(1) За лицата по чл. 62, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
- 1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;
- 2. основанието за задържането;
- 3. данни, идентифициращи задържаното лице;
- 4. датата и часът на задържането;
- 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 64 ЗМВР, както и правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 5, букви “б” - “е”. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.
(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.
(5) Заповедта за задържане се завежда в специален регистър.
(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице.