(1) На лицата по чл. 2 може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на епизодични или сезонни потребности, както и за посрещане на разходи при болест, смърт, злополука, продължителен (над 6 месеца) период на безработица, при стихийни бедствия и аварии, довели до загуба на имущество, и др.
(2) Размерът на помощта по ал. 1 не може да надвишава седемкратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към момента на отпускането й.
(3) При установена нужда Комисията по материално подпомагане може да вземе решение за отпускане на помощта извън посочения размер по ал. 2 само след писмено разрешение на министъра на отбраната или оправомощено от него лице.