “асферична повърхност” се има предвид повърхност, която има постоянен радиус само в една равнина. 1.6. Под “асферично огледало” се има предвид огледало, състоящо се от сферична и асферична част, при което преходът на отражателната повърхност от сферична към асферична част следва да бъде отбелязан. Кривината на главната ос на огледалото се определя по координатната система х/у, определена от радиуса на главния сферичен купол със: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: R е номиналният радиус на сферичната част, K - константа за промяната на кривината, a - константа за сферичния размер на главния сферичен купол. 1.7. С “център на отражателната повърхност” се означава центъра на видимата зона от отражателната повърхност. 1.8. С “радиус на кривината на съставните части на огледалото” се означава радиусът “c” на дъгата на окръжността, който се доближава най-много до закръглената форма на разглежданата част. 1.9. С “точки на видимост на водача” се означават две точки, отстоящи на разстояние 65 mm една от друга и разположени вертикално на 635 mm над точката R, представляваща мястото на водача, описано в глава трета, раздел IV от Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение полето на видимост на водача. Правата, която ги свързва, е перпендикулярна на средното надлъжно сечение на ПС. Средата на сегмента, чиито краища са двете точки на нивото на очите, се намира в надлъжната вертикална равнина, която трябва да преминава през центъра на мястото за сядане на водача, както е определено от производителя. 1.10. С “амбинокулярно поле на видимост” се означава цялото поле на видимост, получено чрез наслагване на монокулярните полета на дясното и лявото око (виж фиг. 1). Фиг. 1. Поле на видимост Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя 2. Измерване 2.1. Оборудване 2.1.1. Използва се уред - “сферометър”, подобен на този във фиг. 2, притежаващ указани разстояния между самописеца на измервателния уред и фиксираните крачета на шината. Фиг. 2.Сферометър Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя 2.2. Точки на измерване 2.2.1. Измерването на основните радиуси на кривина се извършва в три точки, разположени възможно най-близо на едната трета, една втора и двете трети от разстоянието по дължината на дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на тази повърхност и успоредна на сегмента b, или на дъгата, преминаваща през центъра на отражателната повърхност, която е перпендикулярна на нея, ако тази дъга е най-дългата. 2.2.2. В случаите, в които поради размера на отражателната повърхност е невъзможно да се получат измервания в посоките, определени в т. 1.2 на това приложение, техническите служби, които отговарят за изпитванията, могат да извършат измервания в тази точка в две перпендикулярни посоки, които са възможно най-близки до описаните. 3. Изчисляване на радиуса на кривината “r” Радиусът на кривината “r”, изразен в милиметри, се изчислява по следната формула: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: rp1 е радиусът на кривината в първата точка на измерване, rp2 - радиусът на кривината във втората точка на измерване, rp3 - радиусът на кривината в третата точка на измерване.

към чл. 13 Определяне на точките на нивото на очите за седалка с фиксиран наклон на облегалката 1. Местоположението на точките на видимост по отношение на точката R се коригира, както е указано в табл. 1, с помощта на Х координатите от триизмерната координатна система. Триизмерната еталонна координатна система е определена в § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение полето на видимост на водача. Таблица 1 Базови координати на седалка с фиксиран наклон на облегалката от 25° Ъгъл на наклона на обле- Хоризонтални галката на седалката координати (в градуси) ?Х 25 68 mm 2. Допълнителни корекции за ъгли на фиксирания наклон на облегалката, различни от 25°. В табл. 2 са указани допълнителните корекции от местоположението на точките на нивото на очите при фиксиран наклон на облегалката на седалката от 25°, които следва да се приложат към координатите Х и Z на точките на нивото на очите, когато конструктивният наклон на облегалката на седалката не е 25°. Таблица 2 Допълнителни корекции от местоположението на точките на нивото на очите при фиксиран наклон на облегалката на седалката от 25° Ъгъл на нак- Хоризонтал- Вертикал- лона на обле- ни коорди- ни коорди- галката на нати, mm нати, mm седалката (в градуси) ?Х ?Z 5 -186 28 6 -177 27 7 -167 27 8 -157 27 9 -147 26 10 -137 25 11 -128 24 12 -118 23 13 -109 22 14 -99 21 15 -90 20 16 -81 18 17 -72 17 18 -62 15 19 -53 13 20 -44 11 21 -35 9 22 -26 7 23 -18 5 24 -9 3 25 0 0 26 9 -3 27 17 -5 28 26 -8 29 34 -11 30 43 -14 31 51 -18 32 59 -21 33 67 -24 34 76 -28 35 84 -32 36 92 -35 37 100 -39 38 108 -43 39 115 -48 40 123 -52

към чл. 14 Технически изисквания към устройствата за непряко виждане и изпитвания за целите на одобряване на типа ЧАСТ I Огледала 1. Общи изисквания 1.1. Всяко огледало трябва да може да се регулира. 1.2. Контурът на отражателната повърхност да бъде обхванат от предпазен кожух (тяло на огледалото и др.), който по своя периметър да има във всяка точка и във всички посоки стойност на “c” не по-малка от или равна на 2,5 mm. Ако отражателната повърхност излиза над предпазния кожух, радиусът на кривината “c” на ръба на изпъкнала част трябва да бъде не по-малък от 2,5 mm и отражателната повърхност трябва да влиза в предпазния кожух със сила 50 N, приложена върху най-изпъкналата част по отношение на предпазния кожух в посока, която е хоризонтална и приблизително успоредна на средното надлъжно сечение на ПС. 1.3. Когато огледалото се монтира върху равна повърхност, всички негови части, при всички положения на регулировка, както и частите, които остават прикачени към опората след изпитването, предвидено в т. 4.2, за които се предполага, че могат да бъдат в статичен контакт със сфера със 165 mm диаметър за вътрешните огледала или със сфера със 100 mm диаметър за външните огледала, да имат радиус на кривината “c” не по-малък от 2,5 mm. 1.3.1. Изискванията по т. 1.3 не се прилагат за ръбовете на отворите за фиксиране или на жлебовете, чийто диаметър или най-голям диагонал е по-малък от 12 mm, ако тези ръбове са заоблени. 1.4. Устройството за захващане на огледалата върху ПС трябва да бъде с такава конструкция, че цилиндър с радиус 70 mm, чиято ос съвпада с оста или една от осите на въртене, осигуряващи завъртане на огледалото в съответната посока в случай на удар, да пресича поне частично повърхността, за която е закрепено. 1.5. Частите на външните огледала, посочени в т. 1.2 и 1.3, изработени от материали, чиято твърдост A по скалата на Шор е по-малка или равна на 60, се освобождават от спазването на съответните изисквания. 1.6. За частите от вътрешните огледала, които са изработени от материал с твърдост А по скалата на Шор, по-ниска от 50, и които са монтирани върху твърда опора, изискванията от т. 1.2 и 1.3 се прилагат само за опората. 2. Размери 2.1. Вътрешни огледала за виждане назад (клас I) Отражателната повърхност да има такива размери, че да е възможно в нея да се впише правоъгълник, едната страна на който да е равна на 40 mm, а другата да е равна на “a”, като: и “r” е радиусът на кривината. 2.2. Главни външни огледала за виждане назад (класове II и III) 2.2.1. Отражателната повърхност да има такива размери, че да е възможно в нея да се впише: - правоъгълник, височината на който да е равна на 40 mm, а основата, измерена в милиметри, да има за стойност “a”; - отсечка, успоредна на височината на правоъгълника, дължината на която, измерена в милиметри, да има за стойност “b”. 2.2.2 Минималните стойности на “а” и “b” са посочени в табл. 3. Таблица 3 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.3. Външни “широкоъгълни” огледала (клас IV) 2.3.1. Контурите на отражателната повърхност трябва да са с проста геометрична форма и такива размери, които да осигуряват, ако е необходимо, заедно с външно огледало от клас II такова поле на видимост, каквото е посочено в т. 4.4 на приложение № 10. 2.4. Външни огледала “с близко поле на видимост” (клас V) 2.4.1. Контурите на отражателната повърхност трябва да са с проста геометрична форма и такива размери, че огледалото да осигурява полето на видимост, посочено в т. 4.5 на приложение № 10. 2.5. Предни огледала (клас VI) 2.5.1. Контурите на отражателната повърхност трябва да са с проста геометрична форма и такива размери, че огледалото да осигурява полето на видимост, посочено в т. 4.6 на приложение № 10. 3. Отражателна повърхност и коефициенти на отражение 3.1. Отражателната повърхност на огледалото трябва да бъде плоска или сферично изпъкнала. Външните огледала могат да бъдат снабдени с допълнителна асферична част при условие, че главното огледало е в съответствие с изискванията за поле с непряка видимост. 3.2. Разлики на радиусите на кривина на огледалата 3.2.1. Разликата между “ri”, “r?i” и “rp” във всяка контролна да не бъде по-голяма от 0,15 r. 3.2.2. Разликата между всеки от радиусите на кривината (“rp1”, “rp2” и “rp3”) и “r” да не бъде по-голяма от 0,15 r. 3.2.3. Когато “r” е не по-малък от 3000 mm, стойността от 0,15 r, посочена в т. 3.2.1 и 3.2.2, се замества с 0,25 r. 3.3. Изисквания за асферичните части на огледалата 3.3.1. Асферичните огледала трябва да бъдат с такива размери и форма, достатъчни да осигуряват полезна информация на водача. Това обикновено означава минимална широчината 30 mm в някоя точка. 3.3.2. Радиусът на кривината “ri” на асферичната част е не по-малък от 150 mm. 3.4. Стойността на “r” за сферичните огледала не трябва бъде по-малка от: 3.4.1. за вътрешни огледала за виждане назад (клас I) - 1200 mm; 3.4.2. за главни външни огледала за виждане назад (класове II и III) - 1200 mm; 3.4.3. за външни “широкоъгълни” огледала (клас IV) и за външни огледала “с близко поле на видимост” (клас V) - 300 mm; 3.4.4. за предни огледала (клас VI) - 200 mm. 3.5. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение, определена според метода, описан в приложение № 4, не трябва да бъде по-ниска от 40 %. 3.5.1. Ако отражателна повърхност е с променлива степен на отражение, позиция “ден” трябва да позволява да се различават цветовете на сигналите, които се използват при движението по пътищата. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение в положение “нощ” не трябва бъде по-ниска от 4 %. 3.6. Отражателната повърхност да запазва характеристиките си, посочени в т. 3.5, въпреки продължително излагане на неблагоприятни атмосферни условия при нормална експлоатация. 4. Изпитвания 4.1. Огледалата се подлагат на изпитванията, посочени в т. 4.2. 4.1.1. За всички външни огледала за виждане назад, на които нито една част не е разположена на разстояние, по-малко от 2 m от пътната повърхност независимо от положението на регулиране, когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване, провеждането на изпитването, предвидено в т. 4.2, не се изисква. 4.1.1.1. Това изключение се прилага също, когато закрепващите елементи на огледалото (монтажни пластини, държачи, шарнири и др.) са разположени на по-малко от 2 m от пътната повърхност и в границите на най-голямата широчина на външните габарити на ПС. Измерването се прави във вертикално напречно сечение, минаващо през най-ниско закрепените елементи на огледалото или през всяка друга точка, намираща се пред тази равнина, ако тази конфигурация образува по-голяма широчина на външните габарити. 4.1.1.2. В този случай трябва да се приложи описание, определящо, че огледалото трябва да бъде монтирано по такъв начин, че местоположението на закрепващите елементи върху ПС да съответства на описаното местоположение. 4.1.1.3. Когато се прилага т. 4.1.1.1, на държача трябва да е отбелязан по неизтриваем начин символът ?? 2 m и това трябва да се посочи в ЕО сертификата за одобряване на типа. 4.2. Изпитване при удар Изпитването не трябва да се провежда за устройства, вградени в каросерията на ПС, които осигуряват фронтална дефлективна зона с ъгъл, не по-голям от 45°, измерен спрямо средното надлъжно сечение на ПС, или устройства, които не изпъкват на повече от 100 mm, измерени извън очертанията на каросерията на ПС в съответствие с Наредба № 84 от 2004 г. за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение на външните изпъкнали части (ДВ, бр. 24 от 2004 г.). 4.2.1. Описание на изпитвателния стенд 4.2.1.1. Изпитвателният стенд се състои от махало, което може да извършва колебания около две хоризонтални оси, перпендикулярни една на друга, като едната е перпендикулярна на плоскостта, в която се намира траекторията на “задвиженото” махало. 4.2.1.1.1. На края на махалото има ударна глава, съставена от твърда сфера с диаметър 165±1 mm и покрита с 5 mm плътен каучук с твърдост A 50 по скалата на Шор. 4.2.1.1.2. Предвидено е устройство, позволяващо измерването на максималния ъгъл, достигнат от държача в равнината на отклонение. 4.2.1.1.3. Опора, фиксирана с твърда връзка за корпуса на махалото, служи за захващане на образците в съответствие с изискванията при удар, определени в т. 4.2.2.6. 4.2.1.1.4. На фиг. 3 са посочени размерите на изпитвателния стенд и специфичните конструктивни изисквания. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 3. Изпитвателен стенд 4.2.1.2. Центърът на удара на махалото съвпада с центъра на сферата, съставяща ударната глава. Разстоянието “l” от него до оста на колебание в равнината на начално отклонение е равно на 1 m ± 5 mm. Намалената маса на махалото е mo = 6,8 ± 0,05 kg. Съотношението “mo” към общата маса “m” на махалото и разстоянието “d” между центъра на тежестта на махалото и оста му на въртене е: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя 4.2.2. Описание на изпитването 4.2.2.1. Процедурата, която се използва при затягане на огледалото към опората, е тази, препоръчана от производителя на устройството, или където е подходящо, от производителя на ПС. 4.2.2.2. Позициониране на огледалото за извършване на изпитването 4.2.2.2.1. Огледалата се позиционират върху изпитвателния стенд чрез махало по такъв начин, че осите, които са в хоризонтално и вертикално положение, когато огледалото е монтирано на ПС в съответствие с инструкциите за монтаж на производителя, да бъдат в същото положение. 4.2.2.2.2. Когато огледалото се регулира спрямо основата си, изпитването се провежда в положение, при което всяка опора е най-малко вероятно да бъде задействана в рамките на предвидените от заявителя регулировки. 4.2.2.2.3. Когато огледалото има устройство за регулиране на разстоянието спрямо основата му, това устройство се поставя в положението, при което разстоянието между предпазния кожух и основата е най-късо. 4.2.2.2.4. Когато отражателната повърхност е подвижна в предпазния кожух на огледалото, тя се регулира така, че нейният най-отдалечен от ПС горен ъгъл да бъде в най-издадено положение спрямо предпазния кожух. 