Чл. 3а

(1) Минималната работна заплата за страната за следващата година се определя до 15 август на текущата година, като се вземат предвид критериите по чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда, определени чрез показатели, както следва:

1. 1. покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот – чрез средногодишно изменение на индекса на цените на малка по състав кошница;
2. 2. общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение – чрез годишно изменение на брутната медианна работна заплата на наетите на пълно работно време, измерено чрез темпа на прираст, въз основа на данни от административния регистър на осигурените лица;
3. 3. темп на растеж на работните заплати – чрез годишно изменение на средната брутна работна заплата на наетите лица, измерено с темпа на прираст;
4. 4. дългосрочни равнища на производителността на труда в страната – чрез средна аритметична стойност, изчислена от годишните изменения на брутната добавена стойност на един зает по съпоставими цени за период от последните 10 години.

(2) Минималната работна заплата за страната за следващата година се определя в диапазон с граници:

1. 1. долна граница – размер на минималната работна заплата за текущата година;
2. 2. горна граница, определена по данни на Националния статистически институт, както следва: ГГ = МРЗтг х [1+(0,25 х dИЦМК + 0,25 х dБМРЗ + 0,25 х dБСРЗ + 0,25 х dБДСедин зает)], където: ГГ е горна граница; МРЗтг – минимална работна заплата за страната за текущата година; dИЦМК – средногодишно изменение на цените, измерено чрез индекса на цените на малка по състав кошница; dБМРЗ – годишно изменение на брутната медианна работна заплата на наетите на пълно работно време, измерено с темпа на прираст; dБСРЗ – годишно изменение на средната брутна работна заплата на наетите лица, измерено с темпа на прираст; dБДСедин зает – средна аритметична стойност, изчислена от годишните изменения на брутната добавена стойност на един зает по съпоставими цени за период от последните 10 години.