Правилник за устройството и дейността на националния център по спортна медицина

Националният център по спортна медицина (НЦСМ), наричан по-нататък "центърът", е държавно здравно заведение към Министерството на здравеопазването (МЗ) с предмет на дейност: профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и следдипломно обучение на висши и полувисши медицински кадри в областта на спортната медицина, ортопедията и травматологията.

Центърът осъществява своята дейност на национално равнище самостоятелно или в сътрудничество по въпросите на спорта и спортната медицина с други здравни звена в здравеопазването и организации в страната и в чужбина.

Центърът осъществява функции на:

1. 1. специализиран орган на МЗ в областта на профилактиката, поликлиничната, лечебно-диагностичната и рехабилитационната дейност по проблемите на спортната медицина;
2. 2. методичен ръководител на всички спортно-медицински звена и медицински специалисти в спортните организации, федерации, съюзи, клубове и лечебно-профилактичната мрежа по въпросите на спортната медицина;
3. 3. експертен, координиращ и контролен орган на МЗ в областта на спортната медицина.

Основни задачи на центъра са:

1. 1. медицинско обслужване на националните и олимпийските отбори на Република България;
2. 2. медицинско обслужване на отборите и спортистите на столичните клубове, дружества, съюзи и организации;
3. 3. оказване на специализирана амбулаторно-поликлинична, експертна, консултативна, рехабилитационна и стационарна ортопедично-травматологична помощ на спортисти и на други български и чуждестранни граждани;
4. 4. осъществяване на медицински надзор и контрол на спорта, физкултурата, туризма и спортно-оздравителната дейност;
5. 5. осъществяване на методическо ръководство на спортно-медицинските и лечебно-профилактичните звена и специалисти по спортна медицина в столицата и в страната;
6. 6. провеждане на следдипломно обучение по спортна медицина, ортопедия и травматология на висши и полувисши медицински кадри;
7. 7. разработване на проекти за подзаконови нормативни актове и методически указания по въпросите на спортно-медицинската дейност;
8. 8. координиране дейността на специализираните звена и органи, спортни съюзи, организации и клубове по реализирането на спортно- медицинската профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.

Центърът е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на здравеопазването със седалище София.

Структурата на центъра обхваща следните отделения, лаборатория и служби:

1. 1. отделение по спортна травматология и ортопедия;
2. 2. поликлинично отделение;
3. 3. отделение - физиотерапия и рехабилитация;
4. 4. отделение - патофизиология и функционална диагностика;
5. 5. спортно-медицинско отделение;
6. 6. отделение - лечебна физкултура и спорт за всички;
7. 7. лаборатория - клинични и биохимични изследвания;
8. 8. административно-икономическа служба.

Центърът се ръководи от директор с висше медицинско образование и призната специалност, трудовият договор с който се сключва от министъра на здравеопазването.

Директорът на центъра:

1. 1. ръководи и отговаря за цялостната дейност на центъра и го представлява пред всички държавни и обществени органи и организации, институти, здравни заведения, фирми, юридически и физически лица в страната и в чужбина;
2. 2. сключва трудови договори със служителите в центъра;
3. 3. управлява средствата, предоставени от бюджета, както и средствата, набирани по извънбюджетните сметки на центъра;
4. 4. отчита своята дейност пред министъра на здравеопазването.

Общото събрание на центъра се състои от всички служители, работещи в него, и приема решения за начина на използване на средствата, определени за социално-битови мероприятия, както и по други въпроси, предоставени му от действащото законодателство.

Центърът провежда учебно-преподавателска дейност със студенти и следдипломно обучение на висши медицински кадри по договор с висшите медицински училища.

Центърът сключва договори с Комитета за спорта, младежта и децата, Българския съюз за физкултура и спорт и други спортни организации за оказване на медицинска помощ и медицински дейности извън посочените в чл. 1, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 76 и 101 от 1990 г., бр. 81 от 1991 г., бр. 4 и 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г.).

Този правилник се издава на основание § 2 от заключителните разпоредби на ПМС № 227 от 1994 г. за структурни изменения в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 88 от 1994 г.).