към чл. 168, ал. 1 Метод за определяне на обемната плътност на строителните почви на място чрез заместващ пясък Настоящият "Метод за определяне на обемната плътност на строителните почви на място чрез заместващ пясък" разглежда начина за определянето на достигнатата плътност на място, на обработени строителни почви, вложени в насипи и конструктивни пластове, както и за земното легло и теренното легло на насипи. Методът на заместващ пясък се отнася за полево определяне на обемната плътност на строителните почви на място. 18.1. Общи положения 18.1.1. Методът се отнася за полевото определяне на обемната плътност на свързани строителни почви с дребно-, средно- и едрозърнести включения, както и за несвързаните строителни почви в уплътнено състояние. 18.1.2. При дребнозърнести свързани строителни почви и пясъци обемната плътност се определя по метода на режещия пръстен. 18.1.3. Методът не се отнася за почви с едри скални включения, скални насипи и насипи от шлака. 18.1.4. За цитираните в т. 18.1.3 материали вместо установяването на обемната плътност се проверява стойността на модула на еластичност и се търси съотношението Е2/Е1 на деформационните модули, които се определят чрез натоварване с кръгла плоча съгласно БДС 15 130. 18.2. Същност на метода Същността на метода е в установяването на стойността на отношението на претеглената маса на почвената проба към нейния обем, определен чрез заместване с еднороден материал с известна плътност (заместващ пясък) на обема на изкопаната от изпитвания пласт почвена проба. Цитираната по-горе стойност е обемната плътност на строителната почва (свързана и несвързана), вложена в уплътнения пласт, чиято плътност се определя. Тази стойност определя обемната плътност на скелета на материала, уплътнен на място. Същата се сравнява със стойност на плътност, получена при стандартни условия за същия материал в лаборатория, съгласно БДС 17 146. Плътността на почвите при вграждането им в земната основа на пътната настилка, в тялото на насипа и в основата на насипа се дефинира чрез степента на уплътнение mod kPr. Стойностите на степента са посочени в глава двадесета на настоящата наредба. Минималният брой контролни проби при доказване на показателя "Постигната плътност на скелета, определена по метода на заместващ пясък" е една проба на 300 m3 материал и една проба на 600 m3 материал за насипи над 500 m3. 18.3. Уреди и материали 18.3.1. Уреди за вземане на проби 18.3.1.1. Тава от стоманена ламарина с дебелина 3 mm и с борд 50 mm с отвор, чийто вътрешен диаметър е d, където d трябва да е най-малко 4 пъти по-голям от максималното зърно на почвата (фигура 18.1); 18.3.1.2. Стоманена линия с минимална дължина 400 mm; 18.3.1.3. Водна либела; 18.3.1.4. Инструменти за разрохкване и взимане на почвените проби (гребка, лъжици, длето, чук, четка, метличка, шило и черпак); 18.3.1.5. Полева везна с обхват до 25 kg с точност до 1,0 g; 18.3.1.6. Херметически затварящи се съдове или полиетиленови торби за съхраняване на взетите почвени проби; 18.3.1.7. Лабораторна апаратура за определяне на водното съдържание на строителните почви и по други стандартизирани методи. 18.3.2. Уреди и материали за определяне на обема 18.3.2.1. Уредът за определяне на обема се състои от долна метална фуния с фланец със затваряща се клапа, над която има: метална фуния с цилиндрично удължение, само цилиндрично удължение или наставка за навиване на пластмасова банка. Диаметърът на долната метална фуния трябва да съответства на диаметъра на отвора на стоманената тава съгласно (фигура 18.2). Обемът на горната част на уреда трябва да осигури поемането на количеството пясък, необходимо за изпитването. 18.3.2.2. Съдът за тариране трябва да е с вътрешен диаметър равен на диаметъра на отвора на стоманената тава (фигура 18.3). Дълбочината на съда за тариране трябва да е в границите от 1,25 d до 1,50 d ± 3 mm, където d е вътрешния диаметър на отвора на тавата. Съдът трябва да бъде направен от водоне-пропусклив и водонепопиваем материал. 18.3.2.3. Стъклена плоча 400 / 400 / 10 mm. 18.3.2.4. Стоманена рейка с 2 дръжки за заглаждане на пясъка. 