(1) Сключването и действителността на договора или на отделна негова разпоредба се уреждат от правото на държавата, което според тази глава би било приложимо, ако договорът или разпоредбата биха били действителни.
(2) За да установи, че не е изразила съгласие, всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване, ако от обстоятелствата по договора следва, че не е оправдано последиците от нейните действия да се определят според правото по ал. 1.