Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. за здравните изисквания към животните при внос на говеда, овце, кози и свине и ветеринарно-санитарните изисквания при внос на продукти от животински произход за човешка консумация

(1) С тази наредба се определят:

1. 1. здравните изисквания към животните при внос на домашни говеда, овце, кози и свине за разплод, доотглеждане, угояване или клане;
2. 2. ветеринарно-санитарните изисквания при внос на следните видове суровини и продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация: а) прясно месо от домашни животни от следните видове: говеда (вкл. видовете Bubalus bubalus и Bison Bison), свине, овце, кози и еднокопитни животни; б) прясно месо от диви двукопитни и диви еднокопитни животни; в) месни продукти, получени от прясно месо, добито от животните по т. 1, с изключение на прясно месо по смисъла на чл. 59 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.) и прясно месо и месни продукти, посочени в чл. 16; г) мляно месо и месни заготовки; д) прясно месо от отстрелян дивеч; е) прясно месо от зайци и дивеч, отглеждан във ферми; ж) прясно птиче месо, месо от пернат дивеч и месо от пернат дивеч, отглеждан във ферми; з) прясно месо от щраусови птици; и) рибни продукти, месо от охлюви и жабешки бутчета; к) живи двучерупчести мекотели; л) аквакултури и продукти от тях; м) сурово и топлинно обработено мляко и млечни продукти; н) яйца и яйчни продукти; о) пчелен мед и пчелни продукти.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. 1. животни, предназначени за сезонна паша или работа в граничните области на Република България;
2. 2. прясно месо, прясно птиче месо или други продукти от животински произход за човешка консумация, различни от тези по т. 4, които са: а) част от личния багаж на пътниците, предназначени за тяхна лична консумация, с тегло до 1 кг и при условие, че месото или месните продукти произхождат от страна на произход или част от нея, включена в списъка по чл. 2, ал. 1; б) изпратени под формата на малки пакети на частни лица, при условие, че не са внесени с цел търговия, с тегло до 1 кг на човек и при условие, че месото или месните продукти произхождат от страна на произход или част от нея, включена в списъка по чл. 2, ал. 1;
3. 3. прясно месо, прясно птиче месо или други продукти от животински произход, предназначени за консумация от екипажа и пътниците на транспортни средства, използващи международни пътища;
4. 4. деликатесни месни продукти с тегло до 1 кг, които са преминали термична преработка в херметично затворени контейнери, при която стойността Fс е равна на 3 или е по-висока, които се изпращат като малки пакети, предназначени за частни лица, и при условие, че не са предназначени за търговски цели.

(3) При изхвърляне на обектите по ал. 2, т. 3 или на кухненски отпадъци от тях същите трябва да бъдат унищожени. Не е необходимо унищожаване на обектите по ал. 2, т. 3, когато се прехвърлят директно или след като са били складирани временно под митнически контрол от едно транспортно средство на друго.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изготвя списъци на страните по произход, на частите от тях и на предприятията, от които се разрешава внос на живи животни и продукти от животински произход, съгласно процедурата по чл. 4.

(2) При изготвянето на списъците по ал. 1 се вземат предвид:

1. 1. здравословното състояние на животните в страната на произход, наличието на екзотични болести и епизоотичната обстановка, която би могла да застраши здравето на хората и животните в Република България;
2. 2. последователността и бързината, с която компетентната власт на страната на произход информира за възникването на нейна територия на някоя от заразните болести, посочени в приложения № 1 и 2 на Наредба № 21 от 2002 г. за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.);
3. 3. мерките, които предприема компетентният орган на страната на произход по отношение предпазване и контрол на заразните болести;
4. 4. структурата на ветеринарните служби в страната на произход и техните пълномощия;
5. 5. възможността на компетентния орган на страната на произход да реализира мерките по предпазване и контрол на заразните болести по животните;
6. 6. законодателството на страната на произход за забраната или разрешаването на субстанции, тяхното разпространение, реализация в търговската мрежа и правилата за контрол.

(3) При изготвяне на списъците по ал. 1 се вземат предвид гаранциите, предоставени от страната на произход относно опазване здравето на хората.

(1) За включване на предприятие за прясно месо или месни продукти, намиращо се извън одобрено предприятие за прясно месо, в списъка по чл. 2, ал. 1 се вземат предвид:

1. 1. гаранциите на страната на произход за спазване на изискванията по тази наредба;
2. 2. законодателството на страната на произход по отношение на веществата, които се дават на животните, предназначени за клане, за да се променят пълноценността и качеството на месото и месните продукти, добити от тях;
3. 3. спазването на изискванията по чл. 5 - 7, чл. 10 - 42, чл. 59 - 79 и чл. 82 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
4. 4. спазването на изискванията по чл. 3 - 21, чл. 26 - 36, чл. 52 - 54 и чл. 59 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход (ДВ, бр. 49 от 2002 г.);
5. 5. постоянният контрол от официален ветеринарен лекар на страната на произход в кланиците за добив на прясно месо;
6. 6. спазването на изискванията относно качеството на питейната вода, използвана в предприятията, и медицинският контрол на персонала, който работи с прясното месо;
7. 7. организацията на ветеринарните служби в страната на произход или пълномощията, с които разполагат, и контрола, който упражняват.

(2) Експерти от НВМС могат да извършват проверка на място в страната на произход за изпълнението на изискванията по чл. 2, ал. 2.

(1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС издава заповед за утвърждаване на списъците по чл. 2, ал. 1 в зависимост от:

1. 1. здравословното състояние на животните;
2. 2. епизоотичната обстановка;
3. 3. условията на отглеждане на животните;
4. 4. условията на производство;
5. 5. резултатите от проверки на място от експерти на НВМС.