4.2.2.3. С изключение на изпитване 2 за вътрешните огледала (виж т. 4.2.2.6.1), когато махалото е във вертикално положение, хоризонталната и надлъжната вертикална равнина, преминаващи през центъра на ударната глава, трябва да преминават през центъра на отражателната повърхност, както е описано в т. 1.7 на приложение № 4. Надлъжната посока на колебание на махалото трябва да бъде успоредна на средното надлъжно сечение на ПС. 4.2.2.4. Когато при условията на регулиране, предвидени в т. 4.2.2.1 и 4.2.2.2, частите на огледалото ограничават връщането на ударната глава, точката на удар трябва да бъде изместена в посока, която е перпендикулярна на съответната ос на въртене или на завъртане. 4.2.2.4.1. Изместването не трябва да бъде по-голямо от онова, което е необходимо за провеждането на изпитването, то трябва да бъде ограничено по такъв начин, че: - или сферата, определяща ударната глава, да остане най-малкото допирателна до цилиндъра, описан в т. 1.4; - или точката на контакт с ударната глава се извършва на разстояние не по-малко от 10 mm от периферията на отражателната повърхност. 4.2.2.5. Изпитването се състои от процес на падане на ударната глава от височина, съответстваща на ъгъл 60 ° на махалото спрямо вертикалата, така че ударната глава да удари огледалото в момента, в който махалото достига вертикално положение. 4.2.2.6. Огледалата се подлагат на удар при следните различни условия: 4.2.2.6.1. Вътрешни огледала: - Изпитване 1: точките на удар са тези, определени в т. 4.2.2.3, като ударната глава удря огледалото от страната на отражателната повърхност. - Изпитване 2: точката на удар върху ръба на предпазния кожух да е такава, че извършеният удар да образува ъгъл 45° с равнината на отражателната повърхност и да бъде разположен в хоризонталната равнина, преминаваща през центъра на тази повърхност. Ударът се извършва от страната на отражателната повърхност. 4.2.2.6.2. Външни огледала: - Изпитване 1: точката на удар е определената в т. 4.2.2.3 или 4.2.2.4. Ударът трябва да бъде такъв, че ударната глава да удари огледалото от страната на отражателната повърхност. - Изпитване 2: точката на удар е определената в т. 4.2.2.3 или 4.2.2.4. Ударът трябва да бъде такъв, че ударната глава да удари огледалото от страната, противоположна на отражателната повърхност. При огледалата за виждане назад от клас II или III, фиксирани на същата монтажна конструкция като на огледалата за виждане назад от клас IV, описаните изпитвания се извършват на най-ниско разположеното огледало. Техническата служба, която отговаря за извършване на изпитванията, може при необходимост да повтори едното или двете изпитвания с по-високо разположено огледало, ако то е монтирано на по-малко от 2 m от пътната повърхност. 5. Резултати от изпитването 5.1. По време на изпитванията, посочени в т. 4.2, махалото трябва да продължи движението си след удара по такъв начин, че проекцията на позицията, заета от държача, върху равнината да образува с вертикалата ъгъл, не по-малък от 20°. Точността на измерването на ъгъла да е ± 1°. 5.1.1. Това изискване не се прилага към огледалата, закрепени чрез залепване към предното стъкло, за които след изпитването се прилага изискването, посочено в т. 5.2. 5.1.2. Исканият ъгъл спрямо вертикалата се намалява от 20° на 10° при всички огледала за виждане назад от класове II, III и IV, които са монтирани на общ държач, присъщ на огледалата от клас IV. 5.2. По време на изпитванията, предвидени в т. 4.2, за огледалата, закрепени чрез залепване към предното стъкло, в случай на счупване на монтажната опора на огледалото, оставащата част да не стърчи спрямо основата с повече от 10 mm и конфигурацията след изпитването да отговаря на условията по т. 1.3. 5.3. По време на изпитванията, предвидени в т. 4.2, отражателната повърхност не трябва да се счупва. Въпреки това допустимо е отражателната повърхност да се счупи, ако е изпълнено едно от следните условия: 5.3.1. Частите от огледалото остават прилепени към дъното на предпазния кожух или към здраво свързана за него повърхност; въпреки това се допуска частичното отлепване на огледалото при положение, че то не надвишава 2,5 mm от всяка страна на пукнатините. Допуска се малки стъклени люспи да се отделят от повърхността на огледалото в мястото на удара. 5.3.2. Отражателната повърхност е изработена от безопасно стъкло. ЧАСТ II Устройства за непряко виждане, различни от огледала 1. Общи изисквания 1.1. В случай че е необходимо регулиране от страна на потребителя, устройството за непряко виждане следва да може да се регулира без помощта на инструменти. 1.2. В случай че устройството за непряко виждане може само да представя общото предписано поле на видимост чрез сканиране на полето на видимост, целият процес на сканиране, представяне и връщане към неговото първоначално положение не бива да отнема общо над две секунди. 2. Устройства за непряко виждане тип камера-монитор 2.1. Общи изисквания 2.1.1. Когато устройството тип камера-монитор се монтира върху равна повърхност, всички части, независимо от това в каква позиция е регулирано устройството, които се намират в потенциално статичен контакт със сфера, която е или с диаметър 165 mm - за монитора, или е с диаметър 100 mm - за камерата, трябва да е с радиус на кривината “с”, не по-малко от 2,5 mm. 2.1.2. Ръбовете на отворите или жлебовете за фиксиране, при които диаметърът или най-дългият диагонал е по-малък от 12 mm, са освободени от изискванията за радиуса, посочени в т. 2.1.1, при условие че са затъпени. 2.1.3. За части от камерата или монитора, които са изработени от материал с твърдост А по скалата на Шор, по-малка от 60, и които са монтирани върху твърда опора, изискванията по т. 2.1.1 се прилагат само по отношение на опората. 2.2. Функционални изисквания 2.2.1. Камерата да може да функционира добре при условия на слаба слънчева светлина. Камерата да осигурява контраст на осветлеността от порядъка на поне 1:3 при състояние на слаба слънчева светлина в областта извън частта на изображението, където се възпроизвежда източникът на светлина (такова условие е определено в EN 12368:8.4). Източникът на светлина осветява камерата с 40 000 lx. Ъгълът между нормалата на сензорната равнина и линията, свързваща средната точка на сензора и източника на светлина, трябва да бъде 10°. 2.2.2. Мониторът да предава минимален контраст при различни степени на осветеност, така както е определено в български стандарт, въвел ISO 15008:2003. 2.2.3. Да е възможно регулирането на средната осветеност на монитора, ръчно или автоматично, в зависимост от условията на околната среда. 2.2.4. Измерванията на контраста на осветеността се извършват съгласно български стандарт, въвел ISO 15008:2003. 3. Други устройства за непряко виждане Да се докаже, че устройството отговаря на следните изисквания: 3.1. Устройството възприема видимия спектър, без интерпретация, и винаги предава това изображение. 3.2. Функционалността се гарантира при условията на експлоатация, при които системата се пуска в употреба. В зависимост от използваната технология за получаване на изображения и представянето им т. 2.2 е изцяло или частично приложима. В други случаи това може да се постигне чрез установяване и демонстриране на чувствителността, с помощта на средства, аналогични на тези по т. 2.2, с оглед да се предложи такава функционалност, която да отговаря или да е по-добра от функционалността, изисквана за устройствата за непряко виждане тип огледало- или камера-монитор.

