С буквата "j" се отбелязва йотацията на гласните, като се предава на български съгласно следните правила:
- 1. пред "е" и "о" в началото на името, след гласна и когато маркира началото на нова основа в сложно име тя се транскрибира с "й" (Jа.draа?s - Йедраос, Jо.rn - Йорн, Teurajа.rvi - Теурайерви);
- 2. пред "е" след съгласна йотацията не се отбелязва (Bjа.sta - Беста, Mjа.la - Мела), а пред "о" след съгласна тя се предава на български с "ьо" (Bjо.rke - Бьорке, Mjо.bа.ck - Мьобек);
- 3. пред звуковете "а" и "у" в началото на името, след гласна и когато маркира началото на нова основа в сложно име тя се транскрибира съотетно с "я" и "ю" (Akkajaure - Акаяуре, Jonstorp - Юнсторп, Bjuv - Бюв). При транскрипцията на български не се допуска изписването на съчетанията "йа" и "йу" вместо правилните "я" и "ю".