(1) По смисъла на този кодекс под право на дадена държава се разбират правните норми на тази държава, включително стълкновителните и норми, освен ако в този кодекс или в друг закон е предвидено друго.
(2) Връщането към българското право и препращането към правото на трета държава не се допускат относно:
- 1. правното положение на юридическите лица и на неперсонифицираните образувания;
- 2. формата на правните сделки;
- 3. избора на приложимо право;
- 4. издръжката;
- 5. договорните отношения;
- 6. извъндоговорните отношения.
(3) В случаите по ал. 1, когато препращането се приеме, се прилага българското материално право, съответно материалното право на третата държава.