(1) Обучението за официален помощник включва изпит, който потвърждава знанията по следните теми:
- 1. теоретична част - за животновъдните обекти: а) запознаване с организацията на производството в животновъдните обекти, методи на производство и международна търговия; б) добри фермерски практики; в) основни знания за заболяванията и техните причинители; г) наблюдение за откриване на заболявания, използване на ВМП и ваксини, анализи за остатъчните вещества; д) ветеринарно-санитарна експертиза и здравна инспекция; е) хуманното отношение към животните в животновъдния обект и по време на транспортиране, ж) екологични изисквания - в сгради, животновъдни обекти и общи; з) приложими законови и подзаконови актове и административни разпоредби; и) защита на потребителите и управление на качеството;
- 2. практическа част: а) посещения в животновъдни обекти от различен тип и използващи различни методи за отглеждане на животните; б) посещения в производствени предприятия; в) наблюдение на натоварване и разтоварване на животни; г) лабораторни демонстрации; д) ветеринарни проверки; е) документация;
- 3. теоретична част - за кланици и предприятия за разфасовка на месо: а) запознаване с организацията на месната промишленост, методи на производство, международна търговия и технологии за клане и разфасовка; б) основи на хигиената и добрите производствени и хигиенни практики и по-специално хигиена на сектора, хигиена при клане, разфасовка и съхраняване, хигиена на работа; в) система НАССР и одити на процедурите, базирани на системата НАССР; г) хуманното отношение към животните при разтоварване след транспортиране и в кланицата; д) основи на анатомията и физиологията на закланите животни; е) основи на патологията на закланите животни; ж) основи на патологичната анатомия на закланите животни; з) необходими знания за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и други важни зоонози и техните причинители; и) знания за методите и процедурите за клане, инспекция, обработване, опаковане, пакетиране и транспортиране на прясното месо; й) основи на микробиологията; к) предкланичен преглед; л) изследване за трихинелоза; м) следкланичен преглед; н) административни задачи; о) знания за приложимите законови и подзаконови актове и административните разпоредби; п) процедура за вземане на проби; р) измами;
- 4. практическа част: а) идентификация на животните; б) проверки за определяне възрастта на животните; в) инспекция и оценка на закланите животни; г) следкланичен преглед; д) изследване за трихинелоза; е) идентификация на животинските видове чрез изследване на типични части на животното; ж) идентифициране и коментари за частите от заклани животни, в които са настъпили изменения; з) ветеринарно-санитарен и хигиенен контрол, включително и одит на добрите производствени и хигиенни практики и процедурите, базирани на анализ на риска и критичните контролни точки; и) записване на резултатите от предкланичния преглед; й) вземане на проби; к) проследяемост на месото; л) документация.
(2) Официалните помощници поддържат знанията си на съвременно ниво и следят най-новите развития на науката. При възможност те ежегодно усъвършенстват образованието си.
(3) Лицата, които вече са назначени като официални помощници, трябва да притежават необходимите знания по дисциплините, посочени в чл. 47, ал. 1. При необходимост те придобиват тези знания чрез продължаване на образованието си, като НВМС осигурява условия за това.
(4) Когато официалните помощници извършват само вземане на проби и изследване за трихинелоза, те преминават само обучение по тези въпроси.