към чл. 161, таблица 39 и чл. 162, таблица 40 (Попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Метод за определяне на калифорнийския показател за носимоспособността на почвата (CBR) 17.1. Област на приложение 17.1.1. Този метод за изпитване е предназначен за определяне на стойността на калифорнийския показателя за носимоспособност на почви и зърнести материали, уплътнени в лабораторни условия при оптимално водно съдържание, за различни степени на уплътняване. 17.1.2. За провеждане на изпитването се използва трамбовка с маса 4,54 kg, падаща от височина 457 mm. Това изпитване е подходящо за оценка на почвите от земната основа и на зърнестите материали, използвани за изграждане на подосновни и основни пластове, съдържащи само малко количество материал, който се задържа на сито с отвор 19,0 mm. 17.2. Апаратура Използват се уред за определяне на калифорнийския показател за носимоспособността на почвата съгласно фигура 17.1 и таблица 17.1 и следните приспособления: 17.2.1. Форми за уплътняване на пробното тяло с цилиндрична форма, изработени от метал, с вътрешен диаметър 152,4 ± 0,66 mm и височина 177,8 ± 0,66 mm, с наставка с височина около 51 mm и перфорирана основна плоча, която може да се монтира към всеки от краищата на формите за направа на пробното тяло (фигура 17.1). Необходими са най-малко три форми за направа на три пробни тела. 17.2.2. Разделителен кръгъл диск от метал, с диаметър 150,8 ± 0,8 mm и височина 61,4 ± 0,1 mm (фигура 17.1). Забележка1. Когато формата е с височина 177,8 mm (фигура 17.1), се използва разделителен диск с височина 61,37 mm за получаване на пробно тяло с височина 116,43 mm. 17.2.3. Трамбовка за уплътняване на пробата, изработена от метал, с маса 2,49 kg и кръгово сечение с диаметър 50,8 mm, с приспособление за контролиране на свободно падане от височина 305 mm върху повърхността на пробата. 17.2.4. Приспособление за измерване на набъбването, което се състои от плоча с регулируемо стъбло и статив за закрепване на индикаторен часовник (фигура 17.1). Плочата е перфорирана, изработена е от метал и има диаметър 149,2 mm, като диаметърът на отворите и е 1,6 mm. Стативът за закрепване на индикатора, измерващ набъбването, се нагласява върху наставката на формата. 17.2.5. Индикатори - два индикаторни часовника, всеки от които с обхват 25 mm и деление 0,02 mm. 17.2.6. Натоварващи пръстени, които се състоят от една пръстеновидна метална тежест с отвор с диаметър 54,0 mm и няколко прорязани метални тежести, всяка от които с диаметър 149,2 mm и маса 2,27 ± 0,04 kg. Забележка2. Когато се използват разглобяеми тежести, общата маса на две от тях трябва да е 2,27 ± 0,04 kg. 17.2.7. Метално цилиндрично бутало за проникване в пробното тяло с диаметър 49,63 ± 0,13 mm, площ 1935 mm2 и дължина не по-малка от 102 mm (фигура 17.1). 17.2.8. Приспособление за натоварване, което се състои от натискова преса за създаване на равномерно нарастващо натоварване до 44,5 N, при скорост 1,3 mm/min. Използва се за осъществяване на проникването на буталото в пробното тяло. 17.2.9. Подходящ съд за накисване, като нивото на водата се поддържа на 25 mm над повърхността на пробното тяло. 17.2.10. Сушилня с термостатично регулиране, която може да поддържа температура 110 ± 5 °С за изсушаване на влажни проби. 17.2.11. Други инструменти, като съдове за разбъркване, бъркалки, коригираща линия, филтърна хартия, везни и др. Фигура 17.1. Уред за определяне на калифорнийския показател за носимоспособността на почвата Таблица 17.1 (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Забележки: * Диаметър. ** Може да се използва друг подходящ метал. За означението на q(1) във втората таблица с
