Наредба · Заключителни разпоредби

Приложение № 2

Наредба № 11 от 5 май 1999 г. за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република България
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 12 и 20 Метод за установяване на трасета за ОВД, определени чрез VOR I. Общи положения 1.1. Указанията по т. 3 и 4 се основават на данни, които са характерни за навигацията с използване на VOR-системи, отговарящи на изискванията на ръководството за проверка на радионавигационните средства на ИКАО. При установяване на трасета за ОВД се отчитат и други фактори, като конкретни експлоатационни изисквания, интензивност на въздушното движение или налична информация за фактическите характеристики на поддържане на пътната линия от ВС в дадена част от въздушното пространство. 1.2. При установяване на трасета за ОВД трябва да се вземат предвид предположенията от т. 4.2 и фактът, че посочените в т. 4.1 стойности представляват подход с използване на завишени данни. Преди прилагане на тези стойности е необходимо да се отчетат натрупаният практически опит в съответното въздушно пространство и възможностите за подобряване на общите навигационни характеристики на ВС. 2. Определяне на характеристиките на VOR-системите 2.1. Поради разнообразието на величините, свързани с всеки елемент, който се явява съставна част от общата VOR-система, и ограничените възможности на методите за измерване на тези величини с необходимата точност, се прави оценка на общата грешка на VOR-системата като по-реален метод за определяне на нейните характеристики. 2.2. Указанията по т. 3 и 4 се прилагат в съответствие с Циркуляр 120 на ИКАО. 3. Определяне на защитеното пространство по продължение на трасета, определени чрез VOR 3.1. Указанията по тази точка не се основават на метода "риск от сблъскване/целево ниво на безопасност". 3.2. Думата "придържане", използвана в раздела, означава, че ВС ще се намират в предвиденото защитено въздушно пространство в течение на 95% от общото полетно време (т.е. сумарното полетно време на всички ВС за полет по съответното трасе). При 95 % придържане се подразбира, че ВС ще се намират извън границите на защитеното въздушно пространство 5% от общото полетно време. Максималното отклонение на ВС извън границите на защитеното въздушно пространство не може да бъде определено количествено. 3.3. Указанията по раздела се отнасят за трасета, определени чрез VOR-системи, където не се използват радари или ADS-B за осигуряване на придържането на ВС в защитеното въздушно пространство. Когато страничните отклонения на ВС се контролират чрез радарно или ADS-B наблюдение, размерът на необходимото защитено въздушно пространство може да бъде намален в съответствие с натрупания практически опит в съответното въздушно пространство. 3.4. Защитата от дейности, провеждани във въздушно пространство, което има обща граница с дадено трасе, трябва да осигури минимум 95% придържане. 3.5. Характеристиките на VOR-системите, основани на вероятността за 95% придържане, изискват защитено пространство около осовата линия на трасето за поемане на възможни отклонения, както следва: а) VOR-трасета с разстояние между VOR-системите, равно на или по-малко от 93 км (50 NМ): ± 7,4 км (4 NМ); б) VOR-трасета с разстояние между VOR-системите до 278 км (150 NМ): ± 7,4 км (4 NМ) в радиус 46 км (25 NМ) от всеки VOR, след което защитеното въздушно пространство се разширява до 11,1 км (6 ММ) на разстояние 139 км (75 NМ) от всяка VOR-система. Фиг. 1 3.6. По решение на Министерски съвет може да се предвиди по-високо ниво на придържане на ВС за по-добра защита (поради близост на забранени, ограничени или опасни зони, схеми за набор или снижение на военни ВС и т.н.). В този случай за определяне на защитеното въздушно пространство се използват следните стойности: а) за участъци от трасета с разстояние между VOR-системите, равно на или по-малко от 93 км (50 ММ), се използват стойностите от графа "А" на таблица 1; б) за участъци от трасета с разстояние между VOR-системите, по-голямо от 93 км (50 NМ) и по-малко от 278 км (150 NМ), се използват значенията от графа "А" за разстоянията до 46 км (25 NМ), след което защитеното въздушно пространство линейно се разширява до стойностите от графа "В" на разстояние 139 км (75 NМ) от всяка VOR-станция. Процент на придържане 95 96 97 98 99 99,5 А (км) ±7,4 ±7,4 ±8,3 ±9,3 ±10,2 ±11,1 (NМ) ±4,0 ±4,0 ±4,5 ±5,0 ±5,5 ±6,0 В (км) ±11,1 ±11,1 ±12,0 ±12,0 ±13,0 ±15,7 (NМ) ±6,0 ±6,0 ±6,5 ±6,5 ±7,0 ±8,5 Таблица 1 Пример: Защитената зона на трасе с разстояние между VOR-системите, равно на 222 км (120 NМ) при изискване за 99,5% придържане има следната форма: Фиг. 2 3.7. Когато два участъка от трасе за ОВД, определено чрез VOR-системи, се пресичат под ъгъл, по-голям от 25°, се осигуряват допълнителни защити на въздушното пространство от външната, а при необходимост и от вътрешната страна на завоя. Това допълнително въздушно пространство служи за поемане на увеличеното странично отклонение на ВС при промяна в направлението на полета, превишаваща 25°. Размерът на допълнителното въздушно пространство се изменя в зависимост от ъгъла на пресичане. С увеличаване на ъгъла на пресичане размерът на допълнителното въздушно пространство се увеличава. При установяване на трасе за ОВД със завои на ъгъл, по-голям от 90°, се осигурява защитено въздушно пространство както от вътрешната, така и от външната страна. 3.8. Примерите по т. 3.10 и 3.11 представляват обобщение на практиката за използване на шаблони за графично представяне на въздушното пространство за целите на планирането. При построяването на шаблоните на зоните за завой е осигурено най-малко 95% придържане и са отчетени факторите: скорост на ВС, ъгъл на наклона на ВС в завои, предполагаема скорост на вятъра, грешки при определяне на местоположението, закъснения на пилота и ъгъл за прехващане на новата пътна линия не по-малък от 30°. 3.9. За определяне на допълнителното въздушно пространство от външната страна на завоите, в което се придържат ВС при завой на 30°, 45°, 60°, 75° и 90°, се използват шаблони. Примерите по т. 3.10 и 3.11 представляват опростени графики на външните граници на това въздушно пространство, като размерите са закръглени към увеличение. И в двата примера допълнителното въздушно пространство е показано за ВС, летящи по направление на голямата стрелка. Когато трасетата се използват в двете направления, допълнително въздушно пространство се предвижда и за външната граница на другата страна. 3.10. На фигура 3 е показано прилагането на два участъка, които се пресичат под ъгъл 60° над VOR-станция. Фиг. 3 3.11. На фигура 4 е показано прилагането на два участъка, построени под ъгъл 60° над точка, определена от пресичането на радиалите от две VOR-станции, където е необходимо разширение на границите на защитеното въздушно пространство съгласно т. 3.5 и фигура 1. Фиг. 4 3.12. В таблица 2 са указани разстояния за използване при осигуряване на допълнително защитено въздушно пространство за участъци от трасета за ОВД за полетни нива не по-високи от 450. Участъците се пресичат над VOR-система (графа "VOR") или над точка, определена от пресичането на радиалите от две VOR-системи (графа "Пресичане") на разстояние не по-голямо от 139 км (75 NМ) от всяка VOR-система. Ъгъл на пресичане 30° 45° 60° 75° 90° VOR * Разстояние А (км) 5 9 13 17 21 (NМ) 3 5 7 9 11 * Разстояние В (км) 46 62 73 86 92 (NМ) 25 34 40 46 50 Пресичане * Разстояние А (км) 7 11 17 23 29 (NМ) 4 6 9 13 16 * Разстояние В (км) 66 76 88 103 111 (NМ) 36 41 48 56 60 * Разстоянията са закръглени с увеличение към цяло число км (NМ) Таблица 2 3.13. На фигура 5 е показан метод за построяване на необходимото допълнително защитено въздушно пространство от външната страна за завои не по-големи от 90°. Построяването се изпълнява в следната последователност:

към чл. 12 и 20 (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Метод за установяване на трасета за ОВД, определени чрез VOR I. Общи положения 1.1. Указанията по т. 3 и 4 се основават на данни, които са характерни за навигацията с използване на VOR-системи, отговарящи на изискванията на ръководството за проверка на радионавигационните средства на ИКАО. При установяване на трасета за ОВД се отчитат и други фактори, като конкретни експлоатационни изисквания, интензивност на въздушното движение или налична информация за фактическите характеристики на поддържане на пътната линия от ВС в дадена част от въздушното пространство. 1.2. При установяване на трасета за ОВД трябва да се вземат предвид предположенията от т. 4.2 и фактът, че посочените в т. 4.1 стойности представляват подход с използване на завишени данни. Преди прилагане на тези стойности е необходимо да се отчетат натрупаният практически опит в съответното въздушно пространство и възможностите за подобряване на общите навигационни характеристики на ВС. 2. Определяне на характеристиките на VOR-системите 2.1. Поради разнообразието на величините, свързани с всеки елемент, който се явява съставна част от общата VOR-система, и ограничените възможности на методите за измерване на тези величини с необходимата точност, се прави оценка на общата грешка на VOR-системата като по-реален метод за определяне на нейните характеристики. 2.2. Указанията по т. 3 и 4 се прилагат в съответствие с Циркуляр 120 на ИКАО. 3. Определяне на защитеното пространство по продължение на трасета, определени чрез VOR 3.1. Указанията по тази точка не се основават на метода "риск от сблъскване/целево ниво на безопасност". 3.2. Думата "придържане", използвана в раздела, означава, че ВС ще се намират в предвиденото защитено въздушно пространство в течение на 95% от общото полетно време (т.е. сумарното полетно време на всички ВС за полет по съответното трасе). При 95 % придържане се подразбира, че ВС ще се намират извън границите на защитеното въздушно пространство 5% от общото полетно време. Максималното отклонение на ВС извън границите на защитеното въздушно пространство не може да бъде определено количествено. 3.3. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Указанията по раздела се отнасят за трасета, определени чрез VOR-системи, където не се използват радари или ADS-B за осигуряване на придържането на ВС в защитеното въздушно пространство. Когато страничните отклонения на ВС се контролират чрез радарно или ADS-B наблюдение, размерът на необходимото защитено въздушно пространство може да бъде намален в съответствие с натрупания практически опит в съответното въздушно пространство. 3.4. Защитата от дейности, провеждани във въздушно пространство, което има обща граница с дадено трасе, трябва да осигури минимум 95% придържане. 3.5. Характеристиките на VOR-системите, основани на вероятността за 95% придържане, изискват защитено пространство около осовата линия на трасето за поемане на възможни отклонения, както следва: а) VOR-трасета с разстояние между VOR-системите, равно на или по-малко от 93 км (50 NМ): ± 7,4 км (4 NМ); б) VOR-трасета с разстояние между VOR-системите до 278 км (150 NМ): ± 7,4 км (4 NМ) в радиус 46 км (25 NМ) от всеки VOR, след което защитеното въздушно пространство се разширява до 11,1 км (6 ММ) на разстояние 139 км (75 NМ) от всяка VOR-система. Фиг. 1 3.6. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) По решение на Министерски съвет може да се предвиди по-високо ниво на придържане на ВС за по-добра защита (поради близост на забранени, ограничени или опасни зони, схеми за набор или снижение на военни ВС и т.н.). В този случай за определяне на защитеното въздушно пространство се използват следните стойности: а) за участъци от трасета с разстояние между VOR-системите, равно на или по-малко от 93 км (50 ММ), се използват стойностите от графа "А" на таблица 1; б) за участъци от трасета с разстояние между VOR-системите, по-голямо от 93 км (50 NМ) и по-малко от 278 км (150 NМ), се използват значенията от графа "А" за разстоянията до 46 км (25 NМ), след което защитеното въздушно пространство линейно се разширява до стойностите от графа "В" на разстояние 139 км (75 NМ) от всяка VOR-станция. Процент на придържане 95 96 97 98 99 99,5 А (км) ±7,4 ±7,4 ±8,3 ±9,3 ±10,2 ±11,1 (NМ) ±4,0 ±4,0 ±4,5 ±5,0 ±5,5 ±6,0 В (км) ±11,1 ±11,1 ±12,0 ±12,0 ±13,0 ±15,7 (NМ) ±6,0 ±6,0 ±6,5 ±6,5 ±7,0 ±8,5 Таблица 1 Пример: Защитената зона на трасе с разстояние между VOR-системите, равно на 222 км (120 NМ) при изискване за 99,5% придържане има следната форма: Фиг. 2 3.7. Когато два участъка от трасе за ОВД, определено чрез VOR-системи, се пресичат под ъгъл, по-голям от 25°, се осигуряват допълнителни защити на въздушното пространство от външната, а при необходимост и от вътрешната страна на завоя. Това допълнително въздушно пространство служи за поемане на увеличеното странично отклонение на ВС при промяна в направлението на полета, превишаваща 25°. Размерът на допълнителното въздушно пространство се изменя в зависимост от ъгъла на пресичане. С увеличаване на ъгъла на пресичане размерът на допълнителното въздушно пространство се увеличава. При установяване на трасе за ОВД със завои на ъгъл, по-голям от 90°, се осигурява защитено въздушно пространство както от вътрешната, така и от външната страна. 3.8. Примерите по т. 3.10 и 3.11 представляват обобщение на практиката за използване на шаблони за графично представяне на въздушното пространство за целите на планирането. При построяването на шаблоните на зоните за завой е осигурено най-малко 95% придържане и са отчетени факторите: скорост на ВС, ъгъл на наклона на ВС в завои, предполагаема скорост на вятъра, грешки при определяне на местоположението, закъснения на пилота и ъгъл за прехващане на новата пътна линия не по-малък от 30°. 3.9. За определяне на допълнителното въздушно пространство от външната страна на завоите, в което се придържат ВС при завой на 30°, 45°, 60°, 75° и 90°, се използват шаблони. Примерите по т. 3.10 и 3.11 представляват опростени графики на външните граници на това въздушно пространство, като размерите са закръглени към увеличение. И в двата примера допълнителното въздушно пространство е показано за ВС, летящи по направление на голямата стрелка. Когато трасетата се използват в двете направления, допълнително въздушно пространство се предвижда и за външната граница на другата страна. 3.10. На фигура 3 е показано прилагането на два участъка, които се пресичат под ъгъл 60° над VOR-станция. Фиг. 3 3.11. На фигура 4 е показано прилагането на два участъка, построени под ъгъл 60° над точка, определена от пресичането на радиалите от две VOR-станции, където е необходимо разширение на границите на защитеното въздушно пространство съгласно т. 3.5 и фигура 1. Фиг. 4 3.12. В таблица 2 са указани разстояния за използване при осигуряване на допълнително защитено въздушно пространство за участъци от трасета за ОВД за полетни нива не по-високи от 450. Участъците се пресичат над VOR-система (графа "VOR") или над точка, определена от пресичането на радиалите от две VOR-системи (графа "Пресичане") на разстояние не по-голямо от 139 км (75 NМ) от всяка VOR-система. Ъгъл на пресичане 30° 45° 60° 75° 90° VOR * Разстояние А (км) 5 9 13 17 21 (NМ) 3 5 7 9 11 * Разстояние В (км) 46 62 73 86 92 (NМ) 25 34 40 46 50 Пресичане * Разстояние А (км) 7 11 17 23 29 (NМ) 4 6 9 13 16 * Разстояние В (км) 66 76 88 103 111 (NМ) 36 41 48 56 60 * Разстоянията са закръглени с увеличение към цяло число км (NМ) Таблица 2 3.13. На фигура 5 е показан метод за построяване на необходимото допълнително защитено въздушно пространство от външната страна за завои не по-големи от 90°. Построяването се изпълнява в следната последователност:
  1. 1. На оста на трасето се определя точка, отдалечена от номиналната точка на завоя на разстояние един радиус на завоя плюс допустимата грешка по продължение на пътната линия.
