Наредба · Преходни и заключителни разпоредби

Приложение № 20

Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 431, ал. 2 и чл. 433 (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2025 г., в сила от 22.08.2025 г.) Избор на вида за управление на движението Транспортно-технически съоръжения 1. Видове управление Изборът на вида за управление на движението зависи от: а) мерките, които трябва да се вземат за предотвратяване на опасни ситуации (например спиране на движението в случай на пожар), се въвеждат автоматично; отмяната им става ръчно; приоритетът на включване за тези мерки за управление е с централна техника за управление; привеждането в действие на съоръжението за затваряне на тунела за движение трябва да стане незабавно (по възможност в реално време); б) мерки за промяна организацията на движението при много интензивно движение (например влиянието на скоростта на движение, предупрежденията за задръстване, регулирането на входящия транспортен поток по други пътища при наличие на съседни пътни връзки и кръстовища) и това може да се осъществява напълно автоматизирано; в) мерки за гарантиране на безопасността на движението и на персонала при дейности по поддръжката (затваряне на пътни ленти или платна за движение) и те трябва да се задействат дистанционно само полуавтоматично; г) мерки за промяна организацията на движението в случаите, когато не могат да се установят автоматично (например произшествия и изоставени автомобили) и те се въвеждат полуавтоматично; за осигуряване на бърза намеса за оператора трябва да се предвидят улеснения при въвеждане на данните (специални програми) за сигнализиране на частично затваряне за движение при отчитане на актуалното експлоатационно състояние. При пътнотранспортни произшествия командите за включване на централната техника за управление на движението имат най-висок приоритет. В другите случаи за управление на съоръжението за промяна организацията на движението трябва да се спазват определени в нормативните актове приоритети. 2. Процеси за управление на транспортно-технически съоръжения От особена важност е спазване на определена последователност за включване на съществуващата сигнализация при затваряне на движението по пътни ленти или платна за движение. Това е задължително при осъществяване промяната в организацията на движението, която се различава от нормалната експлоатация, и по-късно при възстановяване на съществуващата организация на движението. Затваряне на пътна лента или платно за движение в едната посока при основно оборудване: На фиг. 1 е посочена последователността на командите при затваряне на тунел за движение, съоръжен с основно оборудване. Стъпка 1 (изм. - ДВ, бр. 69 от 2025 г., в сила от 22.08.2025 г.) : Подаване на жълта мигаща светлина над постоянен пътен знак А24 "Светофар" през цялото време на затварянето. Включват се ПЗПС за намаляване на максимално разрешената скорост В26 (60 km/h) и за забранено движение след пътен знак В2. Стъпка 2: Трисекционният светофар от светофарната уредба при бариерата пред входа на тунела свети 5 сек. с постоянна жълта светлина. Стъпка 3: Трисекционният светофар от светофарната уредба при бариерата пред входа на тунела свети червено. Стъпка 4: Спускане на бариерата след предварителна проверка за достоверност чрез видеосистемата за наблюдение (спускането е автоматично само в случай на пожар). При забрана за движението поради пожар стъпка 2 отпада, а стъпки 3 и 4 се реализират едновременно със стъпка 1. Фиг. 1 (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2025 г., в сила от 22.08.2025 г.) Информационно приложение № 21 към чл. 580, ал. 1, чл. 586, ал. 3 и 4, чл. 587, ал. 1, чл. 588, ал. 1 и чл. 594, ал. 2 Допълнителни изисквания към системата за мониторинг и управление 1. Анализ на достоверността на информацията Проверката на данните за достоверност се извършва на два етапа: а) на локално ниво; б) на глобално ниво. Локална достоверност: проверката на данните става в автономните блокове за управление. Тук данните се проверяват за достоверност на база граници на изменение на величината и подчиняването й на известни зависимости. Глобална достоверност: проверката за глобална достоверност се извършва в централния компютър на системата чрез анализ на получената информация от всички останали блокове - данни за трафика, данни от измерването на емисиите на CO/влошаване на видимостта, сигнали от линии за пожароизвестяване, откриване на дим, резултати от оценка на изображението на видеокамери. Управлението и регулирането на вентилацията в тунела се извършва по измерените стойности за CO и нивото на влошаване на видимостта. Основа за оценката се получава, като измерените