към чл. 160, т. 3 Метод за определяне на границата на протичане на почви 15.1. Определение 15.1.1. Границата на протичане на почвата е водното съдържание, при което тя преминава от пластична в течна консистенция. 15.1.2. За стойност на изследвания показател се взема изчислената или отчетената стойност, закръглена до най-близкото цяло число. 15.2. Необходими уреди 15.2.1. Порцеланово блюдо с диаметър около 115 mm за размесване на почвената проба; 15.2.2. Шпатула или нож с дължина около 75 mm и широчина около 19 mm; 15.2.3. Месингова паничка с размери съгласно фигурата; 15.2.4. Инструмент за прорез (браздач) с размери съгласно фигурата; 15.2.5. Ограничител, съединен или несъединен с браздача, с размер d съгласно фигурата; 15.2.6. Съдове за съхранение на проби - подходящи са съдовете с капаци за предотвратяване загубата на влага до започване и по време на изпитването; 15.2.7. Везни с точност 0,01 g; 15.2.8. Сушилня с термостатично регулиране, която може да поддържа температура 110 ± 5 °С за изсушаване на влажни проби; 15.2.9. Начини за определяне на границата на протичане: 15.2.9.1. ръчно определяне - необходимите пособия са месингова паничка и стойка с размери съгласно фигурата; 15.2.9.2. механично определяне - уредът за механично определяне на границата на протичане е оборудван с мотор, предизвикващо издигане и поредица от стръсквания на месинговата паничка, както е описано в т. 15.4.2 и 15.5.3; При механично определяне на границата на протичане трябва да се получат същите стойности както при ръчното определяне. 15.3. Проба От материала за изпитване, преминал през сито 0,425 mm, се взема проба с маса около 100 g. 15.4. Проверка и регулиране на уреда за определяне на границата на протичане 15.4.1. Преди започване на изпитването се извършва проверка на уреда за определяне на границата на протичане, за да се определи дали отделните му елементи отговарят на характеристиките съгласно таблицата и фигурата; 15.4.2. Височината, до която паничката се издига, се регулира посредством ограничителя така, че точката от паничката, която влиза в контакт с основата на уреда по време на изпитване, да е на разстояние 10 mm над основата; Таблица 15.1 Уред за определянена границата на протичане Прорезен инструмент (браздач) Размери, A B C N K L M a b c d e mm 54 2,0 27 47 50 150 125 10,0 2,0 13,5 10,0 15,9 Допустимо отклонение, mm 2,0 0,1 1,0 1,5 5,0 5,0 5,0 0,1 0,1 0,1 0,2 - Фигура 15.1. Уред за определяне на границата на протичане на почвена проба 15.5. Начин на провеждане на изпитването 15.5.1. Почвената проба се поставя в съда за размесване и се смесва добре с 15 - 20 ml дестилирана или деминерализирана вода, като се разбърква и размесва с шпатулата. Следващите добавяния на вода са в количество 1 - 3 ml. Всяко ново добавено количество вода се смесва с почвата и се разбърква добре, преди да се добави следващата порция. След започване на изпитването към овлажнената почва да не се добавя суха почва. Паничката за определяне на границата на протичане да не се използва за смесване на почва и вода; Забележка1. Някои почви абсорбират бавно водата и ако новите количества вода се прибавят бързо, може да се получат грешни стойности за границата на протичане. Това може да се предотврати, ако се увеличи времето за смесване и разбъркване. За провеждане на изпитванията може да се използва и течаща вода, ако сравнителните изпитвания не показват разлика в резултатите. 15.5.2. След като почвата се смеси с определено количество вода така, че да се образува еднородна смес с твърда консистенция, част от тази смес се поставя в паничката. Правят се няколко движения с шпатулата, за да се освободи почвата от съдържанието на въздушни мехурчета. След това пробата се разстила и подравнява, докато се достигне височина 10 mm, измерена от точката, в която паничката се допира до основата на уреда. Излишната почва се връща в съда за смесване. Почвата в паничката се разделя на две чрез движение на браздача по протежение на диаметъра, като зъбецът на браздача оставя дълбок прорез до дъното на паничката. За да