  2. 2. От тази точка се построява перпендикуляр до границата на трасето от вътрешната страна на завоя.
  3. 3. От точката на границата на трасето от вътрешната страна на завоя се построява линия така, че да пресече осовата линия на трасето след завоя под ъгъл, равен на половината от ъгъла на завоя.
  4. 4. Полученият като резултат триъгълник от вътрешната страна на завоя определя допълнителното въздушно пространство, което трябва да се защити при промяна на направлението на полета. За всеки завой не по-голям от 90° допълнителното въздушно пространство от вътрешната страна на завоя осигурява защитата на ВС, приближаващи точката на завоя от което и да е направление. Фиг. 5 3.14. При построяване на допълнителното защитено въздушно пространство от вътрешната страна на завой в точка,определена от пресичането на радиали от две VOR-системи, може да се използват принципите по т. 3.13. В зависимост от отдалечението на точката от едната или двете VOR-системи единият или двата участъка на трасето може да се разширяват в мястото на пресичане. Допълнителното защитено въздушно пространство може да се намира от вътрешната страна, частично от вътрешната страна или от външната страна на зоната за 95% придържане. Когато участъците от трасето се използват в двете направления, построяването се прави поотделно за всяко направление. 3.15. За определяне на защитеното въздушно пространство на разстояние, по-голямо от 139 км (75 NМ) от VOR-система, се използва ъгъл от порядъка на 5° с цел представяне на вероятните характеристики на системата (фигура 6). За сега няма налични данни, измерени за трасета с разстояние между VOR-системите, по-голямо от 278 км (150 NМ). Фиг. 6 4. Отделяне на успоредни трасета, определени чрез VOR 4.1. За отделянето на успоредни трасета се използва методът "риск от сблъскване/целево ниво на безопасност". 4.2. Разстоянието между осовите линии на трасетата (S във фигура 7), когато разстоянието между VOR-системите е 278 км (150 NМ) или по-малко обикновено е минимум: а) 33,3 км (18 NМ) за успоредни трасета, по които ВС изпълняват полет в насрещни направления; б) 30,6 км (16,5 NМ) за успоредни трасета, където ВС на двете трасета изпълняват полет в едно направление. Фиг. 7 4.2.1. Счита се, че два участъка от трасето са успоредни в случаите, когато: а) те имат приблизително еднаква ориентация, т.е. ъгловото им различие не надвишава 10°; б) те не се пресичат, т.е. на определено разстояние от точката на пресичане се прилага друга форма на сепариране; в) движението по всяко трасе се явява независимо от движението по другото, т.е. то не предизвиква ограничения по другото трасе. 4.3. При отделяне на успоредни трасета се предполага, че: а) по време на набор на височина, снижение или хоризонтален полет ВС може да се намират на двете трасета на едно и също ниво; б) плътността на въздушното движение е от 25 000 до 50 000 полета за двумесечен натоварен период; в) периодически се извършва облитане на VOR-овете в съответствие с изискванията на ИКАО и се потвърждава, че предаваните от тях сигнали удовлетворяват изискванията на този документ и могат да бъдат използвани за целите на навигацията по трасета, определени чрез VOR; г) (доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) не се осъществява радарно или ADS-B наблюдение или контрол в реално време по отношение на страничните отклонения. 