(1) е означена буквата ?. 17.3. Проба Пробата за изпитване е с маса най-малко 35 kg. Количеството материал, преминало през сито с отвор 50 mm и задържано на сито с отвор 19,0 mm, се заменя с количество материал, преминало през сито 19,0 mm и задържано на сито 4,75 mm. Избира се представителна проба с маса около 11,00 kg за извършване на изпитването за определяне на максималната обемна плътност на скелета на почвата при оптимално водно съдържание. Останалата част от пробата се разделя така, че да се получат три представителни проби, всяка от които с маса около 6,80 kg. 17.4. Зависимост "плътност - водно съдържание" Използва се проба с маса 11,00 kg за определяне на оптималното водно съдържание и максималната обемна плътност на скелета на изследвания материал. 17.5. Начин на провеждане на изпитването 17.5.1. Три пробни тела се уплътняват така, че техните плътности да варират от 95 % (или по-малко) до 100 % (или повече) от максималната обемна плътност на скелета на изпитваната проба. Забележка3. Първото пробно тяло се уплътнява с 10 удара на пласт, второто - с 30 удара на пласт, а третото - с 65 удара на пласт. Повече от 56 удара на пласт обикновено се изискват за получаване на 100 % от максималната обемна плътност на скелета. Забележка4. Може да се изпита само едно пробно тяло, което да се уплътни до максималната обемна плътност на скелета при оптимално водно съдържание. 17.5.2. Формата се закрепва към основната плоча, прикрепва се наставката и се претегля с точност 5,00 g. Вкарва се разделителният диск и върху него се поставя груба филтърна хартия. 17.5.3. Всяка една от трите проби с маса 6,80 kg, подготвени съгласно т. 17.3, се разбърква с вода за получаване на оптимално водно съдържание. 17.5.4. Първата проба се уплътнява във формата на пет еднакви пласта до получаване на пробно тяло с височина около 127 mm. Всеки пласт се уплътнява с най-малкия избран брой на ударите до получаване на плътност, равна на 95 % или по-малка от максималната плътност. 17.5.5. Водното съдържание на материала се определя при започване и завършване на процеса на уплътняване (две проби). Всяка влажна проба е с маса най-малко 100 g - за дребнозърнести почви, и най-малко 500 g - за едрозърнести почви. 17.5.6. Наставката се отстранява и посредством коригиращата линия уплътнената почва се подравнява, докато се изравни с горния ръб на формата за уплътняване. Неравните повърхности се запълват с дребнозърнест материал. Разделителният диск се отстранява, формата с уплътнената почва се обръща наопаки и върху нея се поставя филтърна хартия. Формата се затяга към перфорираната основна плоча и се прикрепва наставката. Формата с пробното тяло се претегля с точност 5,00 g. 17.5.7. Уплътняват се другите две проби с маса 6,80 kg в съответствие с процедурата, описана в т. 17.5.4 и т. 17.5.6. Уплътняването на втората проба се извършва с междинния брой на ударите на пласт, а уплътняването на третата проба - с най-големия брой на ударите на пласт. 17.6. Накисване на пробните тела 17.6.1. Перфорираната плоча с регулируемо стъбло се поставя върху почвената проба във формата, като се поставят достатъчно на брой пръстеновидни тежести с маса 2,26 kg, за да се получи натоварване, равно на натоварването от геоложкия товар и от пластовете от конструкцията на пътната настилка, разположени над пласта, откъдето е взет изпитваният материал. Общата маса на използваните тежести не трябва е по-малко от 4,54 kg. 17.6.2. Стативът с индикаторния часовник се поставя върху горния ръб на формата за уплътняване и индикаторът се нагласява на нулев отчет в начално положение. 17.6.3. Формата за уплътняване се потапя във вода, като се осигурява свободен достъп на водата до повърхността и основата на пробното тяло. По време на накисването нивото на водата във формата и в съда за накисване се поддържа на около 25,4 mm над повърхността на пробното тяло. Пробното тяло се накисва за 96 h (4 денонощия). Забележка5. Периодът за накисване (не по-малко от 24 h) може да е по-кратък при зърнести материали с дрениращи свойства, ако това не се отразява на резултатите от изпитването. За някои глинести почви необходимият период за накисване може да е повече от четири денонощия. 17.6.4. В края на деветдесет и шестия час от накисването от индикатора се взема крайният отчет за пробното тяло. Набъбването на пробното тяло се изчислява като процент от първоначалната му височина: Набъбване ( %) = Промяна във височината на пробното тяло след накисване (mm) .100. Първоначална височина на пробното тяло (mm) 17.6.5. Пробното тяло се изважда от съда за накисване, повърхността му се подсушава, след което то се оставя в продължение на 15 min за изцеждане на водата. Трябва да се внимава да не се наруши повърхността му в процеса на отводняване. След това се отстраняват натоварващите пръстени и перфорираната плоча. Забележка6. След изцеждането на водата пробните тела могат да се претеглят, за да се определи плътността на изпитвания материал след накисването. 