Наредба · Преходни и заключителни разпоредби

Приложение № 14

Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 368, ал. 3 Определяне на спирачния път 1. Параметри за проектиране на тунелните осветителни уредби са скоростта, обемът и съставът на трафика на МПС, влизащ и преминаващ през тунелите. 2. Зависимостта между обема на трафика и риска за злополуки е нелинейна. При по-интензивен трафик рискът е по-голям, с изключение на случаите на много интензивен или много слаб трафик. Рискът може да бъде частично намален чрез повишаване на нивото на осветление. Тази зависимост е установена за различни типове открити пътища и се приема, че е валидна и за тунелите. 3. При проектиране на пътища и тунели се отчита взаимозависимостта на скорост и обем на трафика. Колкото по-висока скорост е приета за пътя, толкова по-голяма интензивност на трафика следва да се очаква. По-високата скорост изисква по-добра видимост и следователно по-високо ниво на яркостта. 4. За проектиране на тунелното осветление се изисква оценка на спирачния път SD като сума от два участъка от пътя: • разстоянието x0, изминато през времето на реакция; • разстоянието x, изминато през времето на спиране. Ако е скоростта на пътуване, константна в началото на периода на спиране ,

към чл. 368, ал. 3 Определяне на спирачния път 1. Параметри за проектиране на тунелните осветителни уредби са скоростта, обемът и съставът на трафика на МПС, влизащ и преминаващ през тунелите. 2. Зависимостта между обема на трафика и риска за злополуки е нелинейна. При по-интензивен трафик рискът е по-голям, с изключение на случаите на много интензивен или много слаб трафик. Рискът може да бъде частично намален чрез повишаване на нивото на осветление. Тази зависимост е установена за различни типове открити пътища и се приема, че е валидна и за тунелите. 3. При проектиране на пътища и тунели се отчита взаимозависимостта на скорост и обем на трафика. Колкото по-висока скорост е приета за пътя, толкова по-голяма интензивност на трафика следва да се очаква. По-високата скорост изисква по-добра видимост и следователно по-високо ниво на яркостта. 4. За проектиране на тунелното осветление се изисква оценка на спирачния път SD като сума от два участъка от пътя: • разстоянието x0, изминато през времето на реакция; • разстоянието x, изминато през времето на спиране. Ако е скоростта на пътуване, константна в началото на периода на спиране ,
(1) където е времето на реакция. Фиг. 1. Сили въздействащи на превозното средство при различни наклони Разстоянието може да бъде изчислено, като се сравняват импулсът за времето с импулса: ,
(2) където: = коефициент на триене на гуми - пътна настилка = масата на превозното средство = гравитационно ускорение + знакът следва да се приема при изкачване на наклон, - знакът - за спускане по наклон. Времето може да бъде представено като . Като се въведе за наклона s = tan?, уравнение (2) се представя в следния вид:
(3) или
(4) От формула (4) може да се изключи cos?, тъй като неговата стойност винаги е близка до 1. Ако лявата част се интегрира между разстояние 0 и , дясната част трябва да се интегрира между скорост и скорост 0:
(5) Интегрирането на дясната страна е невъзможно, защото коефициентът на триене е неизвестна функция на скоростта, а и други параметри зависят от скоростта, като атмосферни условия, състояние на гумите и др. Но приемайки като константа по отношение на , уравнение (5) добива следния вид:
(6) С тази хипотеза формула (6) може да бъде използвана за определяне на , ако коефициентът на триене е определен с практически тестове и представен графично като функция на скоростта. Фиг. 2. Типична диаграма на коефициента на триене като функция на скоростта при суха и влажна настилка. Като се сумират разстоянието за реакция (1) и разстоянието за спиране (6) се получава крайната формула за спирачния път.