4.4. При условията по букви "а" и "в" е възможно да се намали минималното разстояние между трасетата. Независимо от това приведените цифри не са изчислени точно и за всеки отделен случай се извършва подробно изучаване на конкретните условия: а) ако на ВС на съседни трасета не са зададени едни и същи полетни нива, разстоянието между тези трасета може да се намали; стойността на това намаляване зависи от вертикалното сепариране между ВС на съседните трасета и от процентното отношение на набиращите и снижаващите ВС, но малко вероятно е това намаляване да бъде повече от 5,6 км (3 NМ); б) ако характеристиките на движението се различават значително от тези, описани в Циркуляр 120 на ИКАО, съдържащите се в т. 4.1 минимуми може да изискват коригиране. Например, при плътност на въздушното движение от 10 000 полета за двумесечен период на интензивно движение е възможно намаляване от 900 м до 1850 м (от 0,5 до 1,0 NМ); в) на разстоянието между трасетата оказва влияние и разположението на VOR-системите, определящи двете трасета и разстоянието между тези VOR-системи, но в количествено отношение това не е определено. 4.
  5. 5.(изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Радарното или ADS-B наблюдение и контролът за странични отклонения на ВС оказват голямо влияние при определяне на минимално допустимото разстояние между трасетата. При намаляване на това разстояние се отчитат следните фактори: - движението на ВС (обем, характеристики); - покритието и обработката на данните, наличието на автоматична сигнализация за предупреждаване; - непрекъснатостта на наблюдението; - работното натоварване на сектора; - качеството на радиотелефонната комуникация. 4.5.1. При използването на успоредни трасета в условията на непрекъснат радарен контрол е възможно да се намалят интервалите за сепариране до 15- 18,5 км (8 - 10 NМ), но не по-малко от 13 км (7 NМ). 4.5.2. При използване на намалени интервали за странично сепариране е необходимо: а) да бъдат определени и публикувани точките за превключване от един VOR на друг; б) да се избягват по възможност големи промени на направлението; в) в случаите, когато промените на направлението са по-големи от 20°C, да се определят изискваните профили на завоя. 4.5.3. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Когато вероятността от пълен отказ на радара или ADS-B е съвсем незначителна, се разработват правила за такива случаи. 5. Отделяне на съседни, определени чрез VOR, неуспоредни трасета 5.1. Този раздел е предназначен за осигуряване на ръководство в случаите на непресичащи се определени чрез VOR трасета, които са съседни и ъгловото им различие е по-голямо от 10°C. 5.2. Методът "риск от сблъскване/целево ниво на безопасност" не е подходящ за определяне на съседни, непресичащи се и неуспоредни определени чрез VOR трасета, поради което се използват разпоредбите по т. 3. 5.3. Защитеното въздушно пространство между такива трасета не е по-малко от това, което ще осигури без припокриване величини на придържане на ВС, съответстващи на 99,5% от таблицата по т. 3.6 (вж. фиг. 8). 5.4. Когато ъгловото различие между участъците на трасето е повече от 25°C, се предвижда допълнително защитено въздушно пространство съгласно т. 3.7 - 3.12. 6. Точки за превключване от един VOR на друг 6.1. При установяване на точки за превключване от един VOR на друг като средство за основна навигация по трасета за ОВД, определени чрез VOR, се отчита следното: а) установяването на точките за превключване се осъществява на базата на съществуващите характеристики за съответните VOR-системи, като се включва оценка за защитеността им от смущения; това се потвърждава чрез облитане; б) в случай, че защитата на честотата има особено важно значение, летателните проверки се изпълняват на максималните абсолютни височини, до които даденото средство се защитава. 