(2) Процедурата по ал. 1 се прилага и при издаване и промяна на образците на ветеринарните сертификати, които придружават пратките от живи животни и продукти по чл.1 при вноса им в Република България.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на говеда, овце, кози и свине само ако животните се придружават от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход.

(2) Сертификатът по ал. 1 трябва да:

1. 1. бъде издаден в деня на натоварване на животните за износ за Република България;
2. 2. бъде съставен на български език и на един от официалните езици на страната на произход;
3. 3. придружава животните в оригинал;
4. 4. удостоверява, че говедата, овцете, козите и свинете отговарят на изискванията по тази наредба;
5. 5. е съставен върху един лист хартия;
6. 6. е адресиран за един получател.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на продукти по чл. 1, ал. 1, т. 2 само ако пратката е придружена от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход.

(4) Сертификатът по ал. 3 трябва да:

1. 1. бъде издаден в деня на натоварване на продуктите за износ за Република България;
2. 2. бъде съставен на български език и на един от официалните езици на страната износител;
3. 3. придружава продуктите в оригинал;
4. 4. е съставен върху един лист хартия;
5. 5. е адресиран за един получател.

(5) Сертификатът по ал. 3 трябва да удостоверява, че прясното месо или месните продукти отговарят на изискванията за здравето на животните по тази наредба, както и на изискванията за внос на прясно месо и месни продукти от страните на произход.

(6) Ветеринарните сертификати по ал. 1 и 3 трябва да съответстват на образците, утвърдени с процедурата по чл. 4.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на говеда, овце и кози при условие, че:

1. 1. произхождат от страна на произход, която е свободна от: а) чума по говедата, заразна плевропневмония, син език, африканска чума по свинете, заразна парализа по свинете (болест на Тешенски), чума по дребните преживни животни, хеморагична болест, шарка по овцете и козите и треска от долината Рифт и не е извършвана ваксинация срещу тези болести през последните 12 месеца; б) заразен везикуларен стоматит през последните 6 месеца;
2. 2. са спазени изискванията по чл. 43 - 47 и чл. 61 от Наредба № 34 от 2002 г. за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните (ДВ, бр. 85 от 2002 г.).

(2) Внос на свине се разрешава от НВМС при условие, че произхождат от страни на произход, които отговарят на изискванията по ал. 1, т. 1.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на животни от възприемчиви към шап видове от страни на произход при следните условия:

1. 1. когато животните идват от страна на произход, която е била свободна от болестта шап през последните две години, в която не е извършвана ваксинация през последните 12 месеца и не е приемала на своя територия ваксинирани преди по-малко от една година - в сертификата, който ги придружава, се съдържа допълнителна гаранция, че животните не са били ваксинирани срещу шап;
2. 2. когато животните идват от страна на произход, която е била свободна от болестта шап през последните две години, в която е прилагана ваксинация през последните 12 месеца и която разрешава пребиваването на нейна територия на ваксинирани животни, но: а) животните не са били ваксинирани срещу шап; б) говедата са показали отрицателен резултат за наличие на вируса на шапа при вземане на ларинго-фарингеална проба (пробанг тест); в) говедата са показали отрицателен резултат при серологично изследване за наличие на антитела на вируса на шап; г) животните са били отглеждани изолирано в карантинна база в страната на произход в продължение на 14 дни под контрола на официален ветеринарен лекар, нито едно животно в карантинната база не е било ваксинирано срещу шап в продължение на 21 дни преди износа и нито едно животно, различно от тези, формиращи пратката, не е било въведено в базата по време на същия период; д) са били поставени под карантина в продължение на 21 дни.

(4) Когато животните идват от страна на произход, която не е свободна от шап през последните две години, се изискват:

1. 1. гаранции по ал. 3;
2. 2. допълнителни гаранции, приети съгласно процедурата по чл. 4.

(5) Страната на произход по ал. 4 може да продължи да се счита за свободна от болестта шап през последните две години и когато има ограничени огнища на шап, които се намират на ограничена част от нейната територия, при условие, че тези огнища са ликвидирани по метода стемпинг аут в рамките на 3 месеца от възникването им.

(6) Свинете трябва да произхождат от страна на произход:

1. 1. която е свободна от класическа чума по свинете (КЧС) през последните 12 месеца;
2. 2. в която не е извършвана ваксинация срещу КЧС през последните 12 месеца;
3. 3. която не е допускала на нейна територия свине, ваксинирани срещу КЧС, през последните 12 месеца.

(7) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши съгласно процедурата по чл. 4 внос на свине, произхождащи от част на страната на произход, при условие че ваксинацията срещу КЧС е забранена на територията на страната на произход и че тази част от страната на произход отговаря на изискванията по ал. 6.

(8) В случай на КЧС в страната на произход НВМС може да разреши съгласно процедурата по чл. 4 периодът от 12 месеца да бъде намален до 6 месеца, когато:

1. 1. огнището или броят на епизоотично свързаните огнища се намират в рамките на една географски ограничена територия;
2. 2. огнището или огнищата са ликвидирани по метода стемпинг аут в рамките на 3 месеца;
3. 3. не е извършвана ваксинация на свинете срещу болестта.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба може да реши съгласно процедурата по чл. 4 изискванията по чл. 6, ал. 1 да се прилагат само за част от територията на страната на произход.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши съгласно процедурата по чл. 4 вноса на животни по чл. 1, ал. 1, т. 1 от страна на произход или част от нея, в която се извършва ваксинация на животните срещу някоя от болестите по чл. 6, ал. 1, т. 1.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на животни по чл. 1, ал. 1, т. 1 от страни на произход, при условие че отговарят на здравните изисквания към животните, приети съгласно процедурата по чл. 4 в зависимост от вида и местоназначението им.

