(1) Инвестиционен посредник, който изчислява големите експозиции съгласно методите по чл. 79, трябва да извършва периодично стрес тестове за концентрация на кредитния риск, включително за стойността, на която могат да се реализират приетите обезпечения. Стрес тестовете трябва да разглеждат рисковете, произтичащи от потенциални промени на пазарните условия, които могат да повлияят негативно на капиталовата адекватност на инвестиционния посредник, както и рисковете, свързани с ликвидността на обезпеченията при стресови ситуации.
(2) Ако стрес тестът покаже, че стойността на реализация на обезпечението е по-ниска от допустимата съгласно чл. 79, стойността на обезпечението, която се признава при изчисляването на експозициите съгласно чл. 78, ал. 1 - 3 се намалява съответно.
(3) Инвестиционният посредник по ал. 1 трябва да включи в стратегията за управление на риска от концентрации:
- 1. правила и процедури за управление на риска от несъчетаване на падежите между експозициите и кредитната им защита;
- 2. правила и процедури за случаите, в които стрес тестът покаже по-ниска стойност на реализация на обезпечението от взетата предвид по чл. 79;
- 3. правила и процедури относно риска от концентрация, който възниква при прилагането на техники за редукция на кредитния риск и по-конкретно големите индиректни кредитни експозиции, като например към един емитент на ценни книжа, приети като обезпечение.
(4) В случаите, при които ефектът от обезпечението се признава съгласно чл. 80, всяка покрита част от експозицията се третира като експозиция към издателя на обезпечението, а не към клиента.