Оценката на психологичната пригодност на кандидатите за военна служба се основава на следните сфери и критерии на изследване:
- 1. изследване на когнитивната и интелектуална сфера, базирано на следните операционални критерии: а) точност на възприятието за време, пространство и движение; б) концентрация на вниманието – способността за съсредоточаване върху един обект; в) устойчивост на вниманието – способността за продължително съсредоточаване върху даден обект или дейност; г) обем на вниманието – способността да се възприемат едновременно няколко обекта; д) превключваемост на вниманието – способността да се превключва вниманието от един обект или дейност към друг обект или дейност; е) обем на работната памет – способността да се съхранява значимата за дадена дейност информация; ж) подвижност на мисловните процеси – умението да се преминава бързо от една към друга мисловна задача; з) оперативност на мисленето – актуализация на определено знание в решението на задачи, свързани с управлението на обект; и) невербален интелект – способността за откриване на взаимовръзки и закономерности при задачи/обекти с несловесен характер;
- 2. изследване на личностната сфера, емоционалната сфера и сферата на социалната компетентност, което се базира на оценката на следните операционални критерии: а) мотивация за работа, военна служба и изпълнение на бъдещите задачи в армейския контекст във и извън територията на страната; б) нагласи за военна служба с акцент на участието в операции/мисии извън територията на страната; в) ниво на самооценката – съответствие на самооценката с реалните постижения до момента; г) адаптивност – тенденцията към лесно и бързо привикване към условията на армейския живот, нагласи и потенциал за спазване на субординацията; д) eмоционална устойчивост – равнище на уравновесеност и емоционална стабилност на личността, самоконтрол (равнище на регулация на собственото поведение) и склонност към поемане на оправдан риск; е) стресоустойчивост – успешност при работа в дефицит от време и ефективност на стратегиите за справяне в критични и високорискови ситуации, параметри на фрустрационния толеранс; ж) склонност към поемане на оправдан риск – извършване на рисковано действие само при необходимост и само при липса на тенденции на проява на рисково поведение; з) самоконтрол – равнище на регулация на собственото поведение; и) взаимоотношения и комуникативност – общителност, трайност на връзките, взаимоотношения в семейството, контрол на гнева към другите, отношение към приемането на заповеди; к) ефективност при изпълнението на задачите – разбирането на задачите и алгоритъм на работата; л) отговорност и дисциплинираност – съзнаване на отговорността пред себе си и пред обществото относно поетите ангажименти, нагласи и потенциал за приемането на правила и изисквания при изпълнението на задачи във и извън територията на страната; м) хобита, интереси и специфични умения.