(2) Здравните изисквания по ал. 1 включват:

1. 1. по отношение на туберкулозата по говедата, бруцелозата по говедата и свинете - стандартите, формулирани в чл. 14, чл. 19 - 21 и приложение № 1 от Наредба № 26 от 2001 г. за профилактика и борба с туберкулозата по говедата (ДВ, бр. 65 от 2001 г.) и чл. 9, чл. 14 - 24 и приложения № 1 и 2 от Наредба № 27 от 2000 г. за профилактика и борба с бруцелозата по говедата (ДВ, бр. 99 от 2000 г.);
2. 2. по отношение на болестите, към които са възприемчиви овцете и козите - изискванията на Наредба № 28 от 2000 г. за профилактика и борба с бруцелозата по овцете и козите (ДВ, бр. 99 от 2000 г.).

(1) Вносът на говеда, овце, кози и свине от страна или част от нея, включена в списъка по чл. 2, ал. 1, се разрешава при условие, че преди деня на товаренето тези животни са пребивавали на територията на страната най-малко:

1. 1. шест месеца - за говеда, свине за разплод и угояване; овце и кози за доотглеждане, разплод или угояване;
2. 2. три месеца - за животни, предназначени за клане.

(2) Животни, които са по-малки от 3 или съответно 6 месеца, трябва от деня на раждането си да са пребивавали на територията на страната на произход.

(1) Веднага след въвеждането им на територията на Република България животните, които са предназначени за клане, се транспортират директно до кланицата, посочена във ветеринарния сертификат.

(2) Животните по ал. 1 подлежат на клане до 3 работни дни от датата на пристигане в кланицата.

(3) Поради причини относно здравето на животните НВМС може да определи различни кланица или срок, в който да бъдат заклани внесените животни по ал. 1.

(1) Прясното месо, което е обект на внос, трябва да е добито от животни, останали най-малко 3 месеца преди клането на територията или на част от територията на страната на произход или от деня на раждането си, когато животните са по-млади от три месеца.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на прясно месо от страни на произход, ако:

1. 1. през последните 12 месеца не са регистрирани случаи на чума по говедата, африканска чума по свинете и контагиозна парализа по свинете (болест на Тешен), към които са възприемчиви животните, от които е добито месото;
2. 2. възприемчивите животни, от които е добито месото, не са ваксинирани през последните 12 месеца срещу болестите по т. 1;
3. 3. не са регистрирани случаи на КЧС, животните не са ваксинирани срещу КЧС и не е имало свине, ваксинирани срещу КЧС през последните 12 месеца.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава вноса на прясно месо от други страни, които са свободни от болестта шап - щамове вируси О, А, С, или от страни, където, ако е имало възникване на ендемични огнища от посочените типове, животните са ваксинирани и в огнището на шап не се е извършвало системно клане на животни, само при следните условия:

1. 1. страната на произход или част от нея е одобрена съгласно процедурата по чл. 4;
2. 2. месото е узряло, обезкостено, рН е контролирано и са отстранени големите лимфни възли.

(4) Вносът на субпродукти за човешка консумация, за храни за животни и за фармацевтични цели се извършва съгласно процедурата по чл. 4.

(5) Вносът на прясно месо от страни на произход, в които се провежда ваксинация срещу шапни щамове SAT и ASIA 1, се разрешава само при следните условия:

1. 1. страната на произход има региони, в които не е разрешена ваксинацията и в които в продължение на 12 месеца не е имало случай на шап; регионите се одобряват съгласно процедурата по чл. 4;
2. 2. месото е узряло, обезкостено, отстранени са главните лимфни възли и не е внесено, преди да са изтекли 3 седмици от клането на животното;
3. 3. вносът на субпродукти от тези страни е забранен.

(6) Вносът на прясно месо от страни, в които се провежда ваксинация срещу шап и не са регистрирани случаи на болестта през последните 12 месеца, се разрешава съгласно процедурата по чл. 4.

(7) Вносът на прясно месо от страни, в които не се провежда ваксинация и не е имало случаи на шап, се разрешава съгласно процедурата по чл. 4.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на прясно месо във вид на каркаси, включително половинки от каркаси на свине, половинки или четвъртинки от каркаси на говеда и еднокопитни животни, само когато е възможно възстановяването на целия каркас на всяко животно.

(2) При внос прясното месо по ал. 1 трябва да отговаря на следните условия:

1. 1. да е добито в кланица, включена в списъка по чл. 2, ал. 1;
2. 2. да е получено от заклани животни, които са преминали предкланичен преглед съгласно чл. 20 - 22 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо, при който е установено, че животните са годни за клане;
3. 3. да е обработено при хигиенни условия съгласно чл. 23 - 32 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
4. 4. да е преминало следкланичен преглед, извършен под контрола на официален ветеринарен лекар, съгласно чл. 33 - 37 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо; при установяване на изменения, локални дефекти или други промени, с изключение на травматични наранявания, които са се появили непосредствено преди клането, се извършват лабораторни изследвания, които потвърждават, че промените не правят месото негодно за човешка консумация или опасно за здравето на хората;
5. 5. здравната маркировка отговаря на изискванията по чл. 53 - 55 и чл. 57 - 63 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
6. 6. след извършване на следкланичния преглед месото се съхранява съгласно изискванията по чл. 71 - 73 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
7. 7. да е транспортирано съгласно чл. 74 - 79 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо и е обработено при хигиенни условия.

(3) При извършване на следкланичния преглед и проверката на хигиенните условия по т. 3 официалният ветеринарен лекар може да се подпомага от помощници, които отговарят на изискванията по чл. 85 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.