стойности се съпоставят с разрешената скорост на МПС и измерената интензивност на движение. Всички формули и параметри, които са в основата на изчислителния метод, трябва по всяко време да могат да бъдат променяни чрез стандартизиран метод за параметриране (ASCII - или CSV база данни). На база глобалните проверки за достоверност централният компютър може да анализира критериите за включване/изключване на блоковете за управление. За целта в блоковете за управление се осигуряват необходимите интерфейси към висшестоящото ниво за издаване на команди. Липсващи или локално недостоверни стойности от измерванията се заместват със стойности от минал период така, че по всяко време да е на разположение пълен набор от данни за актуалното вземане на решения за управление. Заместващите стойности се обозначават като такива при съхраняването на данните. Те повече не могат да се използват като данни от минал период. При използването на данни от минал период за проверка на достоверността се прилагат два метода: А) изравняване на данните за всички датчици от един тип в определени моменти по типични времеви криви; Б) изравняване на данните за отделни сензори по типични дневни криви. На фиг. 1 е показано изравняването на измерени стойности за видимостта чрез данни от минал период (исторически данни). Представени са актуална крива на измерените стойности и две исторически криви на измерените стойности. Долната историческа крива на измерените стойности е от 15-минутния интервал преди регистрацията на измерванията, а втората историческа крива на измерените стойности през следващия 15-минутен интервал (например: измерени стойности в 15,41 ч. през нормален работен ден, исторически криви с измерени стойности от 15,30, съответно 15,45 ч. в типични подобни дни). Представени са осем станции за измерване на видимостта, които се задават по оста x, а по оста y са измерените стойности в mA, получени от измерителния апарат (4 mA отговаря на стойност на параметъра K = 0,0, а стойност 20 mA - на К = 0,239 {затваряне на тунела}). Фиг. 1. Сравнение на актуални стойности от измерване на видимостта в различни точки на измерване с данни от минал период. Пример 1: нормален ход на измерването. На фиг. 2 е представен нарушен ход на измерванията поради данни, получени от измерителен пункт S3. Стойността от измерването, която се отклонява силно нагоре, не се разпознава при проверката за достоверност. Възможни причини за отклонението в стойността могат да са: а) задръстване в района на точката за измерване; б) пожар на пътно превозно средство; в) грешно измерена стойност. Събития (а), (б) и (в) имат следното въздействие върху управлението: - проверка дали евентуално предвидена програма при задръствания вече не е активирана; - потискане на програма за вентилация, която евентуално се управлява на локално ниво, докато се установи дали е възникнал пожар; - включване на камерата, която е предвидена за съответното място, ако това вече не е станало автоматично чрез установяването на наличие на дим; - подаване на акустичен алармен сигнал в командния пункт с 24-часово дежурство; - в случай на откриване на пожар вентилационната система преминава на подчинение на висшестоящото управление със съответна програма за пожар; - ако не е налице нито пожар, нито задръстване, стойността се категоризира като грешно измерване и на нейно място се записва подходяща заместваща стойност; висшестоящото управление потиска действието на програмата за вентилация или затваряне за движение, активирана от измерената повишена стойност. Фиг. 2. Сравнение на актуални стойности от измерване на видимостта в различни точки на измерване с исторически данни при нарушен ход на измерването Фиг. 3. Сравнение на дневна графика на актуални стойности от измерване на влошаване на видимостта с исторически данни При втория метод актуалните данни от измерванията на даден сензор се изравняват със средни стойности от измервания, получени при подобни ситуации. Така например се определят средни стойности за работни дни извън периода на отпуските (като е възможно и по-фино диференциране) и те се сравняват после например с данните от измерванията, измерени в нормален работен ден. Методът се базира на факта, че през сравними дни са налице и сравними пътнотранспортни ситуации, които водят до сравними резултати от измерванията. Чрез постоянна актуализация на средните стойности от измерванията с нови исторически данни се отчита непрекъснатата променливост на събитията, свързани с трафика. На фиг. 3 е даден пример за измерване на влошаването на видимостта от един сензор. Представени са актуалните стойности от измерванията и сравнителните стойности от измерванията (средни