17.7. Изпитване за определяне на калифорнийския показател за носимоспособността на почвата 17.7.1. Пръстеновидните и прорязаните тежести се поставят върху пробните тела, като масата им трябва да е равна на тази, използвана по време на накисването. За да се предотврати разместването на по-меките материали в отвора, образуван от тежестите, първоначално се поставя една пръстеновидна тежест, след което се поставя буталото за проникване в пробното тяло. След нагласяване на буталото останалите тежести се поставят около него. 17.7.2. Буталото се нагласява при натоварване 4,54 kg, след което двата индикаторни часовника, измерващи потъването и натоварването, се поставят на нулев отчет. 17.7.3. (попр. - ДВ, бр. 90 от 2018 г.) Чрез натисковата преса се прилага натоварване при постоянна скорост на проникване, равна на 1,3 mm/min. Записват се отчетите за натоварванията, при които буталото прониква на следните дълбочини: 0,64 mm, 1,27 mm, 1,91 mm, 2,54 mm, 5,08 mm и 7,62 mm. В отчетите може да се включат и натоварванията, отговарящи на прониквания на буталото на 10,16 и 12,70 mm. Забележка7. След приключване на изпитването може да се вземат проби за определяне на водното съдържание на дълбочина 25 mm. Влажните проби са с маса най-малко 100 g - за дребнозърнести почви, и 500 g - за едрозърнести почви. 17.8. Изчисления 17.8.1. За всяко пробно тяло се изчертава кривата "напрежение - проникване" ("съпротивление на проникване - дълбочина на проникване") съгласно фигура 17.2. В някои случаи при първоначалното проникване на буталото в пробното тяло не се отчита пропорционално нарастване на съпротивлението на проникване и се получава участък с вдлъбната крива. Истинската зависимост "напрежение - проникване" се получава след корекция на изчертаната крива, като се прекара тангента в инфлексната и точка до пресичането и с абсцисната ос. Точката на пресичане с абсцисната ос се приема за начало на новата координатна система, спрямо която се отчитат стойностите на коригираното напрежение (фигура 17.2). 17.8.2. Стойностите на коригираното напрежение се определят за всяко пробно тяло при проникване на буталото на дълбочина съответно 2,54 и 5,08 mm. Стойностите на CBR се получават, като коригираните стойности на напреженията при проникване на буталото на дълбочина съответно 2,54 mm и 5,08 mm се разделят на стандартните напрежения със стойности съответно 6,90 и 10,30 MPa за проникване на буталото на посочените дълбочини в еталонен материал. Получените резултати се умножават по 100. CBR ( %) = Стойности на коригираните напрежения (MPa) .100. Стандартни стойности на напреженията (MPa) Стойността на CBR обикновено се определя при проникване на буталото на дълбочина 2,54 mm. Ако стойността, получена при проникване на буталото на дълбочина 5,08 mm е по-голяма от тази, получена при проникване на 2,54 mm, изпитването се повтаря. Ако повторното изпитване даде подобен резултат, за стойност на CBR се приема тази, получена при проникване на буталото на дълбочина 5,08 mm. 17.8.3. Като се използват данните, получени от изпитването на трите пробни тела, се изобразява графично зависимостта между показателя за носимоспособност CBR и обемната плътност на скелета на изследвания материал (фигура 17.3). От тази зависимост може да се определи стойността на CBR за желаната обемна плътност на скелета, равна на определен процент от максималната обемна плътност на скелета. Фигура 17.2. Корекция на кривата "напрежение - проникване" Фигура 17.3. Зависимост "максимална обемна плътност на скелета - CBR" 17.9. Протокол от изпитването Протоколът от изпитването съдържа следната информация за всяко пробно тяло: а) брой на ударите на пласт при уплътняването; б) обемна плътност на скелета след завършване на уплътняването, g/cm3; в) водно съдържание след завършване на уплътняването, в %; г) набъбване (в % от първоначалната височина на пробното тяло); д) стойност на CBR, в %.
Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“