(1) Съгласно процедурата по чл. 4 НВМС разрешава внос на:

1. 1. половинки от каркаси, половинки от каркаси, нарязани на не повече от три парчета за продажба на едро, четвъртинки от каркаси или субпродукти, отговарящи на условията по чл. 14, ал. 2 и 3 и произхождащи от кланици, включени в списъка по чл. 2, ал. 1;
2. 2. парчета, по-малки от четвъртинки, месо с кости, субпродукти и нарязан на парчета черен дроб от говеда, произхождащи от транжорни, включени в списъка по чл. 2, ал. 1.

(2) Прясното месо по ал. 1 освен на изискванията по чл. 14 трябва да отговаря и на следните изисквания:

1. 1. да е получено и разфасовано съгласно чл. 38 - 42 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
2. 2. да е инспектирано от официален ветеринарен лекар съгласно чл. 82 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
3. 3. да е опаковано и пакетирано съгласно изискванията по чл. 64 - 70 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;
4. 4. прясното месо от еднокопитни животни трябва да бъде подложено на проверка от НВМС с оглед евентуални ограничения по отношение използването на такова месо.

(3) Не се допуска внос на месо на парчета, по-малки от 100 грама, от мускулите на масетерите и мозък, ако същите не отговарят на изискванията на ал. 2, т. 3 и 4 и чл. 14, ал. 2.

(4) Съгласно процедурата по чл. 4 НВМС може да разреши в определени за целта предприятия месото да бъде нарязано още топло, при специални условия, различни от определените по чл. 41 и 42 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба не допуска внос на:

1. 1. прясно месо от нерези и от крипторхидни свине;
2. 2. прясно месо от животни, на които са давани ветеринарни лекарствени средства, биопродукти и фуражни добавки, съгласно чл. 95, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);
3. 3. прясно месо, което съдържа остатъци от антибиотици, пестициди и други вредни за здравето на хората вещества, които превишават допустимите нива съгласно Наредба № 6 от 2002 г. за мерките за контрол на остатъци от ветеринарномедицински препарати и замърсители на околната среда в живи животни и продукти от животински произход (ДВ. бр. 32 от 2002 г.);
4. 4. прясно месо, третирано с йонизиращо или ултравиолетово лъчение;
5. 5. прясно месо от животни, на които са давани вещества, за да направят месото им крехко, или други продукти, които променят състава на месото или неговите органолептични свойства;
6. 6. прясно месо, към което са добавени вещества, различни от веществата, използвани при здравната маркировка на прясното месо - E 155 Кафяво HT, E 133 брилянтно синьо FCF или E 129 Алура червен AC, или смес от E 133 брилянтно синьо FCF и E 129 Алура червен AC;
7. 7. прясно месо от животни, за които е установено, че са били болни от туберкулоза;
8. 8. прясно месо от животни, за които след клането им е установено, че са били болни от туберкулоза или са открити една или повече, живи или мъртви, cysticerci bovis или cysticerci cellulosae;
9. 9. прясно свинско месо, в което са установени трихинели;
10. 10. прясно месо от животни, които са заклани в млада възраст;
11. 11. части от трупове или субпродукти с травматични наранявания, причинени малко преди клането, малформации, замърсявания или изменения, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 4;
12. 12. кръв;
13. 13. мляно месо, което не е получено от напречно-набраздена мускулатура (с изключение на сърдечна мускулатура от говеда, овце, кози и свине) и не е дълбоко замразено в предприятието на произход;
14. 14. кълцано и механично обезкостено месо;
15. 15. глави от говеда, части от мускулатура и други тъкани, с изключение на езика.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да промени допустимите нива по ал. 1, т. 3 съгласно процедурата по чл. 4.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на месни продукти, ако са приготвени изцяло или частично от прясно месо, което отговаря на изискванията по чл. 12 и 13.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши вноса на месни продукти от страни на произход или части от тях, които са включени в списъците по чл. 2, ал. 1, но от които вносът на прясно месо не е разрешен при условие, че месните продукти отговарят на следните изисквания:

1. 1. произведени са в предприятия, които отговарят на изискванията за съответния тип предприятие и имат одобрение за производство на съответния вид месен продукт съгласно изискванията на Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;
2. 2. приготвени са изцяло или частично от прясно месо, което отговаря на изискванията по ал. 1, или от прясно месо, произхождащо от страната на произход, при следните условия: а) отговаря на специфични здравни изисквания, които се определят за всеки отделен случай съгласно процедурата по чл. 4; б) добито е в кланици, които са включени в списъка по чл. 2, ал. 1; в) носи здравна маркировка, одобрена съгласно процедурата по чл. 4;
3. 3. преминали са термична преработка в херметически затворени съдове със стойности на Fo і 3.

(3) Съгласно процедурата по чл. 4 НВМС може да разреши друг вид обработка в зависимост от епизоотичната обстановка в страната на произход.

(1) Месните продукти, които се внасят, трябва да отговарят на изискванията по чл. 19 и на следните изисквания:

1. 1. да са получени в предприятие за производство на месни продукти, което е включено в списъка по чл. 2, ал. 1 и което отговаря на изискванията по чл. 3, 4, чл. 14 - 21 и чл. 26 - 36 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;
2. 2. да са получени при хигиенни условия съгласно изискванията по чл. 5 - 13 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;
3. 3. да са получени изцяло от прясно месо, което отговаря на изискванията по чл. 14 и 15, в предприятие за производство на прясно месо, включено в списъка по чл. 2, ал. 1;
4. 4. да са преминали някоя от обработките по т. 8 на допълнителната разпоредба на Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;
5. 5. да са проверени от официален ветеринарен лекар съгласно изискванията по чл. 59 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;
6. 6. когато се съхраняват в херметически затворени съдове, трябва да са проверени съгласно изискванията по чл. 28 - 31 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;
7. 7. когато са опаковани и пакетирани - да отговарят на изискванията по чл. 44 и 45 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;
8. 8. да са маркирани съгласно чл. 46 - 51 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход, където инициалите "BG" са заменени със страната на произход и ветеринарния регистрационен номер на предприятието по произход;
9. 9. да се съхраняват и транспортират при хигиенни условия съгласно чл. 52 - 54 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;
10. 10. да не са третирани с йонизиращо лъчение.