18.3.2.5. Сух промит равнозърнест кварцов пясък (за запълване) преминал през сито 600 µm и задържан на сито 300 µm. Пясъкът не трябва да съдържа продълговати и плоски зърна, глина, прах, органични материали. След изсушаване се темперира. Престоява три дни без достъп на атмосферна влага. 18.4. Определяне на насипната плътност на пясъка за изпитване 18.4.1. Определяне на масата на необходимия пясък за запълване на съда Фигура 18.1. Стоманена тава Фигура 18.2. Основна долна част на уред за определяне на обемната плътност чрез заместващ пясък Фигура 18.3. Съд за определяне на обемната плътност на пясъка 18.4.1.1. Поставя се стоманената тава върху съда за тариране, върху нея се поставя уреда, пълен с пясък. Същият е с предварително претеглена маса. 18.4.1.2. Отваря се затварящата клапа, докато тарировъчният съд, както и пространството на стоманената тава и долната част на фунията до клапата се запълнят с пясък. След това клапата се затваря. 18.4.1.3. Чрез повторно измерване на масата на уреда се определя използваното количество пясък m1 в g. 18.4.1.4. След това отново напълненият и претеглен уред заедно със стоманената тава се поставят върху твърда равна повърхност. Отваря се клапата и по описания в т. 18.4.1.2 начин се запълва с пясък обемът, ограничен от дебелината на тавата и долната част на уреда. Необходимото количество пясък m2 се определя чрез повторно измерване масата на уреда и остатъка от пясъка в него. Масата на пясъка, необходима за запълване на съда за тариране, се получава по формулата: m3 = m1 - m2, g (18.2), където: m3 е масата на пясъка, запълващ съда за тариране, в g; m1 - масата на пясъка, запълващ тарировъчния съд, пространството на пръстена на тавата и долната фуния на уреда до клапата, в g; m2 - масата на пясъка, запълващ пространството на отвора на стоманената тава и долната фуния на уреда до клапата, в g. 18.4.2. Определяне на обема на съда за тариране Обемът на съда за тариране се определя чрез измерване масата на водата, необходима за неговото запълване. 18.4.2.1. Измерва се масата на съда за тариране m4 заедно със стъклената плоча 400/400 mm. 18.4.2.2. Поставя се съдът върху хоризонтална плоскост. Налива се дестилирана вода до горния му ръб. Със стъклената плоча се изравнява водата така, че под плочата да няма въздушни мехурчета. Подсушават се с филтърна хартия съдът и плочата. Измерва се масата на съда заедно със стъклената плоча и водата - m4+B с точност до 1 g и се определя температурата на водата в °C. 18.4.2.3. Масата на водата се получава по формулата: m4 = m4+B - m4, g (18.3), където: mB е масата на водата в g; m4+B - масата на съда за тариране, стъклената плоча и налятата вода в g; m4 - масата на съда за тариране и стъклената плоча в g. 18.4.2.4 Обемът на съда за тариране се пресмята чрез масата на запълващата вода mв и обема (плътността) на водата Vt, в зависимост от температурата, съгласно таблица 18.1. Обемът на тарировъчния съд Vт.с. се определя по формулата: където: Vт.с. е обемът на съда за тариране, cm3; mв - масата на водата, g; ?Vt - обемът (плътността) на водата в зависимост от температурата, g/cm3. Измерването на обема Vт.с. се извършва три пъти, при което граничните отклонения не трябва да са повече от ± 3 cm3. Таблица 18.1 Плътност на вода в зависимост от температурата Температура в oС степени Обем (плътност) на водата ?Vt - g/cm3 12 1,00048 14 1,00073 16 1,00103 18 1,00138 20 1,00177 22 1,00221 24 1,00268 26 1,00320 28 1,00375 30 1,00435 32 1,00497 18.4.3. Определяне на насипната плътност на пясъка за изпитване Насипната плътност на пясъка за изпитване се получава като средноаритметично от три отделни изпитвания и е: където: ?п е плътността на пясъка за изпитване в g/cm3; m3 - масата на пясъка, запълващ съда за тариране, в g; Vт.с. - обемът на съда за тариране в cm3. 18.5. Извършване на изпитването 18.5.1. Подготовка на мястото за изпитване, изкопаване на малък шурф (ямка) за вземане на проба. 18.5.1.1. Подготовка на пласта за поставяне на стоманената тава. Повърхността на пласта се изстъргва и заглажда на дълбочина не по-малка от 50 mm по повърхността с цел стоманената тава плътно да прилепне с цялата си плоскост. 