Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби

Приложение № 10

Наредба № 14 от 15 октомври 2012 г. за летищата и летищното осигуряване
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 173, ал. 7 Светлинни системи на подхода за кацане 1. Типове и характеристики 1.1. Тези технически изисквания определят основните характеристики на проста светлинна система за подход за кацане и за светлинна система за точен подход за кацане. За определени характеристики на тези системи се допускат известни отклонения, например по отношение разстоянието между светлините от централния ред и светлинните хоризонти. На фиг. 10-2 и 10-3 са показани най-разпространените схеми на светлинни системи за подход за кацане. На фиг. 16 е показана схема на светлинна система за точен подход за кацане по категории II и III, разположена в границите от 300 m от прага на ПИК. 1.2. Същата схема на светлинна система за подход за кацане се осигурява независимо от положението на прага на ПИК, т.е. независимо от това дали прагът е на края на ПИК, или е изместен от края на ПИК. В двата случая светлинната система за подход за кацане да се простира до прага. В случаите на изместване на прага, за да се получи зададена конфигурация от края на ПИК до прага, се използват вградени светлини. Те се поставят с цел да се удовлетворят изискванията към конструкцията и фотометричните изисквания, определени в приложение № 9, фиг. 9-1 или 9-2. 1.3. При проектиране на светлинни системи се използват диапазоните от траекторията на полета, посочени на фиг. 10-1. 2. Допуски по отношение на разполагането 2.1. В хоризонталната равнина: 2.1.1. Допуските са показани на фиг. 10-3. 2.1.2. Централният ред на светлинната система за подход за кацане е необходимо да съвпада възможно най-точно с продължението на осовата линия на ПИК с максимално допустимо отклонение ±15'. 2.1.3. Надлъжният интервал между светлините от централния ред е такъв, че една светлина (или група светлини) да е центърът на всеки от светлинните хоризонти, а междинните светлини от централния ред да са по възможност равномерно разположени между два съседни светлинни хоризонта или между светлинния хоризонт и прага на ПИК. 2.1.4. Светлинните хоризонти и линейните светлини се разполагат перпендикулярно на централния ред на системата от светлини за приближаване с допуск ±30', ако е приета схемата, посочена на фиг. 10-3 (А), или ±2°, ако е приета схемата, посочена на фиг. 10-3 (Б). 2.1.5. Когато е необходимо единият светлинен хоризонт да се измести от стандартното местоположение, по възможност се изместват на съответното разстояние и съседните светлинни хоризонти, за да се намали разликата в интервалите между тях. 2.1.6. При изместване от стандартното му местоположение на единия светлинен хоризонт в системата, показана на фиг. 10-3 (А), общата му дължина се установява така, че да остане равна на 1/20 от действителното разстояние на светлинния хоризонт от точката на отчитане. Не е необходимо да се изменя стандартният интервал от 2,7 m между светлините на светлинните хоризонти и в същото време светлинните хоризонти да се разполагат симетрично по отношение на централния ред на светлините за подход за кацане. 2.2. Във вертикалната равнина: 2.2.1. Идеалният случай е установяване на всички светлини за подход за кацане в хоризонталната равнина, минаваща през прага на ПИК (вж. фиг. 10-4), и това общо правило се спазва дотолкова, доколкото позволяват местните условия. В същото време сгради, дървета и т. н. да не закриват светлините за пилота, когато самолетът му се намира в района на външния радиомаркер на 1° по-ниско от радиоглисадата. 2.2.2. За максимално намаляване на риска от повреждане на самолета при приземяване с прелитане или недолитане в границите на крайния участък за спиране (КУС) или на участъка, свободен от препятствия, а също в границите на 150 m от края на ПИК, светлините се установяват възможно най-близо до земята в зависимост от местните условия. Извън границите на КУС и участъка, свободен от препятствия, няма съществена необходимост светлините да се разполагат по-близо до земята. С оглед на неравностите на повърхността светлините могат да се установят на стълбове със съответна височина. 2.2.3. По възможност светлините се монтират така, че нито един обект в границите на 60 m от всяка страна на централния ред да не се извисява над повърхността, в която е разположена системата светлини за подход за кацане. Ако някакъв висок обект е разположен в границите на 60 m от централния ред светлини и в границите от 1350 m от прага на ПИК, когато това се отнася до светлините за точен подход за кацане, или в границите на 900 m, когато това се отнася до проста система за подход за кацане, целесъобразно е светлините да се инсталират така, че равнината на външната половина от светлини да минава над този обект. 2.2.4. За да се избегне погрешното възприемане на равнината на терена, светлините, разположени в границите от прага до точката, отстояща на 300 m от него, се инсталират не по-ниско от права с низходящ наклон 1:66 от прага до тази точка, а след тази точка - не по-ниско от права с наклон 1:40. За системата светлини за точен подход за кацане по II или III категория може да са необходими по-строги критерии, например недопускане в границите на 450 m от прага на отрицателен наклон на местността. 