към чл. 15 Метод на изпитване за определяне на отражението 1. Термини за целите на настоящото приложение(1) 1.1. Стандартизиран светлинен еталон МКО A е колориметричен светлинен еталон, представляващ черно тяло при T68 = 2855,6 K. 1.2. Стандартизиран светлинен източник МКО A е лампа с жичка от волфрам и с газова среда, работеща при проксимална цветна температура T68 = 2855,6 K. 1.3. Стандартен колориметричен обсерватор МКО 1931 е рецептор на лъчение, чиито колориметрични характеристики съответстват на трихроматичните спектрални стойности , и (виж табл. 4). Таблица 4 Трихроматични спектрални стойности за стандартния колориметричен обсерватор МКО 1931(2) (Таблицата е съгласно публикация МКО 50 (45) (1970) Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 1.4. Трихроматични спектрални стойности МКО са трихроматрични стойности на монохроматичните елементи на спектър с равна енергия в системата МКО (XYZ). 1.5. Фотопично зрение е виждане на нормалното око, когато то е адаптирано към нива на яркост от поне няколко кандела на квадратен метър (cd/m2). 2. Апаратура 2.1. Общи положения Апаратурата се състои от източник на светлина, опора за поставяне на опитния образец, рецептор с фотоклетка и индикатор (фиг. 4), както и необходимите средствата за премахване на ефекта от страничната светлина. Рецепторът може да се състои от сфера на Улбрихт (фотометрична сфера), за да се улесни измерването на степента на отражателност на неплоските (изпъкнали) огледала (фиг. 5). Фиг. 4. Обща схема на рефлектометър, показващ експериментални схеми за двата метода на калибриране Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 5. Обща схема на рефлектометър, включващ сфера във вътрешността на рецептора Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя 2.2. Спектрални характеристики на източника на светлина и на рецептора Източникът на светлина трябва да бъде стандартизиран светлинен източник МКО A и свързана към него оптика, позволяваща получаването на близконасочващ светлинен лъч. За да се поддържа постоянно напрежение на лампата през цялото време на работа на апаратурата, се препоръчва да се предвиди стабилизатор на напрежението. Рецепторът да включва фотоклетка, чиято спектрална реакция е пропорционална на функцията от фотопичната осветеност на обсерватора на колориметрично съответствие МКО (1931) (табл. 4). Може да се използва и всяка друга комбинация от светлинен еталон-филтър-рецептор, която дава резултат, еквивалентен на стандартизирания светлинен еталон МКО A и на фотопичното зрение. Ако рецепторът съдържа сфера на Улбрихт, вътрешната повърхност на сферата да бъде покрита със слой от матова бяла боя (разсейваща светлината), която в спектрално отношение е неутрална. 2.3. Условия на геометрично разположение Снопът от падащи лъчи по възможност да образува ъгъл (?) от 0,44 ± 0,09 rad (25 ± 5°) с оста, перпендикулярна на изпитвателната повърхност. Ъгълът не трябва да надвишава допустимата горна граница (т.е. 0,53 rad или 30°). Оста на рецептора трябва да образува ъгъл (?), равен на ъгъла на снопа от падащи лъчи с тази перпендикулярна ос (фиг. 4). При достигането си до изпитвателната повърхност снопът от падащи лъчи да има диаметър, не по-малък от 13 mm (0,5 цола). Отразеният сноп не трябва да бъде по-широк от чувствителната повърхност на фотоклетката, да не покрива по-малко от 50 % от тази повърхност и при възможност да покрива същата част от повърхността като снопа, използван за калибриране на уреда. Ако рецепторът включва сфера на Улбрихт, тя трябва да има минимален диаметър 127 mm (5 цола). Отворите, направени в стената на сферата, за образеца и падащият сноп лъчи да бъдат с достатъчен размер, за да е възможно пълното преминаване на падащия и отразения светлинен сноп. Фотоклетката трябва да бъде поставена така, че в нея да не попада директно светлина от падащия или от отразения сноп лъчи. 2.4. Електрически характеристики на системата фотоклетка-индикатор Мощността на фотоклетката, отчетена на индикатора, да представлява линейна функция на светлинния интензитет на фоточувствителната повърхност. Необходимо е да се осигурят средства (електрически и/или оптични), за да се улесни нулирането и регулирането при калибриране. Тези средства да не засягат линейността или спектралните характеристики на уреда. Точността на системата рецептор-индикатор трябва да бъде в рамките на ± 2 % от цялата скала или ± 10 % от измерената стойност, като се вземе по-малката от двете стойности. 2.5. Опора за поставяне на опитния образец Механизмът да позволява да се постави опитният образец по такъв начин, че осите на държача на източника на светлина и на държача на рецептора да се пресичат на нивото на отражателната повърхност. Отражателна повърхност може да е разположена във вътрешността на огледалото, използвано като образец, или от двете му страни в зависимост от това дали е огледало с единична повърхност, с двойна повърхност или призматично огледало от тип “с преобръщач”. 3. Метод на действие 3.1. Метод на пряко калибриране При метода на прякото калибриране въздухът се използва като еталон. Този метод се прилага за уреди, които са конструирани така, че да позволяват калибриране на 100 % от скалата, като рецепторът се ориентира направо по оста на източника на светлина (фиг. 4). Този метод позволява в някои случаи (например при измерване на повърхности със слаба отразяваща способност) да се използва междинна точка за калибриране (между 0 и 100 % от скалата). В такива случаи е необходимо в оптичната траектория да се вмъкне филтър с неутрална плътност и с известен коефициент на прозрачност и системата за калибриране трябва да се регулира, докато индикаторът отчете процента на прозрачност, съответстващ на филтъра с неутрална плътност. Този филтър се отстранява преди започване на измерванията на отразяващата способност. 3.2. Метод на непряко калибриране Този метод на калибриране се прилага за уреди с фиксирана геометрия на източника на светлина и на рецептора. При него е необходимо наличието на еталон за отражение, подходящо калибриран и поддържан. Този еталон да бъде по възможност огледало с плоска повърхност, чийто коефициент на отражение е възможно най-близък до коефициента на изпитваните образци. 3.3. Измерване върху плоско огледало Коефициентът на отражение на изпитваните образци на плоско огледало може да бъде измерен с помощта на уреди, функциониращи на принципа на прякото или непрякото калибриране. Стойността на коефициента на отражение се отчита директно на скалата на индикатора на уреда. 3.4. Измерване върху неплоско (изпъкнало) огледало Измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала изисква използването на уреди, съдържащи сфера на Улбрихт в рецептора (фиг. 5). Ако уредът за отчитане на показанията на сферата с еталонно огледало с коефициент на отражение Е% има nе деления при огледало с неизвестен коефициент на отражение, nx деленията ще съответстват на коефициента на отражение Х%, получен по формулата: nx X = E ––– ne

