(1) Приложимото право към задължения, произтичащи от извъндоговорно отношение, урежда:
- 1. условията и обхвата на отговорността, както и задължените лица;
- 2. основанията за изключване на отговорността, както и ограничаването и разделянето на отговорността;
- 3. мерките, които съдът може да постанови, за да осигури предотвратяване, прекратяване или обезщетяване на вредата или щетата;
- 4. вида на вредите или щетите, за които може да се търси обезщетение;
- 5. определянето на размера на вредите или щетите, доколкото това е уредено от правни норми;
- 6. прехвърляемостта на правото на обезщетение;
- 7. лицата, имащи право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди или щети;
- 8. отговорността за вреди, причинени от другиго;
- 9. способите за погасяване на задълженията, погасителната давност и прекратяването на права като последица от изтичането на срок;
- 10. доказването на задълженията, доколкото приложимото право съдържа установени от закона предположения или други разпоредби относно тежестта на доказване.
(2) Приложимото право не урежда отговорността на държавата и на юридически лица на публичното право, както и на техните органи или представители, за извършени от тях действия в рамките на упражняване на техните правомощия.