(1) Когато експозицията на инвестиционния посредник към даден клиент е гарантирана от трето лице или е обезпечена с ценни книжа, издадени от трето лице, тя се третира като:
- 1. експозиция към третото лице гарант, а не към клиента;
- 2. експозиция към третото лице, издало ценните книжа, а не към клиента.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато:
- 1. гаранцията е във валута, различна от валутата на експозицията, стойността на експозицията, приета за обезпечена, се изчислява съгласно разпоредбите на приложение № 6 относно валутното несъответствие при кредитна защита с гаранция;
- 2. има несъответствие между падежа на експозицията и падежа на гаранцията, се прилагат разпоредбите на приложение № 6 относно несъчетаване на падежите;
- 3. има частично обезпечение на експозицията за признаването му, се прилагат разпоредбите на приложение № 6.
(3) Ценните книжа по ал. 1, т. 2 не включват дългови ценни книжа, издадени от национални правителства или централни банки, международни организации, международни банки за развитие, регионални правителства, държавни и местни органи и предприятия от публичния сектор в Република България или други държави членки и на които се приписва нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I.
(4) По смисъла на този член “гаранция” включва кредитни деривативи по смисъла на глава дванадесета, раздел III, различни от ценни книжа, свързани с кредитен риск.