Наредба · Раздел VII

Чл. 24

Наредба № 48 от 20 април 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят

Следете този закон

Актът не е в сила от 24 март 2008 г. Заменен от по-нов акт. Същата материя — здравните изисквания към говеда и свине при придвижване и транспортиране между Република България и държавите членки, здравният статус на районите и обектите и допълнителните гаранции — е уредена изцяло наново с Наредба № 5 от 10 март 2008 г. (ДВ, бр. 31 от 2008 г., в сила от 24.03.2008 г.), която възпроизвежда и доразвива целия предмет на Наредба № 48 от 2006 г., включително сертифицирането по приложение № 1, събирателните центрове и системата за надзор, поради което двете не могат да се прилагат едновременно. Нито един от обнародваните след това текстове не изменя и не отменя тази наредба — всички сочени актове засягат други актове, обнародвани в ДВ, бр. 48 от 2006 г. (постановления № 125, № 132 и № 137 на Министерския съвет). Впоследствие материята е преуредена с Наредба № 4 от 8 март 2010 г. (ДВ, бр. 23 от 2010 г.), която е действащата уредба. Актът на негово място: Наредба № 5 от 10 март 2008 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и системите за надзор. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.

Последна промяна: ДВ, бр. 48 от 2006 г.
В сила от: 16 юни 2006 г.

Последна редакция · в сила от 16.06.2006 · без изменения оттогава

(1) Във връзка с въвеждане на системата за надзор по чл. 23 собствениците на животновъдни обекти са длъжни:

1. да осигуряват ветеринарно обслужване на обекта чрез договор с регистриран в РВМС практикуващ ветеринарен лекар;
2. при съмнение за наличие на заразна болест или болест, подлежаща на задължително обявяване, незабавно да уведомяват ветеринарния лекар по т. 1;
3. да уведомяват одобрения ветеринарен лекар за всички новопристигнали в неговия животновъден обект животни;
4. да изолират животните преди допускането им в животновъдния обект.

(2) Официално упълномощеният ветеринарен лекар, обслужващ обекта:

1. редовно актуализира познанията си;
2. предоставя на собственика на животновъдния обект информация и съдействие за изпълнение на всички мерки, осигуряващи запазването на здравния статут на животновъдния обект в съответствие с програми, утвърдени от НВМС;
3. спазва изискванията за: а) идентифициране и здравно сертифициране на животните от стадото, на животните, приемани в животновъдния обект, и на животните, предназначени за изнасяне; б) задължително докладване на РВМС за заразните болести по животните, както и на всички други рискови фактори, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях или със здравето на хората; в) установяване на причината за смърт на животните и изпращане на проби в лабораториите за изследване; г) хигиенните условия на стадото и на отделните единици за производство на селскостопански животни; д) извършване на необходимите изследвания за запазване на здравния статут на обекта при внасяне на животни в животновъдния обект.

(3) Договор за ветеринарно обслужване на животински обект може да се сключи с ветеринарен лекар, който:

1. е регистриран по реда на чл. 28 - 30 ЗВД;
2. няма финансов интерес, свързан с дейността на животновъдния обект;
3. притежава конкретни познания по здравеопазване на животните от съответните видове;
4. няма роднински връзки със собственика на животновъдния обект или лицето, което се грижи за животните.

История на промените

16 юни 2006 г.обн ДВ, бр. 48 от 2006 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 24 от акт, който вече не е в сила

Безплатно