към чл. 21 и 22 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Принципи за определяне и обозначаване на основни точки I. Определяне на основни точки 1.1. При възможност основните точки се определят с привързване към наземни високочестотни радионавигационни средства или средства, които работят в свръхвисокочестотния диапазон. 1.2. При липса на средства по т. 1.1 основните точки се определят на места, които могат да бъдат определени с помощта на автономни бордни навигационни средства или когато навигацията се осъществява по наземните визуални ориентири - на места, които могат да бъдат определени чрез визуално наблюдение. 1.2.1. Специфични основни точки могат да бъдат определени след договореност между органите за КВД като точки за предаване на контрол. 2. Индекси на основни точки, обозначени чрез местоположението на радионавигационно средство 2.1. Некодирани имена 2.1.1. На основните точки се дават лесно разпознаваеми имена, като при възможност се използват известни географски места. 2.1.2. При определяне на име на основна точка се спазват следните изисквания: а) името да не затруднява пилотите или персонала за ОВД при произнасянето му на езика, използван за ОВД комуникации; когато името на географското място, избрано за обозначаване на основна точка, предизвиква затруднения при произнасянето му, се избира абревиатура или съкратен вариант на това име, запазващ по възможност своето географско значение; б) името да е лесно разпознаваемо в речевите комуникации и да е еднозначно по отношение на другите имена на основни точки в района; името да не предизвиква объркване при други комуникации между органите за ОВД и пилотите; в) при възможност името да е съставено най-малко от 6 букви, които образуват две срички, но не повече от три срички; г) избраното име да е еднакво за основната точка и радионавигационното средство, към което точката е привързана. 2.2. Структура на кодирани индекси 2.2.1. Кодираният индекс и радиопозивната на радионавигационното средство са еднакви. Структурата на индекса трябва да улеснява асоциирането му с некодираното име на точката при възможност. 2.2.2. Не се допуска дублиране на кодираните индекси в границите на 1100 км (600 NМ) от местоположението на съответното радионавигационно средство, освен когато две радионавигационни средства, работещи в различни честотни диапазони, са разположени на едно и също място и имат еднакви радиопозивни. 2.3. Кодираните индекси се определят след съгласуване с регионалното бюро на ИКАО. 3. Индекси на основни точки, които не са обозначени чрез местоположението на радионавигационни средства 3.1. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Когато е необходимо определянето на основна точка в място, което не е обозначено чрез местоположение на радионавигационно средство и се използва за нуждите на КВД, основната точка се обозначава с отделно уникално петбуквено и лесно за произнасяне "кодово име". Кодовото име е име и кодиран индекс на основната точка. 3.2. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Кодовото име се определя така, че да не затруднява пилота или персонала за ОВД при произнасянето му на езика, използван за ОВД комуникации. Примери: LOMOS, KOMAN. 3.3. Кодовото име трябва да бъде лесно разпознаваемо в речевата комуникация и да е еднозначно по отношение на индексите/имената на другите основни точки в района. 3.4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Уникалното петбуквено и лесно за произнасяне кодово име на основна точка не се дава на друга основна точка. Когато е необходимо да се премести основна точка, се избира ново кодово име. В случаите, когато дадена държава желае да запази разпределението на конкретното кодово име за повторна употреба на друго място, това кодово име не се използва за период най-малко шест месеца. 3.5. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) Уникалните петбуквени и лесни за произнасяне кодови имена се определят след съгласуване с регионалното бюро на ИКАО. 3.6. В райони, където не е установена система от постоянни трасета или където трасетата се променят поради експлоатационни изисквания, основните точки се определят и публикуват в географски координати на Световната геодезична система - 1984 (WGS-84), с изключение на постоянните основни точки, обозначени съгласно т. 2 или 3, които служат за входни или изходни точки за тези райони. 4. Използване на индекси при осъществяване на комуникации 4.1. В речевата комуникация се използва името на основната точка, определено съгласно т. 2 или 3. Ако некодираното име на основна точка, обозначена чрез, местоположение на радионавигационно средство съгласно т. 2.1, не се използва, името се заменя с кодиран индекс и в речевата комуникация се произнася в съответствие с фонетичната азбука на ИКАО. 4.2. При използване на буквопечатащи и кодирани комуникации за обозначаване на основна точка се използва само кодиран индекс или избрано кодово име. 5. Основни точки, които се използват като точки за доклад 5.1. Дадени основни точки могат да бъдат определени като точки за доклад с цел получаване от органите за ОВД на текуща информация за полета на ВС. 5.2. При определяне на точките за доклад се отчитат: а) видът на осигуряваното обслужване на въздушното движение; б) нормалната интензивност на въздушното движение; в) точността, с която ВС могат да се придържат към текущия полетен план; г) скоростта на ВС; д) използваните минимуми за сепарация; е) комплексността на структурата на въздушното пространство; ж) използваният метод (методи) за контрол; з) началото или краят на основните етапи на полета (набор, снижение, промени на направлението и т.н.); и) процедурите за предаване на контрола; й) аспектите на безопасността и дейностите по търсене и спасяване; к) натовареността на екипажа и натовареността на комуникацията "въздух-земя". 5.3. Точките за доклад се определят като "задължителни" или "при поискване". 5.4. При определяне на задължителни точки за доклад се спазват следните изисквания: а) броят на задължителните точки за доклад се ограничава до минимума, необходим за осигуряване на органите за ОВД с текуща информация за полета на ВС, като се отчита необходимостта от намаляване на натовареността на екипажа и РП и ограничаване на комуникацията "въздух-земя"; б) наличието на радионавигационно средство в дадено местоположение не определя тази точка като задължителна точка за доклад; в) на границите на районите за полетна информация или контролираните райони невинаги се определят задължителни точки за доклад. 5.5. Точки за доклад "при поискване" могат да бъдат определени с отчитане нуждите на органите за ОВД от допълнителни доклади за местоположението, когато това се изисква от условията на въздушното движение. 5.6. Определянето на индекси на задължителните точки за доклад и точките за доклад при поискване се преразглежда периодично, за да се намали техният брой до минимума, необходим за осигуряване на ефективно обслужване на въздушното движение. 5.7. От ВС, които летят с голяма скорост и на големи височини, не се изисква предаване на доклади за местоположение при прелитане над всички точки за доклад, определени като задължителни за ВС, изпълняващи полет с малка скорост и на малки височини. 5.8. От ВС, които изпълняват транзитно прелитане през летищен контролиран район, не се изисква доклад за местоположение толкова често, колкото това се изисква за долитащи и отлитащи ВС. 5.9. В районите, където прилагането на правилата за определяне на точки за доклад практически е нецелесъобразно, може да бъде установена система за доклад, която се базира на географска дължина и географска ширина, изразени в цели градуси.
Наредба · Заключителни разпоредби
Приложение № 6
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република БългарияМагистрат · magistrat.bg/laws/b13b83d6eae2:Приложение-№-6 · текст към 19 ноември 2026 г.
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
История на промените
Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.
Промени в законите · Atom · само този закон