Чл. 89

При предаването на шведските гласни на български език се спазват следните правила:

1. 1. не се маркира дължината на гласните "a", "e", "i" и "у" (дълги гласни: Falun - Фалун, Vetlanda - Ветланда, Visby - Висбю, Rydal - Рюдал; кратки гласни: Halltorp- Халторп, Leksand - Лександ, Vimmerby - Вимербю, Lycksele - Люкселе);
2. 2. в съответствие с произношението й гласната "о" в отворена сричка се предава на български с "у" (Mora - Мура), а в затворена сричка - с "о" (Stockholm - Стокхолм);
3. 3. гласната "u" съгласно произношението й се предава на български с "ю", когато е в отворена сричка, и с "у", когато е в затворена сричка (Luleа? - Люлео, Lund - Лунд).
4. 4. буквата "а?" се произнася и транскрибира на български като "о", без да се маркира дължината на звука (дълго "о": А?sa - Оса; кратко о: Lа?ngnа.s - Лонгнес).
5. 5. буквата "а." по произношение наподобява българското "е" и при транскрипцията на шведските географски имена се предава с "е", без да се маркира неговата дължина (дълго "е": Та.by - Тебю; кратко "е": На.sslеholm - Хеслехолм);
6. 6. буквата "о." се произнася като йотувано "о" и се транскрибира с "йо" в началото на имената и след гласна и с "ьо" след съгласна; на български не се маркира дължината на звука (дълго "йо": О.rtrа.sk - Йортреск, Но.ganа.s - Хьоганес; кратко "йо": О.stersund - Йостерсунд, Bjо.rketorp - Бьоркеторп).