(1) Съдът назначава съдебно-психиатричната експертиза с определение само след като установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 155 от Закона за здравето и след изслушване на психиатър за вероятното наличие на психично разстройство на лицето.
(2) С определението съдът определя лечебното заведение, вещото лице, което ще проведе експертизата, както и срока за извършването й, който не може да бъде по-дълъг от 14 дни, и само по изключение може да се удължи еднократно, но за не повече от 10 дни.
(3) Съдът определя и формата за провеждане на експертизата, амбулаторна или стационарна, като изхожда от това дали лицето има възможност да се яви за амбулаторна експертиза, съответно необходимостта от непрекъснато, продължително наблюдение за изготвяне на експертиза, каквото се осигурява при стационарни условия.
(4) Определението на съда за назначаване на експертизата може да се обжалва с частна жалба или с протест от прокурора в 3-дневен срок от постановяването му. Обжалването спира провеждането на експертизата, освен ако съдът не постанови нещо друго.