Наредба · Преходни и заключителни разпоредби

Приложение № 3

Наредба № РД-02-20-2 от 21 декември 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 16, ал. 3, т. 3 и ал. 5 Минимален обхват на оценка на риска през фазите на проектиране и експлоатация на тунел І. Анализът на рисковите събития трябва да обхване, без да се ограничава само до, следните произшествия:

към чл. 16, ал. 3, т. 3 и ал. 5 (Предишно Приложение № 3 към чл. 16, ал. 3, т. 2 и ал. 5, изм. - ДВ, бр. 69 от 2025 г., в сила от 22.08.2025 г.) Минимален обхват на оценка на риска през фазите на проектиране и експлоатация на тунел І. Анализът на рисковите събития трябва да обхване, без да се ограничава само до, следните произшествия:
  1. 1. Произшествия с транспортни средства: 1.1. пожари; 1.2. експлозии; 1.3. катастрофи с жертви; 1.4. катастрофи само с материални щети; 1.5. изоставени, счупени, незаконно паркирани стационарни транспортни средства, преминаване на транспортни средства с маса/габарити над допустимите; 1.6. изтичане на корозионни, токсични или други опасни материали; 1.7. повреди на транспортни средства; 1.8. преминаване на транспортни средства с маса над допустимата; 1.9. произшествия с опасни материали - изтичане на агресивни, токсични и други опасни материали.
  2. 2. Произшествия, непредизвикани от транспортни средства: 2.1. повреда на осветлението; 2.2. повреда на вентилацията; 2.3. повреда на помпи; 2.4. повреди на други системи; 2.5. повреди от строителни дейности; 2.6. пешеходци в тунела; 2.7. животни в тунела; 2.8. препятствие на пътното платно; 2.9. вандализъм; 2.10. терористичен акт или друг акт на насилие.
  3. 3. Задръствания и нарушение на трафика без повреди на тунела и без хуманни загуби.
  4. 4. Товари: 4.1. вредни товари; 4.2. бавно движещи се товари; 4.3. извънгабаритни по ширина товари; 4.4. неоконтурени голямогабаритни товари.
  5. 5. Екстремни природни явления: 5.1. мъгла и/или кондензация по стъклата и огледалата; 5.2. бурни ветрове; 5.3. заледяване; 5.4. обилен снеговалеж; 5.5. обилни дъждове и наводнения; 5.6. заслепяване от слънцето (при ориентация на порталите изток/запад); 5.7. земетресения, свлачища и други природни бедствия.
  6. 6. Планови ремонти: 6.1. затваряне на ленти за движение; 6.2. затваряне на тунела; 6.3. дейности в противоположната посока на движението; 6.4. временни знаци. ІІ. Обект на моделирането в оценката на рисковете могат да бъдат: 1. идентификация на опасностите; 2. определяне на честоти на събитията; 3. физически ефекти от реализиране на опасността и разпространение на нейния фронт; 4. повреди, нарушения и други материални или на функционалност загуби; 5. евакуация на хората в тунела; 6. икономическа оценка на загубите. ІІІ. Във фазите на проектирането и експлоатацията оценката на риска зависи от степента на детайлизиране на избора на технически и технологични решения, както следва: 1. Оценка на риск на фаза предпроектно проучване На този етап се изяснява общата идея за вероятни рискове и съответстващите мерки за безопасност, които следва да се предвидят в проекта. Отчитат се следните фактори за тунела: каква е необходимостта от изграждането му, приблизителен трафик и какви мерки за безопасност трябва да се анализират. Прилагат се въпросници (checklists) за мерки за безопасност, напр. от Европейските директиви, отразяващи базата знания и статистика за проектирани и вече построени тунели. Оценяват се и приблизителните разходи за въвеждането на тези мерки. 2. Оценка на риск на фаза идеен проект Оценяват се предимствата и недостатъците на различни проектни варианти за изграждане на тунела. Взема се решение по следните аспекти: 2.1. местоположение и дължина на тунела; 2.2. технология на изграждане; 2.3. брой и размери на тръбите; 2.4. брой входове, изходи и съединения; 2.5. тип на трафика, който ще се регламентира. На този етап от проектирането се прилагат методи за количествена оценка на риска и детерминистичен сравнителен анализ на различни подходи при изграждането на тунела. 3. Оценка на риск на фаза технически проект На този етап се увеличава нивото на конкретност. Вече са уточнени основните параметри на тунела. При изготвяне на техническия проект участие взема строителят, който се фокусира върху един или ограничен брой варианти за решение. Изборът на материали се финализира и в съответствие с уточнените им размери се установяват необходимите разходи за тях. Обръща се повече внимание на системите и устройствата за безопасност и те се вграждат в цялостния проект. Чрез количествен анализ на риска се доказва, че мерките за безопасност са адекватни на изискванията за безопасност. За целта е добре да се използват модели, разработени на предишен етап. Ако се окаже, че не се изпълняват критериите за безопасност, се пристъпва към подобрения - във вентилационен аспект, спринклерни инсталации, системи за ранно откриване на аварийни ситуации, пътища за спасяване и др. Такива мерки може да се наложат след публичното обсъждане на проекта или от изисквания от оторизираните институции. Ефектът на предвидените мерки се доказва с количествен анализ на риска и/или детерминистичен анализ на аварийни сценарии. Прилагат се подобни методи за оценка на риска както на фаза идеен проект, но с прецизиране на вероятности, честоти и последствия. 