(1) Заповедта за задържане на лице се подписва от компетентния орган по чл. 13, ал. 5 от Закона за военната полиция и следва да съдържа:
- 1. името, длъжността и местоработата на лицето, издало заповедта;
- 2. фактическите и правните основания за задържането;
- 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
- 4. датата и часа на задържането;
- 5. правата на задържаното лице: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
(2) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 1, т. 5, букви "б" - "е" и се подписва на заповедта.
(3) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта и/или да попълни декларацията по ал. 2 се удостоверява с подписа на един свидетел.
(4) Заповедта за задържане по ал. 1 се подписва в три екземпляра, като един се връчва на задържаното лице непосредствено след нейното издаване, един се прилага към преписката и един се архивира в съответната регистратура. Заповедта се вписва в книга за задържани лица, като се отбелязва номерът и.
(5) Заповедта по ал. 1 не се издава за лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(6) Срокът за задържане по чл. 13, ал. 1 от Закона за военната полиция започва да тече от момента на ограничаване правото на лицето на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане.