(1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:
- 1. редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;
- 2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
- 3.(изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
- 4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер на един работен ден, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
- 5. неплатен отпуск - до 6 месеца за цялата служба;
- 6. неплатен отпуск - за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации;
- 7. неплатен отпуск по реда на чл. 247;
- 8. неплатен служебен отпуск по реда на чл. 161, ал. 1 - 3 от Изборния кодекс;
- 9. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 294 от Закона за съдебната власт;
- 10. неплатен отпуск по реда на чл. 77 от Закона за дипломатическата служба.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 9.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения по чл. 178, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и за научна степен съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуската през съответния месец се определя от брутното възнаграждение по ал. 3 и броя на работните дни на съответния месец.
(5) Когато по силата на нормативен акт от определена дата се увеличават заплатите на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутното възнаграждение по ал. 3, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение по ал. 4 и разликата се доплаща.
(6)(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 и 2 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(7) Редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
(8) Ежегодно на служителите в МВР се изплаща еднократно сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск при условия и в размер, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.