2.2.5. Централен ред светлини. На всеки участък от централния ред светлини (включително КУС или участъка, свободен от препятствия) градиентите на наклона на светлините са колкото се може по-малки, изменят се колкото се може по-рядко и с по-малка стойност и не превишават 1:60. Практиката разрешава на всеки участък по посока на ПИК градиентът на наклона на централния ред светлини да е не повече от 1:66 по възходяща права и 1:40 по низходяща. 2.2.6. Светлинни хоризонти. Светлините на светлинните хоризонти се разполагат по права, пресичаща на съответно място линията на светлините на централния ред, и по възможност лежат в хоризонталната равнина. Но в местата, където релефът има напречен наклон в една посока, светлините на светлинните хоризонти на КУС или на участъка, свободен от препятствия, могат да се установяват под наклон с градиент не повече от 1:80, ако е възможно те да се разположат по-близо до земята. 2.3. Резервна височина над препятствия: 2.3.1. За определяне на резервната височина над препятствията се установява район, който се нарича повърхнина на светлините (светлинна равнина), в която всички системи от светлини се намират в една равнина. Тази равнина има правоъгълна форма и е разположена симетрично на централния ред от системата светлини за подход за кацане. Тя започва от прага на ПИК, има широчина 120 m и продължава на разстояние 60 m след края на светлинната система на подхода за кацане. 2.3.2. В границите на светлинната равнина не се допускат обекти, стърчащи над нея, с изключение на указаните по-долу. Всички пътища и автомагистрали се считат за препятствия с обекти, извисяващи се на 4,8 m над горната точка на повърхността на пътя, с изключение на служебните пътища на летището, където движението на транспорта се контролира от съответните летищни служби и се координира от летищната контролна кула. ЖП пътищата, независимо от интензивността на движението, се считат за препятствия с обекти, извисяващи се на 5,4 m над горния край на релсите. 2.3.3. Някои елементи от радиоелектронните системи за кацане, например отражателите, антените, контролните устройства и т.н., е необходимо да са по-високо от светлинната равнина. Предприемат се всички мерки за изнасянето на тези елементи извън границите на светлинната равнина. Това е осъществимо за много отражатели и контролни устройства. 2.3.4. Ако в границите на светлинната равнина е инсталиран курсов радиофар на ILS, се счита, че този фар или параболична антена, ако тя се използва, е необходимо по височина да надвишават светлинната равнина. В този случай височината на конструкциите на тези инсталации е необходимо да е минимална и да се разположи по възможност по-далече от прага на ПИК. Височината на тези конструкции съгласно общото правило може да се увеличава с отдалечаването от прага с 15 cm през всеки 30 m. Например, ако курсовият фар е разположен на 300 m от прага на ПИК, параболичната антена може да е над светлинната равнина максимум на 10 x 15 = 150 cm, но за предпочитане е, ако това не нарушава нормалното функциониране на ILS, тази височина да бъде колкото се може по-малка. 2.3.5. При разполагане на азимутна антена на MLS се спазват инструкциите, дадени в Допълнение "G" към част I на Приложение № 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. В тези инструкции, които съдържат също и указания за съвместяване на азимутната антена на MLS и курсовия предавател на ILS, е посочено, че азимутната антена на MLS може да се установява в границите на светлинната равнина там, където е невъзможно или практически нецелесъобразно тя да се установи след външния край на светлинния подход за осигуряване на подход за кацане от противоположна посока. Ако антената на MLS е установена по продължение на осовата линия на ПИК, тя се разполага колкото се може по-далече от най-близката до азимутната антена на MLS светлина по посока на края на ПИК. Фазовият център на азимутната антена на MLS се разполага поне на 0,3 m по-високо от центъра на най-близката до азимутната антена на MLS светлина по посока към края на ПИК (тази стойност може да се намали до 0,15 m, ако на това място не възникват проблеми на значителни смущения). Спазването на това изискване, целта на което е качеството на сигналите на MLS да не влияе върху системата от светлините за приближаване, може да доведе до частично засенчване на системата от светлини от азимутната антена на MLS. За да не се намалява в резултат на такова засенчване ефективността на визуалното насочване, по-ниско от допустимото ниво, азимутната антена не може да е по-близо от 300 m от края на ПИК, при това е желателно тя да е на разстояние 25 m от 300-метровия светлинен хоризонт (така антената ще е разположена на разстояние 5 m зад светлината, установена на разстояние 330 m от края на ПИК). Там, където азимутната антена е установена по такъв начин, тя частично ще засенчва само централната част от 300-метровия светлинен хоризонт на системата от подхода за кацане. Независимо от това винаги се осигурява изправното състояние на незасенчените светлини на светлинния хоризонт. 