към чл. 165, ал. 5 Характеристики на аеронавигационните наземни светлини Забележки:
към чл. 165, ал. 5 Характеристики на аеронавигационните наземни светлини Забележки:
- 1. Кривите се изчисляват по формулата 2. Вертикално показаните ъгли на светлините са такива, че следните вертикални покрития на основния лъч ще бъдат постигнати: разстояние от прага покритие на вертикалния основен лъч от прага до 315 m от 0° до 11° от 316 m до 475 m от 0,5° до 11,5° от 476 m до 640 m от 1,5° до 12,5° от 641 m и след тях от 2,5° до 13,5° (както е показано горе) 3. Светлини в хоризонтите отвъд 22,5 m от осовата линия е необходимо да са в границите на 2°. Всички други светлини ще бъдат приравнени успоредно на осовата линия на пистата. 4. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11. Фиг. 9-1. Изоканделна диаграма за светлините на осовата линия на подхода за кацане и светлинните хоризонти (бяла светлина) Забележки: 1. Кривите се изчисляват по формулата 2. В границите на 2°. 3. Вертикално показаните ъгли на светлините са такива, че следните вертикални покрития на основния лъч ще бъдат постигнати: разстояние от прага покритие на вертикалния основен лъч от прага до 115 m от 0,5° до 10,5° от 116 m до 215 m от 1° до 11° от 216 m и след тях от 1,5° до 11,5° (както е показано горе) 4. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11. Фиг. 9-2. Изоканделна диаграма за страничните редове светлини на подхода (червена светлина) Забележки: 1. Кривите се изчисляват по формулата 2. В границите на 3,5°. 3. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11. Фиг. 9-3. Изоканделна диаграма за праговите светлини (зелена светлина) Забележки: 1. Кривите се изчисляват по формулата 2. В границите на 2°. 3. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11. Фиг. 9-4. Изоканделна диаграма за праговите странични светлини (зелена светлина) Забележки: 1. Кривите се изчисляват по формулата 2. В границите на 4°. 3. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11. Фиг. 9-5. Изоканделна диаграма за светлините в зоната на кацане (бяла светлина) Забележки: 1. Кривите се изчисляват по формулата 2. За червена светлина осреднени стойности от 0,15. 3. За жълта светлина осреднени стойности от 0,40. 3. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11. Фиг. 9-6. Изоканделна диаграма за светлините по оста на пистата, разположени през 30 m (бяла светлина), и индикаторните светлини за скоростните изходящи пътеки за рулиране (жълта светлина) Забележки: 1. Кривите се изчисляват по формулата 2. За червена светлина осреднени стойности от 0,15. 3. За жълта светлина осреднени стойности от 0,40. 4. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11. Фиг. 9-7. Изоканделна диаграма за светлините по оста на пистата, разположени през 15 m (бяла светлина), и индикаторните светлини за скоростните изходящи пътеки за рулиране (жълта светлина) Забележки: 1. Кривите се изчисляват по формулата 2. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11. Фиг. 9-8. Изоканделна диаграма за крайните светлини на пистата (червена светлина) Забележки: 1. Кривите се изчисляват по формулата 2. В границите на 3,5°. 3. За червена светлина осреднени стойности от 0,15. 4. За жълта светлина осреднени стойности от 0,40. 5. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11. Фиг. 9-9. Изоканделна диаграма за страничните светлини на пистата, когато широчината на ПИК е 45 m (бяла светлина) Забележки: 1. Кривите се изчисляват по формулата 2. В границите на 4,5°. 3. За червена светлина осреднени стойности от 0,15. 4. За жълта светлина осреднени стойности от 0,40. 5. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11. Фиг. 9-10. Изоканделна диаграма за страничните светлини на пистата, когато широчината на ПИК е 60 m (бяла светлина) Фиг. 9-11. Точки от координатната мрежа, предназначени за изчисляване на средната интензивност на светлината на светлините на подхода и светлините на ПИК 2. Общи бележки към фиг. 9-1 - 9-11. 2.1. На всяка фигура елипсите са симетрични спрямо общите вертикални и хоризонтални оси. 2.2. На фиг. 9-1 - 9-10 са показани минимално допустимите интензивности на светлината. Средната интензивност на светлината на основния лъч се пресмята при разполагане на точките на координатната мрежа в съответствие с фиг. 9-11 и използвайки стойностите на интензивността на светлината, измерени във всички точки на координатната мрежа, разположени в границите и по периметъра на елипсата, очертаваща основния лъч. Средната стойност е средноаритметичната от стойностите на интензивностите на светлината, измерени във всички разглеждани точки на координатната мрежа. 2.3. При правилно ориентиране на арматурата на светлините не се допускат отклонения от характеристиките на основния лъч. 2.4. Съотношението на средната интензивност на светлината в границите на елипсата, очертаваща основния лъч на типично нова светлина, към средната интензивност на основния лъч на нова странична светлина на ПИК е: Фиг. 9-1 Централен ред на светлините на подхода и светлинните хоризонти От 1,5 до 2,0 (бели светлини) Фиг. 9-2 Страничен ред на светлините на подхода От 0,5 до 1,0 (червени светлини) Фиг. 9-3 Прагови светлини на ПИК От 1,0 до 1,5 (зелени светлини) Фиг. 9-4 Странични хоризонти на праговите светлини От 1,0 до 1,5 (зелени светлини) Фиг. 9-5 Светлини на зоната за приземяване От 0,5 до 1,0 (бели светлини) Фиг. 9-6 Осови светлини на ПИК (надлъжен интервал 30 m) От 0,5 до 1,0 (бели светлини) Фиг. 9-7 Осови светлини на ПИК (надлъжен интервал 15 m) От 0,5 до 1,0 за III кат. (бели светлини) от 0,25 до 0,5 за I и II кат. (бели светлини) Фиг. 9-8 Крайни светлини на ПИК От 0,25 до 0,5 (червени светлини) Фиг. 9-9 Странични светлини на ПИК (при широчина на ПИК 45 m) 1,0 (бели светлини) Фиг. 9-10 Странични светлини на ПИК (при широчина на ПИК 60 m) 1,0 (бели светлини) 2.5. Пространствените параметри на лъчите, посочени на фигурите, осигуряват необходимото водене при подход за кацане в условията на далечина на видимост на ПИК от порядъка на 150 m и при излитане с далечина на видимост на ПИК от порядъка на 100 m. 2.6. Ъглите в хоризонталната равнина се измерват към вертикалната равнина, прекарана през оста на ПИК. За светлините, изключвайки осовите светлини, посоката към осовата линия на ПИК се счита за положителна. Ъглите във вертикалната равнина се измерват спрямо хоризонталната равнина. 2.7. Когато за осови светлини на подхода, за светлинните хоризонти и за страничния ред светлини на подхода се използват вкопани вместо надземни светлини, например на ПИК с изместен праг, спазването на изискванията по отношение на интензивността на светлината може да се осигури чрез инсталиране на две или три светосигнални устройства (с по-малка интензивност) на всяко място. 2.8. Невъзможно е да се подценява значението на техническата поддръжка. Средната интензивност на светлината никога не може да спада под 50 % от стойността, показана на фигурите, и тя е необходимо да бъде поддържана от упълномощените летищни служби на ниво, близко до минималната стойност на средната интензивност. 2.9. Светлинният елемент е необходимо да бъде инсталиран така, че основният лъч да бъде с отклонение не по-голямо от половин градус спрямо специфичните изисквания. Забележки: 1. Тези лъчеви покрития допускат изместване на кабината на самолета от осовата линия до 12 m и е предназначена за използване преди и след кривите.
- 2. Виж общите забележки за фиг. 9-12 до 9-21. 3. Повишените интензивности за усилените светлини на осовата линия на скоростните изходни пътеки за рулиране, както се препоръчват в чл. 253, ал. 1 и 2, са четири пъти по-високи от съответните интензивности на фигурата (т.е. 800 cd минимално средно на основния лъч). Фиг. 9-12. Изоканделна диаграма за осовата линия на ПР (в обсега на 15 m) и светлините на стоп линията в прав участък, предназначена за използване на пистата в условията на намалена видимост (по-малко от 350 m), където може да се допусне голямо изместване, и за нискоинтензивните странични светлини на пистата, конфигурация B Забележки: 1. Тези лъчеви покрития са изцяло удовлетворителни при изместване на кабината на самолета от осовата линия в границите на 3 m. 2. Виж общите забележки за фиг. 9-12 до 9-21. Фигура 9-13. Изоканделна диаграма за осовата линия на ПР (в обсега на 15 m) и светлините на стоп линията в прав участък, предназначена за използване на пистата в условията на намалена видимост (по-малко от 350 m) Забележки: 1. Светлините на криволинейни участъци е необходимо да бъдат завъртени по отношение допирателната към кривата на участъка навътре на 15,75°. 2. Виж общите забележки към фигури 9-12 до 9-21. Фиг. 9-14. Диаграма на изоканделите на осовите светлини на ПР (с интервал 7,5 m) и светлините на "стоп" линията на криволинейни участъци, предназначени за използване в условия на видимост на ПИК, по-малка от 350 m Забележки: 1. Светлините на криволинейни участъци е необходимо да бъдат завъртени по отношение допирателната към кривата на участъка навътре на 15,75°. 1. На местата, където е типична висока яркост на фона и където влошаването на светлинния поток поради прах, сняг и местно замърсяване е съществен фактор, стойността на изоканделите се умножава по 2,5. 2. При използване на ненасочени светлини е необходимо да се спазват изискванията към вертикалния лъч, дадени на фигурата.
- 3. Виж общите забележки към фигури 9-12 до 9-21. Фиг. 9-15. Диаграма на изоканделите на осовите светлини на ПР (с интервал 30 m, 60 m) и светлините на "стоп" линията на прави участъци, предназначени за използване в условия на видимост на ПИК 350 m и повече Забележки: 1. Светлините на криволинейни участъци е необходимо да бъдат завъртени по отношение допирателната към кривата на участъка навътре на 15,75°. 2. На местата, където е типична висока яркост на фона и където влошаването на светлинния поток поради прах, сняг и местно замърсяване е съществен фактор, стойността на изоканделите се умножава по 2,5. 3. При такива пространствени параметри на лъча е възможно отклонение на кабината на екипажа от осевата линия на разстояние около 12 m, което може да се случи в края на криволинеен участък.
- 4. Виж общите забележки към фигури 9-12 до 9-21. Фиг. 9-16. Диаграма на изоканделите на осовите светлини на ПР (с интервали 7,5 m, 15 m, 30 m) и светлините на "стоп" линията на криволинейни участъци, предназначени за използване в условия на видимост на ПИК 350 m и повече Крива a b c d e Интензивност (cd) 8 20 100 450 1800 Забележки: 1. При такива пространствени параметри на лъча е възможно отклонение на кабината на екипажа от осовата линия на разстояние около 12 m и са предназначени за използване преди и след криволинейните участъци. 2. Виж общите забележки към фиг. 9-12 - 9-21. Фиг. 9-17. Диаграма на изоканделите на осовите светлини с висока интензивност на ПР в праволинейни участъци (с интервали 15 m) и светлините на "стоп" линията, предназначени за използване в състава на усъвършенствани системи за управление на наземното движение и контрол върху движението, когато се изисква по-висока интензивност на светлините и където може да има значителни отклонения Крива a b c d e Интензивност (cd) 8 20 100 450 1800 Забележки: 1. Такива пространствени параметри на лъча като цяло удовлетворяват изискванията по отношение на видимостта на светлините при отклонение на кабината, така че външното колело на основния колесник да е в края на ПР. 2. Виж общите забележки към фиг. 9-12 - 9-21. Фиг. 9-18. Диаграма на изоканделите на осовите светлини на ПР (с интервали 15 m) и светлините на "стоп" линията с висока интензивност на прави участъци, предназначени за използване в състава на усъвършенствани системи за управление на наземното движение и контрол върху движението, когато се изисква по-висока интензивност на светлините Крива a b c d Интензивност (cd) 8 100 200 400 Забележки: 1. На криволинейни участъци светлините са завъртени навътре спрямо допирателната към участъка на 17°. 