Чл. 14

(1) За всяка съдебно-психиатрична експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебно-психиатрична експертиза", който се състои от увод, данни от психиатричното изследване, експертно обсъждане и заключение.

(2) Уводът включва:

1. 1. име, длъжност и служебен адрес на лицето, което е било назначено да извърши експертизата, съответно на лицата, ако експертите са няколко;
2. 2. име и адрес на лицето, за което е било отправено искането за задължително настаняване и лечение в лечебно заведение;
3. 3. на какво основание е извършена експертизата;
4. 4. къде е извършена;
5. 5. форма на провеждане на експертизата;
6. 6. задачи на експертизата.

(3) Данните от психиатричното изследване включват:

1. 1. анамнезни сведения с посочване на източника им;
2. 2. сведения от всички допълнително събрани документи, особено за здравословното състояние на лицето;
3. 3. резултатите от цялостното телесно, неврологично и психично изследване, от проведените лабораторни и апаратни изследвания и консултации с други специалисти;
4. 4. данни за поведението на лицето по време на експертизата;
5. 5. данни за проведеното лечение в случаите по чл. 7.

(4) Експертното обсъждане съдържа подробни научнообосновани анализи:

1. 1. на семейната, включително наследствената, и социалната анамнеза, на цялостното биологично, психично и социално развитие на лицето, на миналите заболявания и сегашното му здравословно състояние;
2. 2. диагноза на личността и на когнитивния капацитет;
3. 3. анализ на психичното състояние на лицето и оценка на вида и степента на риска, свързан с евентуалното заболяване;
4. 4. диагнозата на психичното заболяване и отражението на установената болест върху критериите за разбиране и ръководене на постъпките с оглед поставените задачи на експертизата;
5. 5. комплексен анализ на биопатографските, клиничните и психологичните обстоятелства, които имат отношение към поставените пред експертизата задачи.

(5) В заключението се отразяват:

1. 1. научнообоснованите изводи по поставената задача - окончателна, ясно формулирана диагноза, и съдебнопсихиатрична оценка;
2. 2. отговорите на допълнително поставените пред експертизата въпроси;
3. 3. становището за способността на лицето да изразява информирано съгласие за лечение;
4. 4. предложението за лечение на конкретното заболяване при съобразяване с основните принципи, установени в чл. 148 от Закона за здравето, и лечебните заведения, в които то може да се проведе.

(6) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение за делото, но са извън рамките на поставената задача, вещото лице е длъжно да ги отрази в заключението си.

(7) Съдебно-психиатричната експертиза се подписва от вещото лице.