(1) Когато инвестиционният посредник е страната, която прехвърля кредитния риск (“купувач на защита”), той определя позициите си като противоположни на тези на продавача на защита по чл. 31, с изключение на позициите по чл. 31, ал. 3, т. 3 и 4.
(2) В случай че в определен момент съществува кол опция в комбинация с възможност за повишението й, инвестиционният посредник - купувач на защита, приема този момент за падеж на защитата.
(3) В случай на кредитни деривативи за n-то неизпълнение инвестиционният посредник - купувач на защита, може да нетира специфичния риск на n-1 от базовите им активи (т.е. n-1 активи с най-ниско изискване за специфичен риск).