Чл. 90

При транскрипцията на съгласните в шведските географски имена се спазват следните правила: ю я(tm) 1. съгласната "с" пред "е", "i", "y", "а." и "о." се предава на български със "с", а във всички други случаи - с "к", като например в думите centrum (сентрум) и Carlson (Карлсон); 2. съгласната "g" се произнася и предава на български: а) като "й" пред "е" и "о" в начална позиция, след гласна или когато маркира началото на нова основа в сложна дума (Gа.llivare - Йеливаре, Sverige - Сверийе, Gо.tene - Йотене, О.stergцtland - Йостерйотланд); б) като "ю" пред "у" (Gysinge - Юсинге); в) като "и" след "r" и "l" (А.lghult - Елихулт, А?tvidaberg - Отвидабери, Berghult - Берихулт, А.lvborgs lа.n - Елвборис Лен, А.lgarа?s - Елиарос, Bergeforsen - Бериефоршен); г) в начална позиция пред гласната "и" не се изписва "й" (Gislaved - Иславед); д) в останалите случаи съгласната "g" се произнася и транскрибира на български с "г" (Degefors - Дегефорш, Gusum - Гюсум); 3. съгласната "k" пред "e", "i", "y", "а." и "о." (и понякога пред "j"), когато са в една и съща сричка, се произнася и транскрибира на български като "ш" (Kevlinge - Шевлинге, Kisa - Шиса, Kyrkhult - Шюркхулт, Ка.na - Шерна, Ко.ping - Шьопинг). В останалите случаи и в имена от нешведски произход тя се предава като "к" (Karlstad - Карлстад, Klagerup - Клагеруп, Koberg - Кобери и Kiruna - Кируна); 4. съгласната "q", която се среща рядко в шведските географски имена, се транскрибира с "к" (Qvantenburg - Квантебюри); 5. съгласните "v" и "w" се произнасят и транскрибират с "в", като "w" се среща предимно в имена от нешведски произход (Vetlanda - Ветланда); 6. съгласната "х" се произнася и предава на български като "кс" (Voxan - Воксан); 7. съгласната "z", която се среща предимно в имена от нешведски произход, се произнася и транскрибира като "с" (Zinkgruvan - Синкгруван).