(1) Когато в срок от три месеца от получаването на информацията по чл. 41, ал. 2 не е повдигнато възражение от държава членка или от Европейската комисия във връзка с временната ограничителна мярка по чл. 41, тази мярка се счита за оправдана.
(2) Когато Европейската комисия приеме акт за изпълнение, с който постановява, че временната ограничителна мярка по чл. 41 не е оправдана, заповедта, с която тя е наложена, се отменя.