към чл. 17, ал.2 ОБРАЗЕЦ (максимален формат А4 (210 х 297 mm) Списък с данни № ... за целите на одобряване типа на превозно средство съгласно Наредба № 95а от 2006 г. за одобряване типа на устройство за непряко виждане и за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение монтирането на устройства за непряко виждане 0. Обща информация 0.1. Марка1 (търговско наимено- вание на производителя): 0.2. Тип: 0.2.1. Търговско наименование (-я) (когато има) 0.3. Начини за идентификация на типа, когато се маркира на превозното средство: 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: 0.4. Категория на превозното средствоii: 0.5. Наименование2 и адрес на производителя: 0.8. Адрес(-и) на монтажния (-те) завод (-и ): 1. Общи конструктивни характеристики на превозното средство 1.1. Снимки и/или чертежи на представено за одобряване превозно средство (образец): 1.7. Кабина на водача (изнесена напред или нормална)iii : 1.8. Място за управление: ляво/дясно3 1.8.1. Превозното средство е оборудвано за дясно/ляво3 движение. 2.4. Външни размери на превозното средство (извънгабаритни): 2.4.1. За шаси без каросерия: 2.4.1.2. Широчина iv 2.4.1.2.1. Максимална допустима широчина: 2.4.1.2.2. Минимална допустима широчина: 2.4.2. За шаси с каросерия: 2.4.2.2. Широчина iv 9. Каросерия 9.9. Устройства (система) за непряко виждане 9.9.1. Огледала за виждане назад (посочва се за всяко огледало): 9.9.1.4. Чертеж(-и) за идентифициране на огледалото, показващ (-и) местоположението на огледалото спрямо превозното средство: 9.9.1.5. Подробности за метода на закрепване, включително частта от конструкцията на превозното средство, към която огледалото се закрепва 9.9.1.6. Допълнително оборудване, което може да повлияе на задното поле на видимост: 9.9.1.7. Кратко описание на електронните компоненти (когато има) на системата за регулиране: 9.9.2. Устройства (система) за непряко виждане, различни от огледала за виждане назад: 9.9.2.1.2. Достатъчно подробни чертежи за изясняване комплектността на устройството, включително ръководство за монтаж; на чертежите се отбелязва местоположението на ЕО маркировката на одобрения тип. 1 Име, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства. 2 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”. 3 Излишното се задрасква. ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. iii “Изнесена напред” означава конфигурация, в която повече от половината от дължината на двигателя е зад предната точка от основата на предното стъкло и центърът на кормилното колело е разположен в предната четвърт от дължината на превозното средство. iv БДС ISO 612-2002, термин No 6.2 и за превозни средства, различни от тези от категория М1.

№ 9ъм чл. 19, ал.2 ОБРАЗЕЦ (максимален формат А4 (210 х 297 mm, или папка формат А4) ЕО сертификат за одобряване типа на превозно средство по отношение на монтирането на устройствата за непряко виждане за целите на одобряването на типа на ПС съгласно Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета Печат на ИА “АА” Номер на одобряването на типа: .........разширение1 1. Търговско наименование или търговска марка на превозното средство: 2. Тип превозно средство: …………………………… 3. Категория на превозното сред- ствоv (M1, M2, M3, N1, N2 І 7,5 t, N2 > 7,5 t, N3)2 3.1. Тип товарен автомобил от кате- гория N3: несъчленен/с ремарке/ с полуремарке 2 4. Наименование3 и адрес на производителя: 5. Наименование и адрес на упълномощения представител (където е приложимо): 6. Търговско наименование или марка на огледалата и допъл- нителните устройства за непря- ко виждане, както и номер на одобряването на типа на компонент: 7. Клас(-ове) на отледалата и устройствата за непряко виж- дане (I, II, III, IV, V, VI, S)2 8. Разширение на ЕО одобряване типа на превозно средство, обхващащо следните устройства за непряко виждане: 9. Данни, позволяващи да се опре- дели точката R при седнало по- ложение на водача: 10. Максимална и минимална широ- чина на каросерията, при която за огледалото и устройството за непряко виждане е издадено одоб- ряване на типа (при изпитване на превозно средство шаси - кабина, съгласно т. 2.3 от прило- жение № 10): 11. Превозното средство е представе- но за ЕО одобряване на типа на: 12. Техническа служба, отговаряща за контрола на съответствието при ЕО одобряване на типа: 13. Дата на протокола от изпитване: 14. Номер на протокола от провер- ката: 15. ЕО одобряване на типа по отно- шение на монтирането на устрой- ствата за непряко виждане се издава/отказва 2 16. Разширението на ЕО одобрява- не на типа по отношение на монтирането на устройствата за непряко виждане се издава/отказва2 17. Място: 18. Дата: 19. Подпис: 20. Към сертификата се прилагат следните документи, на които трябва да е отбелязан номерът на типовото одобряване: - чертежи с отбелязани монтажни опори на устройствата за непряко виждане; - чертежи и схеми с отбелязани монтажни разположения на компоненти и конструктивните характеристики на мястото, където са монтирани устройствата за непряко виждане; - общ изглед отпред, отзад и на отделението за пътници, позволяващ да се види къде са поставени устройствата за непряко виждане 1 Там, където е уместно, посочете дали изменението на първоначалното одобряване на типа е първо, второ и т.н. 2 Излишното се задрасква. 3 Името на лицето, което иска одобряване на типа и е отговорно пред ИА “АА”. v Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

към чл. 28 Технически изисквания към монтирането на огледала и други устройства за непряко виждане на превозните средства ЧАСТ I Огледала 1. Брой на монтираните на ПС огледала 1.1. Минимален задължителен брой на огледалата 1.1.1. Полетата на видимост, посочени в т. 4, се получават с помощта на минималния задължителен брой огледала, описани в табл. 5. В случаите, в които наличието на дадено огледало не е задължително, това означава, че наличието на други системи за непряко виждане също не е задължително. Таблица 5 Минимален задължителен брой огледала Категория Вътрешно огледало Външни огледала на ПС вътрешно огледало главно огле- главно огледало широкоъгълно огледало с предно клас I дало (голямо) (малко) огледало близко поле огледало клас II клас III клас IV на видимост клас VI клас V 1 2 3 4 5 6 7 M1 Задължително По избор Задължително По избор По избор По избор Освен в случаите, в Едно от страната Едно от страната Едно от страната (Трябва да е които огледалото не на водача и едно на водача и/или на водача и едно монтирано на осигурява виждане от страната на едно от страната от страната на разстояние назад (както е опре- пътника. на пътника. пътника (и двете най-малко делено в т. 4.1 от Огледалата от огледала трябва 2 m от пътна- приложение № 10). клас II могат да да са монтирани та повърх- По избор се монтират като на разстояние ност). Ако огледалото не алтернативни най-малко 2 m осигурява виждане огледала от пътната назад. повърхност). M2 По избор Задължително Не е разрешено. По избор По избор По избор (няма изисквания по Едно от стра- Едно от страната Едно от страна- (Трябва да е отношение на полето ната на водача на водача и/или та на водача и монтирано на видимост). и едно от стра- едно от страната едно от страна- на разстояние ната на път- на пътника. та на пътника най-малко ника (и двете огледа- 2 m от пътна ла трябва да са та повърх- монтирани на ност). разстояние най-малко 2 m от пътната повърхност). M3 По избор Задължително Не е разрешено. По избор По избор По избор (няма изисквания по Едно от стра- Едно от страната Едно от страна- (Трябва да е отношение на полето ната на водача на водача и/или та на водача и монтирано на на видимост). и едно от стра- едно от страната едно от страна- разстояние ната на път- на пътника. та на пътника най-малко ника (и двете огледа- 2 m от пътна- ла трябва да са та повърх- монтирани на ност). разстояние най-малко 2 m от пътната повърхност). N1 Задължително По избор Задължително По избор По избор По избор Освен в случаите, в Едно от страната Едно от страната Едно от страна- (Трябва да е които огледалото не на водача и едно на водача и/или та на водача и монтирано на осигурява виждане от страната на едно от страната едно от страна- разстояние