2.3.6. Обектите, които са в границите на светлинната равнина и изискващи в съответствие с посочените изисквания увеличаване на височината на светлинната равнина, се премахват или преместват, ако икономически това е по-оправдано от увеличаване на височината на светлинната равнина. 2.3.7. Понякога от икономически съображения някои обекти е невъзможно да бъдат премахнати, понижени или преместени. Тези обекти могат да се намират толкова близо до прага на ПИК, че наклонът, равен на 2 %, не създава необходимата резервна височина над тях. При наличието на такива условия и при липсата на възможност те да се изменят, може да се увеличи ъгълът на наклона или да се използва "стъпаловидният наклон", така че светлините на подхода да са по-високо от тези обекти. Към "стъпаловидни" или с увеличени градиенти наклони се прибягва само когато е невъзможно да се приложат стандартните критерии за наклона и в този случай тяхната стойност може да е абсолютно минимална. В съответствие с това изискване на най-отдалечения участък на системата не се допускат никакви отрицателни наклони. 2.4. Разглеждане влиянието на намаляването на дължината: 2.4.1. Необходимостта от съответна система за точен подход за кацане, когато от пилота се изисква определяне на визуални ориентири преди кацане, е трудно да бъде преоценена. Безопасността и регулярността на такива операции зависи от определянето на тези визуални ориентири. Относителната височина над прага на ПИК, на която пилотът решава, че има достатъчно визуални ориентири за продължаване на точния подход за кацане, се изменя в зависимост от типа на осъществявания подход за кацане и от други фактори, като метеорологичните условия, наземното и бордното оборудване и т.н. Необходимата дължина на светлинната система на подхода, която е необходимо да осигури цялото разнообразие на такива точни подходи за кацане, е 900 m и по възможност тя винаги се осигурява. 2.4.2. На някои места е невъзможно на ПИК да се установи 900-метрова дължина на светлинната система за точен подход за кацане. В такива случаи се полагат всички усилия за осигуряване на възможно по-голяма дължина на системата от светлините за подхода за кацане. Гражданската въздухоплавателна администрация може да наложи ограничения върху операциите на ПИК, оборудвани със светлинна система с намалена дължина. Редица фактори влияят на това, на каква относителна височина пилотът е необходимо да вземе решение за продължаване на подхода за кацане или за минаване на втори кръг. При достигане на конкретна височина пилотът не взема мигновено решение. Фактическото решение за продължаване на подхода за кацане и последващо кацане е акумулативен процес, който завършва само на установената относителна височина. Ако до достигане височината за вземане на решение светлините не са установени, процесът на визуалната оценка е непълен и вероятността за минаване на втори кръг съществено нараства. 2.5. Ред при установяване на системата за визуална индикация на глисадата: 2.5.1. Счита се за нецелесъобразно да се разработват инструкции, позволяващи съвсем обективно да се анализира коя ПИК на летището да се оборудва на първо място със система за визуална индикация на глисадата. Вземат се предвид следните фактори: а) честотата на използване; б) степента на опасност; в) наличието на други визуални и невизуални средства; г) типовете самолети, използващи ПИК; д) честотата на повторение и характерът на неблагоприятните метеорологични условия, при които ще се използва ПИК. 2.5.2. Относно степента на опасност редът, предвиден в изискванията за ползването на системата за визуална индикация на глисадата, посочен в чл. 195, т. 2 ё 5, може да служи като обща инструкция. Изискванията могат да се сумират по следния начин: 2.5.2.1. липса на достатъчно визуални ориентири във връзка с това, че: а) подходът за кацане се изпълнява над водно пространство или над земна повърхност, на която липсват характерните черти, или нощем липсва достатъчно осветяване в зоната на подхода за кацане; б) заобикалящата местност има лъжлив характер; 2.5.2.2. налице е сериозна опасност при подход за кацане; 2.5.2.3. наличието на сериозна опасност при приземяване с недолитане или при изтъркалване извън границите на ПИК; 2.5.2.4. налице е повишена турбулентност. 2.5.3. Голямо значение има наличието на други визуални и невизуални средства. На ПИК, оборудвана със системи на ILS или на MLS, поначало не се установяват системи за визуална индикация на глисадата. В същото време системите за визуална индикация на глисадата сами по себе си са визуални средства за подход за кацане и могат да допълват електронните средства. При условия, изпълнени с опасности, или в случаите, когато на ПИК се приемат голям брой самолети, необорудвани за кацане по системи на ILS или на MLS, на такава ПИК на първо място може да се установи система за визуална индикация на глисадата. 2.5.4. С правото на първо място се ползват ПИК, предназначени да приемат турбореактивни самолети. 