към чл. 1, ал. 2 Цветове на наземните аеронавигационни светлини, маркировките, знаците и таблата 1. Общи положения В това приложение са дадени техническите условия за определяне границите на хроматичност на цветовете на наземните аеронавигационни светлини, маркировките, знаците и таблата. Тези условия съответстват на действащите условия на Международната комисия по светлотехника (МКС) от 1983 г. Не е възможно да се поставят такива технически условия за цветовете, че напълно да се изключи възможността за неправилното им възприятие. За достатъчно надеждното разпознаване е важно осветяването на окото значително да превишава прага на възприемане, за да не се промени цветът вследствие на избирателното атмосферно отслабване и цветовото зрение на наблюдателя да е нормално. При много силно осветяване на окото съществува опасност за изкривено възприемане на цвета, което може да е предизвикано от близък силен светлинен източник с голяма интензивност. Характеристиките на хроматичността са съставени въз основа на възприятията и съответстват на координатната система, приета от Международната комисия по светлотехника (МКС) на осмата й сесия в Кембридж (Англия) през 1931 г. (вж. CIE Publication No 15, Colorimetry (1971). 2. Цветове на наземните аеронавигационни светлини 2.1. Хроматичност 2.1.1. Характеристиките на хроматичността на наземните аеронавигационни светлини са в следните граници: Уравнения на МКС (вж. фиг. 1 - 1) а) червен равнина на пурпурния цвят y = 0,980 - x; равнина на жълтия цвят y = 0,335; б) жълт равнина на червения цвят y = 0,382; равнина на белия цвят y = 0,790 - 0,667x; равнина на зеления цвят y = x - 0,120; в) зелен равнина на жълтия цвят x = 0,360 - 0,080y; равнина на белия цвят x = 0,650y; равнина на синия цвят y = 0,390 - 0,171x; г) син равнина на зеления цвят y = 0,805x + 0,065; равнина на белия цвят y = 0,400 - x; равнина на пурпурния цвят x = 0,600y + 0,133; д) бял равнина на жълтия цвят x = 0,500; равнина на синия цвят x = 0,85; равнина на зеления цвят y = 0,440; и y = 0,150 +0,640x; равнина на пурпурния цвят y = 0,050 + 0,750x; и y = 0,382; е) променливо бял равнина на жълтия цвят x = 0,55 +0,750y; и x = 1,185 - 1,500y; равнина на синия цвят x = 0,285; равнина на зеления цвят y = 0,440; и y = 0,150 + 0,640x; равнина на пурпурния цвят y = 0,050 + 0,750x; и y = 0,382. Забележка: Ръководство за промени в хроматичността в резултат на температурния ефект върху филтриращите елементи е дадено в Aerodrome Design Manual (Doc 9157), част 4. 2.1.2. Когато не е необходимо да се намалява силата на светлината или когато наблюдатели с аномалия на цветовото зрение е необходимо да определят цвета на светлините, зелените сигнали са в следните граници: равнина на жълтия цвят y = 0,726 - 0,726x; равнина на белия цвят x = 0,650y; равнина на синия цвят y = 0,390 - 0,171x. 2.1.3. Когато е по-важно да се увеличи надеждността на разпознаване отколкото максимално да се увеличи далечината на видимост, зелените светлини са в следните граници: равнина на жълтия цвят y = 0,726 - 0,726x; равнина на белия цвят x = 0,65y - 0,041; равнина на синия цвят y = 0,390 - 0,171x. 2.2. Разлики между светлините 2.2.1. Ако е необходимо да се осигури разлика между бялата и жълтата светлина, те или се разполагат близо една до друга, или проблясъците им се редуват с малък интервал, например от една и съща светлина. 2.2.2. Ако е необходимо да се осигури разлика между жълтата и зелената и(или) бялата светлина, например на осовите светлини на изходящата ПР, данните на жълтата светлина по координатната ос y са не по-големи от 0,40. Забележка. Равнините на белия цвят са съставени, изхождайки от предположението, че ще се използват в такива условия, когато характеристиките (нивата на цветовия спектър) на източника на светлина са предимно постоянни. 2.2.3. Променливо белият цвят се използва за светлини, чиято интензивност следва да се регулира, например, за да се избегне заслепяване. За да може да се различи този цвят от жълтия, светлините се проектират и експлоатират така, че: а) координата x на жълтата светлина е по-голяма от координата x на бялата светлина поне с 0,050; и б) светлините се разполагат така, че жълтите да се виждат едновременно и да са в непосредствена близост до белите светлини. 2.2.4. Проверките за съответствие на параметрите на наземните аеронавигационни светлини със параметрите, показани на фиг. 1-1, се осъществяват чрез измервания в пет точки на зоната, ограничена от най-малката вътрешна крива на изоканделите (вж. диаграмата на изоканделите в приложение № 9), при номинален ток или напрежение. Когато диаграмата на изоканделите има елипсовидна или кръгла форма, параметрите на цветовете се измерват в центъра и в точките, определящи хоризонталните и вертикалните граници. Когато диаграмата на изоканделите има правоъгълна форма, параметрите на цветовете се измерват в центъра и в крайните точки на диагоналите (ъглите). Параметрите на цветовете на светлините се съпоставят с параметрите, определени от външната крива на изоканделите, за да се удостовери отсъствието на такава промяна на цвета, която би довела до неправилното възприемане на сигнала от пилота. Забележка 1. За външната крива на изоканделите се правят измервания на координатите на цветовете и регистрирането им, за да може съответният упълномощен орган да направи анализ на резултатите и да вземе решение за тяхното съответствие. Забележка 2. Някои от светлините могат да се намират в полезрението на пилотите и да се ползват от тях с посока, която не обхваща външната крива на изоканделите (например светлините на "стоп" линията в местата на изчакване на ПИК със значително разширение). В тези случаи съответният упълномощен орган оценява фактическото им използване и при необходимост изисква проверка за определяне промяната на цвета в диапазона на ъглите, необхванати от външната крива. 2.2.5. Параметрите на цвета на визуалните глисадни индикатори и на другите групи светлини, които имат сектори на преход от един цвят в друг, се измерват в точките, показани в т. 2.2.4, като в зоните цветовете се разглеждат поотделно, и в границите на 0,5° в преходния сектор няма нито една светлина. 3. Цветове на маркировката, знаците и таблата Забележка 1. Дадените характеристики на цветовете се отнасят за прясно боядисани повърхности. Обикновено цветовете, използвани за маркировките, знаците и таблата, с течение на времето се променят и затова се подновяват. Забележка 2. Инструкциите за цветовете на повърхностите са дадени в документ на МКС, озаглавен "Препоръки по отношение на цветовете на повърхностите за визуална сигнализация" (документ № 39-2 (TС-106) 1983 г. Забележка 3. Препоръчителните технически изисквания към осветяваните табла, дадени в т. 3.4, са временни и се базират на техническите изисквания на МКС към осветяваните знаци. Техническите изисквания се преразглеждат и уточняват, когато МКС разработи технически изисквания към осветяваните табла. 3.1. Коефициентите на хроматичност и яркост на обикновените цветове и на цветовете на светлоотразяващите материали, а също и на цветовете на знаците и таблата (с вътрешно осветление) се определят при следните стандартни условия: а) ъгъл на осветяване 45°; б) посока на наблюдение - перпендикулярна на повърхността; в) източник на светлина - стандартен източник на светлина D65 на МКС. 3.2. Когато коефициентите на хроматичност и яркост на обикновените цветове на маркировката, знаците и таблата с външно осветление са определени в стандартни условия, те са в следните граници: Уравнения на МКС (вж. фиг. 4.2) а) червен равнина на пурпурния цвят y = 0,314 - 0,051x; равнина на белия цвят y = 0,910 - x; равнина на оранжевия цвят y = 0,314 + 0,047x; коефициент на яркост b = 0,07 (минимум); б) оранжев равнина на червения цвят y = 0,265 + 0,205x; равнина на белия цвят y = 0,910 - x; равнина на жълтия цвят y = 0,207 + 0,390x; коефициент на яркост b = 0,20 (минимум); в) жълт равнина на оранжевия цвят y = 0,108 + 0,707x; равнина на белия цвят y = 0,910 - x; равнина на зеления цвят y = 1,35x - 0,093; коефициент на яркост b = 0,45 (минимум); г) бял равнина на пурпурния