(1) Въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза и събраните по делото доказателства и след като изслуша лицето, съдът се произнася по необходимостта от задължително настаняване.
(2) С решението на съда за задължително настаняване се определят:
- 1. лечебното заведение по чл. 156, ал. 2 от Закона за здравето, в което лицето се настанява;
- 2. наличието или липсата на способност на лицето за изразяване на информирано съгласие за лечение и съответно необходимостта от задължително лечение;
- 3. срокът на настаняването и на лечението;
- 4. формата на лечението - амбулаторно, ако ще се провежда в лечебно заведение за специализирана психиатрична извънболнична помощ, или стационарно;
- 5. лицето, което ще изразява информирано съгласие за лечението в случаите по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.