Наредба · Раздел VI

Чл. 22

Наредба № 5 от 10 март 2008 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и системите за надзор

Следете този закон

Актът не е в сила от 23 март 2010 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 4 от 8 март 2010 г. (ДВ, бр. 23 от 2010 г., в сила от 23.03.2010 г.), издадена на същото основание по Закона за ветеринарномедицинската дейност, урежда в пълнота същата материя — здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави членки, здравния статус на районите и обектите и надзора, със същата структура и сертификат по приложение № 1. Двете наредби не могат да се прилагат едновременно, като по-новата, която е в сила, замества изцяло Наредба № 5 от 2008 г. Изброените след обнародването текстове не засягат тази наредба (т. 1 се отнася до други наредби). Актът на негово място: Наредба № 4 от 8 март 2010 г. за ЗДРАВНИТЕ изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.

Последна промяна: ДВ, бр. 31 от 2008 г.
В сила от: 24 март 2008 г.

Последна редакция · в сила от 24.03.2008 · без изменения оттогава

(1) Регистърът, предвиден в системата по чл. 20, ал. 1, съдържа следната информация за всяко животно:

1. идентификационен код;
2. дата на раждане;
3. пол;
4. порода, вид и цвят на космената покривка;
5. идентификационен номер на майката или когато е внесено от трета страна, идентификационния номер, който му е даден след инспектиране, проведено по реда на Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006 г.), и отговарящ на идентификационния номер на произход;
6. идентификационен номер на животновъдния обект, в който е родено животното;
7. идентификационните номера, имената и адресите на собствениците на всички животновъдни обекти, в които животното е пребивавало, както и датата на всяка промяна на такъв животновъден обект;
8. дата на смърт или клане.

(2) Всеки животновъден обект има идентификационен номер, състоящ се от не повече от 12 цифри, отделно от кода на държавата и името и адреса на стопанина.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по всяко време за проверка на следната информация:

1. идентификационните номера на всички животни от вида говеда, които присъстват в съответния животновъден обект, или когато се отнася за групи прасета - регистрационния номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход, както и номера на ветеринарно-здравния сертификат, когато такъв се прилага;
2. списък на всички свързани с всяко говедо промени на животновъдните обекти, като се започне от животновъдния обект на раждане или на животновъдния обект на внос, когато животното е внесено от трета страна, като за групите прасета това е регистрационният номер на последния животновъден обект или последното стадо, а за внесените от трети страни животни - животновъдният обект на внос.

(4) Данните по ал. 3 се съхраняват в продължение на най-малко 3 години след смъртта на говедата или след въвеждането на запис, като това се отнася и за записи на прасета.

История на промените

24 март 2008 г.обн ДВ, бр. 31 от 2008 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 22 от акт, който вече не е в сила

Безплатно