цвят y = 0,0110 + x; равнина на синия цвят y = 0,610 - x; равнина на зеления цвят y = 0,030 + x; равнина на жълтия цвят y = 0,710 - x; коефициент на яркост b = 0,75 (минимум); д) черен равнина на пурпурния цвят y = x - 0,030; равнина на синия цвят y = 0,570 - x; равнина на зеления цвят y = 0,050 + x; равнина на жълтия цвят y = 0,740 - x; коефициент на яркост b = 0,03 (максимум); е) жълто-зелен равнина на зеления цвят y = 1,317x + 0,4; равнина на белия цвят y = 0,910 - x; равнина на жълтия цвят y = 0,867x + 0,4; ж) зелен равнина на жълтия цвят x = 0,313; равнина на белия цвят y = 0,243 + 0,670x; равнина на синия цвят y = 0,493 - 0,524x; коефициент на яркост b = 0,10 (максимум). Забележка. Малката разлика между червения и оранжевия цвят на повърхностите е недостатъчна за различаване на тези цветове, ако се гледат поотделно. 3.3. Когато коефициентите на хроматичност и яркост на цветовете на светлоотразяващите материали за маркировките, знаците и таблата са определени при стандартни условия, те са в следните граници: Уравнения на МКС (вж. фиг. 4 - 3) а) червен равнина на пурпурния цвят y = 0,345 - 0,051x; равнина на белия цвят y = 0,910 - x; равнина на оранжевия цвят y = 0,314 + 0,047x; коефициент на яркост b = 0,03 (минимум); б) оранжев равнина на червения цвят y = 0,265 + 0,205x; равнина на белия цвят y = 0,910 - x; равнина на жълтия цвят y = 0,207 + 0,390x; коефициент на яркост b = 0,14 (минимум); в) жълт равнина на оранжевия цвят y = 0,160 + 0,540x; равнина на белия цвят y = 0,910 - x; равнина на зелени цвят y = 1,35x - 0,093; коефициент на яркост b = 0,16 (минимум); г) бял равнина на пурпурния цвят y = x; равнина на синия цвят y = 0,610 - x; равнина на зеления цвят y = 0,040 + x; равнина на жълтия цвят y = 0,710 - x; коефициент на яркост b = 0,27 (минимум); д) син равнина на зеления цвят y = 0,118 + 0,675x; равнина на белия цвят y = 0,370 - x; равнина на пурпурния цвят y = 1,65x - 0,187; коефициент на яркост b = 0,01 (минимум); ж) зелен равнина на жълтия цвят у = 0,711 - 1,22х; равнина на белия цвят y = 0,243 + 0,670x; равнина на синия цвят y = 0,405 - 0,243x; коефициент на яркост b = 0,03 (максимум). 3.4. Когато коефициентите на хроматичност и яркост на цветовете на осветяваните (с вътрешно осветление) знаци са определени при стандартни условия, те са в следните граници: Уравнения на МКС (вж. фиг. 4.4) а) червен равнина на пурпурния цвят y = 0,345 - 0,51x; равнина на белия цвят y = 0,910 - x; равнина на оранжевия цвят y = 0,314 +0,047x; коефициент на яркост b = 0,16 (минимум); (денем) относителна яркост 5 % (минимум); спрямо белия цвят 20 % (максимум); (нощно време) б) жълт равнина на оранжевия цвят y = 0,108 + 0,707x; равнина на белия цвят y = 0,910 - x; равнина на зеления цвят y = 1,35x - 0,093; коефициент на яркост b = 0,45 (минимум); (денем) относителна яркост 30 % (минимум); спрямо белия цвят 80 % (максимум); (нощно време) в) бял равнина на пурпурния цвят y = 0,010 + x; равнина на синия цвят y = 0,610 - x; равнина на зеления цвят y = 0,030 + x; равнина на жълтия цвят y = 0,710 - x; коефициент на яркост b = 0,75 (минимум); (денем) относителна яркост 100 %; спрямо белия цвят (нощно време) г) черен равнина на пурпурния цвят y = x - 0,030; равнина на синия цвят y = 0,570 - x; равнина на зеления цвят y = 0,050 + x; равнина на жълтия цвят y = 0,740 - x; коефициент на яркост b = 0,03 (минимум); (денем) относителна яркост 0 % (минимум); спрямо белия цвят 2 % (максимум; (нощно време) д) зелен равнина на жълтия цвят х = 0,313; равнина на белия цвят y = 0,243 + 0,670x; равнина на синия цвят y = 0,493 - 0,524x;. коефициент на яркост b = 0,10 (максимум); относителна яркост 5 % (минимум); спрямо белия цвят 30 % (максимум). (нощно време) Фиг. 1-1. Цветове за аеронавигационни наземни светлини Фиг. 1-2. Обикновени цветове за маркировка и външно осветяване на знаци и панели Фиг. 1-3. Цветове на ретроотразяващи материали за маркировка, знаци и панели Фиг. 1-4. Цветове на осветени или вътрешно осветени знаци и панели
Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“