(2) При месни продукти по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход производителят трябва да маркира ясно и видимо върху опаковката на продукта температурата, при която се транспортира и съхранява, и периода, през който може да се съхранява в това състояние.

(3) При извършване на проверката за спазване на изискванията по ал. 1 и 2 официалният ветеринарен лекар може да се подпомага от помощници, които отговарят на изискванията по чл. 14, ал. 3.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба не допуска внос на продукти по чл. 1, ал. 1, т. 2, когато:

1. 1. продуктите не произхождат от страна на произход или част от нея, която е включена в списъка по чл. 2, ал. 2;
2. 2. продуктите произхождат от страна на произход или част от нея, от която е забранен вносът съгласно чл. 12;
3. 3. ветеринарният сертификат, придружаващ продуктите, не отговаря на изискванията по чл. 5, ал. 3.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава транзит на прясно месо и месни продукти съгласно изискванията на чл. 31 - 36 от Наредба № 4 от 2002 г. за граничен ветеринарномедицински контрол (ДВ, бр. 30 от 2002 г.).

(3) Всички разходи по прилагането на ал. 1 и 2 са за сметка на изпращача, получателя или техен представител. Тези разходи не подлежат на възстановяване.

(1) При внос на продукти по чл. 1, ал. 1, т. 2 вносителите са длъжни да уведомят най-малко два работни дни предварително граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП), който е посочен във ветеринарномедицинското разрешително за внос, като посочват количеството, вида и предназначението им и времето на пристигане.

(2) Проверката по ал. 1 при внос на продуктите по чл. 1, ал. 1, т. 2 се извършва съгласно чл. 37 - 44 от Наредба № 4 от 2002 г. за граничен ветеринарномедицински контрол.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба не допуска внос на прясно месо и месни продукти, когато при извършване на проверките по чл. 22 се установи, че:

1. 1. прясното месо или месните продукти не са годни за човешка консумация;
2. 2. не са изпълнени изискванията по тази наредба, по чл. 5 - 7, чл. 10 - 42, чл. 55, чл. 57 - 79 и чл. 82 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо или по чл. 3 - 21, чл. 26 - 36, чл. 44 - 54 и чл. 59 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход;
3. 3. някой от ветеринарните сертификати, придружаващи пратките, не отговаря на изискванията по чл. 5, ал. 3.

(2) Когато месото или месните продукти не могат да бъдат внесени, те се връщат, освен ако това не представлява опасност за здравето на хората и животните.

(3) Когато месото или месните продукти не могат да бъдат върнати, те се унищожават в района на ГКПП или се изпращат в най-близкия екарисаж.

(4) Когато вносителят или негов представител изиска, НВМС може да разреши допускането на месото или месните продукти за други цели, различни от човешка консумация, при следните условия:

1. 1. не съществува опасност за здравето на хората и животните;
2. 2. месото или месните продукти произхождат от страна на произход, включена в списъка по чл. 2, ал. 1.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на мляно месо и месни заготовки, когато те отговарят на следните изисквания:

1. 1. за мляно месо - по чл. 19 - 26 от Наредба № 31 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на мляно месо и месни заготовки (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), когато са били дълбоко замразени в предприятието по произход;
2. 2. за месни заготовки - по чл. 27 - 33 от Наредба № 31 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на мляно месо и месни заготовки, когато са били дълбоко замразени в предприятието по произход.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на обектите по ал. 1 след получаването на гаранции от собственика на предприятието производител или негов представител, потвърдени от компетентните органи на страната на произход, че мляното месо или месните заготовки са произведени съгласно изискванията на ал. 1.

(3) Мляното месо и месните заготовки, които се внасят, трябва да:

1. 1. произхождат от страни на произход или части от тях, от които не е забранен вносът на тези продукти и които са включени в списъка по чл. 2, ал. 1;
2. 2. са получени от прясно месо, което отговаря на изискванията по чл. 12 - 18;
3. 3. се придружават от оригинален ветеринарен сертификат, който удостоверява, че: а) са били дълбоко замразени в производственото предприятие по произход; б) са получени в одобрени предприятия; в) отговарят на изискванията по чл. 4 - 7, чл. 9 - 18, чл. 35 - 40, чл. 52 - 54, чл. 61, 62 и чл. 19 - 33 от Наредба № 31 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на мляно месо и месни заготовки.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на прясно месо от отстрелян дивеч, ако е получено в одобрено предприятие, включено в списъка по чл. 2, ал. 1, и е добито съгласно чл. 34 - 44 и чл. 64 - 73 от Наредба № 19 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към отстреляния дивеч и при производството и предлагането на пазара на месо от дивеч (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

(2) В списъка по чл. 2, ал. 1 се включват само страни на произход:

1. 1. от които вносът на отстрелян дивеч не е забранен поради наличие на болест, включена в лист "А" към списъка на Международното бюро по епизоотии, или на друга екзотична болест в Република България, или съгласно чл. 4, 6, 12 и чл. 29, ал. 2 и 3;
2. 2. в които организацията на ветеринарните служби, инспекционните служби и тяхното законодателство гарантират изпълнението на изискванията по тази наредба.

