(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
(1) За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение.
(2) При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя.
(3) За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.