6.2. Съдържанието на т. 6.1 не се тълкува като налагане на ограничения относно зоната на използване на VOR-станции, отговарящи на съответните технически изисквания. Фиг. 8 7. Изчисляване на радиуса на завоя 7.1. Методът за изчисляване на радиуса на завоя и неговата стойност се отнася за ВС, които изпълняват завой с постоянен радиус. Тези указания отчитат изискванията за характеристика на завоя, разработени за трасета за ОВД - RNP 1, и може да се използват при построяването на необходимото допълнително защитено въздушно пространство от вътрешната страна на завоя за трасета, неопределени чрез VOR. 7.2. Характеристиката на завоя зависи от два параметъра: пътна скорост и ъгъл на наклона. Поради промяната на съставляващата на вятъра при промяната на курса пътната скорост и ъгълът на наклон се променят в хода на изпълнението на завоя с постоянен радиус. За завои не по-големи от 90°C за скоростите, разглеждани в т. 7.3 и 7.4, се използва следната формула за изчисление на радиуса на завой, където пътната скорост представлява сумата от истинската въздушна скорост и скоростта на вятъра: (Пътна скорост) x (Пътна скорост) Радиус = на завоя Константата "G" * ТАN (Ъгьл на наклона) 7.3. Колкото по-голяма е пътната скорост, толкова по-голям ще бъде и необходимият ъгъл на наклона. За проверка, че радиусът на завоя е представителен за всички възможни условия, необходимо е да бъдат разгледани пределните параметри. Счита се, че истинска въздушна скорост 1020 км/ч (550 kt) е възможно най-голямата за горните полетни нива. Отчитайки, че на средните и горните полетни нива максималната скорост на вятъра може да достигне до 370 км/ч (99,5% значение, основано на метеорологични данни), в изчисленията се използва максимална пътна скорост 1400 км/ч (750 kt). Максималният ъгъл на наклон в значителна степен зависи от характеристиките на различните ВС. Въздухоплавателни средства с високо натоварване на крилото, които изпълняват полет на максимални или близки до тях полетни нива при големи ъгли на наклон са подложени на недопустими претоварвания. На повечето от транспортните ВС се разрешава да изпълняват полет със скорост не по-малка от 1,3 пъти скоростта на сриване за каквато и да е конфигурация. Доколкото скоростта на сриване се увеличава с увеличаването на ТАN (ъгъла на наклон), много оператори изпълняват полет със скорост не по-малка от 1,4 пъти скоростта на сриване, отчитайки възможна турбулентност или пориви на вятъра. Поради тази причина много от транспортните ВС използват по-малки ъгли на наклон в условията на крейсерски полет. За това може да се предполага, че за всички типове ВС максималният ъгъл на наклон е около 20°C. 7.4. Съгласно изчисленията радиусът на завой на ВС, което изпълнява полет с пътна скорост 1400 км/ч (750 kt) и ъгъл на наклон 20°C, е 41,69 км (22,51 NМ). Това значение по практически съображения се закръглява до 41,6 км (22,5 NМ). Използвайки аналогичен подход в долното въздушно пространство, е установено, че до полетно ниво 200 (6100 м) максималните възможни значения са следните: истинска въздушна скорост - 740 км/ч (400 kt) и скорост на попътния вятър 370 км/ч (200 kt). При максимален ъгъл на наклон 20°C радиусът на завоя с използване на формулата по т. 7.2 ще се получи 23,76 км (14,45 NМ). По практически съображения тази стойност се закръглява на 27,8 км (15 NМ). 7.5. Границата, разделяща въздушното пространство на два условни диапазона по отношение на пътната скорост се установява между полетни нива 190 (5800 м) и 200 (6100 м). С цел отчитане на различията в алгоритмите за изчисляване на радиуса на завой при съвременните системи за управление на полета (FMS) като радиус на завой на полетно ниво 200 и по-високо трябва да се използва 41,6 км (22,5 NМ), а на полетно ниво 190 и по-ниско - 27,8 км (15 NМ).

Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 2

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.