(3) Прясно месо от отстрелян дивеч от видове, носители на трихинела, или месни продукти, получени от такова месо, се изследват за наличие на трихинели съгласно изискванията на Наредба № 47 от 2001 г. за профилактика и контрол на трихинелозата (ДВ, бр. 110 от 2001 г.).

(4) Във ветеринарния сертификат, който придружава прясното месо от отстрелян дивеч, се посочва, че то отговаря на изискванията по чл. 34 - 45, чл. 64 - 73 от Наредба № 19 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към отстреляния дивеч и при производството и предлагането на пазара на месо от дивеч.

(1) Прясното месо от зайци и месото от пернат дивеч, отглеждан във ферми, не се маркира със здравната маркировка по чл. 70 от Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо (ДВ, бр. 49 от 2002 г.).

(2) Когато месото по ал. 1 е обезкостено и разфасовано, то се обработва съгласно изискванията по чл. 62 от Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо (ДВ, бр. 49 от 2002 г.).

(3) Прясно месо от отстрелян дивеч от видове, възприемчиви към трихинела, или месни продукти, получени от такова месо, трябва да се изследват за наличие на трихинели съгласно изискванията на Наредба № 47 от 2001 г. за профилактика и контрол на трихинелозата.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на прясно птиче месо от страни на произход или части от тях, което: 1.е добито в предприятие, одобрено от компетентните органи на страната на произход, включено в списъка по чл. 2, ал. 1; 2. отговаря на изискванията по чл. 55, чл. 61 - 67, чл. 86 - 90 и чл. 94 от Наредба № 15 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към птиците, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно птиче месо.

(2) Прясното птиче месо трябва да е получено в страни на произход:

1. 1. в които инфлуенцата по птиците и Нюкясълската болест подлежат на задължително обявяване на територията на цялата страна съгласно международните изисквания;
2. 2. които са свободни от инфлуенца по птиците и Нюкясълската болест или, когато не са свободни от тези болести, се прилагат мерки, еквивалентни на изискванията по Наредба № 47 от 2001 г. за профилактика и борба с инфлуенцата по птиците и Наредба № 28 от 2001 г. за профилактика и борба с Нюкясълската болест (ДВ, бр. 67 от 2001 г.).

(3) Птиците, от които е получено прясното месо, трябва да са отглеждани непрекъснато в стада за период, определен съгласно процедурата по чл. 4.

(4) Изискванията по ал. 2 и 3 се посочват във ветеринарния сертификат, издаден в страната на произход.

(1) Вносът на яйца от страна на произход или част от нея се разрешава съгласно процедурата по чл. 4 в зависимост от епизоотичната обстановка и еквивалентността на условията в страната на произход с тези по чл. 29, ал. 2 и 3.

(2) Всяка пратка яйца се придружава от оригинален ветеринарен сертификат по чл. 5, ал. 3, който удостоверява, че са спазени изискванията по ал. 1.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на прясно месо от щраусови птици, когато:

1. 1. страната на произход или част от нея е свободна от инфекциозни или заразни болести по щраусовите съгласно зоосанитарния код на Международното бюро по епизоотии и по-специално наличието на инфлуенца по птиците и Нюкясълска болест съгласно чл. 29, ал. 2 и 3;
2. 2. щраусовите птици произхождат от ферми, които: а) са под постоянен официален ветеринарен контрол за диагностициране на заразните болести; б) не са обект на възбрана поради наличие на заразна болест по птиците;
3. 3. щраусовите птици произхождат от ферми, около които в радиус 30 км не е имало огнище на Нюкясълска болест през последните 30 дни;
4. 4. щраусовите птици не са заклани по национална програма за контрол или ликвидиране на заразна болест по птиците и щраусовите;
5. 5. в страната на произход има разработена и одобрена от официалните компетентни органи мониторингова програма за контрол на остатъците от ветеринарномедицински препарати (ВПМ) при живите птици и добитото от тях прясно месо;
6. 6. птиците не са ваксинирани с жива ваксина против Нюкясълска болест през последните 30 дни преди клането;
7. 7. по време на транспортиране щраусовите не са влизали в контакт с други птици и/или щраусови, заразени с инфлуенца по птиците или Нюкясълска болест;
8. 8. месото е получено от щраусови птици, отглеждани във ферми, които са пребивавали на територията на страната на произход най-малко 3 месеца;
9. 9. при клането са спазени изискванията на Наредба № 20 от 2002 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане (ДВ, бр. 55 от 2002 г.);
10. 10. добитото месо: а) произхожда от предприятия, които по време на клането не са включени в програми за ликвидиране на инфлуенца по птиците или Нюкясълска болест и около които в радиус 10 км тези две болести не са били официално диагностицирани през последните 30 дни; б) по време на клането, разфасоването, съхранението и транспорта не е било в контакт с други щраусови птици, които не отговарят на изискванията по чл. 29, ал. 2 и 3;
11. 11. месото е добито от щраусови птици, които: а) при пристигането си в кланицата се придружават от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар, отговорен за фермата по произход; б) са преминали предкланичен преглед във фермата по произход в рамките на 72 часа преди товаренето или в кланицата в рамките на 72 часа преди клането съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 18 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месо от зайци и месо от дивеч;
12. 12. месото е добито в одобрена кланица, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 18 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месо от зайци и месо от дивеч, отглеждан във ферми;
13. 13. месото е разфасовано, опаковано, съхранявано и транспортирано съгласно изискванията по чл. 34 и 35 от Наредба № 18 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месо от зайци и месо от дивеч, отглеждан във ферми, преминало е следкланичен преглед съгласно изискванията по чл. 16, ал. 2 от същата наредба и е обявено за годно за човешка консумация;
14. 14. предприятията за клане и разфасоване са почистени и дезинфекцирани под контрола на официален ветеринарен лекар, преди да бъдат използвани за клане или разфасоване на месо, предназначено за износ в Република България.