(7) Във формули (1) - (7) (с изключение във фиг. 2, където е изразена в km/h), е в [m/s], - в [m], - в [s] и = 9,81 m.s-1. Без особена точност, може да бъде прието 1 sec и отчетено от кривата на фиг. 2 за влажна пътна настилка като функция на проектната скорост. Информационно приложение № 15 към чл. 394 Технико-икономически изисквания към светлинните източници, осветителите и тунелните осветителни уредби 1. Светлинни източници В тунелите понастоящем намират приложение почти всички съвременни светлинни източници: халогенни нажежаеми лампи, тръбни и компактни луминесцентни лампи, живачни, натриеви и метал-халогенни лампи с високо налягане, светлодиоди, самосветещи устройства. Това се обяснява с различните функции и области на приложение на светлината в тунелите: създаване на условия за бърз и безопасен транспортен трафик, обезпечаване на безопасна евакуация при аварийни ситуации, ефективно и надеждно светлинно управление на движението през тунелите и др. Съвременната общоприета и утвърдена тенденция на развитие е глобалното "устойчиво" развитие (common term "sustainability). Устойчивото развитие на осветлението е синоним на: енергийна ефективност, екологичност, дълготрайност, ограничаване на разхода на материални ресурси, повишаване на ефективността на експлоатацията и естествено подобряване на качеството на осветлението. Динамично развиващата се светлотехническа промишленост предлага богат избор на светлинни източници за устойчиво развитие на тунелното осветление. Очевидно е необходимо да се избере най-подходящият светлинен източник в зависимост от неговото предназначение и функции в светлинното обзавеждане на тунелите. Безспорно най-значимо е осветлението на тунелния път, тъй като чрез него се осъществява бързо и безопасно преминаване на МПС през тунела. Като се имат предвид изискванията за енергийна ефективност, екологичност, дълготрайност и икономичност, могат да намерят приложение следните светлинни източници: А) Натриеви лампи с високо налягане a) б) Фиг. 1. Натриева лампа с високо налягане Натриевите лампи с високо налягане понастоящем са най-разпространеният светлинен източник в тунелното осветление. Те се отличават с висок светлинен добив, голяма дълготрайност и жълта светлина. Поради ниския индекс на цветопредаване Ra ? 20 - 25 възпроизвеждането на цветовете е по-лошо в сравнение с метал-халогенните лампи, луминесцентните лампи и светлодиодите. Това не създава сериозни проблеми, но следва да се има предвид, ако трябва да се разпознават цветни евакуационни знаци. Тъй като естественото осветление се изменя динамично в широки граници, изкуственото осветление на тунела също трябва съответно да се регулира - на степени или плавно. Регулирането на степени се осъществява чрез частично изключване или включване на група лампи. Плавното регулиране на мощността и светлинния поток на натриевите лампи е възможно да се реализира в следните граници: Таблица 1. Димиране на натриеви лампи с високо налягане Вид на баластта Минимално ниво на димиране Необходимо време до минимално ниво на димиране мощност светлина електромагнитен 65 % 50 % 3 мин. електронен 35 % 20 % 5 мин. комбиниран 55 % 50 % 4 мин. Към 2014 - 2015 г. светлотехническата промишленост предлага натриева лампа с високо налягане със следните параметри: - мощност 50 / 400 W; - светлинен поток 4400 / 5600 lm; - светлинен добив 80 / 140 lm/W; - трайност (10 % изгорели лампи) 20 000 - 48 000 h; - трайност (50 % изгорели лампи) 40 000 -70 000 h; - LLMF при 16 000 h 0,86 - 0,95. Интересни са светлотехническите показатели на натриевите лампи с две газоразрядни тръби: - трайност на лампата (10 % изгорели лампи) 48 000 h; - трайност на лампата (50 % изгорели лампи) 70 000 h; - Ra = 25. Б) Светлодиодни осветители а) б) Фиг. 2. Светлодиоди Известни са забележителните качества и преимущества на светлодиодите: - висок светлинен добив; - дълъг живот; - много добър индекс на цветопредаване Ra; - богата гама от различни цветове на светлината; - компактност; - стабилност във времето на светлинния поток; - механична устойчивост; - възможност за плавно регулиране на светлинния поток (практически от 100 % до 0 %); - отсъствие на ултравиолетови и инфрачервени лъчи в спектъра на тяхната светлина. Всичко това очевидно предопределя големите перспективи на светлодиодите в тунелното осветление. При това следва да се подчертаят възможностите за ефективно използване на светлодиодите за всички възможни приложения на светлината в тунелите: - осветление на тунелния път; - осветление на евакуационни знаци и маркировки; - светлинни знаци за управление на движението на МПС; - осветление на телефонни кабини, противопожарни табла, специални тунелни строителни конструкции. Към 2015 г. са реализирани следните стойности на главните светлотехнически, енергийни и експлоатационни показатели на светлодиодни осветители: - светлинен добив 100 - 120 lm/W; - трайност 50 000 - 80 000 h; - индекс на цветопредаване Ra = 83 / 90; - цветова температура топло бяла светлина, бяла светлина, студено бяла светлина, дневно бяла светлина. В) Метал-халогенни лампи с високо налягане а) б) Фиг. 3. Метал-халогенни лампи с едно и две разрядни устройства Метал-халогенните лампи с високо налягане са също съвременен ефективен светлинен източник, който се използва в тунелното осветление. На фиг. 3 са показани традиционната метал-халогенна (а) и новата метал-халогенна лампа с две разрядни устройства (б). Към 2013 г. техните технико-икономически и експлоатационни показатели са следните: - мощност 250 / 400 W; - светлинен поток 20 000 / 32 000 lm; - светлинен добив 85 lm/W; - трайност (10 % изгорели лампи) 7500 h; - трайност (50 % изгорели лампи) 20 000 h; - индекс на цветопредаване Ra = 65; - LLMF при 16 000 h 0,63. Очевидно натриевите лампи с високо налягане и светлодиодите са енергийно по-ефективни и имат по-голяма трайност (по-голям живот). Предимство на метал-халогенната лампа е нейната бяла светлина и много по-добър индекс на цветопредаване Ra в сравнение с жълтата светлина на натриевата лампа с високо налягане. Димирането на метал-халогенните лампи е възможно, когато нейният баласт е електронен. Таблица 2. Димиране на метал-халогенни лампи Мощност на лампата Минимално ниво на димиране Необходимо време до минимално ниво на димиране мощност светлина 50 W 70 W 100 W 150 W 250 W няма подходяща пускова апаратура 75 % 55 % 55 % няма подходяща пускова апаратура - 70 % 50 % 50 % - - 30 sec 30 sec 30 sec - Г) Тръбни и компактни луминесцентни лампи с ниско налягане а) б) Фиг. 4. Луминесцентна лампа Ограничено е използването на тръбните и компактните луминесцентни лампи с ниско налягане за осветление на тунелната тръба. Причините са в техните сравнително малки мощности и малки светлинни потоци. Голямата дължина на тръбните луминесцентни лампи предполага използване на осветителни тела с големи размери. Луминесцентите лампи успешно се използват в тунелите за осветяване на евакуационни знаци, информационни табла, телефонни кабини, противоаварийни съоръжения, сервизни помещения и др. Светлотехническите, енергийните и експлоатационните показатели на луминесцентните светлинни източници към 2013 г. са дадени в табл. 3. Таблица 3. Светлотехнически и експлоатационни показатели на луминесцентните лампи Тръбни луминесцентни лампи Компактни луминесцентни лампи мощност, W светлинен поток, lm светлинен добив, lm/W трайност (10 % изгорели лампи) трайност (50 % изгорели лампи) 58 - 65 4000 - 5200 90 - 100 - 24 000 - 45 000 5 - 80 250 - 6500 50 - 96 6500 - 14 000 10 000 - 20 000 Д) Самосветещи устройства Това са нови светлинни източници, които намират приложение в евакуационното осветление на тунелите. При задимяване на тунела невинаги може да бъде осигурено разпознаване на евакуационните пътни знаци. За да се гарантира по-добра визуална ориентация, се монтират допълнително между тях на същата височина самосветещи маркировъчни елементи. Е) Избор на светлинния източник Направеният сравнителен анализ на технико-икономическите показатели на съвременните светлинни източници дава представа за техните предимства и недостатъци. Изборът на светлинния източник за условията на конкретен тунел трябва да бъде обоснован чрез сравнение на вариантни решения с различни светлинни източници. Информативно следва да се спомене едно решение, което може да бъде целесъобразно при съвременните условия: 1) във входната зона трябва да се реализират най-високите яркости в тунела, поради което могат да се използват натриеви лампи с високо налягане, но това трябва да е технико-икономически обосновано; 2) осветяване на вътрешната тунелна зона със светлодиоди, тъй като по този начин не е необходимо да се монтира допълнително "непрекъсваем електрозахранващ източник", обезпечаващ аварийното осветление в тунела. 2. Осветители Ефективността на тунелното осветление зависи и в голяма степен се предопределя от вида на използваните осветители. Предвид това те трябва да бъдат съобразени със следните основни изисквания: 2.1. Целесъобразно разпределение на светлинния поток в пространството на тунелната тръба. Чрез оптичната система на осветителя трябва да се реализира подходяща светлоразпределителна крива. Използват се два вида осветители - със симетрично светлоразпределение (фиг. 5) и с асиметрично насрещно насочено светлоразпределение (фиг. 6). Светлоразпределението на симетрично излъчващите осветители е еднакво срещу и по посоката на движение. Светлоразпределението на асиметрично излъчващите осветители е насочено само срещу движението. По този начин се постига голям негативен контраст за обектите на пътя, тъй като осветеността на вертикалната равнина, срещуположна на посоката на движение, е ниска. Ако пътната настилка е огледално отразяваща, яркостта на пътя ще бъде по-висока от яркостта, когато осветителят е със симетрично излъчване. При осветителните уредби с осветители с асиметрично излъчване инсталираната мощност е по-малка и следователно те са по-енергийно ефективни и по-икономични. Фиг. 5. Симетрично излъчване Фиг. 6. Насрещно асиметрично насочено излъчване Но тази система може да се окаже неподходяща за тунели с много интензивен трафик или за тунели, през които преминават много тежкотоварни МПС. 2.2. Конструктивното изпълнение на осветителите и особено тяхната оптична система в голяма степен е предопределена от вида на светлинния източник. На фиг. 7, фиг. 8, фиг. 9 и фиг. 10 са показани осветители съответно с натриеви лампи с високо налягане, с метал-халогенни лампи с високо налягане, със светлодиоди и с луминесцентни лампи с ниско налягане. Фиг. 7. Осветител с натриева лампа Фиг. 8. Осветител с метал-халогенна лампа Фиг. 9. Светлодиодни осветители Фиг. 10. Осветител с луминесцентна лампа Оптичните системи на осветители с натриеви и с метал-халогенни лампи са подобни - монолитен рефлектор от анодизиран алуминий или многофацетъчен рефлектор. По-специфична е оптичната система на осветителите със светлодиоди. Твърде често в един осветител се монтират неголям брой светлодиоди, групирани в няколко модула. Ново конструктивно решение е тридименсиалното разположение на светлодиодите. Осветителите са монтирани и работят в агресивна околна среда - отработени газове, дим, сажди, прах, висока влажност и обливане с вода под налягане. За да бъдат корозионно устойчиви, корпусите на осветителите обикновено се изпълняват от неръждаема стомана или от еструдиран или лят чист алуминий, често пъти с допълнително защитно покритие. По същите съображения винтове, болтове и гайки се изпълняват от Zn, Ni или неръждаема стомана AISI 316. Отдолу корпусът е затворен с механично усилено, чисто прозрачно плоско стъкло с дебелина 5 mm. Също високи изисквания се поставят към уплътняване на осветителите срещу прах и влага. Съвременните тунелни осветители обикновенно са със степен на защита IP66. Съвременният осветител представлява система от взаимносвързани елементи. Надеждната работа на осветителя е обусловена от надеждността на всички съставни елементи. Количествено вероятността за отказ на осветителя Rсистема се определя в зависимост от вероятността за отказ на всички елементи на системата с уравнението: R система = Rлампа.R баласт.Rзап.устр..R оптика.Rел.пр..R мех.част (1) Фиг. 11. Вероятност за отказ на системата 2.3. Експлоатация на тунелните осветители Обслужването на осветителите в тунелната тръба е много усложнено вследствие на интензивното и непрекъснатото движение на моторни превозни средства. Предвид това са поставени изключително високи изисквания към дълготрайността на осветителите и конкретно към тяхната конструкция, използвани материали, изпълнение и монтаж. Съвременни тунелни осветители се предвиждат с "планирана" експлоатационна трайност 30 и повече години. Решаващ елемент за безотказната работа на осветителите очевидно са светлинните източници. В тази насока перспективите са благоприятни предвид голямата трайност на светлодиодите и новата продукция на натриеви лампи с високо налягане с две разрядни тръби. Важно експлоатационно изискване към конструкцията на осветителите е да позволява: а) лесно и бързо монтиране и демонтиране на единични осветители; б) сменяне на място на повредени елементи. Тунелните осветители се почистват периодично. Това обикновено се съчетава с груповата замяна на светлинните източници. По-високата степен на защита на осветителите IP означава по-рядко почистване на осветителите, което намалява проблемите и разходите по експлоатацията на тунелното осветление. 3. Тунелни осветителни уредби а) б) Фиг. 12. Тунелни осветителни уредби с натриеви и с метал-халогенни лампи Фиг. 13. Тунелни осветителни уредби съссветлодиодно осветление Тунелните осветителни уредби са най-отговорните, сложни и много скъпи осветителни уредби. Тунелното осветление гарантира безопасността на непрекъснатия поток от моторни превозни средства и хора, преминаващи през тях. За целта в тунелите се реализират изключително високи осветености, монтират се много скъпи осветители, консумират се големи количества енергия. Естественото осветление извън тунелите непрекъснато се изменя от 0 до 100 000 lx. Това изисква тунелните осветителни уредби да бъдат "интелигентни" - непрекъснато да се контролира нивото на осветеност вътре в тунелните тръби в съответствие с промените на нивото на естественото осветление. Това налага използването на сравнително сложна и скъпа управляваща апаратура и подходящи сензори, а също така професионално компетентен експлоатационен персонал. За да се реализират тези високи изисквания според европейската практика, се предвижда и осъществява контрол на четири етапа: проектиране - Design Acceptance Test (DAT); доставка на съоръжения и апарати - Factory Acceptance Test (FAT); строителство и монтаж - Site Acceptance Test (SАТ); експлоатация - Operational Acceptance Test (OAT). Важно условие е също така подходящият избор на светлинни източници и осветителни тела. За целта трябва да се проведе многовариантно проектиране, за да се установят най-подходящите светлинни източници и осветителни тела. В многовариантното проектиране се включва и начинът на разположението на осветителите в тунела. Очевидно местоположението на осветителите трябва да бъде съобразено с напречния профил на тунелната тръба. На фиг. 14 са показани възможни разположения на осветителите. Фиг. 14. Разположение на осветителите при различни напречни сечения на тунелите Изборът на местоположението на осветителите трябва да бъде съобразен със системата на осветлението - симетрично или асиметрично, като е допустимо в различните зони на тунела да се използват и двете системи. Също така трябва да се има предвид по-лесният достъп до осветителите, което е особено важно за тяхното обслужване и евентуално ремонтиране на място. Естествено избраното местоположение на осветителите трябва да осигури спазването на всички нормени изисквания, а също и максимална икономическа и