назад (както е опре- пътника. на пътника. та на пътника най-малко делено в т. 4.1 от Огледалата от (и двете огледа- 2 m от пътна- приложение № 10). клас II могат да ла трябва да са та повърх- По избор се монтират ка- монтирани на ност). Ако огледалото не то алтернативни разстояние осигурява виждане огледала. най-малко 2 m назад. от пътната повърхност). N2 І 7,5 t По избор Задължително Не е разрешено. Задължително Задължително, По избор (Няма изисквания по Едно от стра- От двете страни, виж: т. 2.7 и Едно предно отношение на полето ната на водача ако огледало от 4.5.5 на прило- огледало на видимост). и едно от стра- клас V може да жение № 10 (трябва да е ната на път- бъде монтирано Едно от страна- монтирано на ника. По избор та на пътника. разстояние От двете страни По избор най-малко заедно, когато Едно от страна- 2 m от пътна огледало от та на водача (и та повърх- клас V не може двете огледала ност). да бъде монти- трябва да са рано. монтирани на разстояние най-малко 2 m от пътната повърхност). Разрешава се допуск +10 cm N2 > 7,5 t По избор Задължително Не е разрешено. Задължително Задължително, Задължител- (Няма изисквания по Едно от стра- Едно от страна- виж: т. 2.7 и но, виж: т. 1.1.2 отношение на полето ната на водача та на водача и 4.5.5 на прило- на приложе- на видимост). и едно от стра- едно от страна- жение № 10 ние № 10 ната на път- та на пътника Едно от страна- Едно предно ника. та на пътника. огледало По избор (трябва да е Едно от страна- монтирано та на водача (и на разстояние двете огледала най-малко трябва да са 2 m от пътна- монтирани на та повърх- разстояние ност). най-малко 2 m от пътната повърхност). N3 По избор Задължително Не е разрешено. Задължително Задължително, Задължител- (Няма изисквания по Едно от стра- Едно от страна- виж: т. 2.7 и но, виж: т. 1.1.2 отношение на полето ната на водача та на водача и 4.5.5 на прило- на приложе- на видимост). и едно от стра- едно от страна- жение № 10 ние № 10 ната на път- та на пътника Едно от страна- Едно предно ника. та на пътника. огледало По избор (трябва да е Едно от страна- монтирано та на водача (и на разстояние двете огледала най-малко трябва да са 2 m от пътна- монтирани на та повърх- разстояние ност). най-малко 2 m от пътната повърхност). 1.1.2. В случай че описаното поле на видимост на предното огледало по т. 4.6 може да се получи с помощта на друго устройство за непряко виждане, което да е одобрено в съответствие с част II на приложение № 6 и което да е монтирано в съответствие с настоящото приложение, такова устройство може да се използва вместо огледало. 1.1.3. В случай че се използва устройство тип камера-монитор, мониторът да показва само полето на видимост, определено в т. 4.6, при движение на ПС в посока напред със скорост 30 km/h. В случай че ПС се движи с по-висока скорост или в посока назад, мониторът може да показва полето на видимост на другите камери, монтирани на ПС. 1.2. Изискванията на наредбата не се прилагат по отношение на огледалата за наблюдение. Въпреки това външните огледала за наблюдение трябва да бъдат монтирани на височина най-малко 2 m над пътната повърхност, когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване. 2. Местоположение 2.1. Огледалата трябва да се поставят по начин, който позволява на водача, седнал на седалката си в нормално положение за управление, да наблюдава ясно пътя зад, пред и встрани на ПС. 2.2. Външните огледала трябва да бъдат видими през частта на предното стъкло, която се почиства от устройството за почистване на предните стъкла, или през страничните стъкла. Въпреки това по конструктивни причини тази разпоредба, касаеща почистваната част от предното стъкло, може да не се прилага по отношение на: 2.2.1. външните огледала от страната на пътника в случаите на ПС от категории М2 и М3; 2.2.2. огледалата от клас VI. 2.3. За всяко ПС шаси-кабина по време на измерване на полето на видимост минималните и максималните широчини на каросерията се уточняват от производителя и при необходимост се възпроизвеждат от временни габаритни плоскости. Всички конфигурации на ПС и на огледала, взети под внимание по време на изпитванията, да бъдат указани в ЕО сертификата за одобряване типа на ПС по отношение на монтирането на огледала (виж приложение № 9). 2.4. Външно огледало от страната на водача трябва да се монтира така, че ъгълът между средното надлъжно сечение на ПС и вертикалната равнина, преминаваща през центъра на огледалото и през центъра на правата линия с дължина 65 mm, свързваща точките на видимост на водача, да не е по-голям от 55°. 2.5. Изпъкването на огледалата по отношение на външните габарити на ПС не трябва да бъде по-голямо от необходимото за спазване на посочените в т. 4 полета на видимост. 2.6. Когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване, и долният ръб на външно огледало се намира на по-малко от 2 m от пътната повърхност, това огледало не трябва да изпъква с повече от 250 mm извън най-голямата широчина на външните габарити на ПС, измерени, когато ПС не е оборудвано с огледало. 2.7. Огледалата от клас V и клас VI се монтират на ПС по такъв начин, че никоя от частите на огледалата или на техните опори при кое да е положение на регулиране да не бъде разположена на разстояние по-малко от 2 m от пътната повърхност, когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустима максимална маса. 2.7.1. Огледалата по т. 2.7 не се монтират на ПС, височината на кабината на които е такава, че да не е възможно спазването на това изискване. В такъв случай не се изисква друго устройство за непряко виждане. 2.8. При условията, посочени в т. 2.5, 2.6 и 2.7, огледалата могат да изпъкват от разрешените максимални широчини на ПС. 3. Регулировка 3.1. Вътрешното огледало трябва да може да се регулира от водача от неговото положение, заемано при управление на ПС. 3.2. Външното огледало, поставено от страната на водача, трябва да може да се регулира от вътрешността на ПС, когато вратата е затворена, а стъклото може да бъде отворено. Застопоряването в определено положение обаче може да бъде извършвано отвън. 3.3. Изискванията по т. 3.2 не се отнасят за външни огледала, които, след като са били изместени под въздействие на външна сила, могат да заемат предишното си положение без регулиране. 4. Полета на видимост 4.1. Вътрешно огледало за виждане назад (клас I) Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда поне 20 m широк прав хоризонтален участък от пътя, чийто център се намира върху средното вертикално надлъжно сечение на ПС, като при това участъкът, който водачът вижда, започва от точката, намираща се на 60 m зад точките на видимост на водача (фиг. 6) и се простира до хоризонта. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 6. Поле на видимост при огледала от клас I 4.2. Основни външни огледала за виждане назад от клас II 4.2.1. Външно огледало за виждане назад от страната на водача 4.2.1.1. Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда поне 5 m широк, плосък, хоризонтален участък от пътя, който е ограничен от равнина, която е успоредна на средното вертикално надлъжно сечение и преминава през най-външно разположената точка на ПС от страната на водача, като започва от точката, намираща се на 30 m зад точките на видимост на водача, и се простира до хоризонта. 4.2.1.2. Освен това пътят да бъде видим за водача на широчина 1 m, ограничена от равнина, която е успоредна на средното вертикално надлъжно сечение и преминава през най-външно разположената точка на ПС, започваща от точка, разположена на 4 m зад вертикалната равнина, минаваща през точките на видимост на водача (фиг. 7). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 7. Поле на видимост при огледала от клас II 4.2.2. Външно огледало за виждане назад от страната на пътника 4.2.2.1. Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда поне 5 m широк, плосък, хоризонтален участък от пътя, който е ограничен от страната на пътника от равнина, която е успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение и преминава през най-външно разположената точка на ПС от страната на пътника, като започва от точката, намираща се на 30 m зад точките на видимост на водача, и се простира до хоризонта. 4.2.2.2. Освен това пътят да бъде видим за водача на широчина 1 m, ограничена от равнина, която е успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение и преминава през най-външно разположената точка на ПС, започваща от точка, разположена на 4 m зад вертикалната равнина, минаваща през точките на видимост на водача (фиг. 7). 4.3. Основни външни огледала за виждане назад от клас III 4.3.1. Външно огледало за виждане назад от страната на водача 4.3.1.1. Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда поне 4 m широк, плосък, хоризонтален участък от пътя, който е ограничен от равнина, която е успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение и преминава през най-външно разположената точка на ПС от страната на водача, като започва от точката, намираща се на 20 m зад точките на видимост на водача, и се простира до хоризонта (фиг. 8). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 8. Поле на видимост при огледала от клас III 4.3.1.2. Освен това, пътят да бъде видим за водача на широчина 1 m, ограничена от равнина, която е успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение и преминава през най-външно разположената точка на ПС, започваща от точка, разположена на 4 m зад вертикалната равнина, минаваща през точките на видимост на водача. 4.3.2. Външно огледало за виждане назад от страната на пътника 4.3.2.1. Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда поне 4 m широк, плосък, хоризонтален участък от пътя, който е ограничен от равнина, която е успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение и преминава през най-външно разположената точка на ПС от страната на пътника, като започва от точката, намираща се на 20 m зад точките на видимост на водача, и се простира до хоризонта (фиг. 8). 4.3.2.2. Освен това пътят да бъде видим за водача на широчина 1 m, ограничена от равнина, която е успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение и минава през най-външно разположената точка на ПС, започваща от точка, разположена на 4 m зад вертикалната равнина, минаваща през точките на видимост на водача. 4.4. Външно широкоъгълно огледало (клас IV) 4.4.1. Външно широкоъгълно огледало от страната на водача 4.4.1.1. Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда поне 15 m широк, плосък, хоризонтален участък от пътя, който е ограничен от равнина, която е успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС и преминава през най-външно разположената точка на ПС от страната на водача, като започва от точката, намираща се на поне от 10 до 25 m зад точките на видимост на водача. 4.4.1.2. Освен това пътят да бъде видим за водача на широчина 4,5 m, ограничена от равнина, която е успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение и минава през най-външно разположената точка на ПС, започваща от точка, разположена на 1,5 m зад вертикалната равнина, минаваща през точките на видимост на водача (фиг. 9). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 9. Поле на видимост при широкоъгълни огледала от клас IV 4.4.2. Външно широкоъгълно огледало от страната на пътника 4.4.2.1. Полето на видимост да бъде такова, че водачът да може да вижда поне 15 m широк, плосък, хоризонтален участък от пътя, който е ограничен от равнина, която е успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС и преминава през най-външно разположената точка на ПС от страната на пътника, като започва от точката, намираща се на поне от 10 до 25 m зад точките на видимост на водача. 4.4.2.2. Освен това пътят да бъде видим за водача на широчина 4,5 m, ограничена от равнина, която е успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение и минава през най-външно разположената точка на ПС, започваща от точка разположена на 1,5 m зад вертикалната равнина, минаваща през точките на видимост на водача (фиг. 9). 4.5. Външно огледало “с близко поле на видимост” (клас V) Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда плосък, хоризонтален участък от пътя по протежение на ПС, ограничен от следните вертикални равнини (фиг. 10а и 10б): Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 10a и 10б. Поле на видимост на огледала “с близко поле на видимост” от клас V 4.5.1. Равнината, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, която преминава през най-външно разположената точка на кабината на ПС от страната на пътника. 4.5.2. В напречната посока - успоредната равнина, разположена на 2 m пред равнината по т. 4.5.1. 4.5.3. Отзад - равнината, успоредна на вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача и разположена на разстояние от 1,75 m зад тази равнина. 4.5.4. Отпред - равнината, успоредна на вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача и разположена на разстояние 1 m пред тази равнина. Ако вертикалната напречна равнина, преминаваща през предния ръб на бронята на ПС, е на разстояние по-малко от 1 m пред вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача, полето на видимост се ограничава до тази равнина. 4.5.5. В случай на поле на видимост, посочено на фиг. 10а и 10б, монтирането на огледало “с близко поле на видимост” от клас V не е задължително, ако полето на видимост може да се възприема чрез комбинация от полето на видимост на широкоъгълно огледало от клас IV и предно огледало от клас VI. 4.6. Предно огледало (клас VI) 4.6.1. Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда поне плосък, хоризонтален участък от пътя, който е ограничен от: - една напречна вертикална равнина през най-външно разположената точка на предната част на кабината на ПС; - една напречна вертикална равнина на 2000 mm пред ПС; - една надлъжна вертикална равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение, преминаваща през най-външната страна на ПС от страната на водача, и - една надлъжна вертикална равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение 2000 mm извън най-външната страна на ПС от страната, противоположна на страната на водача. 4.6.1.1. Предната част на това поле на видимост, противоположно на страната на водача, може да се закръгли с радиус от 2000 mm (фиг. 11). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 11. Поле на видимост при предно огледало от клас VI 4.6.1.2. Разпоредбите за предните огледала са задължителни за ПС с изнесена напред кабина от категории N2 > 7,5 t и N3 (съгласно забележка Z на приложение № 2 към Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета). 4.6.1.3. Ако ПС от тези категории с други конструктивни характеристики по отношение на каросерията не могат да изпълнят изискванията чрез използване на предно огледало, се използва устройство тип камера-монитор. Ако нито един от тези възможни варианти не осигурява достатъчно поле на видимост, тогава се използва каквото и да е друго устройство за непряко виждане. Това устройство да е в състояние да открива обект с височина 50 сm и диаметър 30 cm в границите на полето, посочено на фиг. 11. 