стойности от измерванията от исторически данни). Откриване на пожар: Стойностите от измерванията на съоръженията за контрол на видимостта и емисиите на CO в нормален случай се използват за управление и регулиране на вентилационните съоръжения в тунела. За всички автоматично управлявани процеси при случай на пожар (затваряне на тунела за движение, вентилация при пожар и др.) бързото и надеждно откриване на пожара е от голямо значение. Като допълнение към класическите пожароизвестителни системи се използват следните методи за проверка: а) спряло превозно средство - ако в тунела бъде открито спряло превозно средство, трябва да се включи видеоизображение от съответния участък; б) измерване на видимостта (описаният метод дава много фалшиви сигнали за тревога, които могат да объркат операторите на тунелите, поради това се предлага да се избягва). Чрез наблюдение на граничните градиенти на видимостта във всички измерителни точки в тунела могат бързо да бъдат установени промени във видимостта и във връзка с буква "а" да бъдат използвани за активиране на програмите в случай на пожар. Ако от видеокамерите може да се извърши оценка на изображенията, получените от тях резултати също могат да бъдат използвани при управлението. 2. Видове информационни точки По правило стойностите от измерванията се подават към блоковете за управление под формата на аналогови сигнали (например от 4 до 20 mA). Различни "интелигентни" измерителни уреди предоставят стойности през сериен интерфейс, които трябва да се обработват от блоковете за управление. На измерване подлежат, например, стойностите за емисии на CO и за видимостта, стойности за яркостта, напрежения, потоци, скорости и др. За всички величини са определени общи характеристики, като най-важните от тях са: - обхват на измерване (например 0...300 ppm при стойност на емисии на CO); - разделителна способност в битове (например 0...4095 Bit); - статус на измерителната стойност (ok, нарушен). Измерените стойности могат да се използват за различни цели. Така например една стойност на напрежение, отчетено на обслужващата станция, през определени периоди от време може да се запаметява в банката данни. За разлика от нея една стойност за влошена видимост може да служи за различни програмни функции - управление на вентилационната система, управление на трафика, глобална проверка за достоверност. От програмно-техническа гледна точка "информационната точка" "стойност на влошаване на видимостта" се прочита, обработва и след това предоставя на програмата за вентилация като входен параметър, както и на други блокове за управление и по-нататъшна обработка. От информационна гледна точка "стойностите от преброяване" по своя вид са подобни на стойностите от измерванията. Основната разлика се състои във вида на предварителната обработка в блоковете за управление. Най-често са обработват, съответно преброяват и сумират, не аналогови сигнали, а импулсни сигнали или други събития. По правило стойностите от преброяването се използват за нуждите на статистиката. Към тях принадлежат например всички отчети за потребление на енергия и регистрации на работно време. Стойностите от преброяване имат следните характеристики: - обхват на преброяване (например 0...30 000 или неограничен); - посока на преброяване (броене в нарастващ ред/обратно броене). Към съобщенията се причисляват всички бинарни информационни точки, тоест всички величини, които могат да приемат само две състояния (включено/изключено, нарушено/ненарушено, по-малко/по-голямо, аларма/няма аларма и др.). Съобщенията могат да бъдат подавани към блоковете за управление под формата на дигитални входящи величини (например, отворен авариен изход), съответно да се формират като резултат от вътрешни за програмата изчисления (например, стойност на CO, по-голяма от граничната стойност за алармиране). В някои блокове за управление съобщенията се прочитат и през серийни интерфейси. Пример за това са пожароизвестителните уредби или видеорутерите. За вътрешния обмен на информация между всички блокове за управление съобщенията имат най-висок приоритет. Сред характеристиките на съобщенията са: - времеви код; - съобщавана информация (включено/изключено, нарушено/ненарушено). По правило преносът на съобщенията се управлява от събитията, тоест блокът за управление, в който се формира съобщението, го изпраща заедно с времевия код към съответния партньор в комуникацията. Към стойностите, които трябва да се достигнат, принадлежат всички аналогови информационни точки, които се изпращат от нивото за управление към блоковете за управление. Със стойностите, които трябва да се достигнат, най-общо се извършва параметриране на блоковете за управление. Чрез команди се управляват всички агрегати на инсталираната техника (вентилация, осветление и др.). С разглеждането на гореописаните видове информационни точки вече може еднозначно да се определи понятието информационна точка. Една информационна точка винаги се характеризира с определен вид. Така например един вентилатор в тунел с 1 съобщение за смущение, 2 експлоатационни съобщения (ляв, десен ход), 1 прекъсване на контакт и две команди за включване (ляв, десен ход) се състои от 4 информационни точки - съобщения, и 2 информационни точки - команди. 