2.6. Светомаркировка на зоните, непригодни за експлоатация: 2.6.1. Зоната, временно непригодна за експлоатация, може да се маркира с червени светлини с постоянно излъчване. Тези светлини маркират най-опасните гранични краища на зоната. Като минимум се използват четири такива светлини, с изключение на случаите, когато зоната има триъгълна форма и тя може да се маркира минимум с три такива светлини. Ако зоната има големи размери и сложна конфигурация, броят на светлините се увеличава. През всеки 7,5 m по периметъра на зоната следва да се инсталира поне по една светлина. Ако се използват насочени светлини, те са ориентирани така, че тяхното излъчване да бъде насочено по възможност по посока на приближаващите се въздухоплавателни или транспортни средства. Когато въздухоплавателните или транспортните средства се приближават като правило от няколко посоки, се предвиждат допълнителни светлини или се използват всенасочени светлини за осигуряване на видимост на зоната от тези посоки. Конструкцията на светлините на непригодната за ползване зона е чупеща се. Относителната им височина е достатъчно малка за осигуряване на безопасен просвет за перките на самолетите или гондолите на двигателите на реактивните въздухоплавателни средства. 2.7. Светлинна индикация на скоростните изходящи пътеки за рулиране. 2.7.1. Светлинната индикация на скоростните изходящи пътеки за рулиране (RETILs) включва устройство за жълта всенасочена светлина, инсталирана на ПИК в близост до централната линия. Светлините се монтират в поредица 3-2-1 на интервали през 100 m от точката, тангираща с централната линия на скоростната изходяща ПР. Те са предназначени да информират пилотите за местоположението на следващата разполагаема скоростна изходяща ПР. 2.7.2. В условия на ниска видимост RETILs дава полезна информация на пилота за местоположението на самолета, следвайки централната линия на ПИК. 2.7.3. Кацайки, времето за заемане на ПИК има значителен ефект върху капацитета на ПИК. RETILs позволява на пилотите да поддържат добра скорост до поява на необходимост за намаляването й до подходяща стойност за напускане на ПИК по скоростна изходяща ПР. Рулиране със скорост 60 knots до достигане на първата RETIL (ред от три светлини) се приема за оптимална. 2.8. Регулиране интензивността на светлините за подход за кацане и на светлините на ПИК: 2.8.1. Видимостта на светлините зависи от степента на контраст между тях и заобикалящия ги фон. За да може пилотът да използва светлините за ориентиране при подход за кацане денем, силата на светлината е не по-малка от 2000 или 3000 cd, а за светлините за подход за кацане е желателно силата им да е от порядъка 20 000 cd. Понякога в условията на мъгла, при ярка дневна светлина се оказва невъзможно да се осигури интензивност на светлините, достатъчна за тяхната ефективност. Ако нощта е тъмна или при ясно време, силата на светлините за приближаване от порядъка на 100 cd и на светлините за кацане на ПИК от порядъка на 50 cd може да се окаже достатъчна. Но дори при такава интензивност поради близостта на светлините за кацане на ПИК са постъпвали жалби от пилотите, че тези светлини са прекалено ярки. 2.8.2. Голямо количество светлина в условията на мъгла се разсейва. През нощта тази разсеяна светлина дотолкова увеличава яркостта на мъглата над зоната за кацане и над ПИК, че увеличавайки интензивността на светлината над 2000 - 3000 cd, може да се получи незначително подобрение на далечината на видимостта им. Далечината на видимост на светлините за сметка на повишаване на тяхната интензивност повече от определените граници нощем не се увеличава, тъй като това би довело до заслепяване на пилота при доближаването до тях. 2.8.3. Значението на регулирането на интензивността на системата от летищни светлини в съответствие с преобладаващите условия за осигуряване на максималната им ефективност и предотвратяване на случаите на заслепяване на пилотите е голямо. Установяването на необходимото ниво на интензивност на светлините зависи от яркостта на фона и условията на видимост при всеки конкретен случай. 2.9. Сигнална площадка. Сигнална площадка се предвижда само когато за връзка с ВС в полет се предполага да се използват наземни визуални сигнали. Такива сигнали могат да се ползват, ако на летището няма летищна контролна кула или служба за полетна информация или ако летището се използва от самолети без радиооборудване. Наземните визуални сигнали също могат да се използват при отказ на двустранната радиовръзка с ВС. По правило информацията, осигурена с наземни визуални сигнали, се съдържа в сборниците за аеронавигационна информация или в съобщенията на NOTAM. Така преди вземане на решение за осигуряване на сигнална площадка се определя целесъобразността на използване на наземни визуални сигнали. Фиг. 10-1. Повърхнини на траекторията на полета, които се използват при проектиране на светосигнални системи за условията на категории I, II и IIІ Фиг. 10-2. Прости системи на светлини на подхода Фиг. 10-3. Системи от светлини на подхода за точен подход за кацане Фиг. 10-4. Допуски за монтиране на светлини във вертикална равнина

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 10

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.