4. Оценка на риск на фаза работен проект На този етап се изработват спецификации въз основа на установените технически данни за обекта. Оценката на риска се фокусира върху специфични детайли, като: 4.1. надеждност на техническите системи на тунела; 4.2. система за контрол на трафика; 4.3. капацитет на вентилационните системи в нормални и аварийни условия; 4.4. надеждност на системите за безопасност; 4.5. време за реакция при аварии и др. Дървото на отказите, изследването на опасностите и на функционалността (HAZOP) и анализът на критичността на повредите и отказите (FMECA) са подходящи методи за оценка на надеждността на техническите системи. Изработват се процедурите за експлоатация, оценяват се софтуерните продукти за управление на системите и аварийните планове. Тези документи следва да са разбираеми, да съдържат конкретни анализи на потенциални рискови сценарии и конкретни мерки за изпълнение от отговорния персонал. В резултат може да се предвидят допълнителни мерки (решения) за включване в софтуера на пункта за управление. 5. Оценка на риск в етап на експлоатация При действащ тунел се извърша периодичен анализ на безопасността, при който се използват следните подходи: а) контролен лист - за проверка на системите за безопасност по списък; б) сравнение на статистиката за станали аварии в действащи тунели и се изясняват разликите, като се обръща внимание на тяхната значимост, с цел да се конкретизират очакваните честоти на потенциалните опасни сценарии, за да се използват в прогнозните рискови оценки; в) проверки и одити на безопасността и оценката на рисковете. В одита (ревизията) на безопасността се оценяват процедурите за експлоатация и системата за управление на безопасността в тунела. Важно е да се оцени дали: 5.1. заложените в предишните етапи данни и принципи са се променили; 5.2. предвидените мерки за безопасност съответстват на текущото състояние на експлоатацията; 5.3. експлоатационният трафик се е променил съществено спрямо проектния и заложения в оразмеряването на вентилацията и в оценката на риска; 5.4. няма промени в режима на превозваните товари. Във всички фази на проекта и експлоатацията на тунела се спазва йерархията на приеманите решения за управление на риска, дадена в таблицата. Изискване за управление на риска Възможни решения зауправление Елиминиране (отстраняване) Промяна на инженерните решения, гарантираща, че този риск не може да се случи Избягване Промяна на инженерните решения, осигуряваща голямо (значително) намаляване (редуциране) на риска Предотвратяване Действия, предприети за намаляване на вероятността за възникване на опасността Смекчаване Мерките, предприети за намаляване на въздействието и последиците (загубите - хуманни и материални) върху чувствителни обекти, ако опасността възникне Приемане Прието е, че анализираният риск може да се появи, но е пренебрежимо малък или не съществуват рентабилни и приложими инженерни решения за неговото редуциране Изборът на методика за оценка на риска не е обект на тези норми. В съответствие с това приложение изборът може да бъде различен за етапите на проектиране, със задължително детайлизиране и количествено задълбочаване във фазите технически проект и работен проект. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2025 г., в сила от 22.08.2025 г.) На фаза работен проект и на етап експлоатация оценката на риска на тунела се извършва по методика за анализ на риска в пътни тунели, разработена от възложителя в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 2007 г. на МТ. Информационно приложение № 4 към чл. 17, ал. 6 и чл. 328 Очакван експлоатационен срок на механизацията и съоръженията на системите за безопасност на тунел 1. Разходите за целия експлоатационен срок на пътен тунел се определят не само от разходите за строителство, експлоатация и поддържане, а и от разходите за обновяване на механизацията и съоръженията с много по-кратък експлоатационен срок от самия тунел. 2. Експлоатационният срок се определя като календарно време на използване в години, след който се очаква, че подмяната на механизацията, съоръженията и електрообзавеждането е по-обоснована от продължаване на употребата от икономическа или експлоатационна гледна точка било поради повишен риск от отказ или поради неприемливо намаляване на надеждността и нарастване на експлоатационните разходи и стойността на поддържането. 3. Точна оценка на експлоатационния срок в тунела не е възможна, тъй като външни фактори - промяна на интензивността на движение, изменения в нормативната уредба, морално остаряване и поява на нови технологии, могат да окажат съществено влияние върху постижимия срок на използване на тунелното оборудване. Стойностите, посочени за експлоатационен срок, трябва да се разглеждат като указателни за оборудването в пътните тунели. Тези стойности трябва да бъдат адаптирани към конкретни местни условия на експлоатация, по-високи или по-ниски от средните, като се отчита и техническият ресурс (обемът на извършваната работа). По подобен начин могат да се правят прогнозни оценки от страна на контролиращата/наблюдаващата организация за остатъчния експлоатационен срок или технически ресурс за конкретни проекти, изпълнявани по договори за проектиране, строителство, финансиране и експлоатация и концесионни договори. 