3. Списък на информационните точки В списъка на информационните точки сеобобщават всички информационни обекти с техните характеристики и функции. Номерирането на информационните обекти в рамките на една група от обекти трябва да е еднозначно. Всеки информационен обект може да се състои от множество отделни обекти (например, стойност на емисиите на CO 1………..n). Броят на отделните стойности е специфичен за съоръжението и трябва да се дефинира в списъка на информационните точки. В информационния интерфейс между всички компоненти на техниката за управление (блокове за управление, централен компютър, компютър за банка данни, обслужваща станция, командно-контролен пункт) се използват еднакви структури на обектите. Структурата на списъка на информационните точки е представена в таблицата. Обяснение за структурата на списъка на информационните точки на базата на примера с група обекти 3 "вентилация": Група обекти: ключ съгласно раздел х.х.х.3 (тук: 3 = вентилация). Група обекти: например 1 = CO; 2 = влошаване на видимостта; 3 = скорост на въздушния поток; 4 = NOх стойност (азотни оксиди); 5 = устройство за включване; 6 = резерв в рамките на група обекти (3) = вентилация. Индекс на обекта: отделни уреди в съответната подгрупа обекти (например 1 = измерителен уред за CO Nr. 1; 2 = измерителен уред за CO Nr. 2, и т.н., или 1 = измерителен уред за влошаване на видимостта Nr. 1; 2 = измерителен уред за влошаване на видимостта Nr. 2; индекси съответно за измерителни уреди за скорост на въздушния поток, влошена видимост и NO х). Места: места, на които се явява информационната точка, съответно към които физически е свързана (например, група обекти, подгрупа обекти, отделен уред/индекс, както и в съществуващите подцентрали UZ1...UZn, компютърен център за управление на трафика и др.). Вид информационна точка: Структура на списъка на информационните точки Колона Описание Пример 1 Пореден номер на информационната точка 1………..ff 2 Група обекти 3 (= вентилация) 3 Група обекти 2 (= стойност на видимостта) 4 Индекс на обекта (отделен уред) 4 (= стойност на видимостта 4) 5 Място Например подцентрала UZ1, UZ2, компютърен център за управление на трафика 6 Вид на информационната точка MW (= стойност от измерване) 7 Функция на информационната точка Например 1-2-3-4-5-6-7 Функция на информационната точка: функцията на информационната точка се описва чрез поредица от цифри. Към функцията на информационната точка се причисляват: 1 - индикация; 2 - протоколиране; 3 - запаметяване; 4 - пренос; 5 - активиране на автоматична функция; 6 - съобщение(я) за статуса; 7 - съобщения за статуса при ръчна експлоатация. От описания в таблицата списък на информационните точки се получава изобразената на фиг. 38 от наредбата структура на блок за управление 3. Всички автоматични функции, съответно програми, които са резултат от сумата на информационните точки, съответно надвишаването на зададените гранични стойности, се описват в приложение към списъка на информационните точки. Онези информационни точки, които оказват въздействие върху други групи обекти, трябва да се представят в собствената група обекти като самостоятелни информационни точки при отчитане на логическите връзки, като между съответните групи обекти съществуват дефинирани интерфейси. В списъка на информационните точки се въвежда индексът на съответната(-ите) автоматична(-и) функция(-и). Пример: измерване на концентрация на CO > 250 ppm предизвиква освен активирането на подходяща програма за вентилация (група обекти 3: вентилация) и затварянето на тунела за движение (група обекти 2: транспортни съоръжения). Другите групи обекти трябва да се представят в списъка на информационните точки аналогично на дадения пример. Подробното индивидуално представяне на информационните точки при отчитане на разклоненията и дълбочината на свързване става в съответствие с изискванията на глава тринадесета на наредбата. Фиг. 4. Структура на блок за управление 3 (сравнете с фиг. 38 от наредбата).

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 20

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.