2. Виж общите забележки към фиг. 9-12 - 9-21. Фиг. 9-19. Диаграма на изоканделите на осовите светлини на ПР (с интервали 15 m) и светлините на "стоп" линията с висока интензивност на криволинейни участъци, предназначени за използване в състава на усъвършенствани системи за управление на наземното движение и контрол върху движението, когато се изисква по-висока интензивност на светлините Забележки: 1. Независимо от това, че в нормален режим на експлоатация тези светлини работят в режим на мигане, интензивността на светлината се посочва пресметната като за постоянно светещи светлини с лампи с нажежаема жичка. 2. Виж общите забележки към фиг. 9-12 - 9-21. Фиг. 9-20. Диаграма на изоканделите на защитни светлини на ПИК с висока интензивност, конфигурация В Фиг. 9-21. Точки от координатната мрежа, предназначени за изчисляване на средната сила на светлината на осовите светлини на ПР и светлините на "стоп" линията Забележки: 1. Тези криви са построени за минималните значения на интензивността на бялата светлина. 2. Специфичният коефициент на пропускане на филтъра за всички червени сигнали е минимум 15 % при работна температура. 3. Резкият преход от бяло към състояние "няма сигнал" във вертикална равнина е от съществено значение за системата T-VASIS. За точните настройки на превишенията виж фигура 20. Фиг. 9-22. Разпределение на интензивността на светлините на системите Т-VASIS и AT-VASIS 3. Общи забележки към фиг. 9-12 - 9-21: 3.1. Интензивностите, показани на фиг. 9-12 - 9-20, се отнасят към зелените и жълтите осови светлини на ПР, към жълтите предпазни светлини на ПИК и към червените светлини на "стоп" линията. 3.2. На фиг. 9-12 - 9-20 е показана минимално допустимата интензивност на светлината. Средната интензивност на основния лъч се изчислява чрез установяване на координатна мрежа с точки съгласно фиг. 9-21 и използвайки стойностите на интензивността, измерени във всички точки на координатната мрежа, които са във вътрешността и по периметъра на правоъгълника, очертаващ основния лъч. Средната стойност е средноаритметично на интензивностите на светлината, измерени във всички разглеждани точки на координатната мрежа. 3.3. При правилно ориентиране на тялото на светлинния елемент не се допускат отклонения от характеристиките на основния лъч или на снопа светлина, където това се използва. 3.4. Хоризонталните ъгли се измерват спрямо вертикалната равнина, прекарана през осовата линия на ПР, с изключение на криволинейните участъци, където те се измерват спрямо допирателната към криволинейния контур. 3.5. Вертикалните ъгли се измерват от надлъжния наклон на повърхността на ПР. 3.6. Невъзможно е да се подценява значението на техническата поддръжка. Средната интензивност на светлината никога не може да спада под 50 % от стойността, показана на фигурите, и тя е необходимо да бъде поддържана от упълномощените летищни служби на ниво, близко до минималната стойност на средната интензивност. 3.7. Светлинният елемент е необходимо да бъде инсталиран така, че основният лъч да бъде с отклонение не по-голямо от половин градус спрямо специфичните изисквания. Забележки: 1. Тези криви са построени за минималните значения на интензивността на червената светлина. 2. Интензивността в белия сектор на лъча задължително да бъде не по-малко от 2 пъти по-голяма от съответната интензивност в червения сектор, като може да превишава последната 6,5 пъти. 3. В скобите са посочени значенията на интензивността за система APAPI. Фиг. 9-23. Разпределение на интензивността на светлината на системите PAPI и APAPI Забележки: 1. Независимо от това, че в нормален режим на експлоатация тези светлини работят в режим на мигане, интензивността на светлината се посочва пресметната като за постоянно светещи светлини с лампи с нажежаема жичка. 2. Посочените значения на силата на светлината се отнасят към жълтата светлина. Фиг. 9-24. Диаграма на изоканделите на всяка светлина от системата на защитни светлини на ПИК с ниска интензивност, конфигурация А Забележки: 1. Независимо от това, че в нормален режим на експлоатация тези светлини работят в режим на мигане, интензивността на светлината се посочва пресметната като за постоянно светещи светлини с лампи с нажежаема жичка. 2. Посочените значения на силата на светлината се отнасят към жълтата светлина. Фиг. 9-25. Диаграма на изоканделите на всяка светлина от системата на защитните светлини на ПИК с висока интензивност, конфигурация А
Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“