Наредба · Раздел VI

Чл. 21

Наредба № 5 от 10 март 2008 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и системите за надзор

Следете този закон

Актът не е в сила от 23 март 2010 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 4 от 8 март 2010 г. (ДВ, бр. 23 от 2010 г., в сила от 23.03.2010 г.), издадена на същото основание по Закона за ветеринарномедицинската дейност, урежда в пълнота същата материя — здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави членки, здравния статус на районите и обектите и надзора, със същата структура и сертификат по приложение № 1. Двете наредби не могат да се прилагат едновременно, като по-новата, която е в сила, замества изцяло Наредба № 5 от 2008 г. Изброените след обнародването текстове не засягат тази наредба (т. 1 се отнася до други наредби). Актът на негово място: Наредба № 4 от 8 март 2010 г. за ЗДРАВНИТЕ изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.

Последна промяна: ДВ, бр. 31 от 2008 г.
В сила от: 24 март 2008 г.

Последна редакция · в сила от 24.03.2008 · без изменения оттогава

(1) Във връзка с въвеждане на системата за надзор по чл. 20 собствениците на животновъдни обекти са длъжни:

1. да осигуряват ветеринарно обслужване на обекта чрез договор с регистриран в РВМС практикуващ ветеринарен лекар;
2. при съмнение за наличие на заразна болест или болест, подлежаща на задължително обявяване, незабавно да уведомяват ветеринарния лекар по т. 1;
3. незабавно да уведомяват одобрения ветеринарен лекар за всички новопристигнали в неговия животновъден обект животни, за да дадат възможност на официално упълномощения ветеринарен лекар да провери дали статусът на стопанството може да бъде запазен;
4. да изолират говедата и свинете преди допускането им в животновъдния обект.

(2) Официалният ветеринарен лекар, обслужващ обекта:

1. редовно актуализира познанията си;
2. предоставя на собственика на животновъдния обект информация и съдействие за изпълнение на всички мерки, осигуряващи запазването на здравния статус на животновъдния обект в съответствие с програми, утвърдени от НВМС;
3. спазва изискванията за: а) идентифициране и здравно сертифициране на животните от стадото, на животните, приемани в животновъдния обект, и на животните, предназначени за изнасяне; б) задължително докладване на РВМС за заразните болести по животните, както и на всички други рискови фактори, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях или със здравето на хората; в) установяване на причината за смърт на говедата и свинете и изпращане на проби в лабораториите за изследване; г) хигиенните условия на стадото и на отделните единици за производство на селскостопански животни.

(3) Ако правилното функциониране на системата изисква това, НВМС може да ограничи отговорността на ветеринарния лекар по ал. 2 до определен брой стопанства или до определена географска област.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба съставя списъци на одобрени ветеринарни лекари и на одобрени стопанства, участващи в мрежата. Ако НВМС констатира, че участник в мрежата повече не изпълнява условията по ал. 1 и 2, неговото одобрение се спира или отнема, без да се отменят наказателните мерки, които могат да бъдат приложени.

История на промените

24 март 2008 г.обн ДВ, бр. 31 от 2008 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 21 от акт, който вече не е в сила

Безплатно