(1) Инвестиционният посредник третира лихвените фючърси, договори за форуърдни курсове и форуърдните ангажименти за покупка или продажба на дългови инструменти като комбинации от дълги и къси позиции, както следва:
- 1. дълга позиция в лихвен фючърс се третира като комбинация от заем с падеж на датата на доставка на фючърсния договор и държане на актив с падеж, съвпадащ с този на инструмента или базовата позиция на съответния фючърсен договор;
- 2. продадено споразумение за форуърден курс се третира като дълга позиция с падеж, равен на датата на сетълмент, към която е добавен срокът на споразумението, и като къса позиция с падеж, съвпадащ с датата на сетълмент;
- 3. форуърдният ангажимент за покупка на дългов инструмент се третира като комбинация от заем с падеж на датата на доставка и дълга (спот) позиция в дълговия инструмент.
(2) За целите на този член дълга позиция означава позиция, при която инвестиционният посредник определя лихвен процент, който ще получи в бъдеще, а къса позиция означава позиция, при която инвестиционният посредник определя лихвен процент, който ще плати в бъдеще.
(3) При изчисляване на капиталовото изискване за специфичен риск за лихвения фючърс и споразумението за форуърден курс заемът и притежаваният актив се включват в първата категория на табл. № 1 от приложение № 1, а за форуърдния ангажимент за покупка заемът се включва в първата категория на табл. № 1 от приложение № 1, а дълговият инструмент - в подходящата за него категория на същата таблица.
(4) Заместник-председателят може да разреши капиталовите изисквания за борсовотъргуваните фючърси да бъдат равни на изискуемия маржин от съответна борса, ако стойността му осигурява точна оценка на риска, свързан с фючърса, и е поне равен на капиталовите изисквания за фючърс, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели съгласно глава единадесета.
(5) Заместник-председателят може да разреши капиталовите изисквания за извънборсовите деривативни инструменти по ал. 1 и с клиринг, извършен от призната клирингова къща, да бъдат равни на изискуемия маржин от клиринговата къща, ако маржинът осигурява точно измерване на риска, свързан с деривативния инструмент, и е поне равен на капиталовите изисквания за съответните деривативни инструменти, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.