(1) Лицата по чл. 2, които имат разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването, могат да получат еднократна помощ за медицински услуги, паспортни такси и визи, пътни разноски, застраховки „Злополука“ и лични нужди за тях, ако и доколкото тези разходи не се възстановяват при условията и реда на чл. 36 от Закона за здравното осигуряване.
(2) С помощта по ал. 1 могат да се отпуснат и средства за покриване на разходите за придружителите на посочените лица при наличие на финансови средства.
(3) Размерът на помощта се определя от Комисията по материално подпомагане.
(4) Помощта по ал. 1 подлежи на отчитане пред финансовия орган, извършил плащането, в четиринадесетдневен срок от завръщането в страната, като неусвоената сума се възстановява по реда, определен в бюджетните указания по разходване на бюджета на Министерството на отбраната за съответната година.
(5) Копие от разходно-оправдателните документи за отчитането на извършените разходи се представя на Комисията по материално подпомагане в срока по ал. 4.
(6) Помощта по ал. 1 се отпуска независимо от помощта по чл. 10.