(1) Компютърната база данни, предвидена в системата по чл. 23, ал. 1, съдържа следната информация за всяко животно:
- 1. идентификационен код;
- 2. дата на раждане;
- 3. пол;
- 4. порода, вид и цвят на космената покривка;
- 5. идентификационен номер на майката или когато е внесено от трета страна, идентификационния номер, който му е даден след инспектиране, проведено по реда на наредбата по чл. 51, ал. 5 ЗВД, и отговарящ на идентификационния номер на произход;
- 6. идентификационен номер на животновъдния обект, в който е родено животното;
- 7. идентификационните номера, имената и адресите на собствениците на всички животновъдни обекти, в които животното е пребивавало, както и датата на всяка промяна на такъв животновъден обект;
- 8. дата на смърт или клане.
(2) Всеки животновъден обект има идентификационен номер, състоящ се от не повече от 12 цифри, отделно от кода на държавата и името и адреса на стопанина.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по всяко време за проверка на следната информация:
- 1. идентификационните номера на всички животни от вида говеда, които присъстват в съответния животновъден обект, или когато се отнася за групи прасета, регистрационния номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход, както и номера на ветеринарно-здравния сертификат, когато такъв се прилага;
- 2. списък на всички свързани с всяко говедо промени на животновъдните обекти, като се започне от животновъдния обект на раждане или на животновъдния обект на внос, когато животното е внесено от трета страна, като за групите прасета това е регистрационният номер на последния животновъден обект или последното стадо, а за внесените от трети страни животни - животновъдния обект на внос.
(4) Данните по ал. 3 се съхраняват в продължение на най-малко 3 години след смъртта на говедата или след въвеждането на запис, като това се отнася и за записи на прасета.