енергийна ефективност. Необходимо е също така да се има предвид и разположението на другите инженерни съоръжения в тунелната тръба - фиг. 15. Фиг. 15. Разположение на инженерни съоръжения в тунелна тръба Електроснабдителната система 0,4/20 kV трябва да обезпечи надеждно електрозахранване на тунелното осветление. Експлоатационната яркост (осветеност) е меродавна при проектиране на тунелната осветителна уредба. За да се определи необходимата начална яркост Lнач., се въвежда експлоатационният фактор MF, който се изчислява с уравнението: MF=LLMF.LSF.LMF, (2) където: LLMF е фактор, отчитащ намалението на светлинния поток Ф(t) на светлинните източници в зависимост от продължителността на тяхното светене t; КПД на осветителя е отчетен чрез неговата светлоразпределителна крива; LSF - фактор, отчитащ изгорелите единични лампи между две групови замени на светлинните източници; LMF - фактор, отчитащ намалението на КПД на осветителя вследствие запрашаване и замърсяване. Експлоатационният фактор MF трябва да се изчислява за конкретната осветителна уредба, тъй като факторите LLMF, LSF, и LMF зависят от вида на избраните източници и осветители и срока на групова замяна на лампите. 4. Специфични термини 1) "Входен портал": частта от тунелната конструкция, която кореспондира с началото на покритата част от тунела или с началото на слънцезасенчваща конструкция, ако се използва такава. 2) "Изходен портал": краят на покритата част на тунела или краят на открит слънцезасенчващ екран, когато се използва такъв. 3) "Зона на приближаване": частта от открития път непосредствено пред входа на тунела, при която приближаващият се водач на МПС може да гледа в тунела. 4) "Дължина на зоната на приближаване": зоната на приближаване започва от началото на спирачния път пред входния портал и свършва до този портал. 5) "Входна (прагова) зона": това е първата част на тунела, която започва веднага след неговия входен портал. 6) "Преходна зона": частта от тунела, която започва директно от края на входната зона и достига до началото на вътрешната зона. В преходната зона яркостта се намалява от нивото на яркостта в края на входната зона и достига до нивото на яркостта във вътрешната зона. 7) "Начална зона": комбинацията от входната и преходната зона. 8) "Вътрешна зона": започва от края на преходната зона и достига до началото на изходната зона. 9) "Изходна зона": частта от тунела, в която през деня водачът на МПС визуално се адаптира предимно към яркостта извън тунела. Тази зона започва от края на вътрешната зона и свършва при изходния тунелен портал. 10) "Напускаща зона": първата част от открития път директно след изходния портал на тунела. Тази зона не е част от тунела, но е тясно свързана с осветлението на тунела. Тя започва от изходния портал. 11) "Визуално водене (насочване)": оптично и геометрично обкръжение, което дава на шофьорите достатъчна информация за посоката на пътя в тунела. 12) "Осветление на входната зона": осветление във входната зона на тунела, което позволява на водача на МПС да вижда в тунела, когато е в зоната на приближаване. 13) "Осветление на преходната зона": осветлението на преходната зона позволява на шофьорите постепенно да се адаптират към по-слабото осветление във вътрешната зона на тунела. 14) "Осветление на вътрешната зона": осветлението на вътрешната зона на тунела осигурява достатъчна видимост, независимо от осветлението на фаровете на МПС. 15) "Осветление на изходната зона": осветлението на изходната зона подобрява видимостта при преминаване от вътрешната зона на тунела в откритото пространство след изхода на тунела. 16) "Аварийно осветление": осветление, което се включва след изключване на работното (нормалното) осветление. 17) "Евакуационно насочващо осветление при пожар": осветление, осигуряващо визуално насочване при пожар и задимяване. 18) "Решетки и прозрачни навеси": средства, които пропускат дневна светлина в тунела. Те могат да бъдат използвани за осветление на входната зона и/или в началната зона на тунела. 19) "Слънцезасенчващ екран": непрозрачен екран, така оформен, че да не пропуска директно слънчева светлина на повърхността на пътя под екрана. 20) "L20 в зоната на приближаване": средната яркост в коничното зрително поле на конус с ъгъл 20° и връх в окото на приближаващ се водач на МПС, чиято ос е насочена в центъра на отвора на тунелния портал. L20 е определена за наблюдател, разположен в средата на транспортната лента на разстояние, равно на спирачния път от входа на тунела. 21) "Еквивалентната очна воалираща яркост (Lseq)": светлинният воал в резултат на разсеяната в окото Lseq, оценен като яркост. 22) "Атмосферна яркост (Latm)": светлинен воал в резултат на разсеяната светлина в атмосферата, изразен като яркост. 23) "Яркост на стъклото пред водача (Lwinds)": светлинен воал в резултат на разсеяната от стъклото светлина, представен като яркост. 24) "Яркост във входната зона (Lth)": средна яркост на повърхността на напречна част от пътя за определено място във входната зона на тунела. 25) "Яркост в преходната зона (Ltr)": средна яркост на повърхността на напречната част от пътя за определено място в преходната зона на тунела (като функция на мрежата за измерване). 26) "Яркост във вътрешната зона (Lin)": средна яркост на повърхността на напречна част от пътя за определено място във вътрешната зона на тунела (като функция на мрежата за измерване). 27) "Вертикална осветеност (ЕV+)": локална осветеност на височина 0,1 m над пътната повърхност в равнина срещу посоката на приближаващия се трафик. Височината 0,1 m над пътната повърхност е избрана като център на обект с размери 0,2 m x 0,2 m. 28) "Контрастен коефициент на откриване (qc)": коефициент, представляващ отношение между яркостта на пътната повърхност и вертикалната осветеност (ЕV+) в тази точка: (1) където qc е контрастен коефициент на откриване, (cd. m-2). lx-1. 29) "Яркостно отношение (k) в точка от входната зона": отношение между яркостите във входната зона Lth и яркостта в зоната на приближаване L20: (2) 30) "Обща равномерност (на яркостта на пътната повърхност, на яркостта на стените) (U0)": отношение между най-ниската и средната яркост на указаното (препоръчаното) поле за изчисление или измерване. 31) "Надлъжна равномерност (на яркостта на пътната повърхност на транспортната лента) (Ul)": отношение на най-ниската към най-високата яркост на пътната повърхност, установено по протежение на централната линия на транспортната лента. 32) "Воалираща яркост (LV)": яркостта, която, добавена чрез наслагване към яркостта на адаптационния фон и обекта, формира яркостния праг или яркостната прагова разлика между същите при следните две условия: - има заслепяване, но няма допълнителна яркост; - има допълнителна яркост, но няма заслепяване. 33) "Аварийно осветление": част от нормалното осветление, което осигурява определено ниво на тунелното осветление в случай на прекъсване на електроснабдяването. Забележка. Резервното осветление се нарича аварийно осветление в CEN/CR 14380:2003. 34) "Евакуационно осветление": осветление, чието предназначение е да упъти хората в тунела да напуснат пешеходно тунела в случай на обстоятелства като пожар. 35) "Светлинни маркери на евакуационния път": светлини, насочващи пешеходците и очертаващи светлинно евакуационния път към аварийния изход. 36) "Аварийно осветление на изходите на тунела": осветление, осигуряващо видимостта и намирането на тунелните изходи. 37) "Светлинна маркировка на тунелните изходи": светлина, използвана да очертае рамката на аварийните изходи. 38) "Осветление на евакуационния път": осветление, обезпечаващо виждането и безопасно използване на насочващите средства, когато откриването (виждането) им е затруднено. 39) "Продължителност на евакуацията": време за осъществяване на необходимата евакуационна дейност.

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 14

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.