Чл. 9

(1) Дипломатически и служебен паспорт се издава въз основа на попълнено и подписано заявление по образец съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи (обн., ДВ, бр. 12 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2010 г., бр. 51 от 2011 г., бр. 60 от 2012 г., бр. 31 от 2013 г., бр. 50 и 60 от 2014 г., бр. 57 от 2015 г., бр. 4 от 2016 г., бр. 37, 70 и 85 от 2017 г., бр. 57 от 2018 г., бр. 27, 57 и 89 от 2019 г.; попр., бр. 92 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 73 от 2020 г. и бр. 13 и 66 от 2021 г.), подадено лично от заявителя до оправомощените от министъра на външните работи длъжностни лица.

(2) Заявления за издаване на дипломатически и служебни паспорти на служители, дългосрочно командировани в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, както и на членовете на техните семейства могат да бъдат подавани и чрез съответното дипломатическо или консулско представителство.

(3) Заявление за издаване на дипломатически и служебен паспорт може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно, в случаите по чл. 17, ал. 5 от ЗБЛД.

(4) Към заявлението се прилага документ за платена държавна такса, когато такава се събира.