(2) Когато щраусовите птици произхождат от Африка или Азия: а) трябва да са изолирани най-малко 14 дни преди клане в специални помещения, които ги предпазват от кърлежи; б) преди преместването им в помещенията по буква "а" трябва да са прегледани за кърлежи, резултатът от прегледа да е отрицателен и да са били подложени на третиране, гарантиращо унищожаването на всички кърлежи по тях, без това да повлияе на качеството и безопасността на добитото от тях месо; в) при пристигането им в кланицата трябва да са прегледани за кърлежи, а резултатът от прегледа да е отрицателен; г) в предприятието за клане на щраусови трябва да има одобрена от официалните компетентни органи мониторингова програма за контрол на гризачите.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на рибни продукти, ако отговарят на изискванията на Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти (ДВ, бр. 42 от 2000 г.).

(2) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на живи двучерупчести мекотели, ако те отговарят на изискванията на Наредба № 39 за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на живи двучерупчести мекотели (ДВ, бр. 97 от 2002 г.).

(1) Вносът на рибни продукти и живи двучерупчести мекотели от страна на произход се разрешава съгласно процедурата по чл. 4.

(2) За да се включи дадена страна в списъка по чл. 2, ал. 1, Националната ветеринарномедицинска служба може да изпрати експерти за оценка на условията на улов и преработка на рибните продукти.

(3) Честотата на проверките по ал. 2 се определя съгласно процедурата по чл. 4.

(4) За включване на страна на произход в списъка по чл. 2, ал. 1 се вземат предвид:

1. 1. хигиенните условия по време на производството, съхранението и експедицията на рибните продукти или живите двучерупчести мекотели, предназначени за внос в България;
2. 2. гаранциите на страната на произход за съответствието им с тези по чл. 35 - 37 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти, а в случай на живи двучерупчести мекотели - чл. 40 от Наредба № 39 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на живи двучерупчести мекотели.

(5) При одобряването на предприятия от компетентните органи освен изискванията по чл. 2, ал. 2 се вземат предвид:

1. 1. спазването на изискванията на Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти или Наредба № 39 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на живи двучерупчести мекотели;
2. 2. програмата за мониторинг от официалните компетентни органи на страната на произход.

(6) За разрешаването на специфични ситуации при вноса на рибни продукти съгласно процедурата по чл. 4 НВМС може да разреши вноса директно от рибопреработвателното предприятие или кораб- фабрика на страната на произход, при условие че същите не са в състояние да осигурят гаранциите по ал. 4 и са получили специално разрешение, последвано от проверка, проведена съгласно ал. 2.

(7) Във ветеринарномедицинското разрешително за внос на рибни продукти по ал. 6 се определят специфичните изисквания по вноса, които ще важат за продуктите, преработени или уловени на обекти по ал. 6.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на охлюви без черупки, сготвени и полуфабрикати или консервирани охлюви за човешка консумация, ако са изпълнени следните изисквания:

1. 1. охлювите са обработени, изчистени от черупки, сготвени, полуфабрикати или консервирани при спазване на хигиенните изисквания съгласно чл. 3 - 8 от Наредбата за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на охлюви, жабешки бутчета и желатин, предназначен за човешка консумация;
2. 2. предприятията, в които са получени, имат въведена система за самоконтрол съгласно чл. 62, т. 4 ЗВД и чл. 103 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ППЗВД) (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 4 от 2001 г.);
3. 3. са преминали инспекция и контрол съгласно чл. 35 - 37 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти.

(2) Всяка пратка пакетирани охлюви по ал. 1 без черупки, сготвени, полуфабрикати или консервирани охлюви трябва да носи здравна маркировка, която съдържа името на страната износител с главни букви или ISO кода и регистрационния номер на предприятието.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на жабешки бутчета за човешка консумация, ако са изпълнени следните изисквания:

1. 1. жабешките бутчета са получени съгласно чл. 10 - 15 от Наредбата за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на охлюви, жабешки бутчета и желатин, предназначен за човешка консумация;
2. 2. предприятията, в които са получени, имат въведена система за самоконтрол съгласно чл. 62, т. 4 ЗВД и чл. 103 ППЗВД;
3. 3. са преминали инспекция и контрол съгласно чл. 35 - 37 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти.

(2) Всяка пратка пакетирани жабешки бутчета трябва да носи здравна маркировка, която съдържа името на страната износител с главни букви или ISO кода и регистрационния номер на предприятието.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на аквакултури и продукти от тях от страни на произход или части от тях, включени в списъка по чл. 2, ал. 1.

(2) За всяка страна на произход, в зависимост от здравословното състояние на животните, освен изискванията по чл. 2, ал. 2 се вземат предвид:

1. 1. ограниченията за внос от част от територията на страната;
2. 2. ограниченията за определени видове, на всеки етап от тяхното развитие;
3. 3. изискванията за извършване на обработка на продуктите (например дезинфекция на хайвера);
4. 4. предназначението на животните или продуктите от тях;
5. 5. мерките, прилагани при вноса, като карантина или дезинфекция на хайвера.

(3) Аквакултурите и продуктите от тях се придружават от оригинален ветеринарен сертификат, който:

1. 1. удостоверява, че отговарят на изискванията на Наредба № 22 от 2000 г. относно здравните изисквания към аквакултури и продукти от тях при пласирането им на пазара (ДВ, бр. 86 от 2000 г.);
2. 2. има валидност 10 дни от издаването му.

(1) Сурово мляко, топлинно обработено мляко за пиене и продукти на млечна основа, които се внасят, трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 30 от 2001 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 111 от 2002 г.).