4. Факторите, които могат да окажат въздействие върху експлоатационния срок на оборудването и съоръженията, са следните: 4.1. Корозионно въздействие: а) концентрация на емисии от ДВГ; б) съотношение на тежкотоварни към лекотоварни превозни средства; в) препарати за почистване, методи и честота на почистване; г) използване на сол за пътно поддържане, а не на ацетат; д) морски атмосферни условия; е) климатични условия (преобладаващи валежи от дъжд, сняг, вятър, влажност, заледяване и др.); ж) въздействие от падащи скални късове; з) инфилтрация или наводняване; и) несъвместимост на използвани материали; к) повреда на предпазните покрития от пожар; л) блуждаещи токове и корозия. 4.2. Интензивност на използване: а) интензивност на движението и дневен профил на пътния поток; б) методи за управление на оборудването, нива и честота на включване; в) климатични условия (например слънчеви дни за осветлението, преобладаващи ветрове за вентилацията). 4.3. Други фактори: а) вибрации; б) термични движения (потоци); в) температура на околната среда; г) условия на достъп за инспектиране или ремонт; д) въздействия от пожар или от удар на превозно средство; е) политика на поддържането. Смекчаването на тези въздействия увеличава възможността за достигане или дори удължаване на предвидените експлоатационни срокове. 5. Поради присъщите трудности при осъществяване на достъп до оборудването в тунела за поддържане или подмяна оптималните разходи за целия експлоатационен срок често могат да се постигнат чрез избор на оборудване с по-дълъг експлоатационен срок, с ниски експлоатационни разходи или разходи за поддържане. 6. Списък на очаквания срок на експлоатация на системите на тунела: 6.1. Механизация 6.1.1. Вентилация Струйни вентилатори - 15 години Вентилатори за главно проветряване - 20 години Електростатични филтри - 10 години (с допълнителна преценка) Вентилационни клапи и решетки - 25 години 6.1.2. Водоотлив Помпи - 15 години Детектори (нивоуказатели) на водно ниво - 10 години 6.1.3. Пожарогасителни съоръжения и инсталации Ръчни пожарогасители - 7 години Хидранти - 28 години Шлангове и струйници - 20 години Противопожарен водопровод - 30 години Водни пожарогасителни системи - 20 години. Пожароизвестителна инсталация (в сервизните помещения) - 10 години Автоматични газови инсталации - 20 години 6.2. Електрообзавеждане 6.2.1. Захранване и разпределение Комутационни разпределителни устройства (КРУ) - 20 години Трансформатори - 30 години Кабели, високо напрежение - 50 години Кабели, ниско напрежение, оптични кабели - 40 години 6.2.2. Резервни агрегати и мрежи Дизелови генератори - 20 години UPS мрежи - 15 години 6.2.3. Батерии Оловни акумулатори - 5 години Никелово-кадмиеви акумулатори - 20 години 6.2.4. Осветление Осветителни тела - 15 години Лампи - 30 000 часа Стабилизиране и управление: - конвенционално - 20 години - електронно - 10 години Аварийно осветление - 10 години 6.2.5. Контролни системи Система за контрол на CO, NO2 - 13 години Монитори на видимост - 15 години Анемометър - 20 години Фотометри - 15 години Компютърни системи и програмируеми контролери - 18 години (могат да бъдат заменени по-рано) 6.2.6. Системи за видеонаблюдение/CCTV Systems Камери - 10 години Монитори - 10 години (но може и по-рано да излязат от употреба) Контролно оборудване - 20 години (но може и по-рано да излезе от употреба) Кабели - 20 години 6.2.7. Преброяване на трафика и системи за контрол Индукционни рамки - 13 години Знаци и сигнали - 11 години (но може да излязат и по-рано от употреба) Контролно оборудване - 15 години (но може да излезе и по-рано от употреба) Детектор за височина - 15 години Врати за затваряне - 15 години (12 години, ако са автоматични) 6.2.8. Комуникации Телефони - 15 години Телефонни кутии (кабини) - 20 години Превключватели - 20 години (но може и по-рано да излязат от употреба) Кабели на радиоантена - 15 години Предавател/приемник - 15 години (но може и по-рано да излезе от употреба) Излъчващ кабел (кабелна антена) - 30 до 35 години 6.2.9. Пожароизвестителна и алармена система Детектори (сензори): - в тунела - 5 години - извън тунела - 15 години Съоръжения за контрол и управление - 20 години 6.2.10. Тунелни панели (табла и кутии) Панели за контролно оборудване от неръждаема стомана - 35 години Разпределителни табла - 20 години Противопожарно оборудване - в част "Механизация" 6.3. Стационарни и помощни системи От неръждаема стомана - 80 години От горещопоцинкована стомана - 15 години Препоръчителните стойности за срока на експлоатация в списъка са представени въз основа на сроковете, декларирани от производителя при правилно поддържане (почистване и ремонт). В някои случаи отделни компоненти могат да имат срок на експлоатация, по-кратък от срока на главната част от оборудването. В такива случаи съответните компоненти с по-кратък експлоатационен срок се изброяват отделно.

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 3

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.