се предотврати разкъсване на страните на прореза, се правят шест врязвания с браздача в посока от оператора към паничката и едно врязване в обратната посока. Дълбочината на прореза се увеличава при всяко врязване, като с последното врязване се остъргва дъното на паничката; 15.5.3. Паничката с пробата, подготвена съгласно т. 15.5.2, се издига и спуска, като ръчката се върти със скорост приблизително две завъртания за 1 s, докато двете части на пробата се съединят на дъното на прореза на разстояние 13 mm. Записва се броят на стръскванията на паничката, които са необходими за затваряне на прореза на дължина 13 mm. Основата на уреда да не се държи със свободната ръка, докато се върти ръчката; Забележка2. Някои почви проявяват склонност към хлъзгане по повърхността на паничката, вместо да протичат. В този случай към пробата се добавя допълнително количество вода, което се смесва с почвата. Получената смес се поставя в паничката и се прави прорез съгласно т. 15.5.2. Ако почвата продължава да се хлъзга по повърхността на паничката при по-малко от 25 удара, изпитването е невалидно, като се отбелязва, че границата на протичане не може да се определи. 15.5.4. В подходящ съд (бюкса) се поставя проба от почвата, която да включва частта от прореза, в която двете части се съединяват. Бюксата с пробата се претегля и се записва масата и. Почвата в бюксата се изсушава до постоянна маса при температура 110 ± 5 °С и се претегля. Записва се масата. Загубата на маса в резултат на изсушаването се записва като маса на водата; 15.5.5. Почвата, останала в паничката, се премества в съда за размесване. Паничката и браздачът се измиват и изсушават; 15.5.6. Горните операции се повтарят за поне още две изпитвания, като се добавя необходимото количество вода. Целта е да се получат проби с такава консистенция, че стръскванията поне при едно от изпитванията да са в един от следните обхвати: 25 - 35, 20 - 30, 15 - 25. 15.6. Изчисления 15.6.1. Водното съдържание на почвата е отношението между масата на водата, която се намира в порите на почвата, и плътната маса. То се изчислява по следния начин: Водно съдържание ( %) = Маса на водата (g) .100. Маса на изсушената почва (g) 15.6.2. Водното съдържание се изчислява до най-близкия цял процент. 15.7. Изразяване на зависимостта "водно съдържание - брой стръсквания". Зависимостта между водното съдържание и съответстващия му брой стръсквания се представя в полулогаритмичен мащаб, с абсциса водното съдържание в аритметичен мащаб и с ордината брой на стръскванията, изразени в логаритмичен мащаб. Получената крива се апроксимира в права линия, прекарана през три или повече точки. 15.8. Граница на протичане За граница на протичане на почвата се приема водното съдържание, съответстващо на 25 стръсквания на паничката. Тази стойност се отчита до най-близкото цяло число. 15.9. Изисквания при провеждане на изпитвания за определяне на границата на протичане на почви. 15.9.1. При извършване на изпитвания за определяне на границата на протичане на почви се спазват следните изисквания: 15.9.1.1. Почвата се смесва с вода в продължение на 5 - 10 min, като по-дългият период се използва за по-пластични почви; 15.9.1.2. Пробата отлежава в ексикатор в продължение на 30 min; 15.9.1.3. Пробата се разбърква повторно преди поставянето и в паничката, добавя се 1 ml вода и се разбърква за 1 min; 15.9.2. Опити, за които се изискват повече от 35 или по-малко от 15 стръсквания на паничката, не се записват. По време на изпитването към пробата да не се добавя изсушена почва. 15.10. Точност на изпитването 15.10.1. Повторяемост Два резултата, получени за една и съща проба от един лаборант в една и съща лаборатория, като се използват едни и същи уреди в различни дни, се считат за съмнителни, ако се различават с повече от 7 % от тяхната средна стойност. 15.10.2. Възпроизводимост Два резултата, получени от различни лаборанти в различни лаборатории, се считат за съмнителни, ако се различават с повече от 13 % от тяхната средна стойност.
Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“