4.6.2. Ако водачът може да види, като вземе предвид възпрепятстването от А-стойките, права на разстояние 300 mm пред ПС на височина 1200 mm над пътната повърхност, която е разположена между вертикалната надлъжна равнина, успоредна на средното надлъжно вертикално сечение, преминаваща през най-външната страна на ПС от страната на водача, и надлъжна вертикална равнина, успоредна на средното надлъжно вертикално сечение на разстояние 900 mm извън най-външната страна на ПС от страната, противоположна на страната на водача, предно огледало от клас VI не е задължително. 4.7. При огледалата, състоящи се от няколко отражателни повърхности, които са или с различна кривина, или помежду си са под ъгъл, поне една от отражателните повърхности трябва да осигурява полето на видимост и да е с размерите (т. 2.2.2 от част I на приложение № 6), определени за класа, към който спадат. 4.8. Възпрепятстване на видимостта 4.8.1. Вътрешно огледало за виждане назад (клас I) Полето на видимост може да се намали поради наличието на облегалка за глава и такива устройства, като например сенници, устойства за почистване на задното стъкло, отоплителни елементи и стоп светлини от категория S3, или на компоненти на каросерията, такива, като колони, разделящи остъкляването зад задната врата, при условие че всички тези устройства, взети заедно, не затъмняват с над 15 % предписаното поле на видимост, когато се проектират върху вертикална равнина, перпендикулярна на средното надлъжно сечение на ПС. Степента на възпрепятстване на видимостта се измерва, като облегалките за главата са регулирани до най-ниското си възможно положение и сенниците са прибрани назад. 4.8.2. Външни огледала (клас II, III, IV, V и VI) При посочените по-горе полета на видимост възпрепятстване на видимостта, дължащо се на каросерията и на наличието на някои нейни компоненти, такива като други огледала, дръжки на врати, габаритни светлини, пътепоказатели, задни брони, както и елементите за почистване на отражателните повърхности, не се взема под внимание при положение, че всички тези компоненти не закриват общо повече от 10 % от посоченото поле на видимост. 4.9. Процедура за изпитване Полето на видимост се определя чрез поставяне на мощни светлинни източници на мястото на точките на видимост на водача и чрез изследване на светлината, отразена върху контролен екран. Могат да се използват и други еквивалентни методи. ЧАСТ II Устройства за непряко виждане, различни от огледала 1. Всяко устройство за непряко виждане да дава такива характеристики, че критичен обект да може да се наблюдава в границите на описаното поле на видимост, като се вземе предвид критичното възприятие. Системата за непряко виждане е предназначена за определяне на съответните участници в движението. Важността на отделния участник в движението се определя от неговата позиция и (потенциална) скорост. Приблизително пропорционално на скоростта на пешеходец/велосипедист/водач на мотопед се увеличават и размерите на тези участници в движението. От гледна точка на различаването водач на мотопед (D = 0,8) на разстояние 40 m би бил равностоен на пешеходец (? = 0,5) на разстояние 25 m. Като се имат предвид скоростите, водачът на мотопед би бил избран за критерий при определяне на размера на различаването. Поради тази причина обектът с размер 0,8 m ще се използва за определяне на характеристиките на различаването. 2. Възпрепятстването на пряката видимост на водача, причинено от монтирането на устройство за непряко виждане, следва да се сведе до минимум. 3. За определяне на разстоянието за различаване при устройствата за непряко виждане тип камера-монитор се прилага процедурата по т. 6. 4. Изисквания при монтирането на монитора Посоката на наблюдение на монитора представлява приблизително същата посока, като тази на главното огледало. 5. Превозните средства от категории М2 и М3, както и комплектованите и напълно комплектованите ПС от категории N2 > 7,5 t и N3, притежаващи специални каросерии за събиране на отпадъци, в задната част на каросерията си могат да бъдат оборудвани с устройство за непряко виждане, различно от огледало, с оглед обезпечаване на следното поле на видимост. 5.1. Полето на видимост (фиг. 12) да бъде такова, че водачът да може вижда поне плосък, хоризонтален участък от пътя, който е ограничен от: - една вертикална равнина, преминаваща през най-външната задна точка на комплектованото ПС и перпендикулярна на средното надлъжно вертикално сечение на ПС; - една вертикална равнина, която е успоредна на и е разположена 2000 mm зад предишната равнина (по отношение на задната част на ПС); - две надлъжни вертикални равнини, определящи най-външно разположените страни на ПС и които са успоредни на средното надлъжно вертикално сечение на ПС. 5.2. Ако ПС от тези категории не могат да изпълнят изискванията по т. 5.1 чрез използване на устройство тип камера-монитор, могат да се използват други устройства за непряко виждане. В такъв случай устройството да е способно да открива обект с височина 50 сm и диаметър 30 cm в границите на полето, определено в т. 5.1. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 12. Поле на видимост при задно разположени устройства за непряко виждане 6. Изчисление на разстоянието за различаване 6.1. Устройство за непряко виждане тип камера-монитор 6.1.1. Праг на разделителната способност на камера Разделителната способност на камерите се определя чрез формулата: Забележка на редакцията: виж формулата и описанието на параметрите в PDF-а на броя 6.1.2. Определяне на критичното разстояние на изгледа на монитора При монитор с определени размери и свойства разстоянието до монитора може да се изчисли в рамките на изчислението, като определянето на разстоянието зависи единствено от характеристиките на камерата. Критичното разстояние (r m,c) на изгледа се определя чрез: Забележка на редакцията: виж формулата и описанието на параметрите в PDF-а на броя 6.1.3. Определяне на разстоянието за различаване 6.1.3.1. Максималното разстояние за различаване чрез критичното разстояние на изгледа, където поради монтирането разстоянието око - монитор е по-малко от критичното разстояние на изгледа, максимално достижимото разстояние за различаване се определя със 6.1.3.2. Разстояние за различаване, по-голямо от критичното разстояние на изгледа. Когато поради монтирането разстоянието око-монитор е по-голямо от критичното разстояние на изгледа, максимално достижимото разстояние за различаване се определя със: Забележка на редакцията: виж формулата и описанието на параметрите в PDF-а на броя където: rm е разстоянието на изгледа до монитора (m); Dm - диагоналът на екрана на монитора (inch); Nm - броят на линиите на видеосигнала на монитора; bc и Nc - в съответствие с т. 6.1.1; Nm и weye - в съответствие с т. 6.1.2. 6.2. Второстепенни функционални изисквания 6.2.1. На базата на условията на монтиране се извършва определяне за разкриване на това дали цялото устройство изпълнява функционалните изисквания, изброени в приложение № 6, в частност изискването за корекция на заслепяването, максимална и минимална осветленост на монитора. Освен това се определя степента, до която се обръща внимание на корекцията на заслепяването, и ъгълът, под който слънчевата светлина ще пада върху монитора, като последните се сравнят със съответните резултати от системните измервания. 6.2.2. Това може да се базира или на CAD-генериран модел, определянето на ъглите, под които пада светлината за устройството, когато е монтирано на съответното ПС, или чрез провеждане на измервания на съответното ПС в съответствие с приложение № 6, част II, т. 3.2.