(2) Освен на изискванията по ал. 1, млечните продукти, които се внасят, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. 1. получени са в страни на произход, които са включени в списъка по чл. 2, ал. 1;
2. 2. животните, от които се добива млякото в страните по произход или части от тях, не са заразени: а) от някоя от болестите по чл. 15, ал. 1 - 3 от Наредба № 30 от 2001 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти; б) от екзотичните болести, посочени в чл. 6 - 8;
3. 3. във ветеринарния сертификат по чл. 5, ал. 3 се посочва: а) че млечните продукти по ал. 1 отговарят на изискванията по чл. 21 - 26 и чл. 43 - 50 от Наредба № 30 от 2001 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти или на еквивалентни изисквания; б) вида на топлинната обработка на суровото мляко за определена страна на произход, в която епизоотичната обстановка представлява опасност за здравето на животните в Република България.

(1) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши внос на млечни продукти от страни на произход или части от тях, в които през последните 12 месеца е имало огнище на шап или е провеждана ваксинация срещу шап, само ако млякото е преминало една от следните обработки:

1. 1. стерилизация, при която стойността Fo е равна или по-висока от 3;
2. 2. първоначална топлинна обработка с топлинен ефект, еквивалентен на пастьоризация при температура над 72°С най-малко за 15 сек, след която млякото показва отрицателен тест за фосфатаза.

(2) Обработките по ал. 1 се последват от:

1. 1. втора топлинна обработка, включваща висока температурна пастьоризация, UHT или стерилизация, след които млякото показва отрицателен тест за пероксидаза;
2. 2. за сухо мляко на прах или сухи млечни продукти - втората топлинна обработка трябва да бъде еквивалентна на типа на първата, след която млякото показва отрицателен тест за фосфатаза и е последвало изсушаване или процес на ацидификация, при което стойността на рН е под 6 най-малко за 1 час.

(1) Вносът на яйчни продукти се разрешава от страна на произход или част от нея, включена в списъка по чл. 2, ал. 1, ако са спазени изискванията по чл. 29, ал. 2 и 3 и яйцата произхождат от птицевъдни обекти, които не са поставени под възбрана поради наличие на заразна болест по птиците.

(2) Яйчните продукти трябва:

1. 1. да са получени от яйца от кокошки, гъски, патици, пуйки, гвинейски кокошки или пъдпъдъци, а не смес от яйца от различните видове;
2. 2. да са преработени и приготвени в предприятие, отговарящо на изискванията по чл. 3 и 4 от Наредба № 40 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на яйчни продукти (ДВ, бр. 97 от 2002 г.) и одобрени от компетентните органи на страната на произход за износ за Република България;
3. 3. да са приготвени при спазване на хигиенните изисквания по чл. 5 - 11 и чл. 13 - 25 от Наредба № 40 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на яйчни продукти;
4. 4. да са обработени по начин, който гарантира достигане на микробиологичните показатели, посочени в приложението на Наредба № 40 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на яйчни продукти;
5. 5. да бъдат контролирани съгласно изискванията по чл. 31 - 33 от Наредба № 40 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на яйчни продукти;
6. 6. да са пакетирани, съхранявани и транспортирани съгласно изискванията по чл. 26, 28 и 29 от Наредба № 40 от 2002 г.за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на яйчни продукти;
7. 7. да отговарят на изискванията на Наредба № 6 от 2002 г. за мерките за контрол на остатъци от ветеринарномедицински препарати и замърсители от околната среда в живи животни и продукти от животински произход (ДВ, бр. 32 от 2002 г.).

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на пчелни продукти, предназначени за човешка консумация, от страна на произход или част от нея, която е включена в списъка по чл. 2, ал. 1 и когато са спазени следните изисквания:

1. 1. в района, от който произхождат пчелните продукти: а) не е налагана възбрана от официалните компетентни органи на страната на произход поради наличие на американски гнилец, нозематоза, вароатоза, аскопфероза или аспергилоза; б) в радиус 3 км от пчелина през последните 30 дни не е налагана възбрана по отношение американски гнилец или акароза от официалните компетентни органи на страната на произход;
2. 2. пчелните продукти са преработени в предприятия, одобрени от компетентните органи на страната на произход, които отговарят на изискванията по чл. 16, чл. 18 - 22, чл. 24 - 30 и чл. 91 - 95 от Наредба № 7 от 2002 г. за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат и търгуват с храни, и към условията за производство на качествени и безопасни храни (ДВ, бр. 40 от 2002 г.);
3. 3. в предприятията има разработена система за контрол на критичните точки за производство съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за храните (ДВ, бр. 90 от 1999 г.);
4. 4. страната на произход има разработена и одобрена от компетентните органи мониторингова програма за контрол на остатъци от ВМП и други замърсители от околната среда в пчелните продукти съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2002 г. за мерките за контрол на остатъци от ветеринарномедицински препарати и замърсители от околната среда в живи животни и продукти от животински произход;
5. 5. етикетирането на пчелните продукти отговаря на изискванията на Наредбата за етикетирането и представянето на храните, приета с ПМС № 136 от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.);
6. 6. нивото на радиоактивност да не превишава 600 Bq/кг.

(2) В случаите на американски гнилец периодът на възбраната продължава 30 дни, като в радиус 3 км от огнището на болестта пчелините трябва са проверени, а заразените кошери - да са изгорени или обработени под контрола на компетентните органи на страната на произход.

(3) Всяка пратка пчелни продукти се придружава от оригинален ветеринарен сертификат съгласно чл. 5, ал. 3, подписан от официален ветеринарен лекар на страната на произход, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията по ал. 1 и 2.