(1) Стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се определят от Министерския съвет в единен списък по предложение на съответните министри или ръководители на ведомства след предварително съгласуване с директора на НСС.
(2) Защитата на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност включва:
- 1. осъществяване контрол на физическа защита (охрана) на обекти;
- 2. информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни, технически и криптографски мерки.