18.5.1.2. От вътрешността на отвора на тавата се изважда почва на дълбочина, съответстваща на диаметър d на отвора на тавата от 1,25 d до 1,50 d или с дълбочина равна на дебелината на пласта при по-тънки пластове. Това се извършва с подходящ инструмент и пробата се поставя в херметически затварящи се съдове. Минималният обем на взетата проба трябва да се съобрази с максималната големина на зърната на изпитваната почва съгласно таблица 18.2. Таблица 18.2 Минимален обем на пробата (cm3) Максимален размер на зърната на почвата (mm) 1000 10,0 1500 20,0 2000 31,5 3000 40,0 6000 63,0 Изкопаният малък шурф по възможност трябва да има вертикални стени и не трябва да е по-широк от отвора на стоманената тава (да не се разпростира под нея). Полепналата по стените на малкия шурф свободна почва се отстранява посредством четчица и се поставя при намиращата се в съда почва. Съдът с взетата проба се затваря плътно. 18.5.1.3. Определяне на обема на шурфа 18.5.1.3.1. Напълненият с пясък за изпитване и с измерена маса m5 уред се поставя върху отвора на стоманената тава. Отваря се клапата, пясъкът протича в направения шурф до запълването му и запълването на долната фуния до клапата. По време на протичането на пясъка трябва да се избягва всякакво разклащане на уреда. Затваря се клапата и се измерва масата m’5 на уреда и останалия пясък. Масата на пясъка, използван при изпитването се получава от разликата между двете тегления. mn = m5 - m’5, g (18.6), където: mn e масата на пясъка, използван при изпитването, в g; m5 - масата на уреда и пясъка в него в g; m’5 - масата на уреда и остатъкът от пясъка в него в g. При липса на везни за обекта, предварително се определя масата на пясъка, който ще се използва за всяка проба. След провеждане на опита пясъкът, останал в уреда над фунията със затваряща се клапа, се съхранява отделно и масата му се определя в лабораторни условия. 18.5.1.3.2. В случаи, когато пластът е изграден от едрозърнест материал и не е възможно стоманената тава да се хоризонтира, се постъпва по следния начин: Полага се тънък слой от финозърнест материал за подравняване. В този случай стоманената тава се повдига спрямо повърхността на пласта и пространството под отвора се уголемява. Количеството пясък, който ще влезе в този подравнителен слой под отвора на долната фуния, се бележи с m6 и се измерва пак с уреда преди изкопаването на шурфа по същия начин, както количеството пясък mп. Насипаният в шурфа пясък може да се използва повторно, ако отговаря на изискванията на т. 18.2.2.5. 18.5.1.3.3. Изчисления Определяне на необходимото количество пясък за изпитване при запълване на шурфа. Получава се, като от общата маса, включваща количеството на пясъка в шурфа, пръстеновото пространство и долната фуния mп, се извади количеството на долната фуния и пръстена m3 (или m7 = m2 + m6 - при пласт за подравняване). Обемът на шурфа V се получава по формулата: където: V е обемът на шурфа в cm3; mп - количеството пясък, използван при изпитването, в g; m3 - количеството пясък, запълващ долната фуния и пръстен на стоманената тава, в g; ?п - насипната плътност на пясъка за изпитване, в g/cm3. В случая, описан в т. 18.5.1.3.2., обемът е: където: V е обемът на шурфа в cm3; mп - количеството пясък, използван при изпитването, в g; m7 - количеството пясък, запълващ долната фуния, пръстена и подпръстеновото пространство, в g; ?п - насипната плътност на пясъка за изпитване в g/cm3. 18.6. Изчисляване на обемна плътност 18.6.1. Обемната плътност на почви (свързани и несвързани), вложени в уплътнен пласт, се изчисляват по формулата: където: ? е обемната плътност на почвата в g/cm3; m - масата на влажната проба, извадена от шурфа, в g; V - обемът на шурфа, определен съгласно т. 18.5.1.3.3, в cm3. 18.6.2. Обемната плътност на скелета ?d е: където: ?d е обемната плътност на скелета на почвата, в g/cm3; md - масата на изсушената проба, извадена от шурфа, в g; V - обемът на шурфа, определен